Акт № 12297 от 28.10.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 12297

Пловдив, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - X Състав, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЯНКО АНГЕЛОВ

При секретар ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 20267180701201 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето ЗЗ).

Образувано е по жалба на Медицинска комисия при ТП на НОИ – Пловдив чрез Председателя й Д. И. срещу Експертно решение (ЕР) № 91112 от заседание № 98 от 10.03.2026 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) Специализиран състав по вътрешни, хирургични, нервни и ССЗ, с искане да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне в частта относно определяне на датата на инвалидизиране на лицето.

Аргументите в тази насока са, че оспореното ЕР е постановено по жалба на МК при ТП на НОИ – Пловдив срещу ЕР № 92364 от зас. № 176 от 15.09.2025 г. на ТЕЛК в частта на определената дата на инвалидизиране, с оглед на това, че при отразено, че лицето от 01.07.2025 г. е безработно, датата на инвалидизиране е следвало да бъде определена по реда на чл. 70, ал. 4 от НМЕ/2017 и не може да бъде датата на освидетелстването – 03.07.2025 г., както е посочено. На следващо място се посочва, че погрешно в решението е отразено, че се отменя ЕР на ТЕЛК № 91715 от 05.10.2023 г., каквото на освидетелстваното лице З. А. Ф. няма издадено, отделно от това се твърди, че погрешно е посочен в т. 8 определен процент ТНР 66 %, съответно в т. 11.2. 50 %, вместо правилния 100 % ТНР.

Ответникът – Национална експертна лекарска комисия София оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Подробни съображения са изложени в нарочно писмено становище, приложено по делото. Претендира сторените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на евентуално претендирани разноски от другите страни.

Заинтересованата страна З. А. Ф. изразява становище за основателност на жалбата и моли решението на НЕЛК да бъде отменено и преписката върната за ново произнасяне и определяне дата на инвалидизация.

Останалите заинтересовани страни, редовно призовани, не изразяват становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Административен съд – Пловдив, Второ отделение, Х състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения.

С Експертно решение № 91877 от заседание № 125/03.07.2025 г. на Обща ТЕЛК при „Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Иван Рилски“ – Козлодуй“ ЕООД, при освидетелстване на З. А. Ф., е извършена оценка на работоспособността, като е определена 100 % трайно намалена работоспособност (ТНР) със срок – пожизнен, с дата на инвалидизирането 03.07.2025 г. Констатирано е в т. 4 на ЕР, че лицето работи, като е отразена професия „шофьор“.

С Решение № 12397 от заседание № 620/08.07.2025 г. Медицинска комисия при ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 98 от КСО е разгледала посоченото по-горе ЕР на ТЕЛК и е потвърдила същото в цялост – както в частта за оценката на ТНР/вид и степен на увреждане, така и по отношение на датата и срока на инвалидизиране.

Началник на отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ – Пловдив с писмо изх. № 2112-15-2250#2/10.09.2025 г. е отправил искане до „Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Иван Рилски“ – Козлодуй“ ЕООД ТЕЛК повторно да се произнесе относно датата на инвалидизиране и трудовата заетост на З. А. Ф., като е посочено, че в ЕР № 91877 от зас. № 125/03.07.2025 г. при освидетелстване е определена дата на инвалидизиране 03.07.2025 г. – определена като работещо лице и по т. 4 – Трудова заетост е записано „работи – професия, готвач“. Съгласно регистъра на осигурените лица е отразено, че Ф. не е осигуряван от 01.07.2025 г. и от тази дата получава парично обезщетение за безработица. В тази връзка е поискано ТЕЛК да се произнесе отново по отношение на датата на инвалидизиране и на трудовата заетост.

Последвало е издаването на Експертно решение № 92364 от заседание № 176/15.09.2025 г. на Обща ТЕЛК при „Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Иван Рилски“ – Козлодуй“ ЕООД, в което е посочено, че е по повод „писмо НОИ сканирано“, с което се отменя ЕР № 91877/03.07.2025 г. и се издава ново такова, поради техническа грешка, като на лицето отново е определена 100 % ТНР със срок – пожизнен, с дата на инвалидизирането 03.07.2025 г., като в графа „трудова заетост“ е отразено, че лицето не работи.

С Решение № 15200 от заседание № 760/17.09.2025 г. Медицинска комисия при ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 98 от КСО е разгледала посоченото по-горе ЕР на ТЕЛК и е приела, че същото следва да бъде обжалвано, тъй като комисията не е съгласна с определената дата на инвалидизиране. Мотивирано е, че ТЕЛК определя за дата на инвалидизиране 03.07.2025 г., мотивирана като „дата на заседание на освидетелстването“, като не е посочено основанието съгласно НМЕ/2017. Вписано се посочва, че е също така, че „лицето от 01.07.2025 г. безработен“, т.е. след като към датата на освидетелстването лицето се явява неработещо, датата на инвалидизиране, според МК би следвало да се определи съгласно чл. 70, ал. 4 от НМЕ/2017 и не може да бъде датата на освидетелстването.

По жалбата на ТП на НОИ – Пловдив в НЕЛК – София е образувано административно производство, приключило с ЕР № 91112 от заседание № 98/10.03.2026 г. на Специализиран състав по Вътрешни, Хирургични, Нервни и ССЗ, с което е отменено оспореното ЕР на ТЕЛК. Мотивирано е, че в случая не се иска корекция на техническа грешка, тъй като с писмо изх. № 2112-15-2250#2/10.09.2025 г. на Началник на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Пловдив се иска ТЕЛК повторно да се произнесе относно дата на инвалидизиране и трудовата заетост на лицето, което писмо само по себе си не се явява годно основание за разкриване на административно производство пред ТЕЛК.

Отделно от това е прието, че в МЕД не се намира жалба срещу акта на органа на медицинската експертиза, на чието основание да се образува административното производство против ЕР на ТЕЛК № 91877/03.07.2025 г. Мотивирано е, че искането на Началник на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Пловдив, на което основание е образувано производството пред ТЕЛК, приключило с ЕР на ТЕЛК № 92364/15.09.2025 г., е в нарушение на процесуалните правила и такова административно производство пред органа на медицинската експертиза – ТЕЛК е недопустимо и следвало да бъде образувано и проведено съгласно императивната разпоредба на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето. Отчетено е обстоятелството, че с Решение № 12397/08.07.2025 г. на МК по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ – Пловдив, ЕР на ТЕЛК № 91877/03.07.2025 г. е потвърдено, поради което и НЕЛК – Специализиран състав по Хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови болести, отменя ЕР на ТЕЛК № 91715 от 05.10.2023 г. като незаконосъобразно, издадено в нарушение на производствените правила.

Това решение на НЕЛК е обжалвано пред настоящата инстанция и по този повод е образувано настоящото съдебно производство.

Като доказателства по делото са приети МЕД на освидетелстваното лице, както и доказателства за компетентността на органите, издали оспорения административен акт. Други доказателства не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно ал. 2, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта, се преценява към момента на устните състезания.

Оспореният административен акт е издаден в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, въз основа на нормативно установени, предшестващи издаването му действия от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от ЗЗ във връзка с чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) колективен административен орган в кръга на неговите правомощия - решението е взето от Специализиран състав по вътрешни, хирургични, нервни и сърдечно-съдови заболявания, определен съобразно водещата диагноза – „Злокачествено новообразувание на простата“ в изпълнение на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ (в приложимата редакция). Не е нарушено и изискването на чл. 18, ал. 3 и ал. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател, с призната специалност по съответния профил и с не по-малко от 5 години трудов стаж по медицина, в каквато връзка от съда са изискани и съответно представени доказателства.

Във връзка с наведените от жалбоподателя възражения, касаещи погрешните посочвания в т. 8 и т. 11.2 в ЕР, както и в мотивите, където е посочено, че се отменя ЕР, каквото не е издадено на освидетелстваното лице, а така също и погрешно посочен специализиран състав, съдът приема, че се касае до допуснати от органа очевидни фактически грешки, които не внасят никакво съмнение относно действително формираната и външно обективирана воля на органа, които очевидни фактически грешки може по всяко време да бъдат отстранени от административния орган по съответния ред.

Изложеното до тук обаче, не е в състояние да санира неточните фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на материалния и процесуалния закон.

Преди всичко следва да се посочи, че при разглеждане на спорове по експертизата на работоспособността, са налице специални норми от процесуален характер, които дерогират общите такива, съдържащи се в АПК.

В чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето ЗЗ) е регламентиран редът, по който се правят обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи срещу актовете на органите на медицинската експертиза на работоспособността, като в т. 4 от същия текст изрично е посочено, че на съдебен контрол подлежат само решенията на НЕЛК. Решенията на лекуващия лекар, решенията на ЛКК, на центровете за спешна медицинска помощ и на ТЕЛК подлежат на оспорване по административен ред пред посочен в закона по-горестоящ административен орган. Текстовете на чл. 112, ал. 1 от ЗЗ се предхождат от чл. 109 от същия закон, съгласно който устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза по чл. 103 и на РКМЕ се определят с правилник на Министерския съвет. По силата на цитираната законова делегация е приет ПУОРОМЕРКМЕ. Разпоредбите на чл. 112, ал. 1 от ЗЗ са възпроизведени и в нормата на чл. 63, ал.1 от Правилника.

Правомощията на НЕЛК при произнасяне по жалби срещу експертни решения на ТЕЛК са регламентирани в чл. 51, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Според този текст Националната експертна лекарска комисия може: 1. да потвърди решението на ТЕЛК; 2. да го отмени и да издаде ново решение; 3. да го отмени изцяло или отчасти и да го върне за ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението.

Никъде в цитираните в тези мотиви законови и подзаконови специални разпоредби не е предвидено, че с решението си по чл. 51, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, НЕЛК може единствено и само да отменя решенията на ТЕЛК, без да издаде ново решение или да върне решението за ново освидетелстване. Казано по друг начин, в хипотеза, в която ЕР на ТЕЛК е незаконосъобразно, НЕЛК следва или да отмени ЕР и да издаде ново решение или да го отмени изцяло или отчасти (когато е установил, че естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество) и да върне ЕР за ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението. Това в случая не е сторено - НЕЛК единствено и само е отменил издаденото от ТЕЛК решение, като нито е решил въпроса по същество, нито е върнал решението за ново произнасяне.