Решение № 154 от 13.10.2021, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Кърджали, 13.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Грета Ив. Денчева при участието на секретаря Анелия Хр. Янчева Налбантова като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело № 20215140100844 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 49, ал.1 от СК.

Предявена е искова молба от М. М.. СЮЛ. от с. П. срещу Ш. Р. СЮЛ.ова от с. П..

В исковата молба ищецът М. М.. СЮЛ. твърди, че с ответницата Ш. Р. СЮЛ.ова, сключили граждански брак с акт №22/20.06.2003г. в с.Македонци, общ.Кърджалп, като от брака имат родени две деца: Е. М.С., ЕГН ********** и М. М.С., ЕГН: **********. Твърди, че от самото начало на брака съпругата се държала агресивно спрямо ищеца, децата, родителите и сестра му, като без причина се стигало до физическа саморазправа с всички тях. Твърди, че през 2016г. ответницата го заплашила, че ще го убие, защото ищецът не й прехвърлил семейното жилище, собственост на родителите му. Веднъж му посегнала с нож, като го поразяла близко до дясното око. Твърди, че преди това го замерила с чиния, като го наръгала в корема със счупена чиния. Твърди, че ответницата го одарила с токчето на обувката си в опит да му извади очите. През 2016 г. посегнала на бащата на ищеца и му посинила очите. Твърди, че през 2019г. бил обект на домашно насилие, като на 24.05.2021 г. отново бил обект на насилие от страна на ответницата, за което е образувано гр. д.

№735/2021 г. по описа на Районен съд-Кърджали. Твърди, че на 28.05.2021г. обект на домашно насилие от страна на ответницата и децата им се оказала майката на ищеца Исмнгюл, за което е образувано гр. д. №795/2021 г., по описа на Районен съд-Кърджали.

Сочи, че при всеки опит да разговаря с ответницата, тя му налитала да го бие с всякакви предмети които и попаднат под ръка, включително и ножове. Счита, че бракът му с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен и като такъв следва да бъде прекратен по 1 вина на същата. Моли родителските права над децата Е. М.С. и М. М.С. да бъдат предоставени на ответницата като майка и законен представител, като ищецът ще дължи заплащане на издръжка за всяко от децата в размер на 170 лв., считано от датата на предявяване на иска – 08.06.2021г., до навършване на пълнолетие или настъпване на друга правопогасяваща или правоизменяща причина. Претендира да бъде определен стандартен режим на лични отношения между ищеца и децата. Претендира разноски.

Ответницата Ш. Р. СЮЛ.ова в срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК чрез упълномощен адвокат намира иска за допустим и основателен, но необоснован.

Заявява, че преди да получи препис от исковата молба, самата тя внесла искова молба на същото основание с вх. №1723/21.06.2021 год., по описа на РС-Кърджали, за което е образувано гр.дело №920/2021 г., по описа на РС-Кърджали. Твърди, че исковата молба е телеграмна и от написаното в нея са верни само имената на страните и датата на сключването на брака. Твърди, че точно обратното, поради непрекъснатия и непоносим тормоз от страна на ищеца и родителите му към нея и двете им деца и заради конкретен акт на домашно насилие, ищцата подала молба до съда, напуснали домът на ищеца и се изнесли на квартира. Заявява, че ищецът я молил да се върне и обещал, че ще се промени, поради което оттеглила молбата си и се върнала в къщата му. След като се върнала тормозът не само продължил, но се и засилил. Ищецът малтретирал нея и децата, обиждал ги и ги удрял.

Заявява, че ищецът е много сприхав и нервен. Твърди, че децата се страхуват от него и го отбягват, не го обичат. Заявява, че свекърва й, още в самото начало не я харесала и се настроила зле срещу нея, като е била обект на кавги, разправии, хвърляне на предмети, чупене на мебели, крясъци. Твърди, че за децата се е грижила само тя. Заявява, че е била тормозена, не само от мъжа си, но и от родителите му. Ищецът обиждал сина им, биел го, удрял му шамари. Твърди, че е обиждал дъщеря им с нецензурни думи, като на 23.05.2021 г., след като ударил два шамара на дъщеря им, тя припаднала. Ищецът, без да се интересува за съдбата на детето, се качил на колата си и потеглил. Заявява, че вече не обича ищеца, презира го и след всичко случило се, не може да живее с него. Твърди, че децата също не го искали и поради това били принудени да напуснат семейното жилище и да се преместят на квартира в гр. Кърджали, където наели апартамент, който разполага с всички битови условия и удобства за нормален живот на децата. След изнасянето им от семейното жилище децата се успокоили и отпуснали. Заявява, че в грижата за децата и помага баща й, който има апартамент в гр. Ардино. Заявява, че работи в Теклас и получава добро трудово възнаграждение. Ищецът също работил там, но непрекъснато искал заплата на ответницата, като той щял да й определя джобните пари. Твърди, че ищецът е обиждал и тормозил и баща й.

Твърди, че ищецът многократно и е посягал, унизявал я, обиждал и нагрубявал.

Децата били свидетели на случващото се, което много ги травмирало. Твърди, че през м. ноември 2020 г., ответникът и баща му я хванали за ръцете и краката, за да не може да мърда и да се съпротивлява, а свекървата я смазала от бой с юмруци и ритници по цялото 2 тяло. Твърди, че бракът й с ищецът е дълбоко и непоправимо разстроен, като следва да се прекрати единствено по вина на ищеца. Претендира за упражняване на родителските права по отношение на родените от брака ни деца Е. М.С. и М. М.С.. Претендира заплащане на издръжка за всяко от децата по 300 лв. до навършване на пълнолетие или при възникване на други правопогасяващи или правоизменящи причини. Претендира разноски. Моли след прекратяване на брака да запази досегашното си фамилно име -С..

В открито съдебно заседание, страните се явяват лично и с упълномощени представители, като излагат подробни съображения по същество на спора.

Съдът, след като обсъди становищата и доводите на страните, и съобразявайки приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните са сключили граждански брак на 20.06.2003г. в с.Македонци, общ.Кърджали с акт за граждански брак № 22/20.06.2003г. на община Кърджали, като съпругата Ш.Р. К.а след сключване на брака е приела да носи фамилното име на съпруга си С.. По делото е безспорно усановено, че от брака на страните са родени децата Е. М.С., с ЕГН **********, понастоящем на 17 години и М. М.С., с ЕГН **********, понастоящем на 15 години.

От изготвения по делото социален докалад се установява, че основните гржижи за децата се полагат от майката с помощта и подкрепата на нейните родители. Майката и двете деца живеят в жилище под наем, за което плащат 250лв. Апартаментът се намира в гр.

Кърджали, кв. Възрожденци и се състои се от две спални, хол, кухня, баня, отделна тоалетна и две тераси. Жилището е обзаведено, просторно и чисто. Предлага добри условия за децата, за техния комфорт и спокойствие. М. и Е. разполагат със собствени стаи. Е. и Мелиса познават роднините си, но поддържат връзка с тези по майчина линия и имат пълната им подкрепа. От няколко месеца не са се вяждали или чували с баба си и дядо си по бащина линия. Децата са привързани към майка си и не желаят да се виждат или чуват с баща си. С нея се чувстват добре, а откакто са се изнесли на квартира са и много поспокойни. Съгласно заключението по изготвения по делото социален доклад децата М. и Е. желаят да останат при майка си и не желаят да се виждат с баща си. Това свое желание децата потвърждават и в хода на съдебното производство при изслушването им по реда на чл.15 от ЗЗДет.

От събраните по делото доказателства, включително и гласни такива, се установява, че съпрузите живеят разделено от месец юни 2021 г., когато съпругата е напуснала семейното жилище и се е установила в гр.Кърджали на квартира, заедно с децата си.

С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

3

Предявен е иск по чл.49, ал.1 от СК за прекратяване на сключен между страните брак с развод по вина на ответницата, съединен с небрачни искове по чл.322, ал.2 от ГПК, вр. чл.59, ал.2 - за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на родените от брака непълнолетни деца, като е заявена насрещна претенция от ответницата по делото за вина на съпруга-ищец.

По брачният иск:

Бракът е изпразнен от съдържанието, което законът и добрите нрави влагат в понятието брак и отношения между съпрузите - взаимност, уважение, доверие, взаимопомощ и близки взаимоотношения до степен, че не е възможно това състояние да се преодолее, така че да бъдат възстановени нормалните им отношения. Ето защо, запазването му не оправдава целите, които би следвало да има. Брачната връзка съществува само формално, а това не е в интерес на съпрузите и на обществото. По изложените съображения, които съдът прецени като важни обстоятелства, налагащи допускането на развода, бракът между страните следва да бъде прекратен, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство. От установените по делото факти за поведението на страните е ясно, че за тях този брак съществува само формално и те нямат реална воля и действително желание за неговото продължаване.

Относно вината за разстройството на брака:

Законът задължава съда да даде оценка за поведението на съпрузите, довело до опразване на брачния съюз от придаденото му съдържание, ако това е поискано от някой от тях (чл. 49, ал. 3 от СК).

В случая, такова искане е направено и от двете страни. Тъй като основа за оценката е установеното в процеса поведение на всеки от съпрузите, следва да бъдат доказани конкретни обстоятелства от брачния живот на страните, разкриващи несъвместимост с утвърдените принципи на съпружески отношения, като законът не разграничава вината за разстройство на брака с оглед степента на провинение на всеки от съпрузите, поради което и изключителната вина предполага безукорно поведение на другия съпруг. Съгласно чл. 14 от СК съпрузите си дължат взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.

В исковата молба са изложени конкретни съображения в тази връзка, свързани с противобрачно поведение на съпругата, изразяващо се в агресивно отношение спрямо съпруга, децата, родителите и сестрата на ищеца. Твърди се, че ищецът и неговите родители са били обект на домашно насилие от страна на ответницата, като в доказателство на това е представена Заповед за незабавна защита №6 от 28.05.2021 г., издадена по гр.дело 735/2021 г., по описа на РС-Кърджали, с която се налага мярка за защита срещу домашно насилие в полза на ищеца против съпругата му. По делото е приета като доказателство и Заповед за незабавна защита №7 от 31.05.2021 г., издадена по гр.дело 795/2021 г., по описа на РС- 4

Кърджали, с която се налага мярка за защита срещу домашно насилие в полза на И.М. С.

/майка на ищеца/ против ответницата Ш.Р. С. и децата Е. Мусхин С. и М. М.С..

От своя страна ответницата също излага като брачни провинения на съпруга, довели до дълбокото и непоправимо разстойство на брака, упражнявания от него и неговите родители системен физически и психически торпоз спрямо съпругата и децата. В доказателство на това по делото е представена и приета като доказателство Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и Заповед за незабавна защита №10 от 16.06.2021 г., издадена по гр.дело 166/2021 г., по описа на РС-Кърджали, с която се налага мярка за защита срещу домашно насилие в полза на ответницата и двете деца против съпруга М.С..

Съдът намира, че така представените доказателства от страна на ищеца и ответницата не установяват по безспорен начин твърдяните актове на домашно насилие, тъй като представените заповеди за незабавна защита са междинен съдебнен акт в производството по Закона за защита от домашното насилие, като съдът може да издеде заповед за незабавна защита и само на база твърденията на страната в Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, но като частен диспозитивен документ достоверността на съдържанието й подлежи на доказване в съдебното производство при наличие на други доказателства, включи т е л н о и при оспорването й чрез насрещно доказване. Производството по закона за защита от домашното насилие, приключва с издаване на заповед за защита или отказа да се издаде такава, като в настоящото производство не са представени доказателства за това с какъв финализиращ акт е приключило съдебното производство по всяко от гражданските дела, по които се представят заповеди за незабавна защита, за да може да се обоснове извод за наличие или липсва на конкретен акт на домашно насилие, предмет на съответното производство.