Определение № 4503 от 24.09.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4503 гр. София, 24.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20268002100855 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 15844/12.12.2025г., подадена от Р. М. Н.-П., чрез процесуалния представител адвокат В. С. от АК-Велико Търново, срещу решение № 505 от 05.11.2025г. по в.гр.д. № 897/2025г. на Великотърновския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 888 от 25.06.2025г. по гр.д. № 2750/2024г. на Великотърновския районен съд, постановено в производството по допускане на съдебна делба, е намалено на основание чл. 30, ал. 1 ЗН завещателно разпореждане, извършено от Р.

К. Н. със саморъчно завещание от 29.08.2011г., с което е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на Р. М. Н.-П., като е възстановена запазената част на Н. М. Н. в размер на 1/3 идеална част от наследството и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № 2, т. 2, рег.№ 2024, д.148 от 25.03.2024г. на нотариус рег. № 582 в НК с район на действие Районен съд Велико Търново, в частта, в която Р. М. Н.-П. е призната за собственик на над 11/18 ид. части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по ККР на [населено място], с адрес на имота [населено място], [улица], ет. 2, ап.2, който самостоятелен обект се намира на втория етаж от сграда с идентификатор [№] предназначение: жилищна сграда многофамилна, предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 (едно), съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: [№], над обекта: [№], заедно със съответно принадлежащите към него изба № 1 (от запад на изток първа), 1/2 идеална част от западното таванско помещение, ведно със съответно припадащите се за обекта идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот и сграда с идентификатор [№] по кадастралната карта и кадастрални регистри на 1

[населено място], с адрес на имота [населено място], [улица], която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор [№] предназначение: гараж, брой нива на обекта: 1 (едно), площ: 18 кв.м., заедно с припадащите се за обекта идеални части от правото на строеж върху поземления имот, както и е допусната съдебна делба на следните недвижими имоти: 1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по ККР на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], ет. 2, ап.2, заедно със съответно принадлежащите към него изба № 1 (от запад на изток първа), 1/2 идеална част от западното таванско помещение, ведно със съответно припадащите се за обекта идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при права на страните - 7/18 ид. части за Н. М.

Н. и 11/18 ид. части за Р. М. Н. - П.; 2. сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], с адрес на имота:

[населено място], [улица], която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор [№], предназначение: гараж, с площ: 18 кв.м., заедно с припадащите се за обекта идеални части от правото на строеж върху поземления имот, при права на страните - 7/18 ид. части за Н. М. Н. и 11/18 ид. части за Р. М. Н. -П.; 3. поземлен имот с идентификатор [№] по КККР, с адрес на поземления имот [населено място], общ. С., обл. Г., местност Д., площ: 3502 кв.м, при права на страните - 1/3 ид. части за Н. М. Н. и 2/3 ид. части за Р. М. Н. -П.; 4. поземлен имот с идентификатор [№] по КККР, с адрес на поземления имот [населено място], общ. С., обл. Г., местност Д., площ: 7197 кв.м, при права на страните - 1/3 ид. части за Н. М. Н. и 2/3 ид. части за Р. М. Н. -П.; 5. поземлен имот с идентификатор [№] по КККР, адрес на поземления имот: [населено място], общ. С., обл. Г., местност Б. Дял, площ: 1100кв.м., при права на страните - 1/3 ид. части за Н. М. Н. и 2/3 ид. части за Р. М. Н. -П.; 6. поземлен имот с идентификатор [№] по КККР, с адрес на поземления имот Л., общ. С., обл. Г., местност К., площ: 2999кв.м, при права на страните - 1/3 ид. части за Н. М. Н. и 2/3 ид. части за Р. М. Н. П.; 7. поземлен имот с идентификатор [№] по КККР с адрес на поземления имот: [населено място], общ. С., обл. Г., местност Ш., площ: 5502кв.м., при права на страните - 1/3 ид. части за Н. М. Н. и 2/3 ид. части за Р. М. Н. -П.; 8. поземлен имот с идентификатор [№] по КККР, с адрес на поземления имот [населено място], общ. С., обл. Г., местност Р. дял, площ: 1701 кв.м., при права на страните - 1/3 ид. части за Н. М. Н. и 2/3 ид. части за Р. М. Н. -П..

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по същество, с което да бъде обезсилено потвърденото първоинстанционно решение № 888/25.06.2025г. по гр.д. № 2750/2024г. на ВТРС, в частта, с която е намалено на основание чл.30, ал.1 ЗН завещателното разпореждане, извършено на 29.08.2011г. от Р. К. Н. и е възстановена запазената част на Н.

М. Н. в размер на 1/3 ид.части, както и по искането по чл. чл. 537, ал. 2 ГПК, като се допусне съдебна делба на процесиите имоти в [населено място] при квоти: 1/6 за ищеца Н. Н. и 5/6 за ответницата Р. Н. - П., а за всички поземлени имоти в [населено място], [община] искът за делба да бъде отхвърлен, тъй като същите са индивидуална собственост на ответницата Р. Н.

- П., която ги е придобила по силата на направеното в нейна полза завещание от Р. К. Н..

2

Поддържа се, че ищецът Н. М. Н. не е упражнил надлежно правото си по чл. 30, ал. 1 ЗН, а намаление на завещателно разпореждане се допуска само ако е изрично поискано и до размер, необходим за възстановяване на запазената част на поискалия го наследник.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1.Когато при представено в производството за делба завещание, страна в производството по реда на чл. 343 ГПК оспорва чрез възражение това завещание и при условията на евентуалност в същото възражение заявява твърдения за накърняване на запазена част от наследството, необходимо ли е изрично да бъде формулирано и искане по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаление на завещателното разпореждане до размера, необходим за допълване на тази запазена част;

2.Допустимо ли е, ако във възражението за накърняване на запазена част от наследството няма изрично формулирано искане за намаляване на завещанието, съдът да се произнася и постановява диспозитив за такова намаляване;

По въпросите се твърди, че приетото от въззивния съд, в обжалваното решение, противоречи на задължителната и казуалната практика на ВКС, обективирана в т. 3, б. „б“ и „в“ от Постановление № 7 от 28.XI. 1973г. на Пленума на Върховния съд на НРБ, решение № 8 от 17.11.1977г. по гр. д. № 82/76г. на ОСГК на ВС, решение № 177 от 28.05.2011г. по гр.д. № 844/2010г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 17 от 29.01.2020г. по гр.д. № 1748/2019г. на ВКС, І г.о., решение № 300 от 17.12.2012г. по гр. д. № 127/2012г. на ВКС, І г.о.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Н. М.

Н., чрез процесуалния си представител адвокат Х. Д. от АК-Велико Търново, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Производството по делото е образувано по предявен от Н. М. Н. срещу Р. М. Н.-П. иск за допускане на съдебна делба на сънаследствени недвижими имоти, подробно описани в исковата молба. Изложени са твърдения, че правата на страните в общите вещи произтичат от наследството на М. Н. Н., бивш жител на [населено място], починал на 18.04.2017г. съгласно акт за смърт № 345/19.04.2017г. на [община], и Р. К. Н., бивш жител на [населено място], починала на 14.09.2021г. съгласно акт за смърт № 1054/14.09.2021г. на [община], които са родители на страните по делото. Съделителят Н. Н. е посочил, че страните не могат да постигнат съгласие да се поделят доброволно, поради което иска да бъде допусната съдебна делба на имотите при равни квоти. В отговора на исковата молба съделителят Р. Н.П. е заявила, че страните по делото са деца на починалите наследодатели, които са били 3 единствени собственици на посочените в исковата молба два недвижими имота в [населено място], придобити в режим на СИО, от които имоти след смъртта на първия им наследодател - баща им М. Н. Н. през 2017г. майка им Р. К. Н. е придобила 4/6 ид. части, а всеки един от съделителите по 1/6 ид. част. Заявила, че посочените в исковата молба поземлени имоти в землището на [населено място], [община] са придобити от майката на страните Р. К. Н. по наследство от баща й К. Н. Д., починал на 13.08.1982г. въз основа на възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и след делба с Н. К. М. съгласно договор — акт № 57, том VIII, рег № 14282 от 09.10.2013г. са били приживе лична собственост на наследодателката им като със саморъчно завещание, съставено на 29.08.2011г., Р. К. Н. се е разпоредила с цялото си движимо и недвижимо имущество, притежавано по време на нейната смърт в полза на съделителя Р. М. Н.-П., като завещанието било надлежно обявено след смъртта й, за което на 01.03.2024г. е съставен протокол от нотариус № 582 в регистъра на HK c район на действие Районен съд Велико Търново, вписано в съответните служби по вписванията - Велико Търново и С.. Посочила е, че на 25.03.2024г. се е снабдила с нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № 2, том 2, pen № 2024, дело № 148/2024 на нотариус № 582, с който е призната за собственик по наследство - по закон и завещание на 5/6 ид. части от недвижимите имоти в [населено място] - апартамент и гараж, посочени в исковата молба, поради което дяловете в съсобствеността на тези вещи твърди да са 5/6 ид. части за нея и 1/6 ид. част за ищеца. Оспорила, че по отношение на останалите недвижими имоти не е налице съсобственост, тъй като тя ги е придобила по силата на направено в нейна полза завещание от майката на страните и са нейна лична собственост, като брат й не притежава дялове от тези имоти.

Въззивният съд е съобразил, че във връзка с изложените в отговора на исковата молба твърдения, процесуалният представител на съделителя Н. Н. е оспорил автентичността на завещанието и датата на съставянето на завещанието от майката на страните Р. К. Н., като под формата на евентуалност е релевирал възражение за накърняване на запазената му част от наследството, посочвайки, че същата е равна на 1/3 ид. част от наследството на наследодателката на страните Р. К. Н., поради което обективира и искане за намаляване на завещателното разпореждане и съобразяване на квотите при допускане на делбата, с оглед запазената му част.

Въззивният съд е установил от фактическа страна, че Н. М. Н. е син на М. Н. Н. (починал на 18.04.2017г.) и Р. К. Н. (починала на 14.09.2021г.), а Р. М. Н.-П. е тяхна дъщеря. Посочено е, че общите на страните наследодатели са били собственици в режим на съпружеска имуществена общност на част от процесните делбени имоти, а именно намиращите се в [населено място].