Решение № 163 от 18.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Варна, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100500334 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал.2, т.2 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 205/05.01.2026г. по регистъра на ЧСИ Николай Георгиев, рег.№ 716 с район на действие Окръжен съд-Варна, подадена от С. В. Я., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 201271604001259 по описа на ЧСИ Николай Георгиев срещу действия на съдебния изпълнител изразяващи се в насочване на изпълнението срещу несеквестируемо вземане на длъжника, чрез налагане на запор върху вземане на длъжника за пенсия.

Жалбата е основана на оплаквания за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител изразяващи се в налагане на запор върху вземане на длъжника за пенсия в размер на 534,93 лева месечно, за което се твърди, че е несеквестируем доход. Посочва, че до съдебния изпълнител е била отправена молба за вдигане на наложения запор, поради това, че пенсията е под минималния за страната размер и следователно е несеквестируем доход, но искането е било оставено без уважение. На това основание се обжалва отказът на ЧСИ да вдигне наложения запор.

В срока по чл.436, ал.2 от ГПК становище по жалбата е депозирано от взискателя „А... Б...“ ЕООД. Счита жалбата за неоснователна предвид на това, че при насочване на изпълнението върху пенсията на лицето е предвидено удръжки да се правят само, ако размерът й надвишава размера на минималната работна заплата. Посочва, че дори размерът на пенсията да е по-нисък, запорът следва да остане наложен и да запази реда си за 1 взискателя, по чиято молба е наложен. Излага, че длъжникът се ползва от закрилата на несеквестируемостта по чл.446 от ГПК, но не може да иска вдигане на обезпечителната мярка, само защото размерът на пенсията е под минималния. На това основание моли жалбата да бъде оставена без уважение.

ЧСИ е изложил мотиви по обжалваните действия като счита, че жалбата е неоснователна. Излага, че не са удържани суми над законово допустимия размер, а отделно от това, че жалбоподателката получава и допълнителен доход от трудово възнаграждение в размер на 620,20 евро. Сочи, че в запорното съобщение третото задължено по запора лице е уведомено, че удръжките следва да се правят при спазване на правилата на чл.446 от ГПК, като по изпълнителното дело се превежда единствено разликата, представляваща секвестируемата част от двата дохода на лицето.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Жалбата е своевременно подадена, считано от уведомяване на длъжника /22.12.2025г./, изхожда от процесуално легитимирана по реда на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК страна – длъжник по изпълнението и съдържа твърдения за незаконосъобразното насочване на изпълнението срещу несеквестируемо вземане на длъжника по смисъла на чл.446 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 201271604001259 по описа на ЧСИ Николай Георгиев е образувано на 20.09.2012г. на основание издаден в полза на взискателя „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД изпълнителен лист от 18.05.2012г. за принудително събиране на парично вземане срещу задълженото лице С. В. Я..

Длъжникът е уведомен за образуваното изпълнително дело и размера на вземането с призовка за доброволно изпълнение получена лично от него на 07.01.2013г.

С договор за прехвърляне на вземане от 23.02.2015г. вземането на взискателя „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, с ново наименование „Транзакт Юръп“ ЕАД, е цедирано на „А... Б...“ ЕАД, който е конституиран като взискател на мястото на първоначалния.

Извършена е справка от 02.10.2025г. за налични трудови договори сключени с длъжника по изпълнението, видно от която С. Я. е сключила трудов договор с „Бивак 12“ ЕООД на 09.05.2025г. с договорено възнаграждение в размер на 1077 лева.

Извършена е и справка от 02.10.2025г. за получавани пенсии, видно от която С. Я. е „активен пенсионер“ и получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 КСО в размер на 535,93 лева без данни за добавки и удръжки.

На 02.10.2025г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до НОИ – гр.Варна, изх.№ 11617/02.10.2025г., с което е наложил запор върху получаваната от длъжника С. Я. пенсия до погасяване на задължението към взискателите. Указано е 2 удръжките да се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл.446 от ГПК. Със запорното съобщение третото задължено по запора лице е уведомено, че длъжникът С. Я. има сключен трудов договор с работодателя „Бивак 12“ ЕООД, от където получава трудово възнаграждение в размер на 1077 лева.

На основание чл.508, ал.1, т.1 от ГПК, ТД на НОИ-гр.Варна е уведомило ЧСИ Николай Георгиев, че приема наложения запор на пенсията на С. Я. по изп.дело № 201271604001259, считано от 01.12.2025г., като при спазване на чл.446 от ГПК, удръжката е определена в размер на 534,93 лева.

До длъжника С. Я. е изпратено съобщение за наложения запор на пенсията й в НОИгр.Варна за обезпечаване на вземането по изпълнителното дело в размер на общо 4095,26 лева.

С молба от 04.12.2025г. длъжникът е сезирал ЧСИ с искане за вдигане на наложения запор върху пенсията, поради това, че размерът е под минималния за страната и дори е под прага за бедност за страната.

Молбата е оставена без уважение с разпореждане на ЧСИ от 08.12.2025г. с аргумент за липса на основание за вдигане на наложения запор върху получаваната пенсия в ТД на НОИ-гр.Варна. Длъжникът е уведомен за последното на 22.12.2025г.

При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни изводи:

Жалбата изхожда от длъжник по изпълнителното дело и с нея се оспорва законосъобразността на действие на съдебния изпълнител по смисъла на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК, а именно насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо.

Длъжникът може всякога да търси защита срещу принудително изпълнение, което засяга негово несеквестируемо по смисъла на чл.444 от ГПК имуществено право, като отмяната на изпълнително действие, което нарушава несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за отменяне на отделни изпълнителни действия. Основанието на несеквестируемостта е да не се допуска третиране на едно лице нехуманно, поради това, че не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение, когато по искане на негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално.

Съгласно разрешението по т.1 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта е забрана за осребряване на имуществото, поради което се приема, че налагането на запор върху изцяло несеквестируемо вземане на длъжника от трето лице е недопустимо. Когато жалбоподателят е изложил твърдения за незаконосъобразност на насоченото изпълнение спрямо имот или вземане, които смята за несеквестируеми, съдът разглежда жалбата именно срещу насочването на изпълнението, 3 дори когато с жалбата се иска отмяна на действие по изпълнение, което не подлежи на самостоятелно обжалване – възбрана, опис, оценка на имота, насрочване на публична продан. Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на самостоятелно обжалване, но на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Т. е независимо дали конкретно изпълнително действие подлежи на обжалване за законосъобразността му, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане, по нея съдът е длъжен да се произнесе, като посочи дали имущественият обект е секвестируем или не.

В процесния случай изпълнението е насочено срещу вземане на длъжника от трето лице, като вземането е за пенсия, което означава, че при повдигнато възражение за несеквестируемост, действието на съдебния изпълнител подлежи на съдебен контрол по чл.446 от ГПК. Вземането за пенсия не е сред абсолютно несеквеституемите вземания, т.е допустими са удръжки, когато размерът само на пенсията, или размерът на общото месечно възнаграждение на длъжника са над минималната работна заплата.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че ЧСИ е извършил справки и е установил, че освен вземане за пенсия в размер на 535,93 лева, длъжникът С. Я. реализира и месечни доходи от трудово възнаграждение във връзка с трудовото й правоотношение с „Бивак 12“ ЕООД в размер на 1077 лева. Т.е налице са два източника на получавани доходи, всеки от които самостоятелно е с размер по – малък от минималната работна заплата, но в съвкупен размер надвишаващи законово гарантирания в чл.446, ал.1 от ГПК минимум. Горното показва, че е налице секвестируема част от получаваното от длъжника месечно възнаграждение, което видно от изпратеното до ЧСИ уведомление от ТД на НОИ-гр.Варна е в размер на 534,93 лева, което подлежи на удържане въз основа на наложения запор. Не е налице следователно незаконосъобразно насочване на изпълнението на ЧСИ срещу изцяло несеквестируемо вземане на длъжника за пенсия. Видно е, че в самото запорно съобщение съдебният изпълнител е посочил указания до третото лице удръжките да се правят при спазване на правилата на чл.446 от ГПК, т.е действието на изпълнителния запор изрично е ограничено само върху секвестируемата част от вземането на длъжника.

Горното обуславя извод за неоснователност на депозираната жалба срещу действия на ЧСИ, доколкото не е налице насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество на длъжника.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на основание чл.435, ал.2, т.2 от ГПК, жалба с вх. № 205/05.01.2026г. по регистъра на ЧСИ Николай Георгиев, рег.№ 716 с район на действие Окръжен съд-Варна, подадена от С. В. Я., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 201271604001259 по описа на ЧСИ Николай Георгиев срещу действия на съдебния 4 изпълнител изразяващи се в насочване на изпълнението срещу несеквестируемо вземане на длъжника, чрез налагане на запор върху вземане на длъжника за пенсия.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5