Решение № 644 от 05.11.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 705/2024
- Вид
- Решение № 644
- Подписан
- 05.11.2024
- В сила
- 22.05.2025
- Състав
- Величка Борилова, Мария Райкинска, Зорница Гладилова
Цитирани разпоредби
- чл.193, ал.1, изречение първо · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
- чл.301 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 644 гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка Борилова
Членове:
Зорница Гладилова
Мария Райкинска при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20241001000705 по описа за 2024 година взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл.ГПК е образувано по жалба на Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от адв.В. В. от САК насочена против Решение № 873/20.06.2024 г., постановено по т.д. № 1117/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, с което са отхвърлени предявените в условието на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове от въззивното дружество с правно основание чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, както и искането по чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на „АТЗ Проджект“ЕООД да му заплати сумата от 50 000 лв. главница, представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна и съдействие от 01.11.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 15.06.2023 г. до окончателното заплащане, както и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 541,67 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 24.02.2023 г. – 14.06.2023 г.
Във въззивната жалбата се правят оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, поради постановяването му при неправилно приложение на относимия към казуса материален закон в нормата му на чл.301 ТЗ, довело и до неговата необоснованост.
Поддържа се решаващите мотиви на първоинстанционния съд да са изведени при неправилно езиково тълкуване на относимите към спора писмени доказателства, вкл. да е налице отказ да бъдат обсъдени доводите на ищеца-въззивник за това, че ответникътвъззиваем е узнал за процесния договор за правна помощ и съдействие много преди подаване на отговор по исковата молба по делото.
Последното от своя страна довело до неправилен извод договора за правна защита и съдействие да не е мълчаливо потвърдена, защото имало противопоставяне на търговеца 1 чрез подаването на отговор по исковата молба и оспорване автентичността на договора.
Поддържа се и неправилно приложение на нормата на чл.301 ТЗ, извършено при отклонение на разбирането на съдебната практика в цитирани от въззивника актове на касационната инстанция.
По подробно изложени доводи в подкрепа на всяко едно от оплакванията се иска от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение и по съществото на спора се постанови пълно уважаване на предявените искове.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на решението на СГС.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявени в условието на обективно кумулативно съединяване с осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата /ЗА/ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че между страните по делото на 01.11.2022 г. е бил сключен Договор за правна защита и съдействие, с който адвокатското дружество, като изпълнител, се задължило срещу възнаграждение да окаже на ответника, в качеството му на възложител, правна помощ, изразяваща се във водене на преговори с „Обединена Българска Банка“ АД от името и за сметка на възложителя по повод сключването на бъдещ договор за цесия на вземания на банката, произтичащи от Договор за банков кредит № 28 от 02.06.2018 г. спрямо «Карлово Биомас» ЕООД, ЕИК: 201384641 и солидарните длъжници «Акилес корпорейшън» ЕАД, ЕИК:
202356513, «Биомас дистрибюшън» ЕООД, ЕИК: 201336098 и «Хийт Биомас» ЕООД, ЕИК:
201384552 в размер на 5 600 000 евро.
Поддържано е друга съществена част от задълженията на изпълнителя да са били преглед на документация, договори и провеждане на срещи във връзка с този договор, преглед на договор за цесия и постигане на цена не повече от 3 380 000 лева, както и съдействие до сключването му в писмена форма. Уговорено било за предоставените услуги заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 50 000 лв. с включен ДДС и падеж на плащане 24.02.2023 г.
Поддържано е адвокатското дружество да е изпълнило произтичащите от договора свои задължения, в резултат на които бил сключен и Договор за цесия от 17.02.2023 г., по който продажната цена била не повече от 3 380 000 лв. Ответникът обаче не изпълнил задължението си за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение.
Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на адвокатското дружество дължимото възнаграждение в размер на 50 000 лв., както и лихва за забава за периода от настъпване на уговорения в договора падеж до деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба – 14.06.2023 г.
В отговора по исковата молба ответникът е оспорил предявените искове по основание и размер.
Не е оспорил фактическите твърдения в исковата молба, че по силата на Договор за прехвърляне на вземане (цесия), с нотариална заверка на подписите рег. № 1452 от 17.02.2023 г. на Нотариус П. Д., рег. № ***, с район на действие Софийски районен съд, и нотариална заверка на съдържанието рег. № 1453, том 1, акт № 100 от 17.02.2023 г., на същия нотариус, „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК: 000694959 е прехвърлило в полза на „АТЗ Проджект“ ЕООД всички свои вземания от кредитополучателя „Карлово Биомас“ ЕООД, ЕИК 201384641, и солидарните съдлъжници „Акилес Корпорейшън“ ЕД, ЕИК 202356513, „Биомас Дистрибюшън“ ЕООД, ЕИК 201336098 и „Хийт Биомас“ ЕООД, ЕИК 201384552, произтичащи от Договор за кредит № 28/02.06.2014 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1/01.09.2016 г., срещу заплащането на продажна цена в размер на сумата от 3 380 000 лв.
Оспорил е твърденията за сключването на Договор за правна защита и съдействие на 01.11.2022 г., вкл. оспорва представеният към исковата молба да е подписан от законния 2 представител на „АТЗ Проджект“ЕООД.
Въвел е възражение договора да е преправен и/или съставен изцяло с оглед целите на настоящото производство, т.к. падежът бил уговорен на конкретна дата - 24.02.2023 г., а към датата на сключване на договора /01.11.2022 г./ не е имало как страните да знаят, че към 24.02.2023 г. вече ще бъде подписан договорът за цесия. Аргумент в тази насока бил и точното съвпадение между целената максимална продажна цена съобразно същия, и договора за цесия.
На отделно основание е оспорено твърдението за точно изпълнение на поетите от адвокатското дружество задължения по договора, като в тази връзка се поддържа представената от ищеца електронна кореспонденция с ОББ АД да не е подписана с квалифициран електронен подпис и да няма доказателствена стойност, т.к. представлява неподписан частен документ. Оспорена е истинността на представените електронни документи – извлечения от електронна кореспонденция.
С допълнителната искова молба ищецът от своя страна е оспорил всички въведени възраженията на ответника, по повод на които е изложил и допълнителни доводи в подкрепа на претенцията си.
Като е посочил изрично, че ще се ползва от оспорения документ - Договор за правна защита и съдействие от 01.11.2022 г., поддържа оригиналът му да съставлява електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ и чл. 3, пар. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.
Твърди на 16.02.2023 г. ищецът от личния си електронен адрес за кореспонденция ***@hotmail.com да е изпратил проект на договора за правна помощ до ползвания електронен адрес за кореспонденция от С. У. - ***@gmail.com, който проектът бил съобразен с постигнатите между страните уговорки още през м. ноември 2022 г. в насока - ако се осигури сключването на договор за цесия с „ОББ“ АД за вземания на банката, произтичащи от Договор за банков кредит № 28 от 02.06.2018 спрямо «Карлово Биомас» ЕООД, ЕИК:
201384641 и солидарните длъжници «Акилес корпорейшън» ЕАД, ЕИК: 202356513, «Биомас дистрибюшън» ЕООД, ЕИК: 201336098 и «Хийт Биомас» ЕООД, ЕИК: 201384552 в размер на 5 600 000 евро и се постигане цена не повече от 3 380 000 лева, ответникът ще заплати възнаграждение на адвокатското дружество в размер на 50 000 лева с вкл. ДДС.
Твърди се на 16.02.2023 г. в 13:00 ч. от електронна поща с адрес: ***@gmail.com ищцовото дружество да е получило на своя електронен адрес за кореспонденция ***@hotmail.com сканиран и подписан от името на ответника първообраз на представения към исковата молба договор за правна защита и съдействие.
Оспорва се възражението на ответника, че електронен документ е само този, който е подписан с КЕП и се поддържа, че подобен смисъл законът няма как да има, защото съгласно чл. 3, § 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудиовизуален запис.
Ето защо и се поддържа сканираният подпис на законния представител на ответника да е достатъчен, за да се приеме, че е налице валидно сключен договор за правна помощ между ищец и ответник.
На отделно основание се поддържа и че дори да не е подписан от законния представител, действията на подписалото го лице са потвърдени по чл. 301 ТЗ от ответното дружество още към 29.06.2023 г., когато на процесуалния представител на ответното дружество – адв.Н. Т., е предоставен достъп до делото, а ответното дружество е знаело за образуваното по искова молба на ищеца дело за налагане на обезпечителната мярка, допусната по молба за обезпечение на бъдещ иск, по която е образувано ч.гр.д. № 6845/2023 г. на СГС.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът от своя страна е оспорил допълнително наведените доводи от ищеца относно приложимостта на чл. 301 ТЗ и относно правната същност на електронните документи по см. на чл. 3 ЗЕДЕУУ. По отношение на 3 последната поддържа, че се касае не за електронен .документ/изявление, а за сканиране на съставен на хартиен носител договор и неговото изпращане на електронна поща. Твърди документът да не е подписан нито на хартиен носител, нито с електронен подпис от законния представител на ответното дружество. Оспорва твърденията на ищеца приложената като доказателство към допълнителната искова молба разпечатка от електронна кореспонденция, която се твърди да е водена между законния представител на „АТЗ Проджект“ ЕООД и АД „Г. и П.“ да съставлява електронен документ по смисъла на чл.
3 от ЗЕДЕУУ и поддържа по съображенията, изложени за самия прикачен към нея Договор от 01.11.2022 г. да няма доказателствената стойност на подписан частен документ. Оспорено е авторството на посочените електронни изявления.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение, което се атакува в неговата цялост и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, както и задължителните указания на т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът - ищец в първоинстанционното производство, е останал недоволен от решението на СГС в неговата цялост.
Това решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната писмена форма и е подписано.
При преценка на оплакванията за неговата неправилност във връзка с въведените оплаквания във въззивната жалба, решаващият състав приема следното:
Разпечатката съдържа 42 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/65045da2-f0d2-4427-bf7f-cbbaa77c0ace