Решение № 7465 от 08.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7465 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100510738 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 и чл.247 от ГПК.

Съдът е сезиран с молба с вх. № 116480/08.10.2025г. подадена от БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ПО МЕТРОЛОГИЯ, с която, прави искане за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските, като претендира на въззиваемата страна да бъдат присъди разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв. вместо 2500,00 лв. като поддържа направеното възражение за прекомерност на същото. В молбата се релевира и довод за наличие на очевидна фактическа грешка при изписване размера на пирсъдсеното адвокатско възнаграждение, доколкото в мотивите е посочен различен размер.

Насрещната страна, М. И. Г., получила препис от молбата по чл.248 ал.1 от ГПК, в срока по чл.248 ал.2 от ГПК депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като твърди, че определеното възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на делото и труда на адвоката.

Счита, че следва да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка относно точния размер на възнаграждението.

Софийски градски съд, като разгледа молбата подадена от БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ПО МЕТРОЛОГИЯ, чл.248 ал.1 от ГПК, намира следното:

Молбата е подадена в едномесечния срок за обжалване на решение № 5218/11.08.2025г., от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Разпределянето на отговорността за разноски се извършва според правилата на чл. 78 ал. 1 и ал. 3 ГПК, които се прилагат във всяка съдебна инстанция /чл. 81 ГПК/. Въззивният съд дължи да 1 се произнесе по разноските, които са направени и във въззивното производство.

Видно от мотивите на решение № 5218/11.08.2025г.постановено в.гр.д. № 10738/2024г г. по описа на Софийски градски съд, II-Е въззивен състав, в частта – „разноски“, съдебният състав е разгледал, описал подробно като вид и размер направените от въззиваемата страна разноски.

Изложил е съображения както за дължимостта, така и за размер на адвокатско възнаграждение обсъждайки и своевременно заявеното от въззивника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на адв. К.. Съдебният състав е изложил подробни мотиви по какви критерии е преценявал съответния и справедлив раз0ме на адвокатско възнаграждение, който да бъде присъден на страната вкл. и съобразно решенията на СЕС, задължителни за българските съдилища- чл.633 от ГПК, поради което не е необходимо преповтарянето на мотивите. Отделно от горното, следва да се добави, че и претендирания размер на адвокатско възнаграждение от въззивника е дори в размер по – висок от присъдения на въззиваемата страната.

Във връзка с горното и по повод искане за допускане поправка на очевидна фактическа грешка, настоящият състав намира следното:

В случая в последния абзац от мотивите на съдебно решение № 5218/11.08.2025г. обсъждайки справедливия и съответен размер на адвокатско възнаграждение, е посочил размера от 2300,00 лв., а в последното изречение обобщаващо изводите на съда и точни размер на възнаграждението, което следва да се присъди – 2500,00 лв., каквато сума е присъдена и с диспозитива на решението.

Разпоредбата на чл. 247 ГПК намира приложение само в случаите, когато очевидните фактически грешки са допуснати в някои от елементите на решението, посочени в чл. 236 ал. 1 ГПК, а не и в неговите мотиви. Мотивите към решението само указват какви са били съображенията на съда, обосноваващи решението, но те не са самото решение. В случая твърдяната от молителя грешка се съдържа в мотивите на постановеното решение, което според него определя и необходимостта от постановяване на диспозитив в различен смисъл, което не представлява очевидна фактическа грешка /в т. см. опр. № 4 от 8.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 54/2014 г., II г. о., ГК, Р 0 114/18.05.2011г. по гр.д. № 979/2009 на ІV г.о. ВКС, решение № 84/01.06.2010г. по гр.д. № 1654/2009г. на ІV г.о. ВКС/.

Предвид горното, съдебният състав счита, че не е налице очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение, а техническа грешка в мотивите при изписване на цифрите и то само на едно място, при обсъждане на дължимия размер адвокатско възнаграждение и която техническа грешка в мотивите не подлежи на поправка по реда на чл.247 от ГПК.

Така мотивиран и на основание и чл.247 и чл. 248 от ГПК, Софийски градски съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 116480/08.10.2025г. подадена от БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ПО МЕТРОЛОГИЯ за изменение по реда на чл.248 от ГПК на решение № 5218/11.08.2025г.постановено в.гр.д. № 10738/2024г г. по описа на Софийски градски съд, II-Е въззивен състав в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 116480/08.10.2025г. подадена от БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ПО МЕТРОЛОГИЯ по реда на чл.247 от ГПК за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива н на решение № 5218/11.08.2025г.постановено в.гр.д. № 10738/2024г г. по описа на Софийски градски съд, II-Е въззивен състав в частта относно присъдения размер на разноски на М. И. Г..

2

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3