Решение № 260094 от 05.05.2021, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е

Н И Е

Номер Година

05.05.2021 Град КАРЛОВО

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд втори граждански състав

На пети април две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

Секретар: Цветана

Чакърова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 718 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.5 от ЗН предявен от Т.Д.Д., с ЕГН: **********,***, С.Т.Д., ЕГН: **********,*** и Д.Т.Г., ЕГН: **********,***, местност П. №**, вх.*, ет.*. aп.**, всички чрез пълномощника си адв. А.Ц., против О.К.

ЕИК/БУЛСТАТ: **********, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от к. д-р Е. К..

Ищците твърдят, че били съсобственици по наследство на недвижим имот, представляващ по документи за собственост дворно място, цялото с площ от 1380 /хиляда триста и осемдесет/ квадратни метра, находящо се в с. К., обл. П., с планоснимачен номер 1223, извън регулацията на селото, при съседи: С. К., В. Д., К. В., П. В. и река. Твърдят, че притежавали имота по наследство от покойната К. С. Д., ЕГН: **********,***, починала на 20.06.2015г., съгласно акт за смърт №0024/20.06.2015 г., съставен в село К.. Първият от ищците бил съпруг на починалата К. Д., а вторият и третият били съответно син и дъщеря.

Наследодателката на ищците К. Д. придобила имота през 1997 г. по реда на обстоятелствената проверка, съгласно нотариален акт №33, том V, дело № 722/1997 г. по описа на РС-К.. Преди снабдяването на наследодателката на ищците с документ за собственост на процесния имот, тя и съпругът ѝ – първият ищец, упражнявали необезпокоявани фактическа власт върху имота, която фактическа власт продължила до смъртта на наследодателката – 20.06.2015 г. Към настоящият момент тази фактическа власт се упражнявала от тримата ищци.

През 2019 г. ищците решили да прехвърлят имота на един от тях, като за целта подали молба до О.К. за снабдяване със скица на имота. Такава скица не им била издадена, тъй като имотът бил записан като собственост на О.К. по реда па чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. По картата на възстановената собственост, имотът се намирал в землището на село К., „М. Л.“ и към настоящият момент съставлявал имот №006278 /нула, нула, шест, две, седем, осем/, с площ от 1333 кв. м., стопанисван от Общината. Имот №006278 съвпадал с имот с планоснимачен номер 1223 по нотариален акт №33, том V, дело №1722/1997 г. по описа на PC К., с площ от 1380 кв. м., като част от него, а именно – 50 кв. м. попадали в регулация.

Ищците твърдят, че редовно заплащали данъци за този имот, но независимо от това в „МДТ“ при О.К. също им било отказано издаването на данъчна оценка за него, тъй като бил общински.

Този имот никога не бил влизал в блокове па ТКЗС. Обстоятелството, че бил записан като земя по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и се водел като такъв, стопанисван от О.К. както и отказът за издаване на скица на имота и данъчна оценка на същия, означавало, че ответната Община оспорва правото им на собственост върху процесния имот, поради което за тях бил налице правен интерес от водене на настоящото дело.

Молят съда да признае за установено по отношение на ответната О.К. че ищците са собственици по наследство оставено от Е. С. Д., ЕГН: **********, на следния недвижим имот, съгласно Нотариален акт №33, том V, дело №1722/1997 г. по описа на PC К.: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. К., обл. П., с планоснимачен номер 1223, извън регулацията на селото, при съседи: С. К., В. Д., К. В., П. В. и река, цялото с площ 1380 в. м. /хиляда триста и осемдесет квадратни метра/, който имот по скица № 15-678995-28.07.2020 г. на АГКК – гр. П. представлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификаотр *** /тридесет и шест хиляди, сто осемдесет и шест, точка шест, точка двестаседемдесет и осем/ по ККР, одобрени със Заповед № РД-18-616/04.09.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в село К., местността „М. Л.“, с площ на имота 1333 кв. м. /хиляда триста тридесет и три квадратни метра/, при съседи, имоти с идентификатори: ***;

***; ***; ***.

Претендират се и разноските по делото.

Ответната Община, чрез юрк. Д.Т., оспорва иска. Твърди, че наследодателката на ищците черпела правата си на собственик на процесния имот от първичен Нотариален акт № 33, том V, дело 1722/1997 г. Никъде в представения нотариален акт, обаче не било посочено кога е започнало владението на имота или колко години е продължило. Също така, в описа на представените за съставянето му документи, било посочено само, че са представени два броя скици.

Същите не били описани нито с номер, нито с институцията, която ги е издала, което обстоятелство навеждало на заключението, че за издаването на НА от 1997 г. е послужила скицата приложена към исковата молба. Същата била издадена от О.К. през 1996 г., за да послужи пред Поземлена комисия и процесният имот № 1223, извън регулацията, бил изчертан по стар и отменен план /съгласно извадката от плана, приложена към ИМ/. По сега действащия регулационен план на с. К., в сила от 1988 г., процесният имот не фигурирал, тъй като представлявал земеделска земя, извън регулацията. С оглед на изложеното, ответната страна оспорва НА № 33, том V, дело 1722/1997 г. за придобиване на процесния имот по давностно владение, като нищожен.

На следващо място, процесният имот бил включен в Приложение № 1, към раздел I, т. 1 към Протоколно решение № 3/31.07.2008 г. от заседание на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед №549/11.08.2008 г. на Д. на О. д. „З.“ - гр. П. (необжалвано и влязло в сила ), под № 267 като: имот № 6.278, с площ от 1.334 дка, НТП нива, начин на възстановяване: във възстановими стари реални граници, като вида собственост бил определен да стане общинска частна.

Твърди се, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост. Разпоредбата следвало да се тълкува в смисъл, че земя, останала след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване (Решение № 212 от 06.02.2017 г. по гр. д.

№ 1493 / 2016 г. на В. к. с., 1-во гр. отделение). Твърди се, че земите по чл.

19, ал. 1 от ЗСПЗЗ са тези земи, които са били включени в ТКЗК, ДЗС и други образувания, подлежали са на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали след възстановяване правата на собствениците, поради факта, че не са били заявени или по други причини. (Решение № 15847 от 21.12.2009 г. по адм. д. № 9045/2009 на В. а. с.). Т.е. О.К. се легитимирала като собственик на процесния имот по силата на посоченото Протоколно решение, в което са определение земите от остатъчния поземлен фонд – земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, след възстановяването на земеделските земи на бившите собственици и влизане в сила на Картата на възстановената собственост за землище с. К..

С оглед изложеното предявеният от ищците иск бил неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен.

Претендират се направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Изхождайки от твърденията и направеното искане в исковата молба, съдът счита, че е предявен положителен установителен иск за собственост. За да е налице интерес от предявяване на такъв иск, достатъчно е да се оспорва претендираното или да се претендира оспорваното от ищците право. Наличието на интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, тъй като всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си на иск. Предявяването на установителен иск за признаване на правото на собственост от владеещи собственици против невладеещи, но претендиращ същото право е допустимо тогава, когато правата са засегнати. Процесният имот е бил записан като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, с оглед на което предявения установителен иск се явява процесуално допустим и следва да се разгледа по същество относно основателността му.

По основателността:

За да бъде уважен предявен положителен установителен иск за собственост, е необходимо ищците да докажат, че са придобили правото на собственост върху имота на заявеното от тях основание. В случая те твърдят, че са наследили имота от покойната К. С. Д., бивш жител ***, починала на 20.06.2015г., която от своя страна го е придобила през 1997 г. по реда на обстоятелствената проверка, за което е издаден Нотариален акт №33, том V, дело № 722/1997 г. по описа на РС-К..

От представеното удостоверение за наследници изх. №55/18.05.2020 г. се установява, че ищците са единствени законни наследници на К. С. Д., като Т.Д. Д. й е съпруг, а С.Т.Д. и Д.Т.Г. – негови син и дъщеря.

От представения Нотариален акт №

33, том V, дело 1722/1997 г. е видно, че преди смъртта си наследодателката на ищците е била призната за собственик по обстоятелствена проверка на основание изтекла придобивна давност на процесния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. К., обл. П., с планоснимачен номер 1223, извън регулацията на селото, при съседи: С.

К., В. Д., К. В., П. В. и река, цялото с площ 1380 в. м. /хиляда триста и осемдесет квадратни метра/, който имот по скица № 15-678995-28.07.2020 г. на АГКК – гр. П. представлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификаотр *** /тридесет и шест хиляди, сто осемдесет и шест, точка шест, точка двестаседемдесет и осем/ по ККР, одобрени със Заповед № РД-18-616/04.09.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в село К., местността „М. Л.“, с площ на имота 1333 кв. м. /хиляда триста тридесет и три квадратни метра/, при съседи, имоти с идентификатори:

***; ***; ***; ***.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена. От заключението на вещото лице и след изслушването му в съдебно заседание се установи, че имот с планоснимачен номер 1223 по отменения план на с. К., одобрен 1951 г., е напълно идентичен с ПИ с идентификатор *** с площ от 1333 кв. м. по кадастралната карта на с. К.. От направените справки в ОСЗ - гр. К. вещото лице е установило, че в регистрите на ОСЗ не е налична информация за имоти на К. С.

Д.. Допуска, че поради неинформираност наследниците на К. С. Д. не са декларирали имот № 1223 пред ОСЗ – гр. К., който е бил регистриран в отменения КРП от 1951г. и описан в т.2 по Нотариален акт № 33, том V, дело 1722/1997 г. и изключен с действащ КРП от 1988г. Вещото лице е категорично, че процесният имот никога не е бил включван в блок на ТКЗС.

От показанията на свидетеля И. П.

Ч. се установява, че живее в село К. и познава ищеца Т.Д. като собственик на процесния имот – купил го преди около 20 години. Той и съпругата му – до смъртта ѝ преди 4-5 години, ползвали и обработвали имота като свой повече от 40 години. Децата им също идвали да помагат, както и самият свидетел. През цялото това време никой не оспорвал правото им на собственост.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, следното:

За да бъде уважен предявеният положителен установителен иск за собственост, е необходимо ищецът да докаже, че е придобил правото на собственост върху имота на заявеното от него основание, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици. В случая ищците се легитимират като собственици на процесния имот с констативен нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка на наследодателя им К. С. Д., на основание давностно владение.

О.К. оспорва Нотариален акт № 33, том V, дело 1722/1997 г., който намира за нищожен – в него не било посочено кога е започнало и колко е продължило владението, не били описани скиците, които е отразено, че са представени и институцията която ги е издала.

По въпроса за доказателствената тежест при оспорване на констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот, в ТР №11/2012г. от 21.03.2013г. по тълк.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост на недвижим имот не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, поради което при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 ГПК. Издаването на констативен нотариален акт за собственост е предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави и при съставянето на нотариален акт за сделка – чл. 586, ал. 1 ГПК. Тази проверка се извършва въз основа на представени документи /чл. 587, ал. 1 ГПК/ или чрез т. нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл. 587, ал. 2 ГПК/. След преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано постановление, а въз основа на него, ако признава собствеността, издава нотариален акт. Поради това, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение.