Определение № 1311 от 17.05.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1311 гр. Бургас, 16.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20232100500365 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от М. Д. Г., ЕГН: ********** от гр. Бургас, кв.

С***** чрез адвокат Ж. Х. от БАК против определение на Районен съд – Бургас, постановено в съдебно заседание на 11.01.2023г. в частта, в която е оставено без уважение искането на Г. за включване в делбената маса и в предмета на делото за делба на следния недвижим имот: двуетажна пристройка с идентификатор ******* по КККР на гр. Бургас, изпълнена в северната част на жилищна сграда с идентификатор ******, първият етаж от която пристройка с площ от 28 кв.м. и се състои от стая и склад със санитарен възел, а вторият етаж е обособен в самостоятелен обект с идентификатор *******.2 по КККР на гр. Бургас с площ от 28 кв.м. и се състои от спалня, кухня и баня-тоалетна.

Частният жалбоподател твърди, че определението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 173/05.12.2013г. по гр. д. № 3403/2013г. на ІІ ГО и решение № 37/03.09.2019г. по гр. д. № 872/2018г., ІІ ГО. М. Г. подчертава, че срокът по чл.341, ал.2 от ГПК полза едновременно ищеца и ответните страни, тъй като производството за делба е особено исково производство, в което няма ясно разграничени страни. Жалбоподателката оспорва извода на районния съд, че имотите, чието включване в делбената маса се иска, не отговорят на изискванията за самостоятелен обект и изтъква, че това е въпрос по съществото на спора, който трябва да се реши с решението, завършващо първата фаза на процеса.

М. Д. Г. иска от въззивната инстанция да отмени определението в обжалваната част.

Ответната страна – С. И. М.а – Т* представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба. М.а – Т* твърди, 1 че определението на районния съд е в съответствие с буквата на чл.341, ал.1 от ГПК и само ответникът може да иска допълнително включване на имоти в делбената маса.

Ответната страна – Д. И. М. представя писмен отговор, в който изразява становище за основателност на частната жалба. Ответникът подчертава, че ищецът има право да допълва исковата си молба с нови обекти, който да бъдат включени в делбената маса.

Подадена е частна жалба от С. И. М.а – Т*, ЕГН: ********** от гр.Бургас, кв. „С**** чрез адвокат Т. и адвокат С. против определение на Районен съд – Бургас, постановено в съдебно заседание на 11.01.2023г. в частта, в която е оставено без уважение искането на М.а – Т* за включване в делбената маса и в предмета на делото за делба на следния недвижим имот: пристройка, представляваща обособима като самостоятелен обект част от самостоятелен обект с идентификатор *******.1 по КККР на гр. Бургас, представляващ жилище – апартамент с площ от 130,30 кв.м., ведно с 14,26 кв.м. идеални части от общите части на сградата, която обособима част е с площ от 50,82 кв.м. с разпределение на застроената площ на пристройката: коридор от 9,43 кв.м., баня – тоалетна с площ от 3,56 кв.м. и самостоятелно помещение (понастоящем обозначено дневна – трапезария с площ от 37,83 кв.м.), изпълнена в югозападния ъгъл на сградата при граници на пристроената част в рамките на етажа, както следва: североизток – кухня и спалня на етажа; югоизток – външен зид; северозапад – предверие със стълбищна площадка.

Частният жалбоподател оспорва извода на районния съд, че пристройката не е самостоятелен обект на собственост по смисъла на §5, т.39 от ДР на ЗУТ, тъй като не е функционално и архитектурно обособена в самостоятелен обект и в този смисъл не представлява реална част от обект.

Жалбоподателят оспорва и извода, че „реална, но необособима според техническите правила и норми част от жилище не може да бъде предмет на делба“. Според жалбоподателя, районният съд неправилно се позовава и неправилно прилага нормата на чл.202 от ЗУТ, според която доброволна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект може да се извърши само ако обособените дялове или части отговарят на одобрените за това инвестиционни проекти. М. подчертава, че съдебната практика допуска да се извърши делба на незаконен строеж, в който смисъл са решение № 540/30.07.1997г. на ВКС, І ГО по гр. д. № 297/1997г. и решение № 340/04.03.2010г. на ВКС, І ГО по гр. д. № 1816/2007г.

С. И. М.а – Т* иска от въззивната инстанция да отмени определението в обжалваната част.

Ответната страна – М. Д. Г. представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Ответната страна - Д. И. М. представя писмен отговор, с който иска жалбата да бъде оставена без уважение.

Като взе предвид твърденията на частните жалбоподатели и представените по делото доказателства, Бургаският окръжен съд, намира за 2 установено следното:

ФАКТИ:

М. Д. Г. предявява иск против С. И. М.а и Д. И. М. за съдебна делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******.3 по КККР на гр.Бургас с предназначение: жилище – апартамент с площ от 137.27 кв.м., находящ се на трети етаж (на кота +5,90) в триетажна жилищна сграда с идентификатор *******, построена в югоизточната част на ПИ с идентификатор ****** по КККР на гр. Бургас с административен адрес в гр. Бургас, кв. „С*****. В исковата молба, Г. твърди, че е собственик на първи етаж от жилищна сграда с идентификатор *******, изпълнена в УПИ ****** в кв. **** по плана на гр. Бургас, кв. С* и на 316/944 кв.м. идеални части от този УПИ. Според Г., ответницата С. М.а е собственик на втория етаж от сградата и на 316/944 кв.м. идеални части от УПИ ****** в кв. ****, а ответникът Д. М. е собственик на оставащите 300/944 кв.м. идеални части от поземления имот.

Ищцата твърди, че през 2010г. страните в процеса пристрояват и надстрояват съществуващата сграда с още един – трети етаж, представляващ апартамент с идентификатор *******.3 по КККР на гр.Бургас с площ от 137.27 кв.м. Според ищцата, тя и останалите съсобственици не могат да постигнат съгласие за подялба на третия етаж, поради което иска разделянето на съсобствеността по съдебен ред при следните квоти: 34,11% - за нея, М.

Г., 34,11% - за ответницата С. М.а и 31,78% - за ответника Д. М..

В отговор на исковата молба, ответницата С. М.а – Т* въвежда възражение за придобиване на процесния имот по давност и прави искане за включване в масата на делбата на съществуваща пристройка към първия етаж на жилищната сграда, представляваща обособима като самостоятелен обект част от самостоятелен обект с идентификатор *******.1 по КККР на гр.

Бургас, представляващ жилище – апартамент с площ от 130,30 кв.м., ведно с 14,26 кв.м. идеални части от общите части на сградата, която обособима част е с площ от 50,82 кв.м. с разпределение на застроената площ на пристройката: коридор от 9,43 кв.м., баня – тоалетна с площ от 3,56 кв.м. и самостоятелно помещение (понастоящем обозначено дневна – трапезария с площ от 37,83 кв.м.), изпълнена в югозападния ъгъл на сградата при граници на пристроената част в рамките на етажа, както следва: североизток – кухня и спалня на етажа; югоизток – външен зид; северозапад – предверие със стълбищна площадка при квоти: 34,11% - за М. Г., 34,11% - за ответницата С.

М.а и 31,78% - за ответника Д. М..

Ответникът Д. И. М. подава писмен отговор, в който твърди, че искът за делба на третия етаж от сградата при посочените квоти е основателен.

С определение № 6832/01.12.2022г. съдът дава възможност на ищцата да изрази становището си по включване на поискания от ответницата М.а имот до или в първото по делото заседание.

В писмена молба, депозирана по делото преди първото съдебно заседание, Г. оспорва искането на първата ответница за включване в делбата на пристройката към първия етаж и твърди, че тази пристройка е част от 3 собственото й жилище, функционално свързана и неделима част от него. При условията на евентуалност, ищцата въвежда възражение за придобиване на пристройката поради изтичането на 10 годишен давностен срок, считано от годината й на изграждане – 2010г.

Г. оспорва възражението на М.а за изтекла в нейна полза придобивна давност по отношение на третия етаж от сградата и прави искане за включване в делбената маса на още два имота: 1. двуетажна пристройка с идентификатор ******* по КККР на гр. Бургас, изпълнена в северната част на жилищна сграда с идентификатор ******, първият етаж от която пристройка с площ от 28 кв.м. и се състои от стая и склад със санитарен възел, а вторият етаж е обособен в самостоятелен обект с идентификатор *******.2 по КККР на гр. Бургас с площ от 28 кв.м. и се състои от спалня, кухня и баня-тоалетна и 2. четвърти етаж (трети жилищен) и пети етаж (тавански – мансарден) от жилищна сграда с идентификатор ****** по КККР на гр. Бургас с площ от 107 кв.м., построена в северозападната час на ПИ с идентификатор ******.

С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 11.01.2023г., Районен съд – Бургас оставя без уважение искането на М. Д. Г. за включване в делбената маса и в предмета на делото за делба на следните недвижими имоти: двуетажна пристройка с идентификатор ******* по КККР на гр. Бургас, изпълнена в северната част на жилищна сграда с идентификатор ******, първият етаж от която пристройка с площ от 28 кв.м. и се състои от стая и склад със санитарен възел, а вторият етаж е обособен в самостоятелен обект с идентификатор *******.2 по КККР на гр. Бургас с площ от 28 кв.м. и се състои от спалня, кухня и баня-тоалетна и четвърти етаж (трети жилищен) и пети етаж (тавански – мансарден) от жилищна сграда с идентификатор ****** по КККР на гр. Бургас с площ от 107 кв.м., построена в северозападната час на ПИ с идентификатор ******. В мотивите на определението, съдът посочва, че съгласно §5, т.39 от ЗУТ, самостоятелен обект е строеж или реална част от него с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР, който е трайно прикрепен към земята. За да притежава характеристиките на обособена част от обект, пристройката трябва да е индивидуализирана с одобрен инвестиционен проект. Липсата на обособена с такъв проект реална част от обект, я изключва от рода на вещите, което прави делбата на такава вещ недопустима. Съдът допълва, че реална, но все още необособима част от жилище съгласно техническите правила и норми, не може да бъде предмет на делба, в който е смисъл е решение № 540/30.07.1997г. на ВКС по гр. д. № 297/1997г., І ГО. На последно място, съдът подчертава, че според чл.341, ал.2 от ГПК право да иска включване в делбата на допълнителен имот има само съделителят – ответник, но не и ищецът, инициирал производството.

С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 11.01.2023г., Районен съд – Бургас оставя без уважение искането на С. И. М.а за включване в делбената маса и в предмета на делото за делба на следния недвижим имот: пристройка, представляваща обособима като самостоятелен обект част от самостоятелен обект с идентификатор *******.1 по КККР на гр.

4

Бургас, представляващ жилище – апартамент с площ от 130,30 кв.м., ведно с 14,26 кв.м. идеални части от общите части на сградата, която обособима част е с площ от 50,82 кв.м. с разпределение на застроената площ на пристройката: коридор от 9,43 кв.м., баня – тоалетна с площ от 3,56 кв.м. и самостоятелно помещение (понастоящем обозначено дневна – трапезария с площ от 37,83 кв.м.), изпълнена в югозападния ъгъл на сградата при граници на пристроената част в рамките на етажа, както следва: североизток – кухня и спалня на етажа; югоизток – външен зид; северозапад – предверие със стълбищна площадка. В мотивите на определението, съдът посочва, че съгласно §5, т.39 от ЗУТ, самостоятелен обект е строеж или реална част от него с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР, който е трайно прикрепен към земята. За да притежава характеристиките на обособена част от обект, пристройката трябва да е индивидуализирана с одобрен инвестиционен проект. Липсата на обособена с такъв проект реална част от обект, я изключва от рода на вещите, което прави делбата на такава вещ недопустима. Съдът допълва, че реална, но все още необособима част от жилище съгласно техническите правила и норми, не може да бъде предмет на делба, в който е смисъл е решение № 540/30.07.1997г. на ВКС по гр. д. № 297/1997г., І ГО.