Определение № 225 от 24.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 225 гр. Пловдив, 24.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Р.а Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300503169 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Образувано по частна жалба на Д. Х. К.,ЕГН-********** чрез пълномощника му адв.Р.Р. против определение № 14146/04.11.25г.,постановено по гр.д.№ 13489/25г.по описа на ПдРС,23-ри гр.с.,с което е оставена без уважение молбата на Д. Х. К. за освобождаването му от внасяне на държавна такса и разноски по предявените от него искове по гр.д.№ 13489/25г.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и вместо него да се постанови друго,с което да се уважи молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса по изложени в частната жалба съображения.

ПдОС,след като обсъди доводите,изложени в частната жалба и доказателствата по делото,намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по чл.279 от ГПК,поради което е допустима.

Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят е предявил частичен иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „АйТи Еф груп“АД да върне сумата от 1250лв.,част от общо 4175,35лв.,платени без основание по нищожен договор за кредит от 01.07.24г.С определение от 06.10.25г.ПдРС е съединил към настоящото гр.д.№3169/25г.друго гр.д.№13496/25г.между същите страни в едно производство поради наличието на предпоставките по чл.213 от ГПК.

С молба от 20.10.25г.ищецът е поискал от съда да бъде освободен от заплащане на определената ДТ в размер на 797,85лв.по съединените дела,тъй като нямал възможност да я заплати.Представил е декларация по чл.83,ал.2 от ГПК.

1

Отделно съдът е изискал справки от АВ,ТД на НАП и НОИ относно доходите на ищеца,притежаваните от него имоти и МПС.

Въз основа на декларацията и представените справки е установил,че доходите на ищеца са достатъчно високи,за да заплати държавната такса без затруднения.Приел е,че същият е получил изплатени печалби по регистрирана игрална сметка по ЗДДФЛ за 2024г.в размер на 507 611,98лв.,което на месечна база възлиза на 42 300лв.Отчетено е,че няма твърдения ищецът да страда от заболявания,които да налагат допълнителни разходи.С оглед на което съдът е намерил молбата за неоснователна и я е оставил без уважение.

В частната жалба се релевират доводи,че представената справка от НАП за спечелената сума от 507 611,98лв.не означавала,че тази сума действително била изплатена на К.,като изтеглените от същия суми били в размер на 13 470лв.Дори и да се приемело,че е изтеглил горните суми,те не били налични в момента,тъй като били изцяло изразходвани за ежедневни нужди,задължения по кредити и за участие в хазартни игри,за което бил вписан в списъка на уязвимите лица по ЗХ.Финансовото състояние на едно лице не зависело само от доходите му,но и от неговите задължения.

Настоящата инстанция споделя напълно изводите на районния съд.

От писмените доказателства по делото се установява,че жалбоподателят за последните 15 месеца има осигурителен доход в размер средно на 2900лв.,а за последните посочени в справката месеци-м.юли,август и септември 2025г.-в размер на 3300лв,не е женен,не плаща издръжка и не осигурява други лица,не притежава недв.имоти,има МПСл.а.марка Хюндай,няма парични влогове и дялове и акции в търг.дружества,не страда от заболяване,което да налага постоянни разходи.

Разпоредбата на чл.83,ал.2 от ГПК предвижда възможност да не се внасят такси и разноски в производството само за физическите лица,за които е признато от съда,че нямат достатъчно средства да ги заплатят.При преценката си относно искането за освобождаване от такси и разноски съдът следва да се съобрази с примерно посочени в разпоредбата на чл.83,ал.2 от

ГПК обстоятелства като доходи на лицето и неговото семейство,имущественото му състояние,семейно положение,здравословно състояние,трудова заетост,възраст,както и с други констатирани обстоятелства.

В конкретния случай следва да се има предвид,че ищецът е в трудоспособна възраст,без здравословни проблеми и без задължения към други лица,на които да дължи издръжка.Не притежава недвижими имоти,но няма данни да живее под наем и да заплаща съответната наемна цена.Доходите му от тр.възнаграждение са над средните за страната и дори и да се приеме,че не получава други доходи,то пак разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса.Ако се приеме,че за 2024г.е получил доходи от печалби по см.на ЗДДФЛ в размер на 13 470лв.,(вместо посочените в справката 507 611,98лв.),това означава,че към трудовите му доходи следва да се добавят средномесечно още 1200лв.

Съдът е длъжен да прецени всички представени доказателства и по свое вътрешно 2 убеждение да се произнесе по постъпилата молба за освобождаване от ДТ,като тежестта на доказване на липсата на „достатъчно средства“ е изцяло на молителя.(В този см.вж.определение № 1186/18.05.23г.по ч.гр.д.№ 1622/23г. по описа на ВКС).В случая не се доказват твърденията на К. в частната жалба за натрупани негови задължения към финансови институции поради хазартната му зависимост,нито че е вписан в списъка на уязвимите лица по Закона за хазарта.

С оглед на горното правилно ПдРС е оставил без уважение молбата на К. за освобождаване от заплащане на ДТ и разноски по делото.Определението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Мотивиран от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА определение

13489/25г.по описа на ПдРС,23-ри гр.с.

№

14146/04.11.25г.,постановено по гр.д.№

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3