Решение № 3 от 04.01.2017, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Номер 04.01.2017г., град Дупница

IV

Районен съд – Дупница състав

15.12.

2016 на Година

Миглена Кавалова

В открито заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Роза Цветанова

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от гражданско

1003

2016 дело

№ по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, предявена от „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, община „Столична”, ул. „Г. С.

Раковски” № 103, регистрирано в търговския регистър към Агенция по вписванията, ЕИК *********, действащо чрез пълномощника си А.Л.Г. ***, упълномощен по силата на пълномощно рег.№ 1479 от 11.05.2015г. и 1480 от 11.05.2015г. на нотариус Анелия Микова рег. № 127 на Нотариалната камара - гр. София от Георги Димитров Константинов – изпълнителен директор и Т. А. А. - прокурист, в качеството им на законни представители на банката вписани в ТР при АВ - гр.

София срещу Ж.А.С., ЕГН **********, адрес: ***, с която искова молба са предявени искове с правно основание: чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит № 81500КР-АА- 9892 от 31.07.2012г. предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 10 900 лева. Към 17.12.2015г. не били погасени 6 шест месечни вноски с падежи 26.06.2015г., 26.07.2015г., 26.08.2015., 26.09.2015г., 26.10.2015г. и 26.11.2015г., при което кредитът станал предсрочно изискуем на основание чл. 10 (2) от Договора. Дългът на ответника заедно със солидарните длъжници - Е. А. В., ЕГН ********** и Емил Иванов Костадинов, ЕГН **********, към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК е в размер на 8 182, 93 лева, от които: 1. главница – 7 615, 54, от която сума просрочена главница 713, 98 лева, предсрочно изискуема главница – 6 901, 56 лева; 2. лихви - 567, 39 лева, от които договорна лихва – 512, 41 лева за периода от 26.06.2015г. до 17.12.2015г., наказателна лихва за забава 54, 98 лева за период от 21.07.2015г. до 17.12.2015г. Поради неизпълнение на задължението на ответника да заплати дължимата сума, ищецът предявил пред Дупнишки районен съд заявление по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като било образувано гр.д. № 2011/2015г., по което била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за горепосочената главница, плюс законната лихва върху същата от 18.12.2015г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното издължаване, както и 163, 66 лв. разноски, срещу издадената заповед постъпило възражение от ответника

Ж.А.С., с което ищеца обосновава правния си интерес от предявяване на исковете – предмет на настоящото производство. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че съществува вземането на „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, община „Столична”, ***, ЕИК

********* за сумата от 8 182, 93 лева, от която: 1. главница – 7 615, 54 лева - просрочена главница 713, 98 лева, предсрочно изискуема главница -6 901, 56 лева; 2. лихви 567, 39лева, от които: договорна лихва – 512, 41 лева за периода от 26.06.2015г. до 17.12.2015г., наказателна лихва за забава – 54, 98 лева за период от 21.07.2015г. до 17.12.2015г дължима по договор за потребителски кредит, сключен между страните по делото, ведно със законната лихва върху тази главница от 18.12.2015г. -датата на подаване на заявлението в съда до окончателното издължаване. Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.

В срока за отговор отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК е депозиран такъв от ответника, в който изразява становище за недопустимост на исковата претенция, поради липса на правен интерес, тъй като твърди, че не е уведомен от ищеца за обявената от банката предсрочна изискуемост, респ. за неоснователност на предявената срещу него претенция. Не оспорва обстоятелството, че по силата на Договор за потребителски кредит № 81500КР-АА-9892/31.07.2012 год. ищцовата банка му е предоставила потребителски кредит в размер на 10 900 лева, със срок за погасяване до 26.07.2019 год. Оспорва твърдението на ищеца, че към 17.12 2015 год. е просрочил шест месечни вноски /от 26.06.2015 до 26.11.2015 год./, като твърди, че винаги коректно изпълнявал задълженията си по погасяването на кредита и не изпадал в просрочие, поради което и неоснователно е посочено, че кредитът му е предсрочно изискуем. Без да бъде уведомен по какъвто и да е начин от страна на банката за възникнали нередности по кредита, същата е предявила пред РС - Дупница заявление по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по което заявление е било образувано ч.гр.д. № 2011/20125 год. по описа на ДРС. Независимо от издадената заповед за незабавно и изпълнение и изпълнителен лист по горепосоченото ч.гр.д. той редовно заплащал месечните си вноски в офиса на банката в гр. Дупница за месец януари и февруари 2016 год. Когато отишъл на 26 март 2016 год. отново да плати вноската си служител на банката му казал, че има някакви нередности по кредите му и не може да приеме вноската. Твърди, че уведомление от банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита никога не му е било връчвано, а за предприетите действия от страна на банката с изненада разбрал едва след като искал да си плати месечната вноска за м. март.2016 год. По погасителен план за периода от 26.08.2012 год. до 26.11.2015 год. е следвало да внесе сума в размер на 7 908, 40 лева (40 вноски по 197, 71 лв.), а от вносни бележки, приложени към отговора на исковата молба сочи, че е видно, че за същия период /26.08.2012 год. до 26.11.2015 год./ внесъл 8 157, 42 лв., т.е. 249 лв. в повече, поради което не става ясно как изпаднал в просрочие, като заплатил в повече от дължимото. С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете като недопустими, респ. неоснователни. Претендира разноски.

Съдът като взе събраните по делото доказателства ведно с доводите и твърденията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между страните в производството са сключени два договора за кредит – единият - предмет на настоящото производство, който е сключен на 31.07.2012 г. – договор за кредит № 81500КР-АА-9882/31.07.2012 г. с отпусната сума в размер на 10 900 лв., а вторият договор за потребителски кредит е сключен между страните на 15.02.2013 г. за сумата от

4 600 лв.

С писмо изх. № 149134/11.11.15 г. ищецът е уведомил ответника за обявената от първия предсрочна изискуемост на сключения между страните договор за кредит от 31.07.2012г., а видно от известието за доставяне от Български пощи ЕАД, изпратеното до ответника в производството от ищеца писмо, не е потърсено от него на адреса, посочен в процесния договор за кредит, сключен между страните.

По заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, депозирано от ищеца в настоящото производство, е било образувано ч. гр. д.

№ 2011/2015 г. по описа на РС – Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, съгласно която длъжник Ж.А.С.

– ответникът в производството, Е. АНАСТАСОВА В., ЕМИЛ ИВАНОВ КОСТАДИНОВ следва да заплатят солидарно на зявителя „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД – ищец в производството сума в размер на - 8 182, 93 лв., от които: общо главница в размер на 7 615, 54 лв. от която: - просрочена главница – 713, 98 лв.; - предсрочно изискуема главница – 6 901,56 лв. - лихва: 567, 39 лв., от които: - договорна лихва – 512, 41 лв. за периода от 26.06.2015г. до 17.12.2015г.; - наказателна лихва за забава – 54, 98 лв. – за периода 21.07.2015г. до 17.12.2015г.; ведно със законна считано от 18.12.2015г. – датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 163, 66 лв. внесена държавна такса.

От приетото по делото заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Р.Х. се установява, че на 01.08.2012 г. кредитът е предоставен от кредитора еднократно и в пълен размер по разплащателна сметка на кредитополучателя - сметка IBAN ***, размерът на дължимите и нeизплатени суми по кредита към 17.12.2015г. e 8 182, 93 лв. / в т. ч: за главница - просрочена и изискуема главница - 7 615, 54 лв.; за лихви - договорна лихва за периода 26.06.2015 г. до 17.12.2015 г. – 512, 41; за наказателната лихва за периода 21.07.2015г. — 17.12.2015г. – 54, 98 лв.

Към 26.11.2015 г. кредитополучателят не е погасил всички вноски., а е погасил дължимите вноски до 26.05.2015 г. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 01.11.2016г. в.л. Х. заявява, че от ответника са внасяни суми в разплащателната сметка, която обслужва кредита до един момент, след това банката автоматично, когато настъпят падежни дати на двата кредита, си дърпа от сумите, вносните бележки не конкретизират коя сума към кой кредит отива, самият банков продукт си начислява лихвата, когато ответника изпада в забава, сумите които плаща са по служебна сметка на банката, а не по неговата разплащателна сметка и това е от 17.02.14 г. до 17.12.15 г., но реално сумите отиват и по двата кредита.

От заключението на назначената допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Р.Х. се установява, че на 15.02.2013 г. друг кредит е предоставен от кредитора – ищец на ответника еднократно и в пълен размер по картова разплащателна сметка на кредитополучателя IBAN ***, при ЦКБ. В направена таблица вещото лице е посочила какъв е размерът на вноските, внасяни от ответника и по двата кредита за периода 27.08.2012г. – 03.12.2015г. и как са били разпределяни сумите от банката и по двата кредита, които ответникът е получил от ищцовата банка. Съгласно заключението на вещото лице към месец 11.2015 г. кредитът № 81500КР - АА-9892 от 31.07.2012 е обслужен до края на месец 05.2015 г. и частично погасена лихва за вноска с падежна дата м. 06.2015 г., допусната е забава над 60 дни, което е предпоставка за обявяването на кредита в предсрочно изискуем.

Кредит № 81500КР - АБ-0088 от 15.02.2013 г. - към месец 11.2015 г. е обслужен до края на месец 05.2015 г. и частично погасена лихва за вноска с падежна дата м. 06.2015 г., допусната е забава над 60 дни, което е предпоставка за обявяването на кредита в предсрочно изискуем. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 15.12.2016г. в.л. Х. сочи, че в платежните документи никъде не е посочено по кой кредит отива сумата, която внася ответника - тя постъпва в картова разплащателна сметка на ответника и оттам банката ги разпределя къде отиват, не е видяла документ, от който да е видно дали ответникът е уведомен коя вноска по кой кредит отива, респективно как се разпределят сумите от единната сметка на банката по двата кредита на ответника, падежната дата е една и съща - 26-то число на месеца, ответникът внасял, но сумата е недостатъчна за двата кредита, ако вноските покриват единия кредит, няма да има закъснения по втория или по първия, но в края на краищата има закъснения и по двата кредита на база общи вноски. Ответникът е внасял пари за погасяване на двата кредита в една сметка до един момент - разплащателната сметка на Ж.С., която е описана в договора, последната сума, която е внесена в банкова сметка, ***, съгласно договорите, е вноска с дата 15.02.14 г. в размер на 500 лв., която е използвана по следния начин: покрила е кредитна вноска с падежна дата 26.02.14 г. - 197.71 лв. и е покрива вноска с падежна дата 26.01.14 г. - 105.70лв. по другия кредит, всички вноски, направени след 17.02.14 г. са отивали в служебна сметка на банката, където тя ги разпределя по някакъв критерий.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.