Решение № 1879 от 22.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1879 гр. Пловдив, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330114410 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от С. С. В., ЕГН: **********, с адрес ******, чрез пълномощник адв. С. Н., против „Сити Кеш” ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, ет. 5, представлявано от ****** Н. П., за признаване за установено, че клаузата на чл. 7, ал.5 от договор за обезпечен потребителски кредит ******, сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 999,34 лева, е нищожна като противоречива на добрите нрави, заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за обезпечен потребителски кредит ******, по който на ищеца била предоставена сумата от 1 400 лева, при фиксиран лихвен процент - 49,00 % и ГПР - 64,00%. Според чл. 6, ал. 1 от договора като обезпечение се предвиждало обезпечение с банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на посочени в клаузата условия, а в противен случай се дължала неустойка по чл. 7, ал. 5 в размер на 999,34 лева, платима разсрочено с погасителните вноски. Ищецът счита, че за да се заобиколи нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят (неизпълними условия за поръчителство или банкова гаранция), а като санкция за неизпълнение се предвиждало заплащане на неустойки или такси, чрез които се гарантирала допълнителна печалба за дружествата.

1

Преценката за действителността на неустойката следвало да се прави с оглед претърпените вреди, доколкото тя следвало да служи като обезщетение при неизпълнение. В конкретния кредит обаче неустойката била загубила присъщите си функции, защото размерът й бил около половината от този на получения заем и така скрито се оскъпявала цената на услугата, с което неоснователно се обогатявал кредиторът, а това било в разрез с принципа за спазване на добрите нрави. Недобросъвестно финансовата институция поставила неизпълними изисквания към потребителя, изцяло в негов ущърб.

Разходите и печалбата на търговеца следвало да са включени във фиксирания лихвен процент по договора, но неустойката не била, като така размерът на ГПР не отговарял на законовото ограничение по чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

Предявява се иск за прогласяване недействителността на кредитната сделка.

Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва претенцията. Моли за провеждане на информационна среда за медиация. По същество отрича съществуването на твърдените пороци на договора или отделните му клаузи. Твърди, че са спазени изискванията, регламентирани в чл. 11, ал. 1, т.9 и т.10 ЗПК. Заявява, че уговорената между страните по договора за кредит неустойка не е и не би могла да бъде включена в ГПР по кредита. Посочва, че разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора, а оспорената от ищцата неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора поне едно от следните обезпечения банкова гаранция или поръчител. Неустойката била индивидуално уговорена, като клаузата била напълно ясна и разбираема, уговорена във фиксиран размер и двете страни били напълно наясно с размера й. Излага твърдения, че предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е практика, която не води задължително до неравноправие в правата и задълженията на страните. Сочи, че процесният договор е сключен по волята на ищеца, като същият е имал възможност в рамките на 14 дни да упражни правото си на отказ от договора, без да е обвързан от спорната неустойка. Смята, че с тази клауза се защитавали в пълна степен правата на потребителя. Ответникът счита, че процесната неустойка не противоречи на добрите нрави. Поддържа, че кредитополучателят е имал възможността да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването на неустойка и в този смисъл клаузата е индивидуално уговорена. Счита, че предвид наличието на трайни отношения между потребителя и ответното дружество и сключването на няколко договора при идентични условия, е налице индивидуално договаряне, което изключва неравноправността на оспорените клаузи и липсата на достатъчно информация за финансовите задължения, които се поемат с тях.

Излага аргументи, че е налице недобросъвестност от страна на ищеца. С оглед на изложеното, моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендира разноски по делото.

С определение № 15218/26.11.2025 г. по делото е приет на основание чл.

211, ал. 1 ГПК за съвместно разглеждане в настоящото производството по гр.д.

2

№ 14410/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, предявения насрещен осъдителен иск от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, срещу С. С. В., ЕГН:

**********, обективиран в насрещна искова молба, приложена към отговора на искова молба с вх. № 114928/06.10.2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, и уточнена с молба вх. № 122237/26.11.2025 г. по описа на същия съд за сумата от 399,83 евро, с левова равностойност от 782 лв., частично от 641,93 евро, с левова равностойност от 1255,50 лв. – неизплатена главница по Договор за паричен заем № ******, сключен между страните, а в условията на евентуалност, ако кредитът бъде обявен за недействителен – да се присъди сумата от 399,83 евро, с левова равностойност от 782 лв. – незаплатен остатък от чистата стойност на кредита по недействителен Договор за паричен заем № ******, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на насрещната искова молба до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се в насрещната искова молба, че между страните е сключен договор за обезпечен потребителски кредит ******, по който е усвоена от заемополучателя сумата от 1400 лева, която следвало да се върне, съобразно приложимия погасителен план, в срок до 11.09.2025 г. Срокът на кредитът бил изтекъл понастоящем, като кредитополучателят бил платил общо 618 лв., с която били погасени първите седем вноски по кредита. Общото задължение по договора било в размер 2459,26 лева, от които 1255,50 лева главница, 148,65,14 лева възнаградителна лихва, 617,85 лева договорна неустойка и 437,26 лева такси. Поради неизпълнението на задължените на кредитополучателя по процесния договор за кредит се предявява настоящия насрещен иск, като се моли за неговото уважаване.

В указания срок е постъпил отговор на насрещния иск от С. С. В. със становище за неоснователност на претенцията. Поддържа се позицията, изложена и в първоначалната исковата молба, за недействителност на кредитната сделка поради противоречие с добрите нрави и наличие на нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. С оглед недействителността на сделката на основание чл. 22 ЗПК се сочи, че на връщане подлежи единствено чистата стойност на кредита, съгласно изричния регламент на чл. 23 ЗПК.

Моли за произнасяне в този смисъл.

Предвид ноторния факт за смяна на националната валута в Република България на дата 01.01.2026 г. от лева в евро и с оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, присъдени с настоящото решение са посочени в евро. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, то насетне в мотивите, както и в диспозитива на настоящото решение, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.

3

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По делото не е спорно сключването между ищеца С. С. В., като кредитополучател, и „Сити Кеш” ЕООД, като кредитодател, на договор за обезпечен потребителски кредит ******, за сумата от 1400 лв./ 715,81 евро, при фиксиран месечен лихвен процент от 49 % и годишен процент на разходите – 64 %, с посоченото в исковата молба съдържание. Последното е видно и от представения по делото препис от договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора, кредитополучателят се задължавал в едноседмичен срок от сключването на договора да осигури едно от посочените в договора обезпечения – едно или две лица за поръчители, които да отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 3 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 2 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Кредитора; не са кредитополучатели по сключени и непогасени договори за заем, сключени с Кредитора; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

При непредоставяне на едно от посочените обезпечения в предвидения срок, се начислява неустойка в размер на 999,34 лв./ 510,95 евро, съгласно чл.

7, ал. 5 от Договора.

Спорният въпрос между страните се заключва относно действителността на процесното заемно правоотношение и конкретно на уговорената в чл. 7, ал.

5 от Договора клауза за неустойка при непредоставяне на обезпечение. В тази насока съдът намира, че доколкото се установява възникването между ищеца и „Сити Кеш” ЕООД на облигационна връзка по силата на договор за обезпечен потребителски кредит ****** с визираното по-горе съдържание, то С. С. В. има качеството на кредитополучател, но също така и на потребител. Поради това се ползва и със законоустановената потребителска закрила, като приложение в случая намират правилата на ЗПК и ЗЗП.

При отчитане на горното, то за основателни се намират твърденията в исковата молба за нищожност на процесната договорна клауза за неустойка на основание чл. 19, ал. 5 вр. с ал. 4 ЗПК, доколкото същата води до завишаване на ГПР по кредита до повече от пет пъти размера на законната лихва. Това е така, защото сумата за неустойка представлява разход по кредита, който неправилно не е включен при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита, като възраженията на ответното дружество в обратна насока се намират за неоснователни. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, 4 комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция съдът намира, че уговорената в чл. 7, ал. 5 от договора за кредит неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. По делото обаче е обявено за безспорно между страните обстоятелството, че тя не е включена при изчисляване на процента на разходите. Вещото лице изрично е посочило, че като разход по кредита при формирането на процента на оскъпяване е взета предвид единствено възнаградителната лихва. Невключването на неустойката при изчисляването и посочването на ГПР води до заблуждение на потребителя относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.