Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261319 от 14.04.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 14658/2019
Вид
Решение № 261319
Подписан
14.04.2021
В сила
14.10.2021
Състав
АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 155, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 122 · Правилник за администрацията в съдилищата

Р Е Ш Е Н И Е

№….........../14.04.2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14658 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу И.А.А., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 155, ал. 1 от ЗЕ във вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 936,60 лв., представляваща главница за потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 31.03.2019 г. по партида № *** за имот, находящ се в гр. Плевен, ул. ***, от които 407,27 лв. за отопление без индивидуално разпределително устройство и 529,33 лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 107,40 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 02.12.2016 г. до 14.05.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 8434/2019 г. по описа на Районен съд – Варна.

По твърдения в исковата молба, от

1994 г. ответникът бил собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, ул. ***, за който при ищеца била разкрита партида № ***, като присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД било извършено през м. януари 1986 г. В имота на ответника имало един брой щранг – лира в баня без индивидуално разпределително устройство (ИРУ). В периода от 01.10.2016 г. до 31.03.2019 г. ищцовото дружество доставило до обекта топлина енергия на обща стойност 936,60 лв., от които 407,27 лв. за отопление без ИРУ и 529,33 лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. Посочените суми не били изплатени от ответника в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, съобразно приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.П.” ЕАД на потребители в гр. Плевен от 2007 г., поради което същият дължал и законна лихва за забава, възлизаща на 107,40 лв. за периода от 02.12.2016 г. до 14.05.2019 г. За дължимата главница и лихва ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на предявените установителни искове и претендира присъждането и на съдебно-деловодни разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Предварително депозира молба, с която поддържа исковата претенция и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че ответникът е собственик на процесния обект на потребление.

Оспорва присъединяването на обекта към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ АД, както и реалното доставяне на топлинна енергия в исковия период. Оспорва също и размера на претенциите.

С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на предявените искове.

Идентично искане особеният представител адв. В.В. поддържа и в открито съдебно заседание.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и се установява от представения нотариален акт № ***г. (л. 31) и справка в Служба по вписванията – Плевен за вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида № *** за лицето И.А.А. (л. 29), че по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.05.1994 г. ответникът е придобил собствеността върху процесния обект на потребление, находящ се в гр. Плевен, ул. ***, за който при ищцовото дружество е разкрита партида с абонатен № ***.

Приобщен е и договор за включване в система за индивидуално топлоотчитане от 19.09.2001 г. (л. 33), сключен между ЕТ „СИТ-П.П.“, в качеството му на топлинен счетоводител, и собствениците на Етажна собственост с адрес: гр. Плевен, ул. ***. Според чл. 1 от договора със същия се регламентират отношенията между страните по повод доставката, монтажа и експлоатацията на увреди за индивидуално измерване на топлоенергията, монтирани в жилището на клиента върху радиаторите от топлинния счетоводител, отчитане на ползваната топлоенергия и разпределението на същата.

Видно от приложените справки за консумирана топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. -

31.03.2019 г. по партида № *** (л. 10-28), за имота на ответника са начислени задължения в общ размер на 951,65 лв., от които 407,27 лв. за отопление без индивидуално разпределително устройство, 529,33 лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, и 15,05 лв. за предоставена услуга дялово разпределение, за които суми са издадени фактури в периода 31.10.2016 г.

– 31.03.2019 г.

Ангажирани от ищеца са и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.П.“ ЕАД за потребители на гр. Плевен, одобрени с Решение № ОУ-067/03.12.2007 г. на ДКЕВР (л. 36).

От приетото и неоспорено от страните заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза (л. 109 и сл.) се потвърждава размерът на задълженията за отопление без индивидуално разпределително устройство (407,27 лв.) и за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация (529,33 лв.) за процесния период, като се установява още, че дължимите суми не са заплатени. Вещото лице определя мораторната лихва за периода от 02.12.2016 г. до 14.05.2019 г. в общ размер на 107,40 лв., от които 1,86 лв. лихва върху главницата от 15,05 лв. с ДДС за предоставена услуга дялово разпределение и 105,54 лв. лихва върху главниците от общо 936,60 лв. за отопление без индивидуално разпределително устройство и за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация (съобразно таблицата – приложение № 2 към заключението).

От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза, проведена чрез съдебна поръчка по реда на чл. 25 ГПК и чл. 122 ПАС пред Районен съд – Плевен (л. 140 и сл.), се устновява, че процесният обект се намира в топлофицирана жилищна сграда с общ отопляем обем от 15790,84 куб.м, като действителният негов обем е 179,76 куб. м. Изяснява се, че в обекта са демонтирани всички отоплителни тела, както и водомерът за топла вода, а за отопление в банята на имота се използва щранг-лира, изработена от два броя гладки тръби. Според вещото лице за процесния период 01.10.2016 г. – 31.03.2019 г. абонатната станция е доставяла топлинна енергия, респ. жилището на ответника е получавало дял от нея, като начислената топлинна енергия е в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на топлоснабдяването и дяловото разпределение е извършено коректно от топлинния счетоводител. При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК пред Районен съд – Плевен (л. 138) инж. Йордан Йорданов пояснява, че не е посещавал лично имота поради епидемиологичната обстановка в страната и свързаната с нея забрана за посещения, като данните е взел от фирмата за дялово разпределение и топлофикационното дружество.

Видно от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 8434/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, въз основа на подадено на 21.05.2019 г. заявление от „Т.П.” ЕАД срещу И.А.А. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и в указания му едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил положителните установителни искове, предмет на настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Обективно кумулативно съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело №

4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.

Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните в издадената заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК вземания за главница за незаплатена топлинна енергия за отчетен период от 01.10.2016 г. до 31.03.2019 г., както и начислена лихва за забава. Следователно основателността на исковете е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по повод продажбата на топлинна енергия за процесния обект на потребление, реално доставяне и потребление на претендираните количества топлинна енергия в сочения отчетен период, настъпила изискуемост на задължението за заплащане на тяхната стойност и неизпълнението му. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания, както и техния размер. По отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно точното изпълнение.

От събраните писмени доказателствени средства

(договор за включване в система за индивидуално топлоотчитане от 19.09.2001 г.) и заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира напълно като правилно и обосновано, се доказва, че сградата – етажна собственост с административен адрес: гр. Плевен, ул. „Димитър Константинов“ № 11, вх. В, е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.” ЕАД.

Доказва се също, че през 1994 г. ответникът е придобил правото на собственост върху самостоятелен обект – апартамент № 21 в същата сграда, поради което той се явява „битов клиент“ по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и „купувач“ на топлинна енергия съгласно чл. 3, ал. 1 от Общите условия. При това положение между ищеца, в качеството му на снабдител на топлинна енергия, и ответника, като клиент за битови нужди, е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за продажбата на топлинна енергия, сключен с конклудентни действия

– арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Съдържанието на същото е уредено от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.П.“ ЕАД за потребители на гр. Плевен, одобрени с Решение № ОУ-067/03.12.2007 г. на ДКЕВР и публикувани в един централен и в един местен всекидневник, влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите, на основание чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

По делото е установено, че в имота на ответника е налична щранг-лира в помещение - баня, като няма отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители и водомер за топла вода. Независимо от това обаче, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Съответно същите са задължени за заплащането на дължимите суми за отопление без индивидуално разпределително устройство и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

От експертното заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че абонатната станция е доставяла топлинна енергия и жилището на ответника е получавало дял от нея в отчетния период от 01.10.2016 г. до 31.03.2019 г., както и че същата е разпределена по предвидения ред в Общите условия и чл. чл. 61, ал. 1 от Наредба №16-334/6.04.2007г. за топлоснабдяването. Следователно за ответника е възникнало насрещното задължение за заплащане стойността на доставената топлинна енергия, на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия, респ. главният иск се явява доказан по основание.