Решение № 3945 от 13.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3945 гр. Пловдив, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330110878 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. В. К. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която се предявява иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 5234,00 лева – главница по Договор за потребителски паричен кредит № ***** от 26.06.2008 г., ведно със законната лихва от 19.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането; 2995,10 лева – възнаградителна лихва от 10.10.2008 г. до 09.09.2021 г.; 658,43 лева – мораторна лихва от 10.11.2008 г. до 19.10.2009 г.; 177,75 лева – разноски и 177,75 лева – разноски, за които суми са издадени изпълнителен лист от 23.02.2011 г. по ч. гр. д. № 12734/2009 г. и изпълнителен лист от 08.02.2011 г. по ч. гр. д. № 700/2010 г., за събирането на които суми е образувано изпълнително дело № **********.

В исковата молба се излагат съображения, че срещу В.К. били издадени заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12734/2009 г. и по ч. гр. д. № 700/2010 г., въз основа на които били издадени съответно изпълнителни листове от 23.02.2011 г. и от 08.02.2011 г. в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за дължими суми по Договор за потребителски паричен кредит № ***** от 26.06.2008 г. Сочи се, че за 1 събиране на сумите било образувано изпълнително дело № **********.

Твърди се, че на 24.08.2015 г. ответникът бил конституиран като взискател по изп. дело въз основа на сключен договор за цесия с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. На 09.06.2023 г. било констатирано, че длъжникът е починал, поради което като длъжници по изп. дело били конституирани ищцата, както и други лица. Изтъква се, че последното извършено изпълнително действие било налагане на запор на банковата сметка на починалия длъжник на 02.01.2018 г. На 05.07.2023 г. по молба на взискателя *** прекратил изп. дело.

Впоследствие въз основа на издадените изпълнителни листове по молба на ответника било образувано ново изпълнително дело № **********. От правна страна се навеждат доводи, че посочената сума се явява недължима, доколкото е погасена по давност. Посочва се, че последното изпълнително действие прекъснало погасителната давност е налагането на запор на банковата сметка на длъжника, от който момент е започнала да тече нова петгодишна давност, като срокът е изтекъл на 02.01.2023 г. Предвид изложеното, моли се да бъде уважен предявеният иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с който е взето становище за неоснователност на иска. Посочва се, че между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл“ АД), с универсален правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България е възникнало правоотношение по силата на сключен Договор за кредит № *****, вземането по който е цедирано на ответното дружество. Поради неизпълнение от страна на ищеца на поетите по посочения договор задължения, по молба на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД било образувано изп. дело № **********. Твърди се, че след издаването на изпълнителни листове от Районен съд - Пловдив, възможността за погасяване по давност на вземанията е препятствана с подаването на молба за образуване на изпълнително дело, с която взискателят е възложил на *** П. правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Поддържа се, че предвидената в закона погасителна давност за вземането не е изтекла, като се изтъкват обстоятелства, които според ответника са довели до нейното прекъсване. С оглед изложеното, моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.

2

С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 05.02.2025 г., след направени уточнение от процесуалния представител на ищеца относно размера на претенцията и оттегляне на иска в останалата част, съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 232 ГПК в частта над ¼ от размера на вземанията, описани в петитума на исковата молба по изпълнителен лист от 23.02.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 12734/2009 г. по описа на Районен съд – Пловдив, и изпълнителен лист от 08.02.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 700/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

От събрание по делото доказателства се установява, че въз основа на заявление, подадено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу В.Г.К., е образувано ч. гр. д. № 12734/2009 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като на 28.10.2009 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която длъжникът е осъден да заплати на кредитора следните суми, дължими по Договор за потребителски паричен кредит № ***** от 26.06.2008 г., а именно: 5234,00 лева – главница, 2995,10 лева – възнаградителна лихва от 10.10.2008 г. до 09.09.2011 г., 658,43 лева – мораторна лихва от 10.11.2008 г. до 19.10.2009 г., ведно със законната лихва от 19.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 177,75 лева – разноски по производството /л. 374 – 375/. Срещу така издадената заповед за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника, поради което в 3 изпълнение на дадените от съда указания заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422 ГПК, като е образувано гр. д. № 700/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив /л. 372/. С влязло в сила решение № 3080/27.10.2010 г., постановено по посоченото дело, е признато за установено, че длъжникът В.Г.К. дължи на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД вземанията, за които е издадена горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение, като са присъдени разноски в размер на 177,75 лева. На 08.02.2011 г. е издаден изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение, а на 23.02.2011 г. е издаден изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.

Съобразно трайната съдебна практика неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл. 422 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл. 424 ГПК. Основание за оспорване на вземането по чл. 439 ГПК, както бе посочено, са новонастъпили /настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факти /в този смисъл Решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 12/2010 г. на ВКС, Решение № 6 от 21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, Решение № 22 от 10.03.2022 г. по гр. д. № 1112/2021 г. на ВКС и др./. С оглед изложеното наведените от ищцата твърдения касателно правопораждащото основание договора за потребителски кредит, от който произтичат процесните вземания, са преклудирани с влизане в сила на решението по установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК.

По делото се установява, че по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с разпореждане от 05.07.2011 г. е образувано изпълнително дело № **********, за принудително събиране на сумите, обективирани в изпълнителен лист от 23.02.2011 г. по ч. гр. д. № 12734/2009 г. и изпълнителен лист от 08.02.2011 г. по ч. гр. д. № 700/2010 г. по описа на Районен съд Пловдив /л. 140/.

Тук следва да се посочи с оглед твърденията на ищцата за погасяване на вземанията по давност, че с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.

4 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се обяви за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., съобразно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

Във връзка с постановеното тълкувателно решение бе прието и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, съобразно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Следователно до приемането на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, при наличие на висящо изп. дело № **********, давност за процесните вземания не е текла. При това положение е безпредметно да се разглеждат извършените до този момент изпълнителни действия.

От материалите по делото е видно, че с молба от 24.08.2015 г. /л. 249/, подадена от ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, е поискано конституирането му като нов взискател, поради придобиване на вземането от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД чрез цесия. С депозираната молба кредиторът е възложил на съдебния изпълнител да извърши всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ. С разпореждане от 12.11.2015 г. на *** К.П. молбата е уважена. Действително липсват данни за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията. Същевременно следва да се посочи, че за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ е без значение установяване на надлежното уведомяване на длъжникът по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането, което съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му /така Решение № 209 от 28.11.2018 г. по т. д.

№ 2530/2017 г. на ВКС/.

С молба от 11.12.2015 г. /л. 275/ кредиторът е поискал от съдебния изпълнител да наложи възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника В.Г.К., а именно: поземлен имот с площ от ... кв.м. в местност "Ч.П.", находящ се в с. Б.. Молбата е оставена без уважение с разпореждане от 11.12.2015 г., доколкото от справка ИКАР се установявало, че имотът бил продаден.

5

С Разпореждане от 25.04.2017 г. на *** К.П. /л. 283/ е насрочен опис на движими вещи за 22.05.2017 г., за който няма данни да е извършен.

С молба от 15.12.2017 г. /л. 284/ кредиторът е поискал от съдебния изпълнител да извърши справка за банковите сметки на длъжника и при откриване на такива да бъде наложен запор.

Със Запорно съобщение от 28.12.2017 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника В.Г.К. в „Първа инвестиционна банка“ АД, връчено на 07.01.2018 г. /л. 293/.

С молба от 22.06.2018 г. /л. 297/ кредиторът е поискал от съдебния изпълнител нарочване на дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника. Молбата е уважена, като е насрочен опис за 02.11.2018 г., но не са представени доказателства да е извършен опис.