Решение № 285 от 13.05.2022, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 110/2021
- Вид
- Решение № 285
- Подписан
- 13.05.2022
- В сила
- 13.05.2022
- Състав
- Катя Бельова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 16, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 506, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 511, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 511, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 513, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1, предл. трето · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 285 гр. Благоевград, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Катя Бельова при участието на секретаря Лозена Димитрова като разгледа докладваното от Катя Бельова Гражданско дело №
20211200100110 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от Ф. Р. М., ЕГН **********, адрес: с. Ф., общ.Б действаща чрез процесуалния си представител адв. В.О., срещу С. "Н.Б." ЕИК, седалище и адрес на управление: гр.С. ул. Г.И. №, представлявано от Б.А.Б, обективно съединени искове, с правна квалификация - чл. 506, ал. 2 от КЗ, във вр. с чл. 513, ал. 1, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 80 000.00 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. С молба от 21.02.2022 г. до окръжния съд е направено изменение на исковата претенция в частта на претендирания размер, като е увеличена сумата на 250 000.00 лв. за претърпени неимуществени вреди от непозволеното увреждане.
Излагат се съображения, че на 29.08.2017 г., около 17:50 часа, на път II - 19, км. 65+300, с посока на движение от с.М. към гр.Г.Д.-А.А.Т управлявал лек автомобил марка М. с peг.
№AN53NFL. Приближавайки десен завой по посоката си на движение, водачът на лекия автомобил без да намали скоростта си навлязъл в кривата на завоя. В същото време в срещуположната посока на движение Г. П. УР. управлявал товарен автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“ с рег. №Е1521ВТ. При навлизането в десния завой, водачът на лекия автомобил А.Т. изгубил контрол върху управлението на автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал челно в движещият се със срещуположна посока товарен автомобил марка Форд. В автомобила на Г.У. е пътувала ищцата Ф.М., която е седяла на последния ред седалки по средата.
1
Ищцата твърди, че водачът А.А.Т. нарушил правилата за движение по пътищата и станал причина за настъпване на пътнотранспортно произшествие, при което по непредпазливост е причинил на М. телесни увреждания, изразяващи се в счупване на горната трета на големия пищял на лявата подбедрица. Навежда се още, че след пътнотранспортното произшествие Ф.
Р. М. е откарана от екип на спешна медицинска помощ в МБАЛ-Благоевград, където постъпила на стационарно лечение в Отделение по ортопедия и травматология. След извършени редица прегледи, образни изследвания и консултации с лекари-специалисти са били установени горепосочените травматични увреждания. На 31.08.2017 г. пострадалата е претърпяла оперативна интервенция - открито наместване на фрактура. След проведеното оперативно и следоперативно лечение, пострадалата била изписана от лечебното заведение на 06.09.2017 г. с препоръки за физиотерапия. Посочва се, че на 23.04.2018 г. Ф. е била приета в Отделение по ортопедия и травматология към УМБАЛ Благоевград за продължаване на лечението на лявата подбедрица. На 24.04.2018 г. ищцата била претърпяла нова оперативна интервенция - отстраняване от костта на имплантирани уреди. След проведено оперативно и следоперативно лечение М. е била изписана на 26.04.2018 г. с препоръки за физиотерапия.
Навежда се, че от пътнотранспортното произшествие до настоящия момент ищцата е в тежко физическо състояние, като причинените й наранявания водят до силни и продължителни болки в областта на левия долен крайник и ограничени движения в коляното. Оздравителният процес при нея е бил много дълъг и възстановяването настъпвало много бавно. Твърди се, че дори към настоящия момент не се наблюдавало пълно функционално възстановяване на увредените места и е налице ограничен обем на движенията на левия долен крайник. Навежда се в исковата молба, че състоянието й е свързано със силни болки и страдания. Тези страдания на пострадалата се свеждали до отрицателни изживявания - силни болки и ограничени движения в левия долен крайник, което водело от своя страна до бърза уморяемост и непълноценност, както и до ограничаване възможността да упражнява труд. Претърпените от ищцата болки и страдания по време на ПТП и ежедневните затруднения в бита, които понасяла от 29.08.2017 г., и негативното отражение, което тези травми давали в продължителния процес на оздравяване, според същата, водели до срив на самочувствието и тежък психически шок. Ф. Р. М. изключително трудно преодолявала стреса, предизвикан от ПТП, като към настоящия момент се страхувала да излиза навън, не спи спокойно след инцидента, станала е много чувствителна. Навежда се, че във връзка с горепосоченото пътнотранспортно произшествие е било образувано досъдебно производство №215/2017 г. по описа на РУ- Банско, пр. пр.
№1771/2017 г. по описа на РП - Разлог.
Твърди се, че видно от Констативен протокол за ПТП №10/29.08.2017 г. А.А.Т. управлявал лек автомобил марка М. с рег. №AN53NFL, има договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с DIRECT LINE INSURANCE с полица №46821283 валидна до 01.08.2018 г.
С молба с вх. №14298/10.10.2017 г., ищецът сочи, че е сезирал ответника, чрез ЗАД 2
„Евроинс“ АД, в качеството му на кореспондент за уреждане на претенции на DIRECT LINE INSURANCE, за изплащане на обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди - морални болки, страдания и стрес, като с молба от 18.04.2019 г. е била посочила банкова сметка, по която да бъде изплатено обезщетението, но до настоящия момент не е изплатено такова.
От изложеното в исковата молба, петитумът на ищцата е насочен към осъждане на ответника да й заплати обезщетение за претърпените от нея болки, страдания и стрес, вследствие на горепосоченото пътнотранспортното произшествие сумата от 250 000.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 19.04.2019 г. - датата, на която кореспондентът за уреждане на претенции е следвало да заплати обезщетение, до окончателното й изплащане. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът-С. "Н.Б." ЕИК в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва да са възникнали елементите на деликтната отговорност на водача на автомобила. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която е нарушила правилата за движение по пътищата, като е била без поставен обезопасителен колан, а в условията на евентуалност е била с такъв колан, но технически неизправен и негоден да изпълнява предназначението си, както и че е пътувала в превозно средство, което не е предназначено за превоз на пътници и/или което не е било оборудвано с обезопасителни колани. Оспорва се заявения в исковата молба механизъм за ПТП, както и претендираният размер на неимуществени вреди по вид и обем и връзката им с транспортното произшествие. Твърди се, че продължителността на оздравителния период са в резултат на неосъществена от ищцата физиотерапия. Оспорва се претенцията за законна лихва, поради неоснователност на главния иск, а в условията на евентуалност счита, че би се дължала лихва от 20.01.2021 г., тоест от датата, следваща тази, на която е изтекъл срокът за произнасяне по предявената от НББАЗ претенция. С представените писмени бележки по делото се твърди, че не е доказана исковата претенция на ишцата в претендирания размер, навеждат се доводи за доказано съпричиняване с непоставяне на обезопасителен колан от пострадалата, прави се анализ на доказателствата по делото, които подкрепяли съжденията в тази посока, както заключението на съдебномедицинската експертиза, така и медицинските документи по делото. Моли се настоящата инстанция да отхвърли като неоснователна заявената искова претенция, а в условията на евентуалност да бъде определено обезщетение, съобразно установеното по делото съпричиняване на вреди от страна на ищцата и определения размер на този принос.
Претендират се разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С Присъда №502418/21.06.2021 г. по НОХД №592/2019 г. по описа на РС-Разлог, А.А.Т., е признат за виновен за това, че на 29.08.2017 г., около 17:30 часа на главен път II - 19, км.
65+300, в отсечката между с.Г. общ.Г.Д. и с.М, общ.Б при управление на МПС, марка М. с peг. №AN53NFL, нарушил правилата за движение по пътищата-чл. 21 от ЗДвП, във вр. с 3
Наредба №18/23.07.2001 г., както и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, при движение със скорост от около 76.44 км/ч., при въведено ограничение до 50 км/ч., на завой, загубил страничната устойчивост и навлязъл в насрещната лента за движение, в резултат на което се блъска в насрещно движещият се автобус /м. „Форд Транзит“ с рег. №Е1521 ВТ/ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице – на Ф.М.М. от с.Ф, общ.Б и на ищцата в настоящото производство Ф. Р. М. от с.Ф, общ.Б, изразяваща се в счупване на големия пищял на лява подбедрица, довело до трайно затрудняване движението на левия й долен крайник – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. второ, алт. I, б. „а“, предл. второ, във вр. с ал. 1, б. „б“, предл. второ от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК, във вр. с чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 79, ал. 1, изр. първо от Наредба №18/23.07.2001 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, и чл. 16, ал.
1, т. 1 от ЗДвП.
Съдебният акт на разложкия районен съд, наказателно отделение, е влязъл в сила на 07.07.2021 г., видно от представените по делото писмени доказателства. Актът на наказателния съд относно извършването на деянието, противоправността му и виновността на дееца е задължително за настоящия граждански съд, който разглежда последиците от противоправното поведение - арг. от чл. 300 от ГПК. Предвид наличието на влязло в сила присъда по тези три въпроса, гражданският съд не може да прави изводи относно тези обстоятелства и извършване на престъплението, различни от изводите, направени от наказателния съд.
Механизмът на ПТП е установен в диспозитива на присъдата, и не може да се преразглежда от гражданския съд. Ето защо, съдът приема, че на 29.08.2017 г. в отсечката между с.Г. общ.Г.Д. и с.М, общ.Б при управление на МПС, марка М. с peг. № AN53NFL, А.А.Т. е имал противоправно поведение, с което е нарушил Закона за движение по пътищата и Наредба №18/23.07.2001 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, и виновно /по непредпазливост/ е причинил телесно увреждане на ищцата от вида на средна телесна повреда, изразяващо се в счупване на големия пищял на лява подбедрица, довело до трайно затрудняване движението на левия й долен крайник.
Заявена е претенция с вх. №14298/10.10.2017 г. за изплащане на обезщетение до ЗАД „ЕВРОИНС“, по която не е определено и изплатено обезщетение, видно от Уведомително писмо с вх. №14298/2/28.11.2017 г. и Уведомително писмо с вх. №14298/4/10.01.2018 г.
От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което като обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, се установява, че ищцата Ф.М. пострадала при ПТП към момента на произшествието не е управлявала автобус, м. „Форд Транзит“ с рег. №Е1521 ВТ, а е била пътник в автобуса. Към датата и момента на ПТП автобус „Форд Транзит“ е бил заводски оборудван с предпазни колани само за седалката на водача и за двете места на пътничките, возили се на предната двойна седалка в дясно до тази на водача. Останалите седалки в автобуса не са заводско изпълнение за марката и модела, като не са били оборудвани или дообрудвани допълнително с предпазни колани по седалките за пътници по 4 всичките седалки зад линията на водача, включително и последният ред седалки. Безспорно е заявено и потвърдено, че последният ред седалки, на който всъщност е седяла и пострадалата ищца по делото, не е бил оборудван с предпазни колани за пътниците, като предпазните колани на задните седалки не са сработвали при ПТП поради липса на монтирани такива. От свидетелските показания и на водача на транспортното средство У., се установява още, че ищцата е седяла на последния ред седалки на автобуса.