Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2029 от 05.06.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 13303/2024
Вид
Решение № 2029
Подписан
05.06.2025
В сила
24.03.2026
Състав
Симона Радославова Донева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 39-41 · Конституция на Република България
  • чл. 39-41 · Конституция на Република България
  • чл. 39-41 · Конституция на Република България
  • чл. 147, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 213а, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 321, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 321, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2029 гр. Варна, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Г.а като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20243110113303 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от И. Б. Т. срещу Г. М. А. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на подадена тъжба от ответника Г. М. А. срещу ищеца И. Б. Т., злоупотребявайки с предоставените му от закона права, въз основа на която е образувано НЧХД № 5271/2022 г. по описа на Районен съд – Варна за извършено престъпление от частен характер, наказуемо по чл. 147, ал. 1 НК, за това, че ищецът приписал на ответника престъпление по чл. 321, ал. 2 НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 02.11.2023 г. до окончателното заплащане на претендираното парично обезщетение.

Твърди се в исковата молба, че ищецът работи на длъжност ***** в Дирекция „****“, отдел „****“ при *****, на което работно място бил ангажиран и ответника Г. М. А.. На 08.11.2022г. около 14,35 часа, докато бил на работното си място, ищецът установил, че началникът отдел „****“ Г.Г., заедно с помощта на ответника А. и други техни колеги изнасяли кашони с листи формат А4 с принтирана **** информация и лични данни на граждани и служители без спазването на предвидения за това ред. За тези факти и обстоятелства ищецът подал сигнал, по повод на който от Инспектората на *** бил съставен доклад до изпълнителния директор на ***. Установило се в хода на проверката, че началникът Г. е изнесъл лични документи, свързани с 1 производства пред Комисия за защита на личните данни. Сигналът на ищеца бил изпратен и до ответника за становище. Счита че с подадения сигнал не се навеждат клеветнически твърдения, а че изнесените от ищеца факти и обстоятелства в съзнанието на ищеца са отговаряли на действителността.

Действията на ищеца предизвикали ответника А. да подаде частна тъжба за извършено престъпление от частен характер /клевета/, наказуемо по чл. 147, ал. 1 от НК, с която тъжителят А. обосновавал искането ищеца да бъде признат за виновен за това, че на 13.12.2022г. в писмен частен документ, приет с вх. № 51766-5/13.12.2022г. в деловодния регистър на ТД на *** Варна, ищецът приписал на ответника престъпление по чл. 321, ал. 2 от НК /участие в организирана престъпна група/. С присъда № 272/02.11.2023г. по НДЧХ № 5271/2022г. по описа на Варненски районен, потвърдена с Решение № 77/18.03.2024г. на Варненски окръжен съд, ищецът бил признат за невиновен по повдигнатата частна тъжба. С получено писмо от ответника на 03.04.2024г. чрез куриерска пратка по ЕКОНТ ищецът предявил извънсъдебно претенцията си към ответника, но ответникът подал жалба пред 3 РПУ при ОД на МВР Варна с твърдение, че ищецът изнудвал ответника. Излага че чрез неоснователно упражненото право на частна тъжба ответникът е целял посредством образуваното срещу ищеца наказателно производство да му навреди и по този начин да му нанесе неимуществени вреди в личната сфера.

Навежда твърдението, че периодът на водене на наказателното производство срещу ищеца е довел до загубата на възможността на ищеца да общува свободно със своите близки и приятели, възможността му за професионално развитие му била отнета. Неспокойствието дали няма да бъде осъден влошили физическото му и психическо здравословно състояние. Получавал сърцебиене, имал световъртеж, с високо кръвно налягане, страдал от безсъние. Ограничил социалните си контакти, станал обект на дискриминация на работното си място. Приемал медикаменти, които допълнително влошавали начина му на живот за да потиснат депресивните му състояния, придружени с панически изживявания. Претендира законната лихва върху търсеното обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на влизане в законна сила на оправдателната присъда. При тези съображения ищецът моли за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. М. А. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск, като оспорва същия по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на претенцията на ищеца. Излага че ищецът е подал две отделни жалби за това, че на 08.11.2022 г. началникът Г. изнесъл с помощта на ответника документи, както и че действа и работи в ОПГ с ръководител Г.С. Г.. По повод на твърдението, че ищецът му е предявил искането за заплащане на сумата от 10 000 лв. излага, че посоченото действие представлявало изнудване. Посочва, че със Заповед от 05.10.2023 г. на Изпълнителния директор на *** – София ищецът е уволнен от работното си място. Счита, че няма законова правна норма, която да предвижда 2 обезщетение за вредите, претърпени от неоснователни обвинения в извършване на престъпление от частен характер. Счита, че дори частният тъжител виновно да е причинил вреди, той не носи гражданска отговорност по чл. 45 ЗЗД, тъй като е упражнявал публична функция. Претендира съдебни разноски.

В о. с. з. от 22.05.2025 г., както и в писмена защита ищецът чрез процесуален представител излага доводи за основателността на иска.

В о. с. з. от 22.05.2025 г. ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представената молба с вх. № 51766-5 от 13.12.2022 г. в деловодния регистър на ТД на ***, И. Б. Т. отправя молба до Директора на ТД на ***-Варна за вземане на мерки по повод съхраняване и унищожаване на **** информация. В същата са изложени и твърдения по повод на действия на Г. М. А. към И. Б. Т.. Във връзка с подадения сигнал № 51766 е изготвен доклад от *** – Централно управление от 23.01.2023 г., в който е посочено, че на 08.11.2022 г. от стая № 304 лицето Г.С. е изнесло свои лични вещи, като е отправено искане от Етичната комисия за произнасяне дали са нарушени разпоредбите на Етичния кодекс на служителите в *** от страна на И. Т.. С решение на Етичната комисия е ***равено предложение за срещи между И. Т. психолози, ръководството и на ***** и членовете на екипите в отдел „****“ с оглед насърчаване на диалога между тях.

В производството е приобщено НЧХД № 5271/2022 г. по описа на Районен съд – Варна. От същото се установява, че на 23.12.2022 г. от страна на Г. М. А. е подадена тъжба срещу И. Б. Т. за престъпление по чл. 147, ал. 1 НК.

Препис от същата, ведно с определението за насрочване е връчена на подсъдимия на 06.03.2023 г. В същото са провеждани пет о.с.з. С присъда № 272 от 02.11.2023 г., постановена по НЧХД № 5271/2022 г. по описа на Районен съд – Варна подсъдимият И. Т. е признат за невиновен за това, че на 13.12.2022 г. в писмен частен документ, приет с вх. № 51766-5 от 13.12.2022 г. в деловодния регистър на ***** е приписал на Г. А. престъпление по чл. 321, ал. 1 от НК, а именно: че тъжителят действа и работи в организирана престъпна група, като препоръчал на Териториален Директор на *** да предприеме обучение как се съхранява и как се унищожава **** информация, като тези обвинения са станали известни на трети лица - Териториалния Директор на ТД на *** Варна, който поискал от тъжителя да даде обяснения и становище на твърденията му, като на тъжителя е съобщено за документа и твърденията на 20.12.2022 г., като последният е изразил писмено становище пред Териториалния Директор на ТД на *** Варна, прието в деловодния 3 регистър на ТД на *** Варна с вх. № ВхК-51766#8/21.12.2022 г., като на основание чл. 304 от НПК го оправда за престъпление по чл. 147, ал. 1 НК.

Присъдата е потвърдена с решение № 77 от 18.03.2024 г., постановено по ВЧНД № 27/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Същото е окончателно и не е подлежало на обжалване.

Видно от изисканата преписка № 4688/2024 г. на ВРП, Г. А. е подал жалба срещу И. Т. за извършено престъпление по чл. 213а, ал. 1 от НК с мнение за постановяване на отказ за образуване на досъдебно производство.

От постановление от 01.03.2023 г. се установява, че е постановен отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 15522/2022 г. по описа на РП –Варна, потвърдено с постановление от 18.04.2023 г. на ОП-Варна по повод на сигнал на И. Т. за данни за извършено престъпление от общ характер на 08.11.2022 г. от Г.С. Г. и други служители на ***.

С решение № 12623 от 21.11.2024 г., постановено по адм. д. № 6602/2024 г. по описа на ВАС е отменено решение № 4077 от 18.04.2024 г., постановено по адм. д. № 2548/2023 г. на Административен съд – Варна и е отменена заповед № ЗЦУ-2065 от 05.10.2023 г. и заповед № 3-572 от 09.10.2023 г., издадено от изпълнителния директор на *** за налагане на дисциплинарно наказание – „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение на И. Т.. Видно от заповед № 3-2105 от 04.12.2024 г., издадена от изпълнителния директор на ***, И. Т. е възстановен на длъжността *****.

В производството по повод здравословното състояние на ищеца са събрани множество писмени доказателства, болнични листи, епикризи и касови бонове за закупуване на лекарствени медикаменти. От предоставените амбулаторни листи от личния лекар на ищеца, се установява, че в периода от 05.05.2023 г. до 09.10.2023 г. И. Т. се е оплаквал от болка в корема, увреждания в междупрешленните дискове в гръбначния стълб и хипертонично сърце, без сърдечна недостатъчност. От съдържанието на представените данни от РЗОКВарна, е видно, че на ищеца в периода от 01.01.2023 г. до 02.11.2023 г. са изписвани медикаменти във връзка с поставената му диагноза- хипертонично сърце. В същата се съдържат и данни за извършваните прегледи в периода от 01.01.2023 г. до 02.11.2023 г., както и е посочено, че липсват данни за пролежаване в болница. От представените болнични листи от 28.01.2025 г. и от 19.03.2025 г., епикриза от 19.03.2025 г. и от медицински протокол ЛКК № 22 от 19.03.2025 г. се установява, че И. Т. е започнал лечение с „Ексцетил“ и „Т.“, че имал проблеми със съня, че е посетил психиатър, че е настаняван в болнично заведение през м. март 2025 г., заради поставена диагноза – *****, като в края на хоспитализацията споделил за отшумяване на тревожността, раздразнителността и нормализиране на съня.

В производството са събрани гласни доказателствени средства посредством разпит на свидетелите – Л.И.К. и С.Б.Н..

От свидетелските показания на свидетеля К. се установява, че знае за 4 конфликта между с Г. и И., както и че Г. обиждал И., като влизал в стаята му на работа. Споделя, че неразбирателството е започнало по повод на жалба на И. до началника на отдел „****“ на ***. Сочи, че Г. бил завел срещу И. с иск за обезщетение. Излага, че през 2021 г. И. е бил пълноценен човек, както и че му е споделял да е имал някакви здравословни проблеми. Сочи, че приятелят му И. бил измъчен, изнервен следствие на действия на колегата му Г., че има проблеми със съня, вземал си е отпуск по болест тази година поради проблеми с **********. Споделя, че не знае в периода 2022 – 2023 г. И. да е посещавал психиатър, както и не знае за образувано наказателно производство от страна на Г. срещу И..

Свидетелят Н. при разпита си посочва, че знае, че Г. А. е осъществил психически и психологически натиск спрямо И. Н., поради сигнал на последния до Централното управление на *** за изнасянето на документация.

Споделя, че А. е започнал да подава жалби до прокуратура, полиция и завеждане на дела, следствие, на което И. Т. се е разболял, бил психологически сринат, влизал в болница началото на 2025 г. и още пиел лекарства – психотропни хапчета, антидепресанти и транквиланти. Излага, че знае за подадена жалба от Г. А. през 2022 г. срещу И. Т. за обида. Споделя, че Т. изживявал зле случилото се, ***ълнял, променил се и подпухнал. Свидетелят излага, че знае, че след 2022 г. са му изписвани лекарства, защото бил притеснен, изживявал стрес, защото Г. А. влизал в стаята му на работа и го обиждал пред колегите. Сочи, че не знае откога е започнало да се влошава здравословното му състояние след конфликта с Г.. Споделя, че И. има проблем със съня и още пие „Т.“, че се е променил, вглъбил се е в себе си и е станал попритеснителен.