Определение № 1890 от 30.08.2023, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1890 гр. Бургас, 30.08.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Наказателно дело от общ характер № 20232120203438 по описа за 2023 година

Съдът след внимателен преглед на материалите по бързо ДП №1981/2023 г. по описа на БРП и след произнасяне с разпореждане №3037/25.08.2023 г. по НОХД №3438/2023 г. на БРС за насрочване на делото, внесено по реда на бързото производство, установи, че в предходната процесуална фаза на процеса е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правата на обвиняемото лице:

Съдът установи, че в досъдебна фаза на обвиняемата А. В. Ж. – ЕГН **********, е предявено обвинение за това, че на 15.08.2022г. в гр.Созопол управлявала моторно превозно средство - лек автомобил марка “Ситроен” модел „С 3“ с peг. № *********** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно- 2,10 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 356 от 16.08.2023 г на Базова научнотехническа лаборатория при ОД на МВР- гр.Бургас престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК .

С обвинителния акт в неговата заключителна част обвиняемата е предадена на съд за същата квалификация на престъплението с еднородно обозначение на неговите териториални, темпорални, субективни и обективни характеристики, а именно, че на 15.08.2022 г., е управлявала моторно превозно средство – лек автомобил марка “Ситроен” модел „С 3“ с peг. № ********** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно- 2,10 на хиляда. Същевременно в обстоятелствената част на обвинителния в разгърнатото словесно описание на фактологията от инкриминираната престъпна дейност, е упомената датата 15.08.2023 г. като дата на изпълнение на престъплението, квалифицирано по чл.343б, ал.1 НК.

В случая според съда внесения процесуален документ, съставляващ инструмент за пренасяне на делото в съдебна фаза и повдигане и поддържане на обвинение срещу подсъдимата А. Ж. не отговаря на базисните процесуални стандарти, нормативно регулирани в чл.246, ал.3 НПК и доразвити в устойчивата и последователна съдебна практика. В случая присъстващата в заключителната част на обвинителния акт правна квалификация по чл.343б, ал.1 НК,представляваща съчетание на цифрова индивидуализация на престъплението и словесно обобщено означение на интегралните съставомерни признаци от законния състав на престъпната дейност,съдържа фактически неясно твърдение за елемент от състава на престъплението относно времето на осъществяването му -15.08.2022 г., противоречащо и противопоставимо и на изчерпателно поднесената фактология в обстоятелствената част на обвинителния акт ,а именно че се касае,за деятелност извършена на 15.08.2023 г.

В т.4.2 Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК е прието следното постановъчно разяснение : „Изискванията към заключителната част на обвинителния акт са аналогични на изискванията към съдържанието на постановлението за повдигане на 1 обвинение, като законодателят е добавил и предложението за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс . Всички реквизити, предвидени в чл. 235, ал. 3 НПК , с изключение на последния, са задължителни и наличието им предопределя валидността на изготвения обвинителен акт, тъй като създават необходимите предпоставки за гарантиране на правото на защита на правоимащите процесуални субекти..“

В т.4.1 от Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК е дадено обвързващо в своята задължителност разяснение относно задължителния реквизитен минимум на постановлението за привличане на обвиняем, в който като абсолютно задължителен обективен компонент от фактическата рамка на деянието е конкретизирането /чрез точно фиксиране на дата или въвеждане на определен времеви период/ на времето на осъществяване на престъплението:

„Посочването на престъплението, в което лицето се обвинява, и на наказателния закон, по който се привлича като обвиняем, също са задължителни реквизити на постановлението за повдигане на обвинение. /…/ За да се конкретизира престъпното деяние, е достатъчно в постановлението да се посочи времето и мястото на извършването му, както и неговите фактически обективни и субективни признаци. При това допустимо е съставомерните факти да бъдат посочени в обобщен вид. /…/.“

Заявеното в заключителната част на обвинителния титул твърдение, че деянието е осъществено на 15.08.2022 г. , не само е в противоречие с обстоятелствената част на обвинителния акт, в която е фиксирана различна година на извършване на престъплението – 15.08.2023 г. Недостатъкът в заключителната обвинителна конструкция е закономерна последица /мултиплициране на очевидна фактическа грешка/ на допуснат пропуск в индивидуализацията на темпоралната рамка на деянието още с постановлението за привличане в качеството на обвиняем на А. Ж., в което също е посочено като време на извършване на деятелността по чл.343б,ал.1, НК-15.08.2022 Г.

Съгласно разрешенията дадени в ТР 2/2002 г. на ОСНК на ВКС на предварителното производство се повдига обвинение, предназначено да определи най-общ, първоначален, "работен" предмет на доказване по делото. То може да бъде изменяно в зависимост от доказателствата, които се събират и проверяват в хода на разследването, но не и директно с обвинителния акт, в т.ч. по реда на чл.248а НПК – в процедура по отстраняване на очевидна фактическа грешка. Ноторно известно в процесуалната практика е, че могат да се правят промени в постановлението за привличане на обвиняем до изготвянето на обвинителния акт. Посочването неколкократно по различен начин на времето на изпълнение на противоправната дейност, квалифицирана по чл.343б, ал.1 НК /15.08.2023 г. в обстоятелствената част на ОА и 15.08.2022г. в заключителната част на ОА/ може да се приеме за очевидна фактическа грешка предвид доказателствения ориентир, зададен при обикновения прочит на доказателствената база, приобщена към материалите по БП №346ЗМ272/2023 г. по описа на РУ Созопол. Доколкото обаче са налице основания за редакция не само и единствено на ОА, а и на постановлението за привличане на обвиняем, които следва да бъдат в пълно съдържателно фактическо и правно единство,съдът счита, че процесуалният дефицит в постановлението за привличане е несанируем и неотстраним по реда на чл.248а НПК. Процедурата по чл.248а, ал.1 НПК има по-тясно приложно поле и предписва допустимо отклонение от общия процесуален ред на чл.248,ал.1, т.3 НПК единствено при допуснати процесуални нарушения от категорията на очевидна фактическа грешка в съдържанието на обвинителния акт. Процесуалният ред на чл.248а,ал.1 НПК, предписващ възможност за предоставяне на едноседмичен срок на прокурора за отстраняване на допуснати очевидни фактически грешки в ОА, не може да бъде тълкуван разширително и използван като обща техника за саниране на всички недостатъци и процесуални дефицити, засягащи предходни процесуални стадии на досъдебна фаза, преди изготвянето на обвинителния акт,какъвто в случая е стадият по чл.219,ал.1 НПК.

С цел избягване ограничения в правото на защита на подсъдимата, поправянето на тази очевидна фактическа грешка, залегнала както в заключителната част /диспозитива/ на обвинителния акт, така и в постановлението за привличане на обвиняем, следва да се извърши не по реда на чл. 248а, ал. 1 от НПК, а по реда на чл.358, ал.1, т.3 вр. чл. 249, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК при привеждането цялостно на ОА в съответствие с изискванията за конкретно, ясно и разбираемо обвинение досежно времето на извършване на престъплението, след надлежно и съответно прецизиране на постановлението за привличане на обвиняем.

Когато се разкрият основания да се измени съществено обстоятелствената част на обвинението, като се въведат нови факти за време, място или посока на движение, компетентният орган по разследването е длъжен да измени обвинението. При всяко положение обаче по същество се 2 осъществява институтът на изменение на обвинението /независимо дали дефицитът в постановлението за привличане е с характеристиките на очевидна фактическа грешка/ в досъдебното производство, при което делото продължава да се движи по последното обвинение. В случая се касае за съществен съставомерен елемент от фактическата рамка на обвинението, който трябва да съответства на доказателствените средства и установяването му да отговаря на абсолютното изискване за достоверно фактическо обезпечаване на елемента „време“ от предявената на подсъдимата изпълнителна дейност по чл.343б,ал.1 НК, очертана с признаците на конкретния престъпен състав. Несъблюдаването на визирания в чл.219,ал.3 НПК и чл.246, ал.3 НПК законодателен стандарт, относно реквизитите на постановлението за привличане на обвиняем и заключителната част на обвинителния акт, обуславя заключение за допуснат конструктивен пропуск в двата процесуални документа и едновременно с него обуславя противоречие между обстоятелствена и заключителна част на обвинителен акт касателно изискуемото описание на фактите относно времето на извършването на престъплението.

В конкретния случай констатираните от настоящата инстанция неяснота и фактическо противоречие относно времето на изпълнение на престъплението обусловят невъзможността на подс. Ж. да разбере фактическите рамки на предявеното й обвинение, респ. /макар и с формален характер/ утежняват и препятстват адекватното организиране на защитата на подсъдимата.

Фактическото описание на осъщественото изпълнително деяние следва да въвежда достатъчна определеност, яснота и информативност по релевантните към предмета на доказване обстоятелства, в това число за времето на деянието, както в ОА, така и в постановлението за привличане в процесуално качество на обвиняем.

Минирано е приложението на чл.248а, ал.1 НПК – за предоставяне на 7-дневен срок за отстраняване на ОФГ и по аргумент, изхождащ от процесуално-правния ефект при отстраняване на ОФГ в обвинителния акт. В тази ситуация съдът би бил сезиран с прецизирано по реда на чл.248а, ал.1 НПК качествено ново обвинение, включващо съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, т.к. на обвиняемата не биха били предявени по съответния процесуален ред всички обстоятелства, върху които следва да се изгради обвинението и които имат значение за определяне на фактическия състав на престъплението. В хипотезата на непредявяване по реда на чл.225 НПК на ново прецизирано обвинение, подсъдимата не би могла чрез обясненията си, чрез посочване или изискване на доказателства или чрез други процесуални способи да реализира правото си на защита. (Решение № 378 от 01.12.2015 г. по н. д. № 1364/2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то Н. О). В настоящия случай съдът счита, че не би могъл да допусне изолирано адаптиране на диспозитивната част на обвинителния акт към законодателните критерии на чл.246,ал.3 НПК, чрез привнасяне и корекция на факти за време на деянието, които не са били предявявани на обвиняемата и по които същата не се е защитавала, без да се отстрани процесуалния пропуск в предварителното обвинение по чл.219,ал.3 НПК.

Тъй като същественото процесуално нарушение се отстранява чрез законосъобразно повтаряне на процесуалното действие, при което то е било допуснато, то следва делото да се върне на досъдебната фаза на процеса за повдигане на прецизно обвинение, в което да се предявят на обвиняемата коректно фактите относно времето на престъпната дейност по чл.343б,ал.1 НК, по които държавното обвинение предава обвиняемата на съд, за да може същата да се защитава по тях.

Ето защо съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 358, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК и делото следва да се върне на наблюдаващия прокурор за отстраняване на допуснатите съществени нарушения, посочени в мотивната част на настоящото определение.

Поради това и СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ: