Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 236 от 17.10.2024, Районен съд - Айтос

Съд
Районен съд - Айтос
Дело
Гражданско дело 341/2024
Вид
Решение № 236
Подписан
17.10.2024
В сила
10.02.2026
Състав
Мария Джанкова Богданова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • параграф 42 · Закон за общинската собственост
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 79, ал. 2 · Закон за собствеността
  • чл. 86 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Айтос, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело № 20242110100341 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на П. Н. Х., ЕГН ********** и И. Н. С., ЕГН **********, двете с посочен съдебен адрес: *** – чрез адв.Е.

Г. против ОБЩИНА АЙТОС, с адрес: гр.Айтос, ул.“Цар Освободител“ №3, Булстат 000056764, представлявана от Кмета на общината В. И. Е..

С исковата молба ищците П. Н. Х., ЕГН ********** и И. Н. С., ЕГН ********** молят да бъде прието за установено спрямо ответната страна – Община Айтос, че са собственици на УПИ VI – 629 в кв.180 по плана на гр.Айтос с площ от 640 кв.м., при съседи: улица; УПИ VII – 630; УПИ VIII – 630; УПИ ХI – 628 и УПИ V – 626, в който са построени собствените им /на ищците/ сгради. В условията на евентуалност предявяват претенция за придобиване на правото на собственост по отношение на гореописания имот:

УПИ VI – 629 в кв.180 по плана на гр.Айтос с площ от 640 кв.м., при съседи: улица; УПИ VII – 630; УПИ VIII – 630; УПИ ХI – 628 и УПИ V – 626 по давностно владение – въз основа на придобивна давност и присъединено давностно владение, в периода от 1930г. до 1951г. и от 01.06.1996г. до 31.05.2006г. и от 08.03.2022г. до 09.04.2024г., при условията на наследяване и присъединяване.

Ищците обосновават претенцията си, като твърдят, че са придобили с Hотариален акт №35, том първи, нот.дело № 49 от 1995г. на АРС, чрез покупка имот, закупен от наследниците на М. С. С., a именно: право на строеж върху дворно място с пространство 640 кв.м, находящо се в гр.Айтос, съставляващо самостоятелен урегулиран парцел VI-629 в кв.180 пo плана на гр. Айтос, ведно с построените в това дворно място жилищна сграда, стопански постройки и гараж, всички подобрения и трайни насаждения.

Имали намерение да застроят имота с нова сграда през 2023г. След като отправили искане до 1 ответника Община Айтос, за да се снабдят с необходимите документи, установили, че земята е общинска собственост и веднага се свързали с продавачите, които декларирали, че техният баща М. С. С., а след смъртта му - те са владели имота. Ищците твърдят, че от отразеното в нотариалния акт имали убедеността, че притежават дворното място заедно с построените в него сгради. B хода на процедура по снабдявана с документ за собственост по давност, установили, че на 12.06.2023г. е съставен AOC №6196/2023г., c мoтиви „съгл.представената информация, след като на същата дата е удостоверено от Областната администрация Бургас, че липсва АДС. Ищците считат, че Държавата, а след 1996 г. общината, никога не е била собственик на имота и същият като частна държавна /общинска/ собственост незаконно е актуван пo реда на параграф 42 от ПЗР на ЗОС. Ha това основание отправили искане той да бъде отменен, но същото било оставено без уважение. Сочат, че през целия период от време от 1930 година, когато е платена първата сума, цитирана в приложеното към и.м. удостоверение до издаване на АОС, както М. С. С. и неговите наследници, така и ищците, приобретателите с присъединяване на владението без прекъсването му, със съзнание, че са владелци, a нe държатели на чужд имoт, са владели имота като свой до 29.12.1952г.

(протокол № 6 за признаване на право на собственост), при действието на ЗC дo приемане на ЗДC и ЗОбС, oт 01.06.1996г. до 31.05.2006г. и след отпадане на мораториума върху придобиване пo давност на общински имоти - 08.03.2022 г. дo настоящия мoмeнт. He e имало опит за нарушаване на владението, не са признавали чуждо владение и отблъсквали опита на Община гр.Айтос с претенциите й да се легитимира и oбяви за собственик. Изтъкват, че от издадените oт Общинската администрация документи - Решение на ИK на РНС, удостоверение за платена стойност на дворното място и скица е видно, че е налице сложният фактически състав за придобиване право на собственост върху държавна земя, като основание за придобиване право на собственост. Ново обстоятелство, което открили в нотариалния акт на съседа им от запад Я. К. М., собственик на парцел V в квартал 117 пo плана на гр.Айтос, където е вписан като съсед на дворното място М. С. и в последващи две дарения, извършени след смъртта мy - вече наследници на М. С. С.. Освен тoвa, сочат че имотьт е деклариран през 1998г., плащани са данъци за земя и сгради до настоящия момент, т.е. през целия период от време.

Ищците представят писмени доказателства и правят доказателствени искания за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане.

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК от името на ответника Община Айтос е представен писмен отговор. Със същият не се оспорва допустимостта на исковата претенция, но се излага подробно становище за неоснователност на исковете – главен и предявен в условията на евентуалност. Изтъкват се следните съображения: продавачите наследниците на М. С. С. не са били собственици на описаното дворно място. След като не са такива, то нe са и прехвърлили собственостга върху дворното място, като от нотариалния акт № 35/1995г. е видно, че предмет на сделката е само правото нa строеж. За УПИ VI-629, кв.180 по плана нa гр.Айтос, с плoщ oт 640 кв.м., е съставен AЧOC № 6196/12.06.2023г.

Основанието за актуване нa имота е чл.2, ал.1, т.1 oт ЗОС във връзка с §42 oт ПЗP 3ИД ЗОС.

2

Имотьт е общинска собственост пo силата нa закона – в регистрите нa община Айтос за отстьпено право на строеж върху парцели държавна собственост зa периода 1959-1964г. пoд № 24 oт 1961г. било записано - отстъпено право на строеж върху държавно дворно място нa М. С. С., ***, кв.200, парцел II-2295, плoщ oт 600кв.м., съгласно Протокол № 4/23.02.1961г. на ИК на ГОНС. Cочи се, че чл.1 oт Закона зa уреждане правата нa лицaтa, които са заели или получили държавни дворни места (обн. ДВ. бр.90 oт 09.11.1956г.) се признава право на строеж върху държавна земя на всички лица, които от 15.11.1934г. до 15.12.1951г. са заели или получили без основание държавни дворни места в строителните граници на населените места. Изтъква се, че представеният Протокол № 6/29.12.1952г. на ГНС-Айтос нe замества нотариалния акт за собственост. B настоящия случай лицето, на което процесният имот е бил предоставен-М. С. С., не се е снабдил с нотариален aкт за собственост върху предоставеното държавно дворно място, представляващо УПИ № VI-629, кв.180 по плана на гр.Айтос, поради което имотът е придобил статут на държавен, a на М. С. С. е признато само правото на строеж и правото на собственост единствено на постройките.

Ответникът счита за неоснователно възражението, че процесният имот незаконно е актуван като частна общинска собственост, като сочи че собствеността върху имота е придобита от Община Айтос ex lege - АЧОС е съставен на основание чл.2, ал.1, т.1 от Закона за собствеността. При извършено проучване относно собствеността на имота, преди съставянето на АЧОС била установена липсата на АДС и при съобразяване с на останалите кумулативни предпоставки на §42 от ПЗP към ЗOC се установявало, че имотът е преминал в собственост на общината пo силата на закона.

Предявения в условията на евентуалност иск за придобиване на имота пo давност, ответникът също счита за неоснователен и недоказан. Твърди, че имотът е общинска собственост и пo отношение на него e приложим въведения с § 1 от ЗД на ЗC мораториум, съгласно който до 31.12.2022г. давносгга спира да тече. Пo тази причина праводателят на ищцците не можел да придобие собствеността въз основа на осъществено давностно владение в посочения период от 1930г.-1951г.; от 01.06.1996г. до 31.05.2006г. и от 08.03.2022г. до 31.12.2022г., a за периода от отпадане на мораториума за придобивна давност - 01.01.2023г. до претендираната дата 09.04.2024г. ответникът твърди, че не е изтекъл изискуемия в закона 10-годишен давностен срок.

Към отговора се прилагат писмени доказателства. В обобщение се моли са за отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание ищците се явява лично и се представлявато от адв. Б. К. от АК - Бургас. Поддържат исковата молба. Ангажират гласни доказателства – допуснатите им двама свидетели Представят списък с разноски като претендират заплащането им от ответника.

В съдебно заседание ответната страна Община Айтос се представлява от юрисконсулт Г.Генчева – Стоичкова, която оспорва исковата молба и поддържа депозирания 3 отговор на същата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Исковата претенция намира правно основание в чл.124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) досежно предявен установителен иск за собственост във вр. с чл.79 от ЗС.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Не е спорно между страните, че с Нотариалния акт (НА) № 35/1995г. ищците са придобили от наследниците на М. С. С., чрез покупко-продажба правото нa строеж върху процесното дворно място УПИ VI-629, кв.180 по плана нa гр.Айтос, с плoщ oт 640 кв.м.,за което впоследствие е съставен AЧOC № 6196/12.06.2023г. Видно от направеното в представения НА отбелязване ищците са придобили собствеността на и построените в имота жилищна сграда, стопански постройки и гараж.

Ищците твърдят, че от момента на закупуване на имота преди 29 години имали убедеността, че притежават дворното място заедно с построените в него сгради. Мястото било отградено и ползвано необезпокоявано единствено от тях, докато в хода на процедура по снабдявана с документ за собственост по давност, установили, че на 12.06.2023г. е бил съставен AOC № 6196/2023г., с който имотът бил актуван като общинска собственост.

С основание ответникът Община Айтос в отговора си на и.м. твърди, че продавачите С. М. П. и Г. М. К. - наследници на М. С. С. не са били собственици на описаното дворно място, в подкрепа на който довод е и факта, че липсват приложени писмени доказателства за противното (документ за собственост на тях или на наследодателя им). Отделно от това e видно, че при изповядване на нот. сделка С. П. и Г. К. не са прехвърлили собственост върху дворното място, като според Нотариалния акт № 35/1995г. предмет на сделката с ищците е само отстъпеното право нa строеж на УПИ VI-629, кв.180 по плана нa гр.Айтос, с плoщ oт 640 кв.м. и на построените в него сгради, но не и на правото на собственост на дворното място. Не е спорен също така и факта, че за същият имот е съставен AЧOC № 6196/12.06.2023г., като за основание за актуване нa имота е посочена нормата на чл.2, ал.1, т.1 oт ЗОС във връзка с §42 oт ПЗP 3ИД ЗОС.

При това положение съдът намира за неоснователно претендирането от ищците на собственост досежно процесното дворно място на база на придобиването му чрез закупуване от собствениците и при изложеното в и.м., че „през целия период от време от 1930 година, когато е платена първата сума, цитирана в приложеното към и.м. удостоверение до издаване на АОС, както М. С. С. и неговите наследници, така и ищците, приобретатели с присъединяване на владението без прекъсването му, със съзнание, че са владелци, a нe държатели на чужд имoт, са владели имота като свой до 29.12.1952г. (с протокол № 6 за признаване на право на собственост), при действието на ЗC дo приемане на 4

ЗДC и ЗОбС, oт 01.06.1996г. до 31.05.2006г. и след отпадане на мораториума върху придобиване пo давност на общински имоти - 08.03.2022г. дo настоящия мoмeнт.“ Исковата претенция в тази й част съдът приема за неоснователна и недоказана, преди всичко като съобрази, че от страна на прехвърлителите по Нотариален акт № 35/1995г., независимо дали същите са се считали за собственици на дворното място или не, то предмет на сделката с ищците е само отстъпеното право нa строеж на УПИ VI-629, кв.180 по плана нa гр.Айтос, с плoщ oт 640 кв.м. и на собствеността на построените в него сгради, но не и на собствеността на дворното място.

С отглед неоснователността на иска по чл.124 ГПК, съдът следва да се произнесе по предявената в условията на евентуалност претенция на ищците вр. с чл.79 ЗС, за придобиване на правото на собственост по отношение на гореописания имот: УПИ VI – 629 в кв.180 по плана на гр.Айтос с площ от 640 кв.м., при съседи: улица; УПИ VII – 630;