Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 122 от 06.12.2021, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 394/2021
Вид
Решение № 122
Подписан
06.12.2021
В сила
18.04.2023
Състав
Диана Вълева Джамбазова, Росица Славчова Станчева, Маринела Ганчева Дончева

Цитирани разпоредби

  • чл.219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.557, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.557, ал.1, т.2, б."а" · Кодекс за застраховането
  • чл.558 · Кодекс за застраховането
  • чл.558, ал.5 · Кодекс за застраховането

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Варна, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20213000500394 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. Т. К., чрез адв. Д. против решение № 260042/26.02.2021г., постановено по т.д. № 22/2020г. на ОС – Варна, при участие на трето лице-помагач на страната на ответника, в частта, в която е отхвърлен предявеният от въззивника против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.558, ал.5 вр. чл.557, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени при ПТП от 22.03.2019г. по вина на водача на л.а.“Фолксваген голф“ с транзитен № 051М512 Н. Г. Н., за горницата над присъдените с решението 50 000 лева до размер на сумата от 65 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.08.2019г. до окончателното изплащане на главницата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд относно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди като 1 занижен, несъобразен с получените травматични увреждания и доказаните от ангажираните по делото доказателства действително претърпени вреди, несъответен на критерия справедливост по см. на чл.52 ЗЗД. Твърди се, че съдът не е обсъдил данните от психиатричното изследване по проведената СПЕ и направените в тази връзка констатации на вещото лице, не са преценени в съвкупност и всички установени от СМЕ и гласните показания увреждания, болки и неудобства. Излагат се доводи, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди не кореспондира и на трайната съдебна практика при подобни случаи. Иска се от настоящата инстанция да отмени така обжалвания съдебен акт и постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати допълнително обезщетение в размер на още 15 000 лева, ведно с лихва за забава, начиная от 22.08.2008г.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Гаранционен фонд, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, а изложените оплаквания от въззивника - неоснователни.

Третото лице Н. Г. Н., ЕГН ********** не е депозирало отговор на въззивната жалба.

В частта, в която исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 50 000 лева, ведно с лихва за забава от 22.08.2008г., за претърпени имуществени вреди, ведно със съответната лихва за забава върху главниците за имуществени вреди, считано от 08.01.2020г. и лихва за забава върху главницата от 1 891.41 лева за периода 15.10.2019г. – 08.01.2020г. в размер на 45.18 лева са уважени, както и в частта, в която са отхвърлени искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 65 000 лева до предявения размер от 80 000 лева, искането за заплащане на лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 01.07.2019г. – 21.08.2019г. и обезщетение за забава върху главницата от 1 891.41 лева за горницата над 45.18 лева до претендираните 47.96 лева, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

При извършената съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК проверка по валидността на така обжалваното решение, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

2

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от въззивника Петър Костадинов Георгиев против Гаранционен фонд искове с правно основание чл.558, ал.5 вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ и чл.86 ЗЗД.

Относимите към предмета на въззивното обжалване фактически твърдения, изложени в исковата молба са, че на 22.03.2019г. , на път I - 7, обл.

Шумен въззивникът е претърпял ПТП с участието на управлявания от него л.а. „БМВ – 316и“ с рег. № В 5326 РН и л.а. „Фолгсваген Голф“, с транзитни номера, управляван от неправоспособен водач под въздействието на алкохол – Н. Г. Н., виновен за настъпването на същото. По повод на това е образувано ДП № 341/2019г. по описа на РУ – Шумен. Твърди, че в резултат на ПТП е получил травматични увреждания – фрактури на предния процесус на калганеуса с дислокация на фрагментите, на латералния процесус на талуса с дислокация на фрагменти, на медиалния туберкулум на талуса и в областта на шийката на талуса без дислокация на фрагменти, по повод на които е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания. Твърди също така, че освен физическите болки и неудобства от травмите е развил и постравматично стресово разстройство, обусловено от безпокойство, тревожност, невъзможност да изпълнява ежедневни дейности, немотивираност и въобще загуба качеството на живот, който е водил до този момент. С оглед липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща отговорността на виновния водач е предявил претенции за заплащане на обезщетения за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди пред Гаранционния фонд. Последният е отказал изплащането им, като по отношение на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е посочил аргумент, че липсва влязъл в сила акт на компетентен орган срещу сочения за виновен водач. Поради така постановения отказ са предявени и настоящите искови претенции за заплащане на сумата от 80 000 лева, претендирано обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 3 116 лева за обезщетение на претърпените имуществени вреди /направени разходи/, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на уведомяване на ответника.

В срока за отговор Гаранционният фонд е оспорил исковите претенции с възражения за тяхната неоснователност, като наведените оспорвания по иска за неимуществени вреди са досежно претендирания размер на обезщетението, считайки същия за завишен с оглед принципа за справедливост и несъответен 3 на задължителната съдебна практика.

На основание чл.219 ГПК по искане на ответната страна водачът на участвалият в ПТП л.а. „Фолгсваген Голф“ е конституиран като трето лицепомагач. Същият не е изразил становище и не е взел участие при разглеждането на спора.

Съдът, като взе предвид предметните предели на въззивното производство, съобразно наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните по съществото на спора, събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед наведените от ответната страна възражения и предвид влязлата в сила част от първоинстанционното решение към настоящия момент въпросът относно наличието на предпоставките чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ вр. чл.558 КЗ за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за претърпените от пострадалия ищец неимуществени вреди вследствие на получените травматични увреждания при настъпилото по вина на третото лице-помагач ПТП е разрешен със сила на пресъдено нещо.

Спорното пред въззивната инстанция е какъв е справедливият размер на следващото се обезщетение за претърпените от въззивника неимуществени вреди.

Съгласно задължителните разяснения на ППВС № 4/1968г. и константната съдебна практика определянето на справедливото по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение следва да бъде направено въз основа на съвкупната преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, каквито при телесните увреждания са характера и тежестта на травмите, начинът на получаването им, интензитета на търпените болки, емоционални страдания и преживявания, периодът и възможността за пълно възстановяване, евентуално прогнозите за това, наличието на допълнително влошаване състоянието на здравето, отражението на получените травматични увреждания върху социалния и трудовия живот на пострадалия и др. Следва да бъде изходено и от общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата, както и обществено-икономическата конюктура към момента на увреждането /относими към последното съгласно съдебната практика са размерът на 4 предвидените в КЗ лимити/.

В настоящия казус, съгласно одобреното споразумение по НОХД № 1391/2020г. на РС - Шумен, имащо задължителната сила на присъда по см. на чл.300 ГПК и по въпроса за вредоносния резултат като елемент от фактическия състав на престъплението, в резултат на автопроизшествието въззивникът Г.К. е получил фрактура на първа метатарзална кост на лявото ходило, фрактура на външната клиновидна кост на ляво ходило, фрактура на медиалния малеол на десния глезен, многофрагментно счупване на петната кост и фрактура на дясната скочна кост. От приетата в първоинстанционното производство медицинска документация и заключението на СМЕ, неоспорено от страните се установява, че освен посочените в споразумението телесни увреди, въззивникът е получил и контузия на носа и лява буза с охлузвания, както и контузия на гръден кош. По повод фрактурите в десния долен крайник е проведено лечение с гипсова имобилизация до 30.04.2019г., след което е провеждана рехабилитация, като едновременно с това са използвани и ортезни средства /шина и стелки/. Съгласно заключението счупванията в десния крак са обусловили трайно затруднение в движението на крайника за период повече от два месеца; към момента на получаване на травмата същите са причинили силни по интензитет болки, намаляващи след имобилизацията и ставащи поносими в рамките на 10 дни, но отново засилващи се при започване на рехабилитацията; обездвижването на крайника създава и неудобства при самообслужването – необходимост от ползването на две патерици, без натоварване на крайника до около 20-25 ден след сваляне на гипса, след което се преминава към използването само на една. Останалите травматични увреждания, получени от въззивника, според СМЕ са обусловили заедно и поотделно временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Видно от приетите като доказателства болничен лист и амбулаторни листи въззивникът е бил в отпуск за временна нетрудоспособност за период от два месеца и половина /от 22.03.2019г. до 06.06.2019г./.

При извършения преглед на въззивника към датата на изготвяне на СМЕ вещото лице е констатирало, че счупените кости са зараснали като е останало ограничение на движението в дясната глезенна става в посока към гърба на стъпалото. Това нарушава походката /леко накуцване с десния крак/ и силно 5 затруднява клякането /осъществява се със силно повдигане на дясна пета/.

Тези последици вещото лице обяснява с характера на получената травма, в резултат на която е нарушена формата на долната скочна става. С оглед на това и предвид изминалия период от време заключението е, че не може да се очаква възстановяване. Освен това нарушената конфигурация на долната скочна става е предпоставка за ранно развитие на артрозни промени, които също водят до болки и допълнително ограничаване на движенията.

За установяване на твърденията на въззивника за претърпените от него негативни изживявания по делото е прието заключение на Съдебнопсихиатрична експертиза. От същото се установява, че клиничната симптоматика, установена въз основа на снетата анамнеза, психичния му статус и приложената по делото медицинска документация, отговоря на симптомите на разстройство в адаптацията с тревожно-хиподепресивен синдром – повишена тревожност, изолация, усещане за невъзможност за справяне със ситуацията, нарушени възможности за извършване на ежедневните дейности. Разстройството настъпва обикновено в рамките на месец след стресогенното събитие и продължителността му не надхвърля шест месеца. Вещото лице не е констатирало, а и по делото няма ангажирани доказателства, по повод това състояние въззивникът да е ползвал специализирана психологична или психиатрична помощ, съответно да е провеждал медикаментозно лечение. Към настоящия момент оплакванията са за нарушен сън /тревожна инсомния/ и свръхценно отреагиране на тема справедливо наказание на виновния водач, като прогнозата за пълното отработване на травмата и психично възстановяване е добра.