Решение № 1470 от 08.08.2018, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./08.08.2018 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА при секретар Нина Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 489 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Н.С.Р.,ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Прокуратурата на Република България, гр.

София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от Главния прокурор на РБ Сотир Цацаров, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 60 000 / шестдесет хиляди / лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психически стрес и депресия, страх, уплаха, загуба на доверие от близки, приятели, колеги и съседи, компрометиране на доброто й име в обществото, лишаването от право на труд, довело до влошено финансово състояние и влошено здравословно състояние, за уронване на авторитета и доброто й име като професионалист в ТД НАП - Варна, за трайно нарушено здравословно състояние, които са пряка и непосредствена последица от неправомерно водено срещу нея наказателно производство - по

ДП № 406/2009г. по описа на ОД МВР - Варна, НОХД № 425/201 Зг. и НОХД № 227/2014г. по описа на ВОС, ВНОХД 354/2016 г. на Апелативен съд - Варна и касационно дело № 198/2017 г. по описа на ВКС, по което с Решение № 102 /27.04.2017г. е потвърдена оправдателна присъда на ВОС по НОХД № 227/14 г.

Претендира се и законна лихва, считано от датата на влизане в законна сила на Решение № 102 /27.04.2017г., постановено по касационно дело № 198/2017 г. по описа на ВКС до окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 86 от ЗЗД.

ИЩЦАТА твърди, че в НАП работи от 1995г. на длъжност „Главен инспектор по приходите" отдел „Контрол" при ТД -НАП-Варна , съгласно трудов договор № 3584/08.05.1995 г., като започнала работа на длъжност инспектор по приходите, а след това правоотношението било изменено с допълнително споразумение № 40624/18.12.2006 г. Била държавен служител. За периода през годините 2006г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г.редовно била атестирана за индивидуалното изпълнение на задълженията си по длъжността с оценка 2 - т.е. -„Изпълнението е над изискванията". През този период нямала наложени дисциплинарни наказания по Кодекса на труда и Закона за държавния служител.

По смисъла на закона била и „длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение" и това било прието от Прокуратурата в обв. акт срещу ищцата въз основа на който било образувано и НОХД № 227/14 г..

Твърди, че с Постановление на ВОП от 22.07.2011 г. по ДП № 406/2009г. по описа на ОД МВР - Варна, на 04.08.2011г. била обвинена, че е съучастник в организирана схема за източване на ДДС - престъпление по чл. 256, ал.2, вр.ал.1 от НК и извършване на престъпления по служба -чл. 282, ал. 3, вр.ал.2 , вр. ал.

1 ,вр.чл.20 ал.2 от НК, което представлявало и особено тежък случай.

Във връзка с повдигнатите й обвинения по ДП 406/2009г. по описа на ОД на МВР Варна, със Заповед № 297/25.08.2011 г. на Изпълнителния директор на НАП била временно отстранена от работа, считано от 26.08.2011г. до приключване на производството, което се случило след 5 години, осем месеца и двадесет и три дни.

За нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок ищцата подала заявление на основание глава 3 „А" от ЗСВ чрез Инспектората към ВСС до Министъра на правосъдието през 2017 г., по което нямало произнасяне и в исковата молба не включвала това нейно нарушено право като основание за обезщетение за причинените й неимуществени вреди.

Поради отстраняването й от длъжност и на основание чл. 100 ал. 3 от ЗДСл, за периода на отстраняване не й били изплащани месечните възнаграждения (заплати), водела се „заета", но не получавала заплата. Нямала право да започна другаде работа или да се издържа по някакъв начин, защото при напускане, след приключване на делото не можела да се върне на същата работа и длъжност. Периодът от време на отстраняването й не се водел за професионален и трудов стаж и поради това сама си плащала здравните осигуровки.

Това отстраняване от длъжност било сведено до знанието на целия колектив лично от Изпълнителния директор / тогава / на НАП, който пристигнал в гр.Варна и свикал нарочно събрание, на което присъствали всички служители от гр. Варна.

Така пред всички колеги били засегнати честта и достойнството на ищцата, репутацията й като специалист и личност, които до този момент според нея били безупречни. Чуствала се унизена и без възможност за защита и това се отразило, освен на репутацията й, но и на самочувствието й.

На 02.04.2013 г. Окръжна прокуратура-Варна внесла в Окръжен съд гр. Варна обвинителен акт, въз основа на който било образувано НОХД № 425/2013 г.. След получаването му разбрала, че начина на прилагане на закона и на осъществяваната от нея дейност в НАП не бил разбран, вкл. и относно приложението на ръководните нормативни документи, което притеснило ищцата като цяло, като вече допускала, че може и да бъде осъдена по едно несправедливо обвинение.

С разпореждане № 1191/05.04.2013г. на съдия-докладчик, делото било насрочено за 24.06. и 26.06.201Зг. по реда на Глава 27 от НПК , като съдът потвърдил взетата мярка за неотклонение „Парична гаранция" в размер на 1000/хиляда/ лева, определена на ищцата на 04.08.2011год. с постановление за привличане в качеството й на обвиняем. С протоколно определение от 26.06.2013 г. състава на ВОС прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на процесуални нарушения и за изпълнение указанията дадени в обстоятелствената част на определението на съда. Това забавяне довело до нов стрес за ищцата.

Поради забавено разследване извън разумните срокове по чл.22 ал.1 и 2 от НПК и чл.6 от ЕКЗПЧОС направила искане по чл.368 и сл. от НПК / действал до 05.11.2017 г. - изм. с Д.в-к бр.63/17 г. / за определяне на срок за приключване на делото.

С определение № 712/08.11.2013 г. по ЧНД № 1372/201 Зг. такъв бил определен от ВОС, но не бил спазен от Прокуратурата. Максималният възможен срок за внасянето на обвинителен акт според НПК / независимо от произнасянето на ВОС с „необжалваемо" определение/ бил 08.02.2014 г., независимо от определеният от съда. Едва на 24.02.2014 г. Окръжна прокуратура гр. Варна внесла в Окръжен съд гр.Варна обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 227/2014 г. по описа на ВОС, като обвинението й вече било само по чл.282 ал.З във вр ал. 2 вр с ал.1 във вр с чл.20 ал.2 от НК за сумата от 124 583.46 лв., а потвърдената мярка за неотклонение „Гаранция" в пари от 1000 / хиляда / лева.

При внасянето на този обвинителен акт не били спазени сроковете по чл.368 и сл. от НПК, определени от ВОС по нейно искане, но въпреки това делото не било прекратено от Прокуратурата или от ВОС, въпреки направените от ищцата искания и в с. з.. Тези действия на Прокуратурата я обезсърчили окончателно относно крайния изход на делото, тъй като била убедена, че сроковете били изтекли, но въпреки това Прокуратурата внесла обвинителен акт, като й била дадена и възможност той да се разгледа в с. з.

В първото по делото заседание на 19.05.2014 г. била разгледана и втората искова молба подадена от Министъра на финансиите срещу ищцата и останалите подсъдими с правно основание чл.84 от НПК с предявен граждански иск за сумата от 1 758 956,86 лв. Тази сума МФ претендирало ищцата да заплати солидарно с останалите подсъдими, независимо, че обвинението за ищцата и подс. Г. Л. Т. било за сумата от 124 583,04 лв. Претендирала се и законната лихва, считано от момента на увреждането -29.12.2006г. Получаването на тази искова молба и претендираната сума с лихвата за над 7 години и половина стресирали ищцата, защото знаела, че тази главница с претендираните лихви била непосилна за нея и семейството й. След възражения на защитниците съдът не приел този иск за съвместно разглеждане в наказателния процес. Това било първото облекчение за ищцата, защото поне угрозата от заплащането на огромна сума отпаднала, но останал страх за осъдителна ефективна присъда.

В това с. з. защитникът на ищцата запознал съда с направените до този момент искания за приключване на делото, / както и с тежките финансови и семейни проблеми, предизвикани от водене на ДП / и на основание чл.369 и сл. от НПК поискал от съда да прекрати наказателното производство спрямо ищцата, като обосновал това искане с новите срокове, предвидени в чл.369 и сл. от НПК, но съдът приел, че няма основания за прекратяване и без да мотивира отказа си дал ход на делото.

Така още една законова възможност за прекратяване на делото не била спазена от Прокуратурата и състава на ВОС, / за да може ищцата да започне работа/, който едва след две години разглеждане на делото, постановил оправдателна присъда.

След провеждането на многократни заседания /по общо 17 бил даден ход и 3 били отложени /, след почти две години /без искания за отлагане от страна на ищцата /, била постановена Присъда № 38 от 17.03.2016 г. на ОС - Варна, с която ищцата била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение по чл.282 ал.З от НК. В мотивите си съдът изрично посочил, че ищцата не била извършила престъпление по служба и всички нейни действия били в рамките на закона и съобразно възложената работа и длъжностна характеристика. Прието било, че стриктно е спазвала задълженията си, които били вменени в посочените от прокурора в обвинителния акт нормативни актове. Това обстоятелство било твърдяно от ищцата по време на всичките 5 /пет/ проведени разпита като обвиняема. В нарушение на основни принципи на наказателния процес, органите на досъдебното производство не предприели необходимите процесуално-следствени действия, въз основа на които да се извърши задълбочена, безпристрастна и обективна проверка на факти и обстоятелства, свързани с обвиненията и нейните показания. Така не били събрани доказателства въз основа, на които да бъде установена нейната невиновност.

Не само това, но и Прокуратурата не повдигнала обвинение на лицето/лицата, извършвали през един значителен период от време данъчни измами. За тях управителят на една от засегнатите фирми признал пред Прокуратурата и посочил схемата на измами, но това не довело до привличането му към отговорност или да се търси такава от неговия „ментор" Б. Манджуков. Това било обидно за ищцата, защото тя била работила винаги съобразно изискванията на закона, но станала обвиняема и подсъдима, а на виновните за причинената щета на държавата не били повдигнати обвинения от Прокуратурата.

Присъда № 38 от 17.03.2016г. на ОС Варна била протестирана от прокурор от ВОП и във връзка с този протест било образувано Въззивно НОХД 354/2016г. С Решение № 263/07.12.2016г.на Апелативен съд - Варна била потвърдена присъдата от 17.03.2016г. на Варненския окръжен съд.

Решението на Апелативен съд- Варна отново било протестирано от Прокуратурата с касационен протест. Във връзка с това било образувано касационно дело 198/2017г. по описа на ВКС и с Решение № 102 /27.04.2017г. било потвърдено Решението на Апелативен съд - Варна , с което Присъдата влязла в законна сила на 27.04.2017г. Ищцата разчитала, че след като два съдебни състава установили пропуските в обвинението Прокуратурата нямало да протестира, но делото достигнало и до ВКС, а нейните страхове не преставали.

След произнасяне на оправдателната присъда на първоинстанционния съд на 17.03.2016 г., подала до Изпълнителния директор на НАП гр. София искане с вх. № 20573/27.05.2016г. за отмяна на Заповед №297/25.08.2011г. за временното й отстраняване от длъжност. Тогава не била възстановена на работа. Това било нов шок за нея. Времето на отстраняване от длъжност-от 26.08.2011г. до 18.05.2017 г., не се зачитало за трудов и за осигурителен стаж.

През този период от време нормата на чл.100 ал.2 от ЗДСл. била обявена за противоконституционна от КС на РБ с решение № 5/12.05.2016 г. / ДВ бр. 38/16г. /, но промяна за ищцата, свързана с възстановяването й на работа не последвало до 18.05.2017 г.