Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 102 от 13.10.2022, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно търговско дело 183/2022
Вид
Решение № 102
Подписан
13.10.2022
В сила
12.10.2022
Състав
Силвия Павлова, Михаил Драгнев, Йордан Дамаскинов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Русе, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова

Членове:

Йордан Дамаскинов

Михаил Драгнев при участието на секретаря Мариета Цонева като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно търговско дело № 20224501000183 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Подадена е жалба от „Стратегия“ ООД– в ликвидация, ЕИК: 117510877, представлявано от В. П. П. - ликвидатор, срещу Решение № 435 от 12.04.2022г. по гр.д. 5683/2021г. по описа на РРС, с което съдът е признал за установено, че „Стратегия“ ООД дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумите: 311,26лв.- задължение за неплатена мрежова услуга по 11 фактури, издадени за периода 19.08.2020г. до 31.05.2021г.; 13,83лв.- мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 02.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата.

В жалбата са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение по подробно изложени съображения. Иска се от въззивния съд да отмени решението на районния съд и да постанови свое, с което да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски.

В срока е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Енерго-Про Продажби“ АД, в който се сочи, че постановеното решение е правилно и законосъобразно по изложени подробни съображения. Иска се от въззивният съд да остави без уважение жалбата и да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения за това преклузивен срок и срещу акт на съда, подлежащ на инстанционен контрол, поради което същата се явява процесуално допустима.

1

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Безспорно между страните е, че „Стратегия“ ООД е присъединен към мрежата абонат на „Енерго-Про Продажби“ АД. От Протокол № 7162410 от 21.09.2018г. е видно, че на обект, намиращ се в гр. Русе, ул. „Любен Каравелов“ № 11, принадлежащ на клиента „Стратегия“ ООД, по партида с кл. № 1700129622 и аб. № 1137126, е бил монтиран нов електромер с посочен в протокола фабричен номер.

С 11 на брой фактури, издадени за периода 19.08.2020г. до 31.05.2021г., на „Стратегия“ ООД– в ликвидация е била начислена за плащане общо сумата от 311,26лв.- задължение за неплатена мрежова услуга за „Достъп“ до електроразпределителната мрежа към „Енерго-Про Продажби“ АД.

При така установената и от първоинстанционния съд фактическа обстановка, същият е достигнал до правилния извод, че „Стратегия“ ООД дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумите: 311,26лв.- задължение за неплатена мрежова услуга по 11 фактури, издадени за периода 19.08.2020г. до 31.05.2021г.; 13,83лв.- мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 02.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата.

Безспорно между страните е, че за този период в обекта не е била потребна електрическа енергия, съответно не е начислявана цена за такава.

Спори се относно дължимостта на мрежова услуга за „Достъп“ до електроразпределителната мрежа.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от действащите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, потребителят /на ел. енергия/ заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Същото задължение се извежда и от чл. 28, ал. 1 ПТЕЕ, според който битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител.

На основание чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от ДКЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. Според ал. 1 на чл. 29 ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на 2 измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени.

С Решение Ц-29 от 01.07.2020г. КЕВР е одобрила предложената от „Електроразпределение

Север

АД“ цена за

„Достъп“ до електроразпределителната мрежа за небитови клиенти, какъвто е и процесното дружество. След това изменение дължимата от клиента сума се формира на базата на предоставена мощност, в случая в обекта от 39 кВт, а не на базата на консумирана енергия, както е било преди посочената дата.

От представената по делото Справка за потреблението от „Стратегия“ ООД за последните 36 м. е видно, че от 22.08.2018г. до 21.07.2020г. не са били начислявани суми дължими от дружеството по фактури. След определяне на цените за „Достъп“ с Решение Ц-29 от 01.07.2020г. КЕВР за процесния период от 21.07.2020г. до 20.05.2021г. електроразпределителното дружество е започнало да начислява дължими по фактури суми за услугата „Достъп“ до електроразпределителната мрежа.

С оглед горното съдът намира, че цена за „Достъп“ се дължи без да е било отчетено реално потребление въз основа на действащата законова и подзаконова уредба, посоченото решение на КЕВР и ОУ на „Енерго-Про Продажби” АД.

В жалбата е направено искане за инцидентен контрол върху Решение Ц29 от 01.07.2020г. КЕВР, с което е одобрена предложената от „Електроразпределение

Север

АД“ цена за

„Достъп“ до електроразпределителната мрежа за небитови клиенти. Жалбоподателят сочи, че административният акт противоречи на основни принципи в правото, т.е. навежда твърдения за незаконосъобразност на акта. Според чл. 17, ал. 2 ГПК съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Решението на КЕВР е било публикувано и е подлежало на обжалване в 14- дневен срок от всички заинтересовани лица, включително от ответното дружество. След като „Стратегия“ ООД не е обжалвало акта като незаконосъобразен пред надлежния административен съд в законоустановения срок, въпреки че е имало тази правна възможност, то гражданският съд на осн. горепосочения чл. 17, ал. 2 ГПК не дължи инцидентно произнасяне по повдигнатия въпрос.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за липса на престация от страна на електропреносното дружество. Предоставената услуга за „Достъп“ всъщност има своята пазарна обосновка в потребността на небитовите клиенти да имат достъп до по-големи количества електрическа енергия с по-високо напрежение. Поради това дружеството-доставчик се е задължило във всеки един момент да има възможност да предостави предварително определено количество енергия на небитовите си клиенти, 3 различно от ползваното за ежедневните нужди на битовите такива. В това се изразява предоставяната услуга за „Достъп“, която следва да се възмездява с пазарния ѝ еквивалент по определени от КЕВР цени. С оглед горното в случая не е налице липса на престация по договора, както твърди жалбоподателят.

По разноските, направени във въззивната инстанция:

След като жалбата е отхвърлена разноски се дължат единствено на въззиваемия на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Претендират се 360 лв. адвокатско възнаграждение с включено ДДС, уговорени по Договор за правна защита и съдействие, намиращ се на л. 21 от делото. Представен е и документ за плащане – Преводно нареждане, находящ се на л. 22 от делото. Съдът намира, че така претендираната сума от 360 лв. се следва на „Енерго-Про Продажби” АД.

Предвид изложеното, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 435 от 12.04.2022г. по гр.д. 5683/2021г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА „Стратегия“ ООД – в ликвидация, ЕИК: 117510877, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Княжевска“ № 1Б, ет. 1, представлявано от В. П. П. – ликвидатор, ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: 103533691, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс–Г, представлявано от П.С., Я.Д., Д.Д., сумата от 360 лв., разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4