Решение № 1425 от 04.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1425 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20241100510893 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Б. В. Р., ответник в първоинстанционното и въззивник в настоящото производство, който обжалва първоинстанционното решение изцяло. Счита обжалваното решение за неправилно, поради неправилна оценка на доказателствата и противоречие на изводите на съда със събраните доказателства и нарушение на процесуалния и материалния закон. Излага съображения в подкрепа на заявените оплаквания. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт, като отхвърли молбата за съдебна защита като неоснователна. Претендира сторените по водене на делото разноски.

В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба и пледира за уважаването й. Претендира разноски. Окончателното си становище излага в писмени бележки, вх. № 66753/03.06.2025 г.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от И. Г. Р., молител в първоинстанционното и въззиваема страна в настоящото производство.

1

В хода на съдебното дирене, не се явява и представлява, не сочи причини за неявяването си.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имащо правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване допустим съдебен акт.

При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното :

Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с молба за защита от домашно насилие, предявена от И. Г. Р. срещу Б. В. Р..

В нея молителката излагала, че с ответника са бивши съпрузи и родители на непълнолетния С.. Твърдяла, че тя ползвала мобилен телефон с номер ****, ответникът – ****, а непълнолетният им син – ***. Твърди, че ответникът извършил актове на домашно насилие, като на 17.10.2023 г. изпратил от телефона си с посочения номер до телефона на молителката с посочения по-горе номер следните съобщения : „ти много ще страдаш, защото беше нагла, истината е че много ми е жал за теб, затова и сълзи не ми текат, но ти заслужаваш просто да не си на този свят…. Не защото ми е мъчно …. Но онзи горе ще се освестите иска….“; същевременно й отправил по телефона заплахи, че ще я побърка. На 03.11.2023 г. изпратил от телефона си до телефона й съобщение, че ще я вкара в Сливенския затвор. Твърдяла, че след подаване на молбата, на 28.11.2023 г., ответникът изпратил от телефона си до телефона на сина им, следните съобщения, касаещи нея – „Има голям късмет, че си ти, ако не беше ти, щеше а е на Луната, с онзи боклук…“, „Ти ще бъдеш на моето място един ден и ще разбереш моята мисъл и правота. Ще я вкарам в панделата, ако продължава.

Обещавам ти. Тя ме е изложила достатъчно, излезе боклук, по-скоро бих я пребил…“ На същата дата ответникът изпратил от телефона си до телефона на молителката следните съобщения : „Ве с онзи тулуп започнахте война срещу мен, тези лъжи ще ви излезат през носа, аз съм наред“. В отговор на съобщението на молителката „Не, чаках те да се освестиш, не след две години да ме заплашваш“ ответникът написал „Сега ще се освестиш ти“. В отговор на въпроса й „Как разбра, че Господ ме иска“ ответникът написал „Ще ви подкарам барабар с адвоката Ви… измамници“. В отговор на съобщенията на молителката в () („Продължавай да заплашваш и да се занимаваш с простотии, кога ще ти дойде акъла на 55 години си. Но сега ще ви покажа истината скоро“ „Като ку-ку-то си същия“) Р. отговорил „Не. Започвам“; („Само ти можеш да тормозиш-на теб трябва да ти се мълчи“) ответникът отговорил „Досега мълчах и не съм Ви дънил“; („Но имам 5 медицински от побоите ти“) отговорил „Заради С.“.

Към молбата за защита от домашно насилие била приложена Декларация по чл.

9, ал. 3 от ЗЗДН.

Предвид наведените в молбата твърдения, на основание чл. 18 от ЗЗДН, на 03.11.2023 г., Софийски районен съд издал заповед за незабавна защита, с която 2 задължил ответника Б. В. Р. да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на И. Г. Р., като му забранил да се доближава до нея и до жилището й, находящо се в гр. София, ул. ****, до местоработата й и местата за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от сто метра.

В съдебно заседание молителката чрез пълномощника си поддържала молбата за защита и пледирала за нейното уважаване.

Ответникът, оспорвал молбата и изложените в нея твърдения и пледирал за отхвърлянето й. Не отричал обстоятелството, че молителката е негова бивша съпруга, както и че двамата са родители на непълнолетния С. Р.. Не спорел, че тримата ползват телефони с номерата, посочени от молителката, но поддържал, че нямал намерение да заплашва същата, а искал само да й напомни, че Господ виждал всичко и че в един момент ще отговаря пред него. Счита, че се касае за отмъщение от страна на молителката, заради това, че на 03.11.2023 г. се явил като свидетел на Я.Б. по гр. дело № 50246 по описа за 2022 г. на СРС, 34 състав, като показанията му, макар, че казал истината, не били в полза на бившата му съпруга. Твърди, че молителката много държала на имиджа си, тъй като била едноличен собственик на капитала и управител на най-голямата верига частни детски градини в България –„С.ейче“ ЕООД, а ответницата по посоченото дело го уведомила, че от пролетта на 2021 г. молителката му изневеряла със съпруга й Д.Т.. Той самият добил лични впечатления за връзката им през ноември 2021 г., когато видял колата на съпругата си, паркирана пред сградата в която живеел Тодоров, а когато се прибрала, я попитал има ли връзка с него и тя си признала. След това, на 08.11.2021 г. той напуснал семейното им жилище, като загубил уважение към нея, а през 2022 г. двамата се развели. Сочи, че на 08.11.2021 г. по сигнал на молителката била заведена първата от много преписка срещу Я.Б., защото била навредила на имиджа й и развалила семейството й. Счита, че аналогията с настоящата ситуация се налагала сама.

За да постанови обжалвания съдебен акт, Първоинстанционният Софийски районен съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Страните са бивши съпрузи и родители на непълнолетния С. Р., както и че те и детето им ползват мобилни телефони с посочените номера, като помежду им била разменена посочената кореспонденция. Тези обстоятелства били безспорни помежду Им, а последното обстоятелство се установявало и от приложените по делото извадки от кореспонденция, които първоинстанционния съд третирал като неподписани частни електронни документи. Приел, че това не представлява пречка за преценката на тази кореспонденция с останалите, събрани по делото доказателства. При липсата на спор за съдържанието на разменените между страните, както и между ответника и непълнолетния им син съобщения, съдът кредитирал същите в цялост.

Изпратените от ответника съобщения до телефона на молителката на 17.10.2023 3 г., и на 03.11.2023 г. първоинстанционния съд преценил като актове на психическо насилие, доколкото се касаело до системно употребявани изразни средства, чрез които се отправяли заплахи, закани и оскърбителни обръщения, като се демонстрира надмощие, дава се отрицателна оценка на постъпките й и в частност заслужава ли да е жива, заплашва с извършване на неблагоприятни за нея действия, като се цели увреждане на емоциите й и създаване на усещане за застрашеност.

Първоинстанционният съд счел за неоснователни възраженията на ответника, че се касае за отмъщение поради свързани с развода и бракоразводния процес обстоятелства, насложили се върху влошените им отношения, както и предложеното теологично обяснение, че с посочените съобщения е отправено обикновено напомняне за отговорността пред Бога. Приел е, че контекста на съобщенията е друг, като въпреки емоционалното напрежение и дори това да е свързано с отношенията между страните във връзка с развода им, съдържанието им надхвърляло житейски допустимата реакция на неблагоприятни обстоятелства и явно демонстрирало намерението на ответника да уязви пострадалата и да я накара да се чувства застрашена.

По отношение на съобщенията, разменени между ответника и непълнолетния син на страните, първоинстанционният съд приел, че същите не осъществяват състав на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, тъй като тези му действия не били насочени към молителката, а по делото липсвали доказателства, че със сигурност тази кореспонденция ще й стане известна. Съобразно това, приел, че тези действия на ответника, макар косвено да са причинили страх и притеснение у молителката, след като узнала за чата на сина си с баща му, то доколкото тези действия не са били насочени към нея, а към детето и увеждането е косвен резултат, опосреден от поведението на детето. Приел също, че разменените между страните съобщения на 28.11.2023 г. също не съставляват домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, а са израз на влошените отношения на страните, които като бивши съпрузи водели спор с висок емоционален интензитет.

При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд постановил обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивният съд споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, не счита за необходимо да я преповтаря и препраща към нея.

Същата се установява от събраните в първоинстанционното производство доказателства.

Във въззивното производство не са събрани други относими доказателства за 4 твърденията на страните.

При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна :

Жалбата е изцяло неоснователна.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя правни изводи на първоинстанционния съд, касаещи осъществяването на актове на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителката, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК.

С оглед оплакванията в жалбата, следва да се отбележи следното :

В производството по ЗЗДН е предвидено облекчено доказване в полза на пострадалите от домашно насилие лица чрез подаването на Декларацията по чл. 9, ал.

3 от ЗЗДН. Когато няма други доказателства, при условията на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН тази декларация е достатъчно самостоятелно основание за издаване на заповед за защита в полза на пострадалото лице. Това законодателно улеснение, обаче е предвидено само за декларации, съдържащи съответни реквизити, които макар да не са изрично дефинирани касаят индивидуализиране на пострадалото лице и извършителя, описание на самия акт на насилие по време, място и начин на извършване, последици и т.н. От процесуална гледна точка, конкретизирането на тези обстоятелствата от молителя е необходимо с оглед гарантираното право на защита на насрещната страна, сочена като извършител на акт на домашно насилие, като обуС.я възможността за ответника да противопостави конкретни факти, опровергаващи твърденията в молбата, като едновременно с това очертава подлежащите на доказване в производството факти.

В конкретния случай, обаче представената в първоинстанционното производство Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН няма характер на годно доказателствено средство, тъй като е бланкова и не съдържа никакви данни относно твърдения акт на домашно насилие. В нея молителката е посочила единствено трите си имена, ЕГН и адрес, както и трите имена и ЕГН на лицето, за което се твърди, че е извършило акт на насилие спрямо нея. Липсват каквито и да било конкретни факти свързани с място и начин за извършено насилие, съобразно подадената от нея молба. В този смисъл представената декларация не представлява годно доказателствено средство, предпоставящо издаването на търсената заповед за защита, поради което съвсем правилно не е била обсъждана с останалия доказателствения материал, събран в производството пред първоинстанционния съд.