Решение № 14660 от 22.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14660 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20261110101200 по описа за 2026 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

22.07.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На тридесети април две хиляди двадесет и шеста година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

Прокурор

1 като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 1200 по описа за 2026 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ЗАД “....” АД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от изпълнителните директори ......, против “.....“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. .... 5, представлявано от изпълнителните директори ..... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 25.01.2021 г., в гр. Благоевград, на ул. „Бирена“ в посока на движение към бул. „Димитър Солунски“, е било реализирано ПТП с участници: товарен автомобил „Ман“, с рег. № ...., с ремарке .///.., с рег. № ...., и лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, с рег. № ....., при което били причинени вреди, а водачът на товарния автомобил признал вината. Също така твърди, че към момента на настъпване на ПТП-то по отношение на лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, с рег. № ....., имало валидна застраховка „Каско“ със срок на покритие от 17.09.2020 г. до 19.09.2021 г., като по повод на подадено уведомление при ищеца била образувана преписка по щета № .... по която на било платено обезщетение в размер на 1 004,99 лв. и били направени ликвидационни разноски в размер 15 лв. Излага твърдения, че по отношение на товарния автомобил имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество. По повод на отправена регресна покана за плащане на платеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски, ответникът извършил частично плащане на сумата от 413,80 лв., като останала дължима сумата от 606,19 лв. За изпадането в забава ответникът дължал и обезщетение за забава за периода от 15.01.2023 г. до 15.01.2026 г. в размер на 244,43 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди “.....“ АД да заплати на ЗАД “....” АД сумата от 606,19 лв. с еврова равностойност 309,94 е., представляваща остатък от платеното застрахователно обезщетение по щета № .... сумата от 244,43 лв. с еврова равностойност 124,98 е. – лихва за забава за периода от 15.01.2023 г. до 15.01.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 16.01.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество “.....“ АД. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете по размер. Не спори времето и мястото на настъпване на инцидента, както и че товарния автомобил е бил застрахован при ответника. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като твърди извършено плащане на сумата от 413,80 лв., чийто размер отговаря на причинените вреди. Оспорва претенцията за присъждане на обезщетение за забава. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни, претендира направените по делото 2 разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователна, претендира направените по делото разноски.

Предявени са искови претенции с правно основание чл. 412, ал. 1 и ал. 3 от КЗ.

Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения заверен препис от Двустранен констативен протокол от 25.01.2021 г. се установява, че на 25.01.2021 г. в гр. Благоевград, бул. „Д. Солунски“, е било реализирано ПТП между товарен автомобил „МАН“, с рег. № ...., с ремарке .///.., с рег. № ...., собственост на „Интеграл транс“ ООД и управляван от Цветелин Руменов Първанов, и лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, с рег. № ....., управляван от собственика Мария Даскалова, при което настъпили вреди.

От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис от Застрахователна полица № 0306Х0590512 от 17.09.2020 г. е видно, че между собственика на лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, с рег. № ....., и ищцовото дружество, е бил сключен договор за застраховка „Каско и злополука“, със срок на покритие от 17.09.2020 г. до 16.09.2021 г.

От представения заверен препис от справка от Гаранционния фонд се установява, че по отношение на товарен автомобил „МАН“, с рег. № ...., и ответното дружество е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с период на покритие от 09.09.2020 г. до 08.09.2021 г.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при “....” АД е била образувана преписка по щета № .... по която е било определено застрахователно обезщетение в размер на 1 004,99 лв. за изплащане на собственика на лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, с рег. № ...... Видно от приетия заверен препис от платежно нареждане на 12.02.2021 г. “....“ АД е платило обезщетение в определения размер на собственика на увреденото МПС.

От представената и приета по делото покана е видно, че на 12.03.2021 г. ищецът е поканил ответника да възстанови сумата от 1 019,99 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение и направени ликвидационни разноски, получена от ответника на 15.03.2021 г., по повод на която покана ответникът е одобрил сумата от 413,80 лв., платена заедно с други одобрени регресни претенции на ищеца и платена по сметка на ищеца.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, неоспорено, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява механизмът на настъпилото ПТП, съответствие на описаните в опис-заключение на застрахователя щети на механизма на ПТП-то, както и стойността на 3 причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие, като стойността на причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие по средни пазарни цени на материалите и труда, необходим за отстраняване на повредите по лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, с рег. № ....., при ремонт с нови части в размер на 1 068,83 лв. без ДДС и в размер на 1 282,60 лв. с включено ДДС. Вещото лице също така установява, че към момента на ПТП-то увреденият лек автомобил е бил в експлоатация 8 години, като изчислява и размера на вредите по Наредба № 24. Разпитан в съдебно заседание, вещото лице установява, че предната част на товарния автомобил е на височина 40 см и тази част може да достигне до частите на лекия автомобил, които са увредени по средата на вратата на калника, като са почти на една и съща височина.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищцовото застрахователно дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 1 от КЗ се урежда регресното право на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ да претендира платеното от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.

От представените по делото писмени доказателства е видно, че ищцовото дружество и собственикът на увредения лек автомобил са имали сключен договор за застраховка „Каско и злополука“. В срока на действие на договора и в рамките на покритите от застраховката рискове, застрахованият автомобил е бил увреден, в резултат на настъпилото ПТП, при което са нанесени щети на лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, с рег. № ...... На основание сключения договор за застраховка „Каско“ и настъпило застрахователно събитие ищцовото дружество е платило обезщетение в размер 1 004,99 лв., видно от събраните доказателства.

Предвид извършеното плащане, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител на вредите.

Ищецът, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка, изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице, може да предяви вземанията си по реда на чл. 412, ал. 1 от КЗ направо към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на вредите. Съгласно последната разпоредба застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Съдът, с оглед на събраните доказателства, включително и изслушаното заключение на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, приема, че вредите – предмет на обезвреда от застрахователя, са в причинна връзка с настъпилите вреди в резултат на ПТП, като в конкретния случай причина за настъпилото ПТП са действията на водача на товарен 4 автомобил „МАН“, с рег. № ..... По отношение на размера на вредите, съдът приема, че те възлизат на 1282,60 лв., видно от заключението на вещото лице по назначената експертиза, което съдът цени наред с останалите събрани по делото доказателства. Ето защо и в полза на увреденото лице, в случая собственика на автомобила, е възникнало право да иска обезвреда на основание чл. 45 от ЗЗД. С оглед на извършеното плащане и встъпването на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу застрахователя на причинителя на вредата, съдът намира, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника, съгласно чл. 412 от КЗ.

С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че е налице фактическия състав на чл.

412 от КЗ и в полза на ищеца е възникнало право да встъпи в правата на пострадалото лице до размера на обезщетение на стойност 1 004,99 лв., към която сума следва да се прибавят извършените ликвидационни разноски в размер на 15 лв., или обезщетението възлиза на сумата от общо 1 019,99 лв. От посочената сума следва да бъде приспадната платената част от претенцията в размер на 413,80 лв. Исковата претенция се явява основателна и доказана за сумата от 606,19 лв., поради което следва да бъде изцяло уважена.

С оглед основателността на претенцията за заплащане на платеното от застрахователя обезщетение, съдът намира за основателна претенцията за присъждане на лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 412, ал. 3 от КЗ. Съдът приема, че правото на регрес е възникнало от датата на плащането, но длъжникът по него не е в забава от този момент.

Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случаите, когато няма определен ден за изпълнение, какъвто е настоящият, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Предвид изложеното вземането за лихва върху главницата от 606,19 лв. е основателно, считано от получаване на поканата на 15.03.2021 г. Ищецът е предоставил 30-дневен срок за доброволно изпълнение, който срок започва да тече от 16.03.2021 г. и изтича на 14.04.2021 г., поради което ответникът е изпаднал в забава от 15.04.2021 г. Доколкото лихва за забава се претендира върху главницата за периода от 15.01.2023 г. до 15.01.2026 г., съдът намира претенцията за основателна за претендирания период. На основание чл. 162 от ГПК и при използване на счетоводна програма съдът определя лихвата за забава върху главницата от 606,19 лв. в размер на 236,63 лв. Исковата претенция се явява основателна и доказана за сумата от 236,63 лв., като за разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 244,43 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.