Определение № 155 от 13.02.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 155 гр. ХАСКОВО, 13.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАД.А

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500043 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК вр. чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на против Определение № 2131/24.11.2024г. постановеното по гр. д. № 37282024г. г. на Районен съд-Хасково, с което съдът: Оставя без уважение молба вх. рег.№15887/08.10.2024г. от адв. А. Д. , процесуален представител на ищеца Б. Д. М. с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на Решение №737/05.10.2024г. по гр.д.№372/2024г. на РС-Хасково в частта за разноските; ИЗМЕНЯ по молба вх.рег.№17634/04.11.2024г. от „Сити Кеш“ООД Решение №737/05.10.2024г. по гр.д.

№372/2024г. , в частта за разноските, които Б. Д. М. да плати на „Сити Кеш“ООД, като вместо сумата от 250лв.,които Б. Д. М., на основание чл.78 ал.3 от ГПК да плати на „Сити Кеш“ООД:ОСЪЖДА Б. Д. М. на основание чл.78 ал.3 от ГПК да плати на „Сити Кеш“ООД сумата от 290лв., от които 50лв.-държавна такса за насрещния иск и 240лв. адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.

Частният жалбоподател твърди, че при съобразяване на постановките по дело С 427/16г. и С - 428/16 г. на СЕС не следва да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл. 101 от ДФЕС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция.

Поради непроизнасяне по въпрос за механизма на определяне на адвокатските възнаграждения по дело С – 438/22 г. на СЕС, по аналогия следвало да бъде приложено разрешението, изведено с решение по дело C – 57/15 на СЕС. С това решение СЕС извършил тълкуване на член 14 от Директива 2004/48 в насока относно гаранциите на държавите членки, че понесените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални 1 съдебни разноски и други разходи са за сметка на загубилата делото страна, освен ако това не се позволява от съображения за справедливост. В тази връзка тълкуването на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да се извърши съответно на смисъла и съдържанието на понятията разумност и пропорционалност на разноските за адвокатско възнаграждение, изведено с решението по дело C – 57/15 на СЕС. Според СЕС разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява съобразно специфичните особености на делото, с което е сезиран съда, като се вземат предвид различни фактори – предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право.

Според СЕС, макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла.

Значението на присъждането на разумни и пропорционални разноски е тълкувана от СЕС в светлината на член 3, параграф 2 от Директива 2004/48, който гласи, че предвидените в нея процедури и средства за защита трябва да бъдат разубеждаващи. Според СЕС разубеждаващият ефект от иск за установяване на нарушение би бил сериозно намален, ако нарушителят може да бъде осъден да възстанови само една малка част от разумните разноски за адвокат, които притежателят на накърненото право на интелектуална собственост е направил.

Цитира се още решение на съда от 2006 година, Cipolla и др., съединени дела C94/04 и C-202/04, като СЕС извършил тълкуване за съответствието с чл. 81 ДЕО /настоящ чл.

101 ДФЕС/ и на чл. 82 ДЕО /настоящ чл. 102 ДФЕС/ на национална правна уредба. С решението, СЕС е приел, че националният съд трябва да провери дали съществува корелация между нивото на хонорарите и качеството на оказваните от адвокатите услуги с цел защита на потребителите и за качествено правосъдие. Според СЕС, макар и да не може a priori да се изключи, че фиксирането на минимална тарифа ще предотврати професионалните доставчици да предлагат услуги с посредствено качество, също така не може a priori да се изключи, че подобна тарифа способства да се избегне възможността адвокатите – в контекста на пазар, характеризиращ се с наличието на изключително голям брой вписани и действащи адвокати – да бъдат подтикнати да се впуснат в конкуренция, която може да се изрази в предлагането на услуги с отстъпки с риска от влошаване на качеството на предоставяните услуги. В допълнение на гореизложеното жалбоподателят сочи, че съгласно трайната практика на СЕС не всяко решение на сдружение на предприятия, което ограничава свободата на действие на страните, непременно следва да се счита като попадащо в обхвата на въведената с чл. 101, пар. 1 от ДФЕС забрана. За да се приложи цитираната разпоредба, във всеки конкретен случай следва да се вземе под внимание общият контекст, в който е взето или проявява своите последици съответното решение на сдружението на предприятия и най-вече преследваните с него цели. След извършването на тази преценка може да се премине и към преценка на това дали ограничаващите конкуренцията последици, които произтичат от тях, са присъщи на преследването на посочените цели. СЕС в своята практика многократно имал повод да приложи така 2 обяснената концепция при преценката на различни решения на професионални организации, с които същите приемат тарифи, наредби, регулиращи цените на предоставяните от техните членове услуги. Според константната практика на СЕС подобни тарифи/наредби са напълно съвместими с правния режим на защита на конкуренцията, който ДФЕС в своя чл. 101 брани, но само ако са изпълнени няколко основни изисквания: 1. членовете на професионалната организация да са независими спрямо съответните икономически оператори; 2. професионалната организация да е длъжна по силата на закона да определя подобни тарифи, като отчита както интересите на предприятията от съответния сектор, но и обществения интерес, вкл. на ползвателите на съответните услуги. Без съмнение и на основание систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 117 - 123 от Закона за адвокатурата, както и като се вземе предвид организацията на дейността и структурата на Висшия адвокатски съвет, адвокатите негови членове упражняват своите функции напълно независимо от икономическите оператори – адвокати. Вторият критерий, описан по-горе, вменява като задължение на ВАдС при въвеждане на съответните тарифи и приемането на своите актове, които по един или друг начин уреждат минималните адвокатски възнаграждения, да вземе под внимание не само интереса на адвокатите, но и обществения интерес, в частност и интереса на ползвателите на адвокатски услуги – гражданите и юридическите лица. В решението на СЕС по делото Cipolla се приема, че ако националната уредба установява минимални нива на размера на адвокатските възнаграждения, то такава уредба може да се разглежда като съвместима с правото на ЕС, но само ако последната е свързана с императивни съображения от обществен интерес. Идеята за императивни съображения от обществен интерес не е уредена нормативно, но се извежда систематично от практиката на СЕС по прилагане на разпоредбите на чл. 49 и 56 от ДФЕС, като СЕС приема, че тази идея или концепция обхваща няколко основания, сред които обществена сигурност, защита на потребителите, защита на получателите на услуги, защита на работниците и други. Именно в решението Cipolla СЕС приема по отношение на различните тарифи, определящи минимални и/или максимални размери на дължими адвокатски възнаграждения, че са налице няколко императивни съображения от обществен интерес, които са допустими, имайки предвид забраната по чл. 101 ДФЕС, на която се позовава и въззивният съд в своя акт. Според цитираното решение на СЕС такива съображения от обществен интерес могат да бъдат именно защитата на потребителите на юридически услуги, както и доброто управление на правосъдието, а също и защитата на престижа и достойнството на професията на адвоката. С оглед гореизложеното, прекаленото стриктно прилагане на правилата за защита на конкуренцията по отношение на някои категории услуги водят до значително намаляване на качеството на предоставяната услуга, както и до икономически дисбаланс между ползите за потребителите от потенциалното намаление на цената и вредите, които те биха претърпели от по-ниското качество. При едно подобно положение на драстично намаляване на адвокатските възнаграждения, особено при предоставена безплатна с оглед на съответния клиент правна помощ и съдействие, то съществувал значителен риск от появата на следното явление: потребителите нямат да бъдат достатъчно добре информирани, а винаги ще избират възможно най-евтиното предложение в хипотезата, когато клиентът 3 заплаща възнаграждението, тъй като предварително не са в състояние да преценят разликите в качеството на предоставените услуги, следователно, висококвалифицирани услуги повече няма да бъдат търсени, тъй като адвокатите ще забележат, че по-високото качество не се цени, вкл. от представителите на съдебната власт, в частност съдиите.

Според частния жалбоподател, видно от мотивите на обжалваното определение съдът не е подложил на преценка разумния характер на разноските за адвокатско възнаграждение и по-конкретно не е преценил положения от адвоката труд, който обхващал не само правните и фактически действия, извършвани в хода на производството, но и чисто административно-техническата дейност за организиране на делото, за която решаващият съд е подпомаган от административен персонал, докато адвокатът или извършвал тази дейност сам, или калкулирал във възнаграждението си и пропорционална част от възнаграждението на ангажирания от него служител/респективно служители. В тази връзка следва да се вземат под внимание няколко основни съображения и фактора. Без да искаме да правим сравнение между адвокатската и съдийската професия, тъй като и двете професии са такива с вековни традиции и уважението, което се дължи на съдията и адвоката, е напълно равностойно, без съмнение не може да се отрече обстоятелството, че длъжността на съдията е в публичния/държавния сектор, тоест тя не е свързана и не зависи от частния сектор, съдиите нямат допълнителни разходи за използване на правно-информационни системи, за наемане на персонал (съдебните помощници се назначават с конкурс и съдиите не са техни работодатели), за почистване на помещенията, в които се работи, за наемане на подобни помещения, за заплащане на осигуровки и други.

В адвокатската професия адвокатът бил длъжен да осигури толкова приходи, които да покрият всичките му разходи, но и да формира някаква печалба, която да му позволи да води достоен начин на живот. Това означавало, че приходите, които генерира адвокатът, трябва да са достатъчни, за да покрият: 1/ наемна цена за осигуряване на помещение за работа на адвоката; 2/ разходи за комунални услуги и поддръжка на така наетото помещение – ток, вода, парно, служебни телефони, интернет; в 1/ и 2/ следва да се вземе предвид и обстоятелството, че за по-голяма площ се дължи съответно и по-висока наемна цена и се генерират по-големи разходи за поддръжка, вкл. за ремонт; 3/ периодични месечни вноски към ВАдС и съответната адвокатска колегия; 4/ застрахователна премия за задължителна застраховка „Професионална отговорност“; 5/ достъп до поне една правно информационна система, вкл. абониране за различни периодични издания и други бази данни; 6/ разход за трудови възнаграждения в среден за страната размер на персонал за поне двама адвокатски сътрудници, без чиито усилия работата на множество адвокати би била немислима; 7/ разходи за изпълнение на всички задължения на адвоката като работодател по КТ и ЗЗБУТ; 8/ разходи за счетоводно обслужване; 9/ заплащане на осигуровки (адвокатите са самоосигуряващи се лица); 10/ заплащане на почистващ персонал за поддържане на здравословни условия на труд за адвоката и неговия персонал; 11/ разходи за закупуване на офис оборудване и канцеларски материали; 12/ обучения за повишаване на професионалната квалификация и други. Едва след покриването на тези разходи адвокатът започва да 4 формира печалба, и то тази печалба следва да бъде в размер поне равен на брутните възнаграждения в съдебната система.