Решение № 690 от 12.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 690 гр. Бургас, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20232100500818 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.

Образувано е по жалба на Р. Л. Й., ЕГН: ********** и Р. Т. Й., ЕГН: **********, двамата от гр. С., ж.к. „Т.“, ул. „С.“ № ** чрез адвокат Борислав Канчелов от САК против разпореждане изх.№ 539/22.03.2023г., издадено от държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Поморие, с което е оставено без уважение искането им за прекратяване на изпълнително дело № 11/2023г. поради изтекла погасителна давност.

Жалбоподателите твърдят, че с процесното разпореждане държавният съдебен изпълнител не се произнася по възражението му за погасяване по давност на публични общински вземания, предмет на изпълнителното дело и отказва да прекрати производството незаконосъобразно. Й.и посочват, че вземането на взискателя Районен съд – Поморие за държавна такса в размер на 5 360,20 лева е погасено поради изтичане на предвидената в чл.171, ал.1 от ДОПК 5-годишна давност. Жалбоподателите оспорват извода на съдебния изпълнител, че не е компетентен да се произнесе по възражението за давност, поради материалноправния характер на същото. Жалбоподателят намира предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство, разписани в чл.433, ал.1 от ГПК за процесуални и подчертава, че по ДОПК не съществува пречка публичният изпълнител да приеме възражение за давност. Нещо повече. Разпоредбата на чл.173, ал.2 от ДОПК предвижда публичните държавни вземания да се отписват по възражение на длъжника при изтичане на 5-годишен давностен срок. В заключение, Й.и обобщават, че държавният съдебен изпълнител е длъжен да се произнесе по възражението за давност, а прекратяването на изпълнителното производство се явява последица от възражението.

Р. Й. и Р. Й. искат от съда да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Поморие със задължение за прекратяване 1 на изпълнителното дело.

Взискателят – Районен съд – Поморие не изразява становище по жалбата.

ДСИ при РС – Айтос представя мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които описва хронологията на изпълнителните действия и изразява становище за неоснователна жалба.

Като взе предвид твърденията на страните и представените по делото писмени доказателства, Бургаският окръжен съд, намира за установено следното:

ФАКТИ:

Изпълнително дело № 11/2013г. е образувано по молба на взискателя Районен съд – Поморие за събиране на публични държавни вземания по реда на ГПК, представляващи държавна такса в размер на 8360,20 лева, присъдена в полза на бюджета та съдебната власт.

На 27.01.2023г. ДСИ изпраща покани за доброволно изпълнение до длъжниците, в които посочва, че общото задължение възлиза на 5 874,22 лева.

На 02.03.2023г. длъжниците правят възражение пред съдебния изпълнител за погасяване на задълженията по давност на основание чл.171, ал.1 от ДОПК. Във възражението е инкорпорирано искане за прекратяване на изпълнителното производство.

На 22.03.2023г. ДСИ постановява разпореждане изх.№ 539/22.03.2023г., с което отказва да се произнесе по възражението за давност, и да прекрати изпълнителното производство. В мотивната част на разпореждането ДСИ посочва, че възражението е недопустимо, тъй като въпросът за погасителната давност има материалноправен характер и той не е компетентен да се произнесе. В допълнение към това, ДСИ изтъква, че компетентен да се произнесе по въпроса за погасителната давност е съдът в исково производство по реда на чл.439 от ГПК.

Въз основа на изложените факти, настоящият съдебен състав достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение. В конкретния случай жалбата изхожда от длъжниците в изпълнителното производство, насочена е срещу отказ на ДСИ да прекрати изпълнението и е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

С разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗЧСИ е предвидена възможност за държавата да възлага на частен съдебен изпълнител събирането на публични вземания. С приемането на чл.163, ал.4 от ДОПК, обн. ДВ, бр.86/2017г. е въведено изрично правило, че публичните вземания, които са възложени за събиране на съдебен изпълнител, се събират по реда на ГПК. Анализът на цитираните правни норми обосновава извод, че в българското законодателство съществуват два паралелни режима за събиране на публичните вземания на държавата – по реда на ДОПК и по реда на ГПК. Изборът на правен режим е поставен на преценката на взискателя – държавата.

Когато държавата възложи събирането на публичните вземания на публичен изпълнител, изпълнителното производство се развива по реда на ДОПК. В този случай длъжникът има право да направи възражение за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност на основание чл.171, ал.1 и ал.2, вр. чл.225, ал.1, т.7, вр. чл.168, т.3 от 2

ДОПК пред публичния изпълнител. Отказът на публичния изпълнител да уважи възражението за давност и да отпише задължението по чл.173, ал.1 от ДОПК подлежи на оспорване по административен ред пред ръководителя на съответната териториална дирекция в Националната агенция за приходите. Решението на директора подлежи на съдебен контрол пред съответния административен съд, който се произнася с окончателно решение (чл.268 от ДОПК).

Когато държавата възложи събирането на публичните вземания на частен съдебен изпълнител, респ. държавен съдебен изпълнител, изпълнителното производство се развива по реда на ГПК. В ГПК не е разписана изрична процедура и не е предвидена възможност за длъжника да направи възражение за давност пред съдебния изпълнител. Затова и съдебният изпълнител не може да се произнесе по такова възражение и няма основание по чл.433, ал.1 от ГПК да прекрати производството. Материалноправната защитата на длъжника в този случай е чрез отрицателен установителен иск по реда на чл.439 от ГПК. Недължимостта на публичното вземане, основана на възражение за давност, може да се установи само от съда в исково производство по чл.439 от ГПК, но не и от съдебния изпълнител. Компетентен да се произнесе по материалноправните предпоставки на погасителната давност, разписани в члл.171 от ДОПК е гражданският съд. В този смисъл е практиката на смесени 5-членни състави на ВКС и ВАС, обективирана в определение № 2/10.02.2021г. по гр. д. № 32/2020г., определение № 8/29.03.2021г. по гр. д. № 6/2021г., определение № 48/22.05.2018г. по адм. д.

№ 34/2018г., о пределение № 28/29.05.2013г. по адм. д. № 7/2013г., определение № 81/21.09.2012 г. по адм. д. № 73/2012г., определение № 92/22.11.2012г. по адм. д. № 74/2012 г., определение № 35/11.05.2017г. по адм. д. № 60/2015 г, определение № 8/31.01.2013г. по адм. д. № 1/2013г.

Изложеното дотук обосновава извод, че правната уредба на принудителното събиране на публични държавни вземания предоставя на публичния кредитор избор за приложимия процесуален ред – по ДОПК или по ГПК. Този избор рефлектира в правната сфера на длъжника, тъй като го поставя в различно правно положение по отношение на средствата за защита – чрез правните средства по ДОПК, които са възражение пред публичен изпълнител и оспорване по административен и съдебен ред или чрез материалноправна защита по исков ред по ГПК. Различните процесуални режими съществуват паралелно и независимо един от друг и не могат да бъдат смесвани, както твърди жалбоподателя. Следователно, не съществува възможност възражението за давност (допустимо пред публичния изпълнител) да бъде направено пред частния или държавен съдебен изпълнител, тъй като ГПК не го допуска. Ето защо, като е приел, че в производството по ГПК, съдебният изпълнител няма правомощие да се произнася по възражение за давност и няма основание да прекрати принудителното изпълнение, ДСИ е постановил правилно разпореждане, по отношение на което не са налице основанията за отмяна, въведени в жалбата.

Възражението на жалбоподателя за осъществен фактически състав по чл.171 от ДОПК е такова по същество на спора по чл.439 от ГПК, поради което не следва да се обсъжда в това производство.

Предвид гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав, 3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на “Р. Л. Й., ЕГН: ********** и Р. Т. Й., ЕГН:

**********, двамата от гр. С., ж.к. „Т.“, ул. „С.“ № ** чрез адвокат Борислав Канчелов от САК против разпореждане изх.№ 539/22.03.2023г., издадено от държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Поморие, с което е оставено без уважение искането им за прекратяване на изпълнително дело № 11/2023г. поради изтекла погасителна давност.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4