Решение № 8566 от 11.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8566 гр. София, 11.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря М.А АТ. Й. като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20231110120737 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН,с вх. № 110934 подадена на 21.04.2023 г. от И.Й. И., ЕГН ********** срещу Б. В. В., ЕГН: **********, лице с което е живяла на фактически начала, с искане за налагане на мерки за защита на молителката и на децата на молителката Д. А. К., ЕГН: ********** и Х. И. И., ЕГН: **********, конституирани в производството в качеството им на пострадали лица на основание чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН, при твърдения да извършен от него акт на домашно насилие на 15.04.2023 г., изразяващи се в нанасяне на няколко шамара на молителката. В съдебно заседание молителката поддържа молбата.

Ответникът, редовно призован в съдебно заседание излага свой прочит на развоя на събития на 15.04.2023 г., като твърди, че между него и молителката е имало скандал въпросния ден по повод тока на сина му Х., но отрича да е удрял и притискал към дивана молителката, но в проведеното по делото последно съдебно заседание на 17.04.2024г. ответника е заявил, че признава изложените в молбата обстоятелства и случилото се на 15.04.2023 година, така както е заявено от молителката Илияна И..

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

1

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство . ”- съгласно това определение актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.

В настоящия казус молбата е подадена от лице, което твърди лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН то е процесуално легитимирано да търси защита. По делото се установява, че страните са живели в условията на фактическо съпружеско съжителство /л. 50 от делото/, предвид което ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита от молителката – чл. 3, т. 2 ЗЗДН. Със сезиращата съда молба се търси защита и за децата на молителката, Д. А. К., ЕГН: ********** и Х. И. И., ЕГН: **********, които са лица ненавършили 14 годишна възраст. Молбата е депозирана от тяхната майка, т.е роднина по права линия, поради което и на основание чл. 8, т. 2 ЗЗДН, молбата е депозирана от процесуално легитимирано да търси защита лице. С определение № 18825 от 27.05.2023г., съдът е конституирал децата Д. А. К., ЕГН: ********** и Х. И. И., ЕГН: **********, като страна по делото, в качеството на пострадали лица. По делото се твърди, че ответникът е баща на детето Х., но при раждането не го е припознал, което е видно и от удостоверение за раждане на Х. И. /л. 11 от делото/, но доколкото страните не оспорват, че ответника е биологичен баща на детето Х., съдът е отделил това обстоятелство като безспорно с доклада по делото /л. 50 от делото/. Предвид изложеното ответника попада в предметния обсег на разпоредбата на чл. 3, т. 4 от ЗЗДН по отношение на пострадалия Х. И.. По делото не е спорно и че детето Д. А. К., ЕГН:

********** е дъщеря на молителката, предвид което попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 10 ЗЗДН. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок по чл. 10, ал.1 от ЗЗДН /в редакцията действаща към момента на сезиране на съда/.

Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.

Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено физическо и психическо насилие. Молбата е депозирана в срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.

По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която подробно са описани процесните актове на домашно насилие по време, място, начин на извършване, като е посочено и авторството на същите, включително и последиците за молителката и децата. В случая на акта на домашно насилие не са присъствали очевидци, тъй е извършен в жилището на ответника Б. В., находящо се гр. София, кв. „Гевгелийски“, ул. „Мировци“ № 1, бл. 18А, ет. 1, ап. 2, предвид което поначало са налице и предпоставките за уважаване на молбата въз основа на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, 2 каквото е изискването на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, при липса на други доказателства.

В случая освен декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която разполага с придадената и от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН има и други писмени доказателства съдебномедицинско удостоверение № V - 141/18.04.2023г. /л. 12 и л. 196 от делото/; заверени копия от материали по ДП № 227 ЗМК 1138/22г. по описа на 03 РУ –СДВР, в това число постановление за образуване на ДП от 04.07.2023г., СМЕ и КСППЕ изготвени в хода на разследването по ДП № 227 ЗМК 1138/22г. по описа на 03 РУ –СДВР; Становища и доклад на Центъра за превенция на правонарушенията“/ л. 96-97 и л. 117-120 от делото/

По делото първоначално е постъпило писмо от 14.06.2023г., с което ДСП- Младост са посочили, че майката и децата се намират в защитено жилище, поради което немогат да изготвят искания социален доклад. Съгласно дадени от съда допълнителни указания по делото е изготвен и представен социален доклад на АСП ДСП – Младост, в който е посочено, че отношенията между ответника и молителката датират от 2013 г. когато е началото на тяхното фактическо съжителство. Посочва се за предходни случай на насилие – удари, заплахи, отвличания от ответника спрямо молителката в годините назад, както и за задържане през 2014г. на ответника Б. В.. В доклада е посочено ме децата са споделили, че ответника В. е насилник и е причинил много травми на семейството им, като след раздялата между страните, детето Х. се е успокоил а детето Д. посещава психолог, както и че след раздялата децата се чувстват по – добре.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Ф. А.

Ц. /л. 104 от делото/ и Е. М. М. л. 142 от делото/, които съдът кредитира като последователни логични безпротиворечиви както сами по себе си така и в контекста на останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира и цени показанията на свидетеля Цалиев, съсед на ответника Б. В., досежно обстоятелствата, че ответника, молителката и двете деца конституирани като пострадали в настоящото производство са живели в жилището на адрес на гр. София, ..... към момента на твърдения акт на домашно насилие. Свидетелят сочи, че детето Х. е син на ответника, но не е припознат от него.

Свидетеля сочи, да не е виждан и чувал скандали между страните докато са живели на адреса. Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че това, че свидетелят не е видял и чул скандали и физическо съприкосновение между страните, не може да доведе до извод, че такива изобщо не е имало. Свидетелят единствено заявява, че не е видял и чул такива, не че такива реално не е имало.

Съдът кредитира и цени показанията на свидетелката М. преценени и по реда на чл. 172 от ГПК относно последиците от твърдения акт на домашно насилие. Свидетелката споделя, че началото на април е видяла молителката със посинено око, за което молителката й казала, че ответника я е ударил. Действително в показанията на свидетелката е налице противоречие по отношение на дата на която е извършен акт на насилие, тъй като първо сочи това да е станало началото на април, после сочи, че това може би е станало на 01.04.2023г. Съдът намира, че такова разминаване е допустимо, предвид изминалия период от време, а и с оглед обстоятелството, че този случай не се явява единствен такъв, доколкото свидетелката 3 споделя и за други случай при които молителката е идвала на работа със сини. Показанията на свидетелката напълно съответстват на твърденията в сезиращата молба и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, като, допълват същата по отношение на последиците от твърдяното домашно насилие.

По делото с протоколно определение от 14.06.2023г. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните освен обстоятелството, че молителката и ответника са живели на семейни начала и детето Х. И. е техен син, но не е бил припознат от ответника, че на процесната дата 15.04.2023г. молителката ответника и двете деца Д. К. и Х. И. са се намирали в жилището на ответника в гр. София, ...... .... в което са живеели четиримата, като между ответника и молителката е възникнал скандал, в които се е намесила дъщерята на молителката, както и че на въпросната дата ответника е казал на молителката заедно с децата да напусне жилището.

На следващо място следва да се посочи, че признанието, направено от ответника в откритото съдебно заседание на 17.04.2024г. , представлява признаване на факта за извършено от него спрямо молителката физическо и психическо насилие на 15.04.2023 година, като съгласно чл. 175, ал. 1 от ГПК същото следва да се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. В конкретния случай признанието на ответника за нанесените удари на молителката, притискането й в дивана, в резултат на което същата не можела да си поеме въздух и отправените срещу нея закани за убийство и то пред очите на децата се подкрепя и от изложеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН както и представеното медицинско удостоверение, СМЕ и КСППЕ извършени в хода на разследването ДП № 227 ЗМК 1138/22г. по описа на 03 РУ –СДВР, образувано във връзка с подаден от молителката сигнал за извършеното спрямо нея от ответника Б. В. на 15.04.2023 година. В заключението на изготвената в хода на разследването по ДП № 227 ЗМК 1138/22г. по описа на 03 РУ –СДВР и приета по настоящото дело КСППЕ е посочено, че молителката И. И. е с типични характеристики на жертва на домашно насилие, като в хода на изследването вещите лица са установили въз основа на акумулирането на подобни възприятия във времето продължили и ескалирали към датата 15.04.2023г., че у молителката са налице симптоми на Протрахиална реакция на стрес, съотносимо с категорията на „основателен страх за здравето и живота“

При това положение като установи по делото наличието на нарушаване на нормалната комуникация между страните, съдът намира, че става въпрос за агресия, изразена от страна на ответника към молителката и то в присъствието на децата, с които свои действия е осъществил домашно насилие под формата на физическо и психическо такова. Следва само за изчерпателност да се посочи доколкото не е заявена молба за защита и по отношение на децата, че съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. В конкретния случай се установи, че твърдения акт на насилие е извършен в присъствието на децата на страните. Предвид изложеното и съобразявайки представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, липсата на свидетели – очевидци на твърдения актове на насилие, признанието на ответника, съдът 4 намира молбата за доказана.

По мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН:

Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН/.