Решение № 831 от 25.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 831 гр. Пловдив, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20255300503113 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивният съд е сезиран с жалба депозирана от Х. М. Д., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв.Е. Б. против Решение №4358/13.10.2025г., постановено по гр.д. № 21487/2024г. на Районен съд Пловдив, ХХІІІ гр. състав, с което е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х. М. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.

Данов“ № 37, по предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 408,89 лева – главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.10.2021г. – 30.04.2023г. за обект, находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 19.08.2024 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 97,48 лева – обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.12.2021г. – 18.08.2024г., за които суми е 1 издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7193/23.08.2024 г. по ч. гр. д. № 14353/2024 г., по описа на РС – Пловдив, II гр. с. С постановеният съдебен акт в полза на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602 е присъдена сумата от общо 750 лева, представляваща съдебноделоводни разноски, от които: 675 лева – разноски в настоящото исково производство по гр. д. № 21487/2024 г. по описа на РС – Пловдив, ХХІІІ гр. с. и 75 лева – разноски в заповедното производство по ч. гр. д.

14353/2024 г. по описа на РС – Пловдив, ІІ гр. с. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт по съображения изложени в жалбата. Моли се въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, като вместо това отхвърли предявените претенции.

Претендира заплащането на деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение за процесуалния му представител адв. Е. Б. определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Прави се възражение за прекомерност на разноските претендирани от другата страна.

Въззиваемата страна „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, чрез процесуалния представител юрисконсулт П. П. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски пред въззивната инстанция юрисконсулско възнаграждение.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, 2 като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим.

Настоящият съдебен състав след като прецени събраните по делото доказателства, направи следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени обективно и субективно съединени искове по чл.422 от ГПК, с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. За процесните вземания ищецът „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №7193/23.08.2024г., срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника Х. М. Д., предвид на което предявените искове се явяват процесуално допустими.

Ищецът „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД в исковата си молба навежда твърдения, че е доставял топлинна енергия през процесния период в сградата, в която се намира имот на ответника с административен адрес: гр.

***, който е топлоснабден. Твърди, че за имота на ответника е разпределена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и услуга за разпределение, която за процесния период е на обща стойност 506.37 лв.

Основава претенцията си на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.

150, ал. 1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите

Ответникът оспорва изцяло предявените искове. Не оспорва, че ищцовото енергийно дружество е доставчик на топлинна енергия. Възразява обаче, че никога не е имал качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като притежаваният от него имот не е топлоснабден. Навежда твърдения, че на адреса в гр. *** се намират четири отделни самостоятелни сгради с отделни идентификатори - ***, ***, *** и

***, като въпросния самостоятелен обект е офис №13 и се намира в сграда с идентификатори - ***.. навежда твърдения за 3 недоказаност на възникването на валидни правоотношения по смисъла на чл.149 ЗЕ, а именно наличие на писмен договор.

Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това, дали между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия.

Установява се от заключението на вещото лице В. Ш. по изготвената и приета пред първата инстанция съдебно-техническата експертиза, че през процесния период от 01.10.2021 г. – 30.04.2023г. абонатната станция, обслужваща жилищната сграда с адрес: гр. ***, вх. *, е работила и реално е подавала топлинна енергия към процесната сграда. Частта на абонатната станция, захранваща сградата с битово – гореща вода (БГВ) е била спряна и не е топлоподавала. Отопляемият обем на имота на ответника е 282 м³, като ищцовата страна правилно е приложила методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост. Подадена е общо 679,572363 МWh топлинна енергия за разпределение, от която ищцовото дружество е отчислявало количества топлинна енергия за технологични разходи в абонатната станция, обслужваща процесния имот, в размер на 0,0 МWh. Посочено е, че през процесния период топлинната енергия в имота на ответника се е отчитала от апартаментно индивидуално разпределително устройство (ИРУ). През имота не преминава щранг – лира. В съдебно заседание проведено на 01.10.2025г. вещо лице В. Ш. е заявил, че не е посещавал имота на ответника, а е изготвил заключението си според предоставените му данни от ищеца, според които абонатната станция захранва сградата на адрес: гр.***.

Установява се от приетите пред настоящата инстанция извадки от кадастралната карта и кадастралните регистри, че самостоятелна сграда с идентификатор ***, е построена в дворното място, с адрес в гр.*** като административният и адрес е гр.***, вх. *. Освен нея в дворното място с адрес в гр.*** има построени още три самостоятелни сгради. При тези данни съдът намира, че по делото е останало недоказано твърдението на ищеца имотът на ответника – апартамент 13, в гр.Пловдив, на *** да е бил топлоснабден, респективно ответникът да е страна в облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия. Описанието на имота, за който е начислявана топлинна енергия е непълно, като изобщо не е ясно за кой 4 имот от посочените четири сгради е ставало отчитането на топлинна енергия и са начислявани процесните суми. Вещото лице по СТЕ говори само за една сграда, не е посетило имота на ответника на място и няма собствени впечатления относно обстоятелството, дали имотът е топлоснабден, а е изготвило заключението си само по предоставените му от ищеца данни, поради което въз основа на него не би могло да се установи това обстоятелство.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че ищецът при условията на пълно и главно доказване, не установи наличието на основание да отчита консумирана в процесния имот топлинна енергия на името на ответника. Ето защо предявените искове се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Като е достигнал до различни от горните правни изводи, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, като вместо това предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателят следва да се присъдят разноски пред настоящата инстанция в размер на 25,56 евро за заплатена държавна такса за въззивно обжалване, както и разноски в производството пред районния съд за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. или 204,52 евро, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. На основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. Е. Б. - процесуален представител на жалбоподателя, следва да се присъди възнаграждение за оказаната на последния безплатна правна помощ пред въззивната инстанция, в размер на 204,52 евро.

Мотивиран от гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Решение №4358/13.10.2025 г., постановено по гр.д. №

21487/2024г. на Районен съд - Пловдив, ХХІІІ гр. състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

5

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602 със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.

Данов ” № 37, против Х. М. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Х. М. Д., ЕГН ********** дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602 сумата от 408,89 лева– главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.10.2021г. – 30.04.2023г. за обект, находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 19.08.2024г., до окончателното изплащане, както и сумата от 97,48 лева – обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.12.2021г. – 18.08.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7193/23.08.2024 г. по ч.гр.д. №14353/2024 г., по описа на РС – Пловдив, II гр. с ОСЪЖДА “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов ” № 37 да заплати на Х. М. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, сумата от 25,56 евро /двадесет и пет евро, и петдесет и шест евроцента/ разноски по делото за заплатена държавна такса за въззивно обжалване, както и сумата от 204,52 евро /двеста и четири евро, и петдесет и два евроцента/ разноски в производството пред районния съд за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА “ЕВН България Топлофикация” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов ” № 37, да заплати на адв. Е.

Г. Б. от АК – Пловдив, с личен № ***, с адрес: гр.*** сумата от 204,52 евро /двеста и четири евро, и петдесет и два евроцента/, представляваща възнаграждение за оказаното безплатно процесуално представителство на Х.

Разпечатката съдържа 43 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/64ff5b84-0d5d-402d-9461-c45393afc34c