Решение № 31 от 16.02.2022, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Карлово, 16.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20215320101059 по описа за 2021 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 124, ал.1 от ГПК вр. с член 79, ал.1 и член 86, ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът „В.К“ ЕООД, ЕИК ************ със седалище и адрес на управление: град П., бул. „Ш.С.” ***, представлявано от С.Н. твърди, че за периода от 22.07.2014 г. до 23.07.2020 г. ответникът ЦВ. СТ. Б. с ЕГН ********** от град К., бул. „О.“ № ******** имал задължения към „В.К“ ЕООД - П. за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 740.93 лева (седемстотин и четиридесет лева и деветдесет и три стотинки), представляваща главница. За периода на забавата било начислено и обезщетение за забавено плащане в размер на 93.94 лева (деветдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки), равняващо се на мораторната лихва за периода от 30.09.2014г. до 30.09.2020г. Задължението било начислено за обект на адрес: гр. К., бул. „О.“ № *****. Периодът посочен по-горе съставлявал период, формиран от датите на издадените за тази доставка фактури, като това било видно и от инкорпорираната в исковата молба таблица. За потребените за посочения период количества вода били издадени фактури за потребление на водомер № *********, подробно описани в исковата молба.

Съгласно чл. 33(2) и чл. 44 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.П., одобрени от КЕВР на дата 11.08.2014 г. и аналогичните разпоредби на предходно действащите общи условия (съответно чл. 31, ал. 2 и чл. 42, посочени в исковата молба), 1 при неспазване на срока за плащане (30 дневен след датата на фактуриране) потребителите дължат законна лихва по реда на чл.86 ал.2 от ЗЗД поради което на потребителя ЦВ. СТ. Б. били издадени фактури за лихви, тъй като същият не спазил установения в действащите между страните срок за заплащане на предоставените му ВиК услуги.

Съгласно чл. 198о от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). ЦВ. СТ. Б. бил потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № *****. Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждали от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите били общодостъпни на сайта на дружеството ********.

Ответникът имал качеството потребител съгласно разпоредбата на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор гр. П. като собственик на имот, представляващ самостоятелен обект в сграда.

В имота на потребителя имало монтирано измервателно устройство с номер в картотеката на дружеството *********, като до месец февруари 2019 година били извършвани отчети на показанията на измервателното устройство, а след това – при условията на отказан достъп за извършване на отчета. Служителите на дружеството посещавали водоснабдения имот, като предварително оповестявали на видно място датата и часа на извършване на отчета, като по отношение на другия собственик на водоснабден имот в къщата служителите на дружеството не срещали затруднения. В тази връзка моли да приеме и протоколи за отказан достъп. С оглед на подробно описаното, счита, че за описания период са налице предпоставките за отказан достъп от страна на ответника и поради това количествата вода били начислявани съгласно разпоредбата на чл. 24 ал. 4 във вр. с чл. 49 и чл. 25 ал.

2 от Общите условия - при отказан достъп. Задължение на всеки един потребител било да осигурява достъп за извършване на отчет до водоснабдения имот, като ако са налице пречки за осигуряване на достъп, следвало да се уточни удобен час за двете страни за извършване на отчет.

Нямало предприети такива действия от страна на абоната, а точно обратното налице била липса на съдействие, въпреки положените от страна на служителите на дружеството за извършване на отчет. ВиК операторът изчислявал изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 49 от ОУ, като за потребители в сгради в режим на етажна собственост, начисленото количество се ограничавало до разликата общото потребление съгласно чл.

25, ал. 2 от ОУ. В конкретния случай била приложена именно описаната в чл.

49 от действащите между страните общи условия за отчитане на потребените количества вода.

На дата 19.12.2018 г. била връчена покана за доброволно плащане при условията на отказ, на дата 24.01.2019 г. отново била връчена покана за доброволно плащане при условията на отказ. С поканите ответникът бил уведомен за обстоятелството, че дължи суми за предоставените услуги към посочената в поканата дата, както и последиците от неплащане в срок на 2 сумите.

Сключено било и споразумение за разсрочване на задължения № 21561 от 20.05.2021 г., с което ответникът признал дължимостга на сумите, предмет на производството, заплатил първоначална вноска, като счита, че същото е от значение за настоящия спор.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите „Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон - неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на задължението“, „В.К” ЕООД - П. подало заявление за издаване на заповед за изпълнение но реда на чл. 410 от ГПК срещу ЦВ. СТ. Б. за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не били заплатени.

Издадената в полза на „В.К“ ЕООД гр. П. заповед за изпълнение на парично задължение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В срока по ГПК ищецът предявява иск за установяване на вземането.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ЦВ. СТ. Б. с ЕГН ********** от град К., бул. „О.“ № ******** дължи на „В.К“ ЕООД - П., ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Ш.С.“ ****, представлявано от управителя С.Л.Н., както следва: сумата от 740.93 лева (седемстотин и четиридесет лева и деветдесет и три стотинки) главница, представляваща дължима сума за неплатена консумирана питейна вода и отведена канална вода за период от 22.07.2014 г. до 23.07.2020 г.; сумата 93.94 лева (деветдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 30.09.2014 г. до 30.09.2020 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 05.11.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е била издадена Заповед № 260223 от 06.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1439/2020 г. по описа на КрлРС.

Ответникът ЦВ. СТ. Б. с ЕГН ********** от град К., бул. „О.“ № ******** признава иска изцяло. Сочи, че е сключил споразумение за разсрочено плащане и редовно си плаща вноските по сключеното споразумение.

МОЛИ делото да се прекрати.

В първото по делото заседание от ищцовата страна се прави искане по реда на чл. 237 от ГПК, като МОЛИ съда при постановяване на решението да отчете всички извършени от ответника плащания в периода след издаване за заповедта за изпълнение до момента на провеждане на съдебното заседание.

Сочи, че към даване ход на устните състезания ответникът дължи следните суми, след извършено частично плащане: сумата от 262.48 лева, остатък от претендираната главница за периода от 28.06.2019 г. до 23.07.2020 3 г. и сумата от 29.90 лева, остатък от претендираната лихва за периода от 31.08.2019 г. до 30.09.2020 г. В молбата са посочени всички извършени от ответника плащания по споразумението до дата 20.12.2021 г. В същата молба ищецът сочи, че претендира съдът с решението си да присъди само сумите за заплатени от него държавни такси по исковото производство и присъдените в заповедното производство разноски.

В насроченото съдебно заседание ответникът представя фискален бон за заплатена сума от общо 44.36 лева от дата 26.01.2022 г., от която сума 38.65 лева представляват заплащане по главница и 5.71 лева – заплащане за лихва за забава.

Съдът намира, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на член 237, ал. 1 от ГПК. В случая, ответникът е признал иска относно правото на задълженията си, а ищецът моли съда да постанови решение, съобразно признанието на иска, но и съобразно фактите, настъпили след подаване на заявление по чл. 410 от ГПК, които се явяват новонастъпили по смисъла на чл. 235, ал.3 от ГПК. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на член 237 от ГПК, а именно - признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед изложеното, искът на „В.К“ ЕООД, ЕИК ************ за признаване за установено по отношение на ЦВ. СТ. Б. на вземането по оспорената заповед за изпълнение, следва да бъде уважен до размера на остатъка от задължението към даване ход на устните състезания, или както следва: главница в размер на 223.83 лева и обезщетение за забава в размер на 24.19 лева. За разликите над тези размери до пълните предявени, и за периодите за които понастоящем е заплатено, исковете следва да се отхвърлят като неоснователни. На основание член 237, ал. 2 от ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви за това.

ЗА РАЗНОСКИТЕ:

Следва ответникът да бъде осъдена да понесе разноските по исковото производство в размер на 75 лева за заплатена държавна такса и разноските в заповедното производство в размер на 75 лева. Ищецът не претендира възнаграждение за юрисконсулт дължимо в исковото производство.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, че ЦВ.

СТ. Б. с ЕГН ********** от град К., бул. „О.“ № ******** дължи на „В.К“ ЕООД, ЕИК ************ със седалище и адрес на управление: град П., бул.

„Ш.С.” ***, представлявано от С.Н.: сумата от 223.83 лева (двеста двадесет и три лева осемдесет и три стотинки) главница, представляваща дължима сума за неплатена консумирана питейна вода и отведена канална вода за период от 29.10.2019г. до 23.07.2020г.; сумата 24.19 лева (двадесет и четири лева и деветнадесет стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 30.11.2019 г. до 30.09.2020 г., 4

ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 05.11.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е била издадена заповед № 260223 от 06.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1439/2020г. по описа на КрлРС, като за разликата над 223.83 лева за претендирана главница до пълния предявен размер от 740.93 лева и за периода от 22.07.2014 г. до 29.10.2019 г. и за разликата над 24.19 лева за претендираното обезщетение за забава, до пълния предявен размер от 93.94 лева и за периода от 30.09.2014 г. до 30.11.2019 г., ОТХВЪРЛЯ исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА ЦВ. СТ. Б. с ЕГН ********** от град К., бул. „О.“ № ******** да заплати на „В.К“ ЕООД, ЕИК ************ със седалище и адрес на управление: град П., бул. „Ш.С.” ***, представлявано от С.Н., сумата от 75 (седемдесет и пет) лева, представляваща разноски в исковото производство и сумата от 75 (седемдесет и пет) лева, представляваща разноски по ЧГрД № 1439/2020 г. по описа на КрлРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.