Решение № 773 от 09.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 773 гр. Пловдив, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300500348 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от В. И. Т. с ЕГН:********** против решение №4140/08.12.2022 г. по гр.д.№2936/2022 г. на Пловдивския районен съд, 9 гр.с., с което е осъден да заплати на ищцата Д. С. Т. сумата 9 000 лв. - неизплатени обезщетения за ползване на семейното жилище в гр. *****, представляващо апартамент с ид.

№*****.*****.1574.1.2 със застроена площ от 129,90 кв.м., ведно с прилежащо избено помещене №3 с площ 29,56кв.м., ведно с 22.46% ид.ч. от об.ч. за периода от м.март 2019 г.до м.февруари 2022г., дължимо на основание решение №275/23.01.2018 г. по гр.д.17432/2017 г. на ПРС,с което е одобрено споразумението за прекратяване на брака между страните, както и сумата 1 380, 22 лв. – обезщетение за забава за периода от 11.03.2019 г. до 28.02.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -01.03.2022г. до окончателното плащане и в частта, с която е осъден ответникът да заплати разноските на ищцата по делото в размер на 1265,26 лв. Решението в частта, с която се отхвърля иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над уважения размер от 1 380, 22 лв. до пълно предявения размер от 1 381, 44 лв. и за датата – 01.03.2022 г., не е обжалвано и е влязло в сила. Излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението и моли вместо него съда да постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Ответницата по жалбата - Д. С. Т., ЕГН:********** чрез адв.И. К.- моли жалбата да се 1 остави без уважение като неоснователна. Претендират разноски.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Предявен е иск с пр.осн.чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.57,ал.2 СК за заплащане на сумата 9000 лв.-неплатено обезщетение за ползване на семеното жилище за период от м.март 2019г. до 01.03.2022 г., сумата от 1381,44 лв.- обезщетение за забава за периода 11.03.2019-01.03.2022 г. ведно със законната лихва върху главницата от подадане на ИМ до окончателното плащане.

Съгласно чл.57,ал.1 СК, по силата на съд.решение, скоето се предоставя ползването на семесйното жилище на единия съпруг следразвода, възниква наемно отношение и всяка о страните може да поски съда да определи размера на наема с решението за развод, както е в случая.

Във въззивната жалба са изложени следните оплаквания: че съдът не е съобразил одобрената спогодба, в която е казано, че ако В. Т. не заплати две месечни обезщетения, ищцата да започне да му заплаща обезщетение за ползване на процесния имот. Неправилно е определено жилището като семейно, тъй като „семейно“ е фактическото му обитаване от съпрузите и техните ненавършили пълнолетие деца. В случая страните нямат ненавършили пълнолетие деца. Съдът не е разгледал и изявлението на пълномощника на ищцата, че тя не желае да ползва процесното жилище и че никога не е искала да ползва процесния имот..

С отговора за ВЖ въззиваемият е развил съображенията си, че решението на РС е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване. Конкретно, и зложени са съображения, че Счита се, че ползването на семейното жилище е последица от прекратяване на брака, която задължително следва да се уреди между съпрузите. Процесният имот представлява семейно жилище на страните, независимо дали в него преди развода са живели само съпрузите или непосредствено преди развода вече не са живели ненавършилите пълнолетие деца. Липсата на ненавършили пълнолетие деца към датата на фактическата раздяла или развода не прави обитаваното от тях жилище не семейно. От друга страна ответникът въвежда твърдения във въззивната жалба, които не се съдържат в отговора на исковата молба и е настъпила преклузия по отношение на тях. Цитираната от жалбоподателя нормата на чл. 56, ал. 4 от СК, регламентира хипотеза различна от процесния случай. Иска се потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно, както и за присъждане на разноски.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

От вл.с. решение №275/23.01.2018 г. по гр.д.17432/2017 г. на ПРС,с което е одобрено споразумението за прекратяване на брака между страните и ползването на семейното жилище, се установява, че ищците са титуляри на вещното право на ползване на апартамент с ид.№*****.*****.1574,1,2 по КККР на гр.**** с адм.адрес гр.***** с площ 129,90 кв.м., който е предоставен за изключително ползване на въззивника В. Т. срещу заплащане на обезщетение на неползващата Д. Т. в размер на 250 лв.месечно. Съглсно чл.297 и чл.298 и 2 чл.299 от ГПК – влязлото в сила решение е задължително за страните, за съда, който го е постановил и за всички съдилища в РБ и не може да бъде преререшаван.При доказателствена тежест на въззивника да докаже, че е платил обезщетение за неползването за периода от м.март 2019г. до 01.03.2022 г. – за 36 месеца, същият не е ангажирал такива доказателства, поради искът се явява основателен за сумата 9000лв. /36х250=9000 лв./.

Съдът не споделя становището на въззивника, че споразумението на странатие е нищожно поради противоречие със закона, т.к. жилището нямало характер на семейно, тъй като много преди сключване на споразумението не са живяли в него и нямали ненавършили пълнолетие деца към 2017-2018 г.

ПОС намира за неоснователно твърдението на въззивника, че процесният имот не бил семейно жилище. Съгласно §1,т.1 от ДР на СК е дадено легално определение на „семейно жилище“ по смисъла на СК – че това е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. По делото е разпитан сина на страните – С. В.ов Т., който установи, че до прекратяване на брака им през 2017/18 г.родителите му живеели в семейното им жилище на ул.“***** – т.е. двамата съпрузи до прекратяване на брака са живели в жилището, поради което то има характер на „семейно“, независимо дали в него преди развода са живеели или не ненавършили пълнолетие деца.Последното обстоятелство има значение само при спор за предоставяне ползването на семейното на някой от съпрузите, което в случая не е налице.

Неоснователно е и възражението на Т., че споразумението е нищожно поради противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, тъй като въззиваемата не престирала нищо, а получавала 250 лв.месечно; че е нищожно поради липса на предмет,т.к. въззиваемата доброволно се е съгласила да не ползва жилището. Т. не е доказал по делото, че е налице нееквивалентност на престациите по споразумението.

Споразумението не е нищожно поради липса на предмет, тъй като случая Т. е получил ползването на целия апартамент, а Т. – парично обезщетение за неползване на нейната ½ ид.ч. В цитирания от него чл.56,ал.4 СК е казано, че ползването на семейното жилишще се прекратява преди изтичане на срока ако отпадне жилищната нужда на ползващия,т.е. чл.56,ал.4 СК би бил приложим ако Т. заяви, че е отпаднала нуждата му да ползва имота, за което няма данни по делото. Горното налага извода, че споразумението е действително.

До същият извод е достигнал и РС, поради което решението му като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

С оглед изхода от спора въззивникът следва да заплати разноските на въззиваемата за въззивното производство в размер на 850 лв.- платен адвокатски хонорар.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение

Пловдивския районен съд, 9 гр.с.

№4140/08.12.2022 г. по гр.д.№2936/2022 г. на

3

ОСЪЖДА В. И. Т. с ЕГН:********** да заплати на Д. С. Т. , ЕГН:********** сумата 850 лв.- разноски по делото за АВ.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4