Определение № 1914 от 18.07.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1636/2025
- Вид
- Определение № 1914
- Подписан
- 18.07.2025
- В сила
- 18.07.2025
- Състав
- Бистра Николова, Тодор Тодоров, Милен Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1914 гр. София, 18.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Бистра Николова
Членове:
Тодор Тодоров
Милен Василев като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20251000501636 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.274 ГПК.
С определение № 19696 от 04.12.2024 г., постановено по гр.д. № 9540/2024 г. по описа на СГС, съдът е прекратил производството по делото и е върнал подадената от А. А.
А. искова молба на основание чл. 129, ал.3 ГПК.
Посоченото определение е оспорено от А. А. А., която посочва, че е имала сериозни здравословни проблеми, които са й попречели да изпълни указанията на съда по редовността на исковата молба.
В законоустановения срок ответниците по иска – Й. Б. К. и М. Й. Й. са подали становища, с които са изложили доводи, че твърдените от ищцата здравословни проблеми и връзката им с неизпълнението на указанията на съда не са доказани, поради което не следва да се взимат предвид от съда.
Софийският Апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от А. А. А. с искове с правно основание чл.
19, ал.3 ЗЗД и чл. 124 ГПК за установяване, че ищцата е собственик на недвижим имот. С определение № 12840 от 17.08.2024 г., постановено по гр.д. № 2954/2023 г. по описа на СГС, съдът е разделил производството по двата обективно съединени иска, като делото е продължило по иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД, а искът по чл. 124 ГПК е образуван в ново дело под № 9540/2024 г. по описа на СГС.
С разпореждане № 20185 от 21.08.2024 г., постановено по гр.д. № 9540/2024 г. по описа на СГС съдът е оставил без движение исковата молба като е указал на ищцата да представи данъчна оценка за процесния недвижим имот и да заплати дължимата държавна такса в размер на 4% върху ¼ от цената на иска ( данъчната оценка), както и да представи 1 доказателства за вписване на исковата молба.
От материалите в кориците на първоинстанционното дело е видно, че разпореждането е връчено редовно на ищцата на 02.10.2024 г., а на 08.10.2024 г. по делото е постъпила молба от нея с искане за продължаване на срока за изпълнение на дадените указания по редовността.
С разпореждане № 25143 от 18.10.2024 г., постановено по гр.д. № 9540/2024 г. по описа на СГС съдът е удължил срока за изпълнение на указанията с един месец, но от доказателствата по делото е видно, че същите не са изпълнени и в новия срок.
Предвид горното с определение № 19696 от 04.12.2024 г. по гр.д. № 9540/2024 г. по описа на СГС първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на основание чл. 129, ал.3 ГПК.
Сезирането на настоящият съд е осъществено от А. А. А. с документ, носещ наименованието „молба“ с вх. № 32131/14.03.2025 г. по описа на СГС. В съдържанието на документа е посочено, че се обжалва определение № 19696 от 04.12.2024 г., постановено по гр.д. № 9540/2024 г. по описа на СГС, но не се навеждат доводи за допуснати пропуски от страна на съда, които да са довели до постановяване на неправилен съдебен акт, а се излагат твърдения за възникнали здравословни проблеми и кризи, които са попречили на ищцата да изпълни дадените от съда указания по редовността на исковата молба в срок. Сочи се и изпълнение на указанията на съда за снабдяване с данъчна оценка на имота, собствеността върху който е предмет на спора пред първоинстанционния съд, във връзка с указанието за заплащане на държавна такса.
При преценка на обстоятелствената част на съзиращия документ и като съобрази служебното задължение на съда да квалифицира претенциите, с които е сезиран, въззивният съд приема, че същият не съставлява частна жалба срещу прекратителното определение на първоинстанционния съд, а молба за възстановяване на срока за изпълнение на указанията по смисъла на чл. 64 и сл. от ГПК. В тази връзка съдът намира, че макар в него да е посочено, че се „обжалва“ определение № 19696 от 04.12.2024 г. по гр.д. № 9540/2024 г. по описа на СГС наведените доводи съставляват твърдения за възникнали непредвидени обстоятелства, попречили за изпълнение на необходимите процесуални действия в срок, които не могат да бъдат разгледани по същество в рамките на производството по чл. 274 ГПК срещу прекратителното определение.
Компетентен да се произнесе по молбата по чл. 64 и сл. от ГПК е съдът пред който страната не е съумяла да извърши дължимите процесуални действия, предвид което настоящето дело следва да се прекрати и изпрати на първоинстанционния съд за произнасяне по молба с вх. № 32131/14.03.2025 г. по описа на СГС за възстановяване на пропуснатия от ищцата срок със следващите от това правни последици.
Мотивиран от горното, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр.д. № 1636/2025 г. по описа на САС.
ИЗПРАЩА делото на СГС за продължаване на процесуалните действия съобразно дадените с мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3