Решение № 263834 от 10.06.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

София, 10.06.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА при участието на секретаря

Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията Желявска гр.д. № 12874 по описа за 2019 г.,, за да се произнесе взе пред вид:

Предявен е иск от Н.Д.Ч., ЕГН **********, чрез адв. К.Д., съдебен адрес:***, против Г. ФОНД, *** с правно основание чл. 557, ал.1 КЗ, за заплащане на претърпени от ПТП неимуществени вреди в размер 60 000 лв., ведно със законните последици – лихва, считано от датата на завеждане на претенцията пред ответника – 14.06.2019 г., до окончателното изплащане и сторените разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА.

В исковата молба се твърди, че на 18.09.2017 г., около 09.30 ч. в гр. София, ж.к.

Младост І, неустановен водач, при управление на МПС – тролейбус № 5, с неустановена марка, модел и регистрационен номер, нарушил правилата за движение по пътищата, като рязко потеглил, вследствие на което в салона на тролейбуса ищцата, която се возела като пътник, паднала. Непосредствено след инцидента шофьорът на МПС напуснал тролейбуса. Ищцата била откарана в УМБАЛ „Света Анна“, където е претърпяла оперативна интервенция.

По случая е образувано ДП № 11398/2017 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 38868/2017 г. по описа на СРП, като все още извършителят е неизвестен и наказателното производство е спряно.

В тази връзка ищцата твърди, че е подала молба до ГФ за изплащане на обезщетение, за което била образувана щета № 19-210230/14.06.2019, като с писмо № 24-01-393/12.09.2019 г., й било отказано изплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Представила е писмени доказателства. Ангажирала е гласни такива и експертизи.

В хода по същество поддържа иска изцяло. Претендира разноски по списък.

Ответникът Г.Ф.оспорва предявените искове по основание и по размер.

На първо място счита, че не са представени доказателства, от които по безспорен начин да се установи наличието на твърдяното от ищцата основание на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ.

Пред вид липсата на установено със задължителната сила на основание чл. 300 ГПК противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС и причинна връзка на същото с вредите на ищцата, оспорва изцяло съответните фактически твърдения в исковата молба относно механизъм, причини и обстоятелства при получаването на травмите.

Оспорва причинно - следствената връзка между получателите травматични увреждания и настъпилото ПТП, предвид липсата на каквито и да било доказателства.

Оспорва изцяло причинно - следствената връзка между извършените разходи за лечение и настъпилото ПТП.

Счита, че вина за процесното ПТП има единствено ищцата, която не е предприела необходимите действия за осигуряване на собствената си безопасност, като пътник в обществения транспорт.

Твърди, че липсва установено конкретно противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС, което да е причинило процесните увреждания.

Оспорва претенцията за неимуществени вреди в предявените размери, при твърдения, че искът е прекомерно завишени с оглед принципа на справедливостта заложен в чл. 52 ЗЗД.

Възразява относно претенцията за присъждане на лихва от датата на завеждане на претенция пред ГФ.

Поискал е назначаване на експертиза.

В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски по списък.

Съдът, като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 557, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, ведно със законните последици.

Спорът между страните се свежда до механизма на станалото ПТП, вината и противоправното поведение на неизвестния водач на неизвестния тролейбус, причинил катастрофата, и причинно – следствената връзка между ПТП и причинените на пострадалата вреди, наличието на съпричиняване от нейна страна, респ. изключителен принос, и размера на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и социално -икономическите условия на живот.

В хода на делото – по искане на страните и за доказване на техните твърдения и възражения са изслушани и приети заключения на САТЕ и СМЕ, които съдът кредитира като безпротиворечиви и съответстващи с оригиналния доказателствен материал.

От събраните в хода на делото доказателства се установява, че на 18.09.2017 г., около 09.30 ч. в гр. София, ж.к. Младост І, неустановен водач е управлявал тролейбус № 5, с неустановена марка, модел и регистрационен номер, като при рязкото му потегляне е паднала и пострадала ищцата, която се возела като пътник, като получила сериозни увреждания.

Налице са данни, че след инцидента шофьорът на МПС напуснал тролейбуса.

Доказа се, че за станалия инцидент е образувано ДП

№ 11398/2017 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 38868/2017 г. по описа на СРП срещу неизвестен извършител, по което с Постановление от 15.11.2018 г. на прокурор при СРП наказателното производство е спряно, тъй като извършителят все още не е открит. В мотивите на цитираното наказателно постановление е посочено и че не е установен по конкретните индивидуализиращи белези коя мотриса на тролейбус № 5 е управлявал този неизвестен водач по време на инцидента..

Във връзка с твърденията на ищцата и направените от ответната страна оспорвания относно наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, по делото бе изслушана и приета, като неоспорена от страните съдебно – автотехническа експертиза, която определя следния механизъм на ПТП: На 18.09. 2017 г. около 09,30 ч. Н.Ч. и свидетелката Т.Д. се качили на последната тролейбусна спирка в ж.к. „Младост 1” гр. София, от задната врата в неустановен тролейбус по линия № 5, с посока към центъра на София. Първа се качила Т.Д. и седнала на една от двойните седалки, до прозореца. След нея се качила и ищцата, като при качването тя се е била хванала за вертикалната тръба, разположена срещу вратата. Непосредствено след качването на пътничките, водачът на тролейбуса е потеглил, според св. Т.Д., много рязко, със сравнително по - голямо ускорение. Ч. не успяла да се задържи и паднала на пода на тролейбуса, при което е получила описаните в съдебно медицинската експертиза увреждания.

В материалите по делото няма представен протокол за оглед.

Към настоящият момент не може да бъде определено каква е била конфигурацията на местопроизшествието – светофарна уредба, хоризонтална и вертикална маркировка към датата на произшествието. Скоростта на движение не може да бъде определена по технически път, но, с оглед на това, че произшествието е настъпило непосредствено след потеглянето на тролейбуса, експертът смята, че скоростта не е била висока.

Според вещото лице, непосредствената причини, довела до настъпването на процесното ПТП, е рязкото потегляне на тролейбуса с голям градиент на ускорението /бързо нарастване на ускорението за единица време/, при което ищцата не успяла да се задържи и паднала, като е направен изводът, че, от техническа гледна точка, със своето поведение / потегляне с по-голямо ускорение/ е предизвикал инцидента. Не може да бъде определено дали пътничката Н.Ч. се е държала достатъчно здраво за вертикалната тръба и разполагала ли е с достатъчно време да седне на някоя от свободните седалки.

В заключение вещото лице счита, че водачът на тролейбуса е имал техническа възможност да предотврати произшествието, при условие, че потеглянето е било плавно и с нормално ускорение по ниско от 1,5 м/сек2, като не може да бъде определено дали и пътничката с държането си с по-малка сила не е допринесла за настъпване на произшествието.

Според съдебномедицинската експертиза, назначена от съда и неоспорена от страните, от приложените материали по делото се установява, че на 18.09.2017 г. ищцата е претърпяла ПТП, като паднала в превозно средство и, поради силните болки, е откарана и настанена за лечение в Клиника по Неврохирургия при УМБАЛ „Света Анна” АД – София. При проведените изследвания – Рентгенография на гръдни и поясни прешлени, както и магнитно-резонансна томография, е установено счупване на тялото на 1-ви и 3-ти поясен прешлен.

Проведено е оперативно лечение – вертебропластика с костен цимент на Стройкър и медикаментозно лечение с обезболяващи, нестероидни противовъзпалителни средства, интравенозни инфузии на водно - солеви разтвори. Счупването на 1-ви и 3-ти поясни прешлени са получени от удари с или върху твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени по време и място при падане в превозно средство на 18.09.17г. като са причинили трайно затруднение в движенията на снагата за повече от 30 дни. Болките и страданията на ищцата, в резултат на получените увреждания, особено след като са потенцирани и съпроводени от наличните шийна и лумбална одтеохондроза с дископатни промени – радикулопатия с функционален дефицит и остеопороза, са били значителни и продължават. Те са изявени и към настоящия момент и ще перзистират и за в бъдеще с тенденция към засилване.

Впоследствие са проведени курсове от физиотерапевтични процедури. Вещото лице е констатирало, че в Експертно решение на ТЕЛК при V-та МБАЛ №2638/16.11.11 г. с дадени пожизнено 54% степен на увреждане е отбелязано и наличието на Шийна и лумбална одтеохондроза с дископатни промени – радикулопатия с функционален дефицит, като в мотивите на експертното решение е отразено: „… дългогодишни болки в шиен и лумбален гръбнак с ирадиация към крайниците и изтръпване на същите…”, поради което е направил извод, че травматичните увреждания получени при ПТП-то от 18.09.17 г. са се насложили върху един предварително увреден терен. С оглед придружаващите заболявания, а именно Шийна и лумбална одтеохондроза с дископатни промени – радикулопатия с функционален дефицит отразени още през 2011г., както и установената остеопороза в последващите травмата изследвания, възстановителният период е бил протрахиран като трудно могат да се отдиференцират само оплакванията, свързани с травмата, получена при процесното ПТП, от другите системни заболявания на опорно-двигателния апарат. При извършения за настоящата експертиза преглед е установено, че оплакванията перзистират и до настоящия момент.

Като трайна последица от процесните увреждания е описаната в образното изследване на гръден и поясен отдел на гръбначния отдел, извършено в Болница „Лозенец” на 19.02.2020 г., в тялото на Л3 /трети поясен прешлен/ се визуализират калциевоплътностни изменения, вероятно поради проведена циментопластика, клиновидно снишено е тялото на Л1/първи поясен прешлен/. Стеснен диск на ниво Л3-Л4.

За доказване на претърпените от ищцовата страна неимуществени вреди, съдът допусна разпит двама свидетели.

Свидетелката Т.А.Д., нейна колежка, в показанията си заяви, че на 18.092017 двете заедно с ищцата се качили в тролейбус № 5 от спирка Г.М.Димитров, посока Центъра. Двете трябвало да отидат до второто работно място. Първо се качила свидетелката от задната врата и седнала на една от двойноте седалки, а след нея ищцата. В момента, в който тя се качвала, тролейбусът рязко тръгнал. Ч. се била хванала за една дръжка във формата на дъга, но, в момента, в който превозното средство потеглило, тя паднала. Главата й била назад, а краката – в посока към шофьора и все повтаряла: „Гърбът ми, гърбът ми,,,“ В тролея имало двама – трима човека.

Пристигнали на следващата спирка, ищцата само пищяла, лежала на пода, а тролеят продължавал да се движи. От спирката се качило младо момче, което помогнало да свалят Ч. на тротоара..

Свидетелят С.Т.С.е син на ищцата. Майка си той видял след инцидент, в Окръжна болница, била в немощно състояние, неадекватна. Била си счупила три прешлена и й предстояла операция. Болките били непоносими. След направената й операция на гръбначния стълб престояла в болницата 10 дни, била неподвижна там през цялото време. Синът й я посещавал всеки ден. След изписването продължила да бъде на легло, синът й я гледал. Първото прохождане било през м. февруари. Не можела дори до банята да отиде, в тоалетната й били пригодили един стол с дупка. Понастоящем, три години след инцидента, минава не повече от 150 – 200 м. и още не се е възстановила, лекарите казали, че, тъй като е много възрастна, прешлените й са атрофирали. Без свидетелят да я хване сутрин не може да стане, после започва да върви, да пази равновесие.

Разпечатката съдържа 48 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/64ffcb96-80d2-438e-a597-3439421be7c1