Решение № 46 от 19.02.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Велико Търново, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ М.

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500504 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 252 от 23.04.2024 г. по гр.д. № 79/2023 г. на Окръжен съд Велико Търново е осъдено ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД да заплати на И.

Х. Ш. сумата от 60000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени при пътно – транспортно произшествие, настъпило на 26.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.10.2022 г. до окончателното й изплащане. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, като решението се оспорва в частта, в която е уважена исковата претенция за неимуществени вреди за сумата над 30000 лв., ведно със законната лихва и разноски над обжалваемия размер. Наведени са съображения, че решаващият състав не е взел предвид всички обстоятелства, релевантни за прилагане на критерия справедливост, като е присъдил 1 обезщетение в завишен размер. Претърпяни са увреждания, посочени от вещото лице, а именно: разкъсване на тънко черво, фрактура на горна фаланга на палеца на левия крак, фрактура на гръдна кост, кръвонасядания в гръдна и коремна област, мозъчно сътресение, определено от вещото лице като леко – степенно такова. Заявените в исковата молба плеврални изливи, консолидация на паренхим, хиатална херния и др. не се намират в причинна връзка и не са следствие от ПТП. Фрактурите на горна фаланга на палеца на левия крак и фрактурата на стенума не са препятствали самостоятелното придвижване и самообслужване на ищцата, което се установява от заключението на вещото лице и посоченото в епикризата от МОБАЛ Велико Търново. Във въззивната жалба се поддържа становището, че установената фрактура на стенума не е следствие от ПТП, тъй като такава не е констатирана при болничния престой.

Ако се приеме, че тази фрактура е следствие от произшествието, то късното й констатиране е показателно за факта, че не се касае за счупване, което в голяма степен да затруднява ищцата. Възстановителният период е в рамките на 4 – 5 месеца, с интензивност на болките 3 – 4 месеца, с последващо затихване. Няма данни за трайни последици за здравето на ищцата, за дефицит на движения или за непълно възстановяване от уврежданията. Констатираният делириум неуточнен е възрастово обусловен, вследствие от излизането от въведената при нея обща анестезия, като няма данни при ищцата да е настъпила психотравма, към момента на заключението на вещото лице психиатър няма клинични изяви на делириум или други отклонения. Не се доказаха чувство на потиснатост, стрес, непълноценност. Оспорват се показанията на разпитаната свидетелка. По изложените съображения се сочи, че определеният размер на обезщетението от 60000 лв. се явява неоснователно завишен.

Отправено е искане решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него бъде постановено друго, с което исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди над 30000 лв. да бъде отхвърлена, ведно със съответните лихви и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от И. Х. Ш., в който се заема становище, че въззивната жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

С Определение № 746/12.06.2024 г. по гр.д. № 79/2023 г. на Окръжен съд Велико Търново е оставена без уважение молбата на адв. Ц. В. за 2 изменение на решението в частта за разноските и да присъди на Адвокатско дружество „В. и Б.“ адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА в размер на 6540 лв. с ДДС.

Против така постановеното определение по реда на чл. 248 ГПК е постъпила частна жалба от И. Ш. чрез Адвокатско дружество „В. и Б.“, представлявано от адв. Ц. В.. Оспорват се изводите на съда относно лицето, в полза на което следва да се присъди адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗА, както и относно дължимостта на ДДС върху възнаграждението.

По постъпилата частна жалба е депозиран отговор от ЗАД „ОЗК – Застраховане“, с който се заема становище за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба И. Х. Ш. твърди, че на 26.07.2022 г., около 10,45 часа, като пътник в МПС Опел Вектра, на третокласен път ІІІ-407 и общински път за с. Хаджи Димитрово, претърпява ПТП с товарен автомобил Мицубиши Л200, управляван от Т. Т., в резултат на което е получила травматични увреждания. Ищцата излага, че водачът на товарен автомобил Мицубиши е извършил грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, като при предприемане на маневра за завиване наляво не пропуска насрещно движещия се лек автомобил Опел Астра. Непосредствено след настъпване на инцидента, Ш. била транспортирана в Неврологично отделение при МБАЛ „Д-р Димитър Павлович“ ЕООД, гр. Свищов, а впоследствие – в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“, 3

Велико Търново. Установени са следните травматични увреждания: фрактура на проксималната фаланга на първи пръст на ляво ходило, разкъсване на тънкото черво с излив на кръв в коремната кухина, кръвонасядане по гърба, гърдите, двете ръце, по дясна подбедрица и ляв глезен, фрактура на гръдна кост, левостранен плеврален излив, двустранна консолидация на паренхима.

Приета за лечение в болнично заведение за периода от 26.07.2022 г. до 05.08.2022 г., като на 26.07.2022 г. е извършена спешна операция. За фрактурата на проксималната фаланга на ходилото била направена динамична имобилизация. На 12.08.2022 г., поради оплаквания от затруднено дишане, извършена компютърна томография на бял дроб, резултатите от която показват наличие на консолидация на паренхима, левостранен плеврален излив и фрактура манубриум стерни. По лекарски указания тя следвало да спазва режим на покой, както и постелен режим. След преглед от психиатър се установява, че на петия ден след оперативната интервенция тя започнала да получава зрителни халюцинации, образи на хора – близки и непознати, облечени в ярки дрехи, с които разговаряла и от които понякога се страхувала, а нощем получавала делизиозни епизоди на неориентираност. След инцидента, с оглед лекарските указания за спазване режим на покой, изпаднала в състояние, в което изпитвала сериозни затруднения в ежедневието си, свързани с обслужването й. Имала постоянна нужда от близките си, поради което изпитвала чувства на непълноценност, като изживяния стрес и спомена за случилото се й пречат да продължи нормалния си живот. Имала остатъчни белези от случилото се, както и остатъчни последици, като болки и страдания при натоварване на ляво стъпало, при проява на резки климатични промени, както и ограничен обем на движенията на крайника.

Възстановителният период продължава и към момента.

Ищцата е предявила претенции към ответното застрахователно дружество, по която е образувана щета, но е отказано изплащане на обезщетение.

С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 60000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.10.2022 г. до окончателното изплащане, за която сума е предявен настоящия иск.

С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни 4 възражения: оспорва се механизма на ПТП; оспорват се получените телесни увреждания и причинно – следствената връзка между тях и произшествието; твърди се, че уврежданията и болките и страданията се дължат на дегенеративни и придружаващи заболявания, включително хиатална стомашна херния; оспорва се продължителността на твърдяните болки, липсата на възстановяване и твърдяната невъзможност за придвижване; оспорват се негативните психиатрични и психологични изживявания в резултат на произшествието; направено е възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че пострадалата е била в автомобила без поставен обезопасителен колан; оспорва се претенцията за неимуществени вреди, като силно завишена.

С обжалваното решение решаващият състав е приел, че са налице основанията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя. С оглед получените травми и отражението им върху живота на ищцата е приел за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 60000 лв., върху който се следва законна лихва от уведомяването на застрахователя – 06.10.2022 г. до окончателното изплащане. Отречено е възражението за съпричиняване, поради което признатата за дължима сума е изцяло присъдена.

Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

От заключението на вещото лице по изслушаната автотехническа експертиза, от приложения констативен протокол за ПТП и разпита на св. Т.

Т., се установява, че на 26.07.2022 г. в светлата част на денонощието товарен автомобил Мицубиши, с водач Т. Т., движейки се по път ІІІ- 407 в посока към гр. Свищов в полагащата му се пътна лента, предприема извършване на маневра завой наляво и последващо навлизане в общинския път за с. Хаджи Димитрово, без да пропусне насрещно движещия се лек автомобил Опел Вектра, управляван от И. П., в посока на движение с. Крушето. Водачът на лекия автомобил реагирал, като задействал аварийно спирачната система и променил траекторията на движение на автомобила на ляво, но въпреки реакцията на водача, в определен момент от време траекториите на движение на двата автомобила се пресичат и между тях настъпва удар. Водачът на товарния автомобил Мицубиши е разполагал с техническата възможност да 5 възприеме насрещно движещия се лек автомобил преди да предприеме маневрата завой на ляво и да спре, за да пропусне насрещно движещия се автомобил. За извършените нарушения на ЗДвП и причинените три средни телесни повреди на И. Ш. /закрита коремна травма, състояние временно опасно за живота, счупване на основна фаланга на първи пръст на ляво стъпало, счупване на гръдна кост/, на виновния водач Т. е наложено административно наказание с Решение № 54/15.11.2023 г. по АНД № 246/2023 г. на РС Свищов, влязло в сила на 22.12.2023 г.

От данните по делото се установява, че Ш. се е возила на предна дясна седалка, с поставен предпазен колан, намерен в разтегнато положение при огледа на произшествието. Това дава основание на вещото лице по изслушаната автотехническа експертиза да приеме, че Ш. е била с поставен предпазен колан, който е сработил при удара.

От приложените по делото медицински документи и епикризи се установява, че на 26.07.2022 г. ищцата е постъпила в Нервно отделение при МБАЛ „Д-р Димитър Павлович“ ЕООД, гр. Свищов, след което е транспортирана до МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД, гр. В. Търново. За периода от 26.07.2022 г. до 05.08.2022 г. е била на лечение в МОБАЛ „Д-р Ст.

Черкезов” АД, където й е извършена оперативна интервенция шев при разкъсване на тънко черво.

От анализа на представената медицинска документация вещото лице по изслушаната съдебно медицинска експертиза обобщава получените травми, като приема за получени следните травматични увреждания: травматично разкъсване на тънкото черво, с излив на около 500 мл кръв, ретроперитонеален хематом вляво и кръвонасядане на опорока на червата; мозъчно сътресение лека степен, протекло като зашеметяване и дезориентация за време и място; закрито счупване на гръдна кост /манубриум стерни – дръжката на гръдна кост/; кръвонасядания оток на меките тъкани в областта на дясната предмишница, на лява гърда, около лява лопатка и задна част на ляво рамо, лентовидно кръвонасядане на предната коремна стена, на дясна подбедрица, на лява подбедрица и ляв глезен, по пръстите на дясно ходило с оток на палеца; закрито счупване на проксималната /първа фаланга/ на палеца на левия крак. Травматичните увреждания отговарят и са резултат от и при травма на детайли вътре в купето на лекия автомобил, при 6 притискане/затискане на тялото й, от действието на твърди тъпи предмети със заоблени ръбове и ограничена площ, изключвайки друго време, място и начин на тяхното получаване. Оказана е своевременна специализирана медицинска помощ, като по спешност е извършена оперативна интервенция, поставена е динамична имобилизация на лявото ходило. Търпяните болки и страдания от висока степен са били за период от 3 – 4 месеца, след който период във времето продължават с отслабен и затихващ характер. Общият период на възстановяване е в рамките на 4 – 5 месеца, протичащ при правилен възстановително оздравителен процес, с остатъчни явления от субективни оплаквания към момента от уврежданията. Към момента на прегледа от вещото лице на 06.03.2024 г. Ш. е съобщила за болки зад гръдната кост при дишане и движение на снагата настрани, за болки в дясна колянна става и в областта на ходилото на левия крак при продължително стоене, ходене и при промяна на времето. Обективното състояние на ищцата е описано от вещото лице, както следва: ограничени и съпроводени с болка движения в дясна колянна става и в лява глезенна става с оток на меките тъкани, палпаторна болка зад гръдната кост в горната една трета. Според експерта констатираните кръвонасядания и счупване на дръжката на гръдната кост в горната една трета показват, че ищцата е била с поставен предпазен колан и тези увреждания се дължат на неговото действие. Оказаната специализирана медицинска помощ с поставената мека динамична ортеза на палеца на левия крак позволява самостоятелно придвижване без помощни средства. Хиаталната херния, от която е страдала Ш., не участва в травматичните процеси, довели до разкъсване на тънкото черво, или да е създала условия и предпоставки за получената травма от нея. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че възстановителният процес при ищцата е протекъл спокойно, като стандарт при такъв вид травма се приема общо клинично възстановяване от около 4 – 5 месеца, като е възможно и след това да има субективни оплаквания и смущения от страна на травмата, но със затихващ характер. Оплакванията на ищцата при прегледа са обичайни, но в общи линии според експерта клиничното й здраве е възстановено, имайки предвид и възрастта, тя може да се справя и да води нормален живот. При счупване на дръжката на гръдната кост лечението се изразява в покой. При това счупване е налице субективна болка по време на дишане и движение на снагата настрани. От съчетаната гръдно-коремна травма и от оперативната интервенция се получават 7 сраствания, които остават за цял живот. В резултат на тези усложнения остава субективна болка, дразнене в областта на предната коремна стена, придърпване.