Решение № 50 от 04.03.2020, Административен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№…… гр. Ловеч, 04.03. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. дело № 620/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС).

Административното дело е образувано по жалба от Н.Г.Й. *** срещу Решение № 671 от 12.11.2019 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на Обект „Автомагистрала Хемус”, участък от км 87+800 до км. 103+150, включително пътен възел „Боаза” и пътен възел „Дерманци” , подучастъци от км. 87+800 до км.

94+960 и от км. 96+600 до км. 103+150 на територията на област Ловеч в частта относно поземлен имот (ПИ) с идентификатор 07357.135 и ПИ с идентификатор 07357.108, намиращи се в землището на с. Български извор, община

Тетевен, област Ловеч . Изложени са твърдения, че размера на определеното обезщетение, не е съобразено с пазарните цени на имотите в този район, както и че не е съобразено със законовите изисквания и не е равностойно за имотите.

Освен това жалбоподателят е посочил, че няма да може да използва останалата част от имотите, което обосновава и допълнителната сума, с която да бъде обезщетен. По тези съображения иска да бъде отменено обжалваното решение в частта относно определения размер на дължащото обезщетение, като се увеличи размера му съгласно пазарната оценка на имота.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата, излага съображения по същество на спора и претендира присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът по делото – Министерски съвет на Република България – редовно призован – не се представлява в съдебно заседание. Представил е писмено становище чрез пълномощник, с което оспорва като неоснователна подадената жалба.

Заинтересованата страна Министърът на регионалното развитие и благоустройството (РРБ) – редовно призована – не изпраща представител в съдебно заседание. Представила е писмена молба чрез пълномощник, с която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Министърът на финансите – редовно призован – не изпраща представител в съдебно заседание.

Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) в съдебно заседание чрез пълномощник изразява становище, че депозираната жалба е частично основателна.

Настоящият състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима.

Подадена е в законоустановения 14-дневен срок по чл. 38, ал.2 от ЗДС от надлежно легитимирана страна - адресат на оспорения акт, която има правен интерес от обжалване в качеството на собственик на процесните имоти, част от които се отчуждава с оспореното решение. Разгледана по същество е основателна.

По силата на чл.34а, ал.1 от ЗДС, отчуждаването на имоти и части от имоти частна собственост, предназначени за изграждане на национални обекти се извършва с решение на Министерски съвет по предложение на Министъра на РРБ и Министъра на финансите.

Обжалваното решение е издадено от Министерски съвет по предложение на Министъра на РРБ и Министъра на финансите, което означава, че е постановено от компетентен орган по смисъла на чл. 34а, ал.1 от ЗДС.

То е издадено в предвидената от закона писмена форма. С него са отчуждени част от недвижими имоти, които са собственост на жалбоподателя. Имотите са предназначени за изграждане на национален обект – автомагистрала „Хемус“, която е обявена за национален обект с Решение № 250/25.04.2013 г. на Министерски съвет на Република България.

Оспореното решение на Министерски съвет е със съдържанието, регламентирано в чл 34б от ЗДС и е мотивирано. Посочена е държавната нужда, за която се отчуждават частите от двата имота, техния вид, местонахождение и размер, стойността на дължимото обезщетение и собственика на имота.

В производството по издаване на обжалвания акт са спазени административно-производствените правила в съответствние с разпоредбите на чл.

34, чл. 34 а и чл. 34б, ал.2 от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано искане за отчуждаване до Министъра на финансите и Министъра на РРБ.

Към него са приложени необходимите документи, посочени в чл. 34, ал.2 от ЗДС. Тези двама министри са направили предложение до Министерски съвет за отчуждаване на имота, към което са приложили съвместен доклад. Решението е разгласено по реда на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, а предложението е било придружено с изискуемите от чл. 34а ал. 4 от ЗДС приложения.

Предпоставка за извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП) - парцеларен план, който предвижда изграждането на национален обект автомагистрала "Хемус участък от км. 87+800 до км. 103+150, включително пътен възел „Боаза” и пътен възел „Дерманци”, подучастъци от км. 87+800 до км. 94+960 и от км. 96+600 до км.

103+150, землищата на с. Брестница, община Ябланица, с. Български извор, община Тетевен, с. Пещерна, с. Торос и с. Дерманци, община Луковит, област Ловеч, който е одобрен с влязла в сила на 17.08.2019 г. Заповед № РД-02-15-139/29.07.2019 г. на Зам. министъра на РРБ.

В оспорената му част решение № 671 от 12.11.2019 г. на Министерския съвет постановява отчуждаването на част от недвижими имот, собственост на жалбоподателя, представляващи:

1.Част от ПИ с идентификатор ***, находящ се в землището на с.

Български извор, община

Тетевен, представляващ нива с обща площ от 7400 дка, от която площ за отчуждаване 2.700 дка и цена на обезщетение в размер на 1248 лв.

2. Част от ПИ с идентификатор

***, находящ се в землището на с.

Български извор, община

Тетевен, представляващ друг вид земеделска земя с обща площ от 5.399 дка, от която площ за отчуждаване 1.980 дка и цена на обезщетение в размер на 915 лв.

В табличен вид по делото са представени имотите и частите от имоти за отчуждаване в землището на с. Български извор с техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците.

Приложена е финансова обосновка, както и оценка на имотите /оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение , извършена в административното производство от лицензиран оценител.

Видно от приложения по делото оценителски доклад, равностойното парично обезщетение, в т.ч. относно процесните имоти, поради липса на подходящи сделки е определено по реда на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи.

Ползвания метод и формула са описани в оценителския доклад . Оценителят е посочил в доклада си, че е ползвал коефициентите по чл. 7б ал. 1, т.2, т. 4, т.

5, т.6 и по чл. 4б, ал.1, т.2 от Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, както и рентна бонификация за ориенталски тютюн и за картофи бонитетен бал по 10 лв.

След запознаване с изготвените оценки, съдът счита, че изготвената от оценителя в административното производство оценка не съответства на нормативните изисквания, поради което не може да се приеме за правилен определеният въз основа на нея размер на обезщетението.

Не съществува разпоредба чл. 4б в

Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Коефициентът за поливност е определен в чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредбата.

Приложимите в конкретния казус коефициенти са определени като видове и стойности в чл. 4 от Наредбата, а предвидените специфични стойности, приложими за някои коефициенти при отчуждаване по реда на чл. 32 от ЗДС са определени в чл. 7б от Наредбата.

Видно от изготвената в административното производство оценка, оценителят е приложил само предвидените в чл.7б от Наредбата коефициенти, без да е приложи коефициент за отстояние от населено място по чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредбата.

Разпоредбата на чл. 7б от Наредбата не изключва изрично прилагането на всички коефициенти по чл. 4 от Наредбата, а въвежда различни стойности на част от приложимите коефициенти и на рентната бонификация, както и изисквания за прилагане на някои коефициенти /напр. поливност по чл.7б, ал.1, т.3 от Наредбата във връзка с чл.4, ал.1, т.2 от същата/. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7б, т. 7 от Наредбата, изрично препращаща към реда за извършване на оценка по чл. 4 от същата.

Съдът счита, че относно коефициента „отстояние, измерено по най-късата въздушна линия от границите на имота до границите на най-близката урбанизирана територия (населено място или селищно образувание), определени с регулационен план, с градоустройствен план или с околовръстен полигон“, при извършване на оценка по чл. 1, т. 5 от Наредбата, с оглед липсата на изрична разпоредба по чл. 7б предвиждаща различна стойност или неприложимост, приложими са стойностите, определени в чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредбата.

Съдът счита, че при извършване на оценката в административното производство са допуснати съществени противоречия с нормативната уредба, които водят до незаконосъобразност на решението в частта, с която въз основа на тази оценка е определен размерът на обезщетението за процесния имот.

Във връзка с оспорването съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за равностойното парично обезщетение по чл. 32 от ЗДС, във вр. с §1а, т.1 от ДР на ЗДС.

Заключението на вещото лице е, че действителната пазарна цена на отчуждените части от процесните недвижими имоти в землището на с. Български извор, община Тетевен, собственост на жалбоподателя, определена по реда на чл. 32, ал.2 и ал.3 във вр. параграф 1а от ДР на ЗДС е в размер на 1567 лв. за ПИ с идентификатор *** и 1149 лв. за ПИ с идентификатор ***.

В съдебно заседание вещото лице заявява, че оценката му се различава от тази, която е приложена в оценителския доклад по два показателя – по отношение на показателя рентна бонификация, който е определен неправилно, както и че в оценителския доклад не е приложен коефициента за отстояние от населено място.

Заключението е прието без възражения от жалбоподателя и не е прието от пълномощникът на АПИ в частта, в която вещото лице е приложило коефициента по чл.4, т.5 от Наредбата за отстояние от населено място.

Заключението е приобщено към доказателствения материал по делото. Съдът кредитира същото, защото го намира за обективно и професионално изготвено.

Според вещото лице при правилно приложение на Наредбата с предвидените в нея диференциращи коефициенти и рентни бонификации, стойността на обезщетението за частите от процесните имоти в с. Български извор, собственост на жалбоподателя са в размер на 1567 лв и

1149 лв., т.е. пазарната стойност на частите от двата имота е различна от тази, която е определена в хода на административното производство.

Необосноваността на извода на административния орган относно размера на обезщетението обуславя извод за незаконосъобразност на оспореното решение в частта му относно размера на определеното обезщетение за процесните два поземлени имота.

Това налага извод, че решението на Министерски съвет в оспорената част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се определи законосъобразен размер на равностойното парично обезщетение за отчуждената част от двата ПИ, собственост на жалбоподателя.