Решение № 1366 от 20.12.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1366 гр. П., 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20235220102798 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод искова молба от М. Й. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „П. М.“, № 8, ет. 1, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., жк. „М. л.", бл.

112, вх. „А", ет. 2, оф. 11, представлявано от Д. М. М. - Управител, срещу „Стик - Кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. „О.“ № 13Б, представлявано от С. Т., с която се иска от съда да постанови решение, с което да провъзгласи нищожността на клаузата предвидена в чл. 27 от Договор за паричен заем № 851740/04.07.2022 г. сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, като нищожна.

В исковата молба ищецът твърди, че на 04.07.2022 г. между ищеца, в качеството му на заемополучател и ответното дружество, в качеството му на заемател, е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 851740. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 950 лева, срок за погасяване на 24 месечни вноски. Размерът на годишната лихва - 36%, а размерът на ГПР 42,58%. Ищецът следвало да върне сумата в общ размер на 1488,79 лева.

Посочва, че в чл.17 ал.1 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. В чл. 27 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по чл. 17 от договора, а именно да представи обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността па усвоения кредит, като в договора е уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното 1 обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери. Неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.

Във връзка с горното сочи, че на ищеца му била начислена неустойка в общ размер на 2693.97 лева, тъй като не представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума което следва да върне е 4182.76 лева.

Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл.27 от договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ад.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл.143, ал.1 ЗЗП.

Смята, че на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличавала.

Счита, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тьй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечавала вредите от това, че вземането нямало да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетявали и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Считам, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.

Смята, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал.2, т.5 Закона за защита на потребителите, тъй като същата задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

Претендира разноски. Сочи доказателства.

В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба, с която моли съда да уважи в цялост исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Стик_кредит“ АД, чрез пълномощника си адвокат Х. Н. от АК Разград, депозира отговор на исковата молба.

Не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 851740 на 04.07.2022 г., че ответното дружество е предоставил на ищеца заем в размер на 950 лева, която сума била изцяло усвоена.

Излага твърдения как се сключват договори за потребителски кредит от разстояние, в това число и че процесният кредит е сключен по инициатива на ищеца.

Сочи, че неустойка на ответника не е начислявана и не е събирана. Смята така 2 уговорената клауза за валидна и отговарящи на всички изисквания на закона.

Твърди, че по отношение действителността на неустойката не следвало да намери приложение ЗПК, а ЗЗД тъй като съглашението за неустойка било самостоятелен договор.

В процесния случай била уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не било обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определял в зависимост от това, дали заемателят по договора изпълнил в някакъв момент своето задължение. Самата неустойката се дължала единствено за периода, в който заемателят реално не бил предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие - същата спирала да се начислява. Тоест причината за евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено виновното поведение на ищеца.

Счита, че уговорената неустойка изпълнява предвидените чл.92 ЗЗД цели.

Сочи, че нямало законодателно изискване за размера на неустойката.

Счита, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговореният в договора срок поръчител, който да отговарял на посочените изисквания. Ищецът бил запознат с условията на договора, преди същият да бъде сключен (с изпращането на първото електронно съобщение и приложеният към него СЕФ, след което и с изпращането на второто електронно съобщение), като същият не е бил длъжен да сключва договора веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му. Знаейки, че няма да може да изпълни задължението си ищцовата страна е действала недобросъвестно, като по този начин нарушила чл.12 ЗЗД, който гласи, че при воденето на преговори е сключването на договори страните трябва да действат добросъвестно - в противен случай те дължат обезщетение.

Сочи, че нямало разпоредба в закона, която да определя момента на предоставяне на обезпечение. Това било допустимо да стане преди подписването на договора, но било възможно и да бъде предоставено в процеса на изпълнение на същият.

В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител. Депозирал е молба, с която моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените и приети по делото писмени доказателства, се установява, че на 04.07.2022 г. между ищеца М. Й. Х. като заемател и ответното дружество „Стик-Кредит“ АД като заемодател е бил сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние - № 851740 по силата, на който кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит под формата на паричен заем в размер на 950 лева който следва да се върне на 24 месечни вноски. При включването на неустойката в погасителната вноска, нейният размер е 174,28 лева. Размерът на ГПР е 42,58 %, а на ГЛП 36 %. Посочено е, че общата сума за плащане е в размер на 1488,79 лева, като в нея не е включена предвидената неустойка, а като се включи размерът и става 4182,76 лева.

3

С чл.17 от договора кредитополучателят се е задължил, в срок до 3 дни от подписване на договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на кредитора за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Стик-Кредит“ АД всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „Стик-Кредит“ АД за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е наймалко 30 дни след падежа на последната вноска.

В чл.27 от договора е уговорено, че в случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.17 от договора, дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който изпълнението на задължението по чл.17 причинява на кредитора вреди в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. В ал.2 е уговорено, че страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.

В чл.20 от ОУ е посочено на какви условия следва да отговаря третото лице поръчител.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Районен съд П. е сезиран с иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД Безспорно е между страните, че са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на договор за потребителски кредит от разстояние № 851740 на 04.07.2022 г., по който ищецът е получил заемна сума в размер на 950 лева.

Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи и служебно.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключване на договора – поръчителство на ФЛ или банкова гаранция, като при неизпълнение са предвидили неустойка. Размерът й представлява повече от 280 % от този на зеамната сума.

Следва да се посочи, че ответникът, върху когото лежи доказателствената тежест за установяване валидността на оспорената клауза, не проведе пълно и главно такова. При това положение, следва да се изхожда от размера й при преценка валидността, който е определен в договора. Срокът за предоставянето й е твърде кратък, при което за потребителя се създава допълнителна тежест, водеща до значително затруднение в осигуряването й, предвид 4 необходимостта от технологично време и чуждо съдействие. С оглед изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.