Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 207 от 26.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 516/2021
Вид
Решение № 207
Подписан
26.11.2021
Състав
Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Красимира Димитрова Ванчева, Славейка Атанасова Костадинова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.127,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.51,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.106,ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.429,ал.2,т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.429,ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.432,ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.493,ал.1,т.5 · Кодекс за застраховането
  • чл.497,ал.1,т.2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Пловдив, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20215001000516 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260061 от 17.02.2021 г.,постановено по т.д.№639/2019 г. по описа на Окръжен съд-П.,XV-ти граждански състав,е осъден ответника Застрахователно акционерно дружество „О.-З.“АД-гр.С. с ЕИК ********* да заплати на ищцата М. М.. С. сумата от 200 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-душевни болки и страдания от смъртта на нейния съпруг С.С.С.,настъпила в резултат на ПТП на 27.03.2019 г.,виновно причинено от А.Х.О. при управление на лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№*********,за което деяние е налице влязла в сила присъда по НОХД №2314/2019 г. по описа на П. окръжен съд,ведно със законна лихва върху главницата,считано от 02.04.2019 г. до окончателното изплащане.

Освен това,с първоинстанционното решение от 17.02.2021 г.

1 предявения осъдителен иск е отхвърлен за разликата над 200 000 лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв.,а ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на адв. Н.Н. Д. сумата от 5 530 лв,представляваща адвокатско възнаграждение,дължимо на основание чл.38,ал.2 от ЗА за процесуално представителство на ищцата по горното дело и е осъдено още да заплати по сметка на П. окръжен съд държавна такса в размер на 8000 лв.,както и 500 лв.-разноски за експертизи.Със същото решение ищцата М.С. е осъдена да заплати на ответника ЗАД „О.-З.“АД сумата от 1370 лв. разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.

С определение №260660 от 06.04.2021 г.,постановено по т.д.

№639/2019 г. по описа на ОС-П., XV-ти гр. състав,по реда на чл.248 от ГПК горното решение №260061 от 17.02.2021 г. е изменено в частта му за разноските,с която ЗАД „О.-З.“АД е осъдено да заплати на адв. Н.Н. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 5530 лв.,като вместо това е осъдено същото застрахователно дружество да заплати на адв. Н.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 6 636 лв.,дължимо на основание чл.38,ал.2 от ЗА и пар.2а от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Срещу определението от 06.04.2021 г. е била подадена частна жалба от ЗАД „О.-З.“АД,но поради неотстранена нередовност по нея,с разпореждане №264670 от 04.06.2021 г.,постановено по т.д.№639/2019 г. по описа на ОС-П.,частната жалба е върната като нередовна и това разпореждане е влязло в законна сила,съответно на което за влязло в сила следва да се приеме и определението за изменение на решението в частта за разноските.

Настоящото въззивно производство е образувано въз основа на въззивна жалба,подадена от ЗАД „О.-З.“АД-гр.С. с ЕИК ********* срещу частта на първоинстанционното решение от 17.02.2021 г.,с която дружеството-жалбоподател /като ответник по предявения иск/ е осъдено да заплати на ищцата М. М.. С. застрахователно обезщетение за неимуществените вреди,търпени от нея в резултат на смъртта на съпруга й С.С.С.,настъпила при ПТП от 27.03.2019 г.,за разликата над сумата от 90 000 лв. до присъдената сума от 200 000 лв.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 02.04.2019 г.Жалбоподателят счита,че в обжалваната част решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на 2 процесуалните правила и на материалния закон,както и поради необоснованост.Конкретните си съображения за това излага в жалбата си.В тази връзка поддържа довода,че ОС-П. е постановил решението си в нарушение на чл.52 от ЗЗД и произтичащия от разпоредбата принцип на справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.Твърди,че първоинстанционният съд не е отчел всички релевантни за спора факти и не е обсъдил най-важните доказателства и обстоятелства,които съставляват ориентир за житейския смисъл на понятието справедливост при определяне размера на обезщетението,сред които възрастта на пострадалия,действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и ищцата житейски и емоционални връзки,както и всички общи и специфични обстоятелства,отразяващи характера и тежестта на претърпените имуществени вреди.Поддържа и аргумента,че от събраните по делото доказателства не се е установило наличието на изключителни обстоятелства,които да налагат присъждането на обезщетение в толкова прекомерен размер,какъвто според жалбоподателя е присъденият в обжалваното решение.Заявява още,че ОС-П. не е отчел в правилната посока и данните от заключението на приетата по делото съдебно-психологична експертиза досежно психо-емоционалното състояние на ищцата след смъртта на съпруга й.Счита с оглед на изложените в жалбата аргументи,че справедливото в случая обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 90 000 лв. и че присъденият от първоинстанционния съд размер на обезщетението не би имал за последица постигане на обезщетителен ефект,какъвто по дефиниция има имуществената застраховка „Гражданска отговорност,а би довел до неоснователно обогатяване.Сочи още,че решаващият състав не е съобразил изцяло икономическия критерий-социалноикономическите условия в страната към момента на настъпилото застрахователно събитие и не е отчел обстоятелството,че произшествието е настъпило близо три години пред постяновяване на решението.

Дружеството-жалбоподател поддържа и оплакването,че е неправилен и необоснован извода на съда за неоснователност на възражението по чл.51,ал.2 от ЗЗД,т.е. на поддържаното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия при процесното ПТП.Конкретни доводи в тази насока излага в жалбата си.По отношение на акцесорната претенция за присъждане на законна 3 лихва,жалбоподателят счита,че тя неправилно е уважена от съда и поддържа в тази връзка довода,че в случая такава лихва не се дължи на основание чл.497,ал.1,т.2 от КЗ и предвид неизпълнение на едно от визираните в нормата на чл.380 от същия закон изисквания,а именно-предоставяне пред застрахователя на пълни и точни данни за банковата сметка,по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя.При условията на евентуалност /ако се приеме за дължима законната лихва/,жалбоподателят поддържа и аргумента,че лихвата би се дължала от датата,на която ищцата представи по делото банкова сметка,съгласно чл.127,ал.4 от ГПК.Също при условията на евентуалност,жалбоподателят счита,че началния период,от които се дължи лихва,е неправилно определен от съда и че в тази насока следва да намери приложение правилото на чл.496,ал.1,т.2 от КЗ,тъй като ищцата не е представила пред застрахователя всички доказателства по чл.106,ал.3 от КЗ,при което положение лихвата следва да бъде начислявана след изтичането на три месеца от предявяването на претенцията пред застрахователя,т.е. след 04.04.2019 г.,когато е бил представен констативния протокол за ПТП.

И въз основа на всички изложени в жалбата съображения,дружествотожалбоподател моли да бъде отменено решение №260061 от 17.02.2021 г. на ОС-П. в обжалваната му част,като заедно с това се постанови друго решение,с което да се отхвърли предявения иск за разликата над сумата от 90 000 лв. до присъдената сума,ведно със законната лихва,считано от 02.04.2019 г. до окончателното плащане.Моли да му се присъдят и направените разноски в първоинстанционното и в настоящото въззивно производство,включително адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата М. М.. С.,чрез пълномощника си адв. Н.Д.,е подала в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,с който е оспорил същата като неоснователна.Изразила е в отговора си и становището,че първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно,обосновано и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон,както и че не страда от визираните в жалбата пороци,а всяко едно от изложените в нея оплаквания срещу решението е неоснователно по съображения,подробно изложени в отговора.С оглед на това въззиваемата М.С. моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение,а решението на ОС-П. да се потвърди в 4 обжалваната му част.Моли да й се присъдят направените по делото разноски.В представения пред настоящата инстанция списък на разноските по чл.80 от ГПК,подписан от пълномощника на въззиваемата-адв. Н.Д.,е заявено искане от същия за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 във вр. С чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.

От страните не са заявените доказателствени искания и не са представени писмени доказателства в настоящото въззивно производство.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение и при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо в обжалваната му част.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

Процесният осъдителен иск е с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ и е предявен от М. М.. С. против ЗАД „О.-З.“АД с ЕИК ********* за заплащане 5 на сумата от 250 000 лв. като обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на съпруга й С.С.С.,причинена при описаното в исковата молба ПТП,настъпило на 27.03.2019 г.Заявена е и претенция за присъждане на законна лихва върху главницата,считано от 02.04.2020 г. до окончателното й изплащане.

Искът е основан на твърденията за настъпило на 27.03.2019 г. ПТП на източно-обходния път *****,край жп надлез с.С.,обл.П.,причинено виновно от лицето А.Х.О. като водач на лек автомобил „БМВ“ с рег.

№*********,вследствие на което е причинена смъртта на съпруга на ищцатаС.С.С. и от тази смърт ищцата търпи описаните в исковата молба неимуществени вреди-болки и страдания.Твърди се още,че за управлявания при пътния инцидент лек автомобил,виновният водач има сключен с ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност“,действала към момента на настъпване на произшествието,а ищцата на датата 02.04.2019 г. депозирала пред ответника застрахователна претенция по чл.380 от КЗ с вх.

№15-480.По същата претенция обаче,въпреки представянето от страна на ищцата на всички поискани от ответника-застраховател документи,последният не определил застрахователно обезщетение в предвидения от закона срок,изтекъл преди подаване на исковата молба,което обосновало правния интерес на ищцата да сезира съда с процесния осъдителен иск за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в поискания размер от 250 000 лв.

В законния срок ответникът по иска-ЗАД „О.-З.“АД е депозирал писмен отговор,с който е оспорил иска изцяло-по основание и размер.В тази връзка е заявил няколко възражения в отговора си,като е оспорил твърдяната от ищцата изключителна вина на водача А.Х.О. за настъпване на пътно транспортното произшествие,както и механизма на произшествието.Заявил е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия съпруг на ищцата поради обстоятелството,че същият при настъпване на пътния инцидент не е бил с поставен предпазен колан и поради това,че същият доброволно се е качил в МПС,управлявано от водач,шофиращ в нетрезво състояние.С оглед на това ответникът е поискал в отговора си обезщетението,претендирано от ищцата,да бъде намалено на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД съобразно приноса на починалия.Оспорил е иска и с 6 възражението,че размера му е неоснователно завишен и прекомерен,а и влизащ в противоречие с принципа за справедливост,прогласен в чл.52 ЗЗД.Оспорил е и твърдението на ищцата,че вследствие на процесното ПТП търпи неимуществени вреди,които да обуславят претендирания размер на застрахователно обезщетение от 250 000 лв.Заявил е и аргументи,с което е оспорил акцесорната претенция за лихва.