Решение № 6488 от 11.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6488 гр. София, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110147501 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

11.04.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на тринадесети март през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 47501/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ЗАД „АР“ АД срещу СО, като се твърди, че по отношение на лек автомобил „Мерцедес Ес 560“, рег. № СВ **** КС е била сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № -310Х0000759 с период на застрахователна покритие от 08.09.2020 г. до 07.08.2021 г. Поддържа, че на 28.10.2020 г., около 08:10 ч. в гр. София на ул. „Резбарна“, при излизане от паркинга на магазин „Кауфланд“, преди светофара с посока към ж. к. „Хаджи Димитър“ е настъпило ПТП, като застрахования лек автомобил попаднал в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътя – дълбока дупка, в следствие на което настъпило ПТП, като по автомобила били налице вреди, изразяващи се в спукана предна гума. Поддържа, че в следствие на ПТП-то е образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 10020030122792, като на автосервиза извършил ремонта била изплатена сумата от 714,37 лева на 18.11.2020 г., а освен 1 това били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 10,00 лева. Навежда доводи от правна страна, че тъй като мястото на инцидента се намира в рамките на града именно ответника е имал правното задължение да поддържа пътя в необходимото състояние.

Излага съображения, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и негови застраховател. Твърди, че е поканил ответника да му заплати дължимата сума, но същата не била изплатена, поради което ответника дължал и сумата от 254,10 лева – мораторна лихва от 07.08.2021 г. до 07.08.2024 г. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като предявените искове се оспорват. Твърди, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че е доказан безспорно механизма на ПТП-то, както и размера на претърпените вреди. Отделно от това сочи, че вредите можели да настъпят и при различен механизъм. Поддържа, че нямало данни каква е била настилката на улицата, както и дали не е била налице сигнализация, като по делото няма приложен протокол за ПТП. Навежда доводи, че нямало данни увредените части преди това да са били в изправно състояние, като застрахователят не бил отчел обикновеното овехтяване на автомобила. Сочи, че от доказателствата по делото не можело да се направи извод за наличието на дупка на пътя. Прави възражение за съпричиняване, което обосновава. Излага съображения, че размера на вредите бил завишен, като не бил взет предвид действителния размер на претърпените вреди към момента на настъпване на вредата. Поддържа, че не било налице валидно възникнало застрахователно правоотношение, което аргуменитра. Поддържа, че имал сключен договор № СОА19-ДГ55359/31.05.2019 г. с „ДЛВ“ ЕООД за дейности по поддръжка и ремонт, като процесният участък попадал в обхвата на договора, съответно участъка е бил надлежно поддържан, като бил в режим на абонаментна поддръжка. Навежда доводи, че с оглед сключения договор за поддръжка и ремонт на участъка изпълнителят следвало да носи пълна имуществена застраховка. Иска отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба и с оглед направено искане за привличане на трето лице-помагач „ДЛВ“ ЕООД, като е предявен обратен иск. Поддържа, че страните се намирали в облигационни отношения, като ответника по обратния иск има договорно задължение да поддържа и ремонтира участъка, където било настъпило процесното ПТП – въз основа на Договор № СОА19-ДГ55-359/31.05.2019 г. Навежда доводи, че ако главния иск бъдел уважен, трябвало да се уважи и обратният иск, тъй като се касаело за хипотеза на неточно изпълнение на договора. Излага съображения за това какви са били задълженията на ответника по обратния иск във връзка със сключения договор. Твърди, че съобразно уговореното в договора, ако било причинено ПТП или била възникнала щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение на договора, изпълнителят носел пълна имуществена отговорност за причинените вреди. Прави доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства. Иска ответника по обратния иск да бъде осъден да заплати сумата от 724,37 лева – главница за вреди от неточно изпълнение на договора и сумата от 254,10 лева – мораторна лихва под формата на имуществени вреди от неизпълнение на договора в случай, че ищеца по обратния иск бъде осъден да заплати посочените суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба по обратния иск, като се оспорват твърденията в исковата молба. Твърди, че правилно СО била оспорила претенцията на застрахователя, която не отговаряла на обективната действителност.

Поддържа, че не били налице материалните предпоставки на чл. 49, във вр. чл. 45 ЗЗД, за което излага подробни съображения. Навежда доводи, че инцидентът не бил настъпил поради наличието на необезопасена дупка, а освен това водачът не бил спазил разпоредбата на чл. 20 ЗДвП. Прави възражение за съпричиняване. По отношение на обратния иск излага аргументи, че е изправна страна по договора, като бил изпълнил задълженията си точно.

Инвокира доводи, че не било установено, че ако има неравност по пътя, то същата била на 2 място, което е обхванато от предмета на сключения договор, което обосновава подробно с оглед представените по делото доказателства. Твърди, че претенцията за мораторна лихва била неоснователна, тъй като не бил изпадал в забава, тъй като ищеца по обратния иск не бил отправил покана. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

I. По отношение предявените главен и акцесорен иск.

В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. В разпоредбата на чл.410, ал.1 т.2 КЗ е предвидена правната възможност заплатилият по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционна, обезпечителна отговорност възложител на виновното лице за причиняване на вредоносния резултат. В т. 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея. Макар и тези тълкувателни разяснения да са дадени при действието на чл. 344, ал. 1 (отм.) ЗЗД, те са приложими и при тълкуването на чл. 410 КЗ, тъй като обективираната от законодателя нормативна воля в тези две разпоредби е една и съща.

Когато правото на собственост върху повредената вещ, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност повредената вещ. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Правните субекти, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Юридическите лица носят обезпечителногаранционната отговорност по чл. 49 ЗЗД, дори когато не е установено кой конкретно измежду работниците и служителите на юридическото лице или изпълнителят на работата е причинил вредоносния резултат, като в този смисъл е и задължителната съдебна практика – Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС. Вредите се считат причинени при 3 изпълнение на възложената работа, когато те са резултат на действия, които съставляват извършване на тази работа, независимо от това дали извършването й става в течение на определеното работно време или извън него. Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работата. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа. Отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата. Съгласно съдебната практика, обективирана в Постановление №9 от 28.12.1966г. на Пленума на ВС, отговорност по чл.49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП), делинквента да е имал задължение да поддържа пътя на който е настъпило ПТП-то.