Решение № 31 от 19.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Грозева

Членове:

Даниел Луков

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Невена Грозева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200828 по описа за 2025 година Производството е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационна жалба на защитника на подс. Н. Д. И. – адв. Н. срещу нова присъда № 19 от 2.06.2025 г. по внохд № 36/25 г. на ОС- София.

В жалбата е релевирано касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, като основното оплакване се състои в това, че осъдителната присъда е постановена, без да са били събрани доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Според касатора е видно, че при вземане на биологичната проба от подс. И. за употреба на алкохол и наркотични вещества е нарушен реда в Наредба № 1, тъй като контролната проба не е съхранявана и не е било възможно провеждането на повторно изследване. От водената кореспонденция между съда и ВМА се налагал извода, че контролната проба никога не е била налична, което наред с направеното изявление от пострадалия, че желае наказателното производство да се прекрати води до несъставомерност на деянието. След изготвяне на мотивите към присъдата адв. Н. депозирал допълнение към жалбата, с което настоява присъдата да бъде отменена, поради нарушено право на защита на неговия доверител.

Твърди, че неоснователно е прието от въззивния съд, че несъответствието между талонът за изследване и холограмните стикери поставени върху пробите се дължи на техническа грешка. Последното компрометирало възможността да се удостовери произхода на пробата и от там 1 доказателствената стойност на изготвеното заключение на ХФЕ. Развити са съображения за нарушение на чл. 107, ал. 3 от НПК, тъй като обвиняемият имал право да поиска повторна експертиза, като такава не е била назначена, поради липсата на контролна проба.

В съдебно заседание пред ВКС подс. И. се яви лично и с неговия защитник- адв. В. Н., който поддържа касационната жалба и допълнението към нея. В началото на разследването, защитата е посочила съществените пороци на обвинението, с които грубо е нарушено правото на защита на подс.

И., поради липсата на контролна проба и тези нарушения остават валидни и до днес. Придържа се към възраженията за недоказаност на обвинението и към искането за оправдаване на подс. И., поради несъставомерност на деянието, поради отказа на пострадалия да се води наказателно производство срещу подс. И..

Подс. И. в последната си дума моли да бъде оправдан.

Прокурорът при ВКП счита за неоснователна касационната жалба и пледира за оставяне в сила на атакуваната с нея въззивна присъда. Според него вторият съд е проследил документирането на процеса по вземане на кръвната проба от момента, в който св. М. е предал талона за изследване на дежурния лекар . Констатирал е техническа грешка от д- р Ц. и е изложил убедителни мотиви, които „разсейват“ съмнението, че изследването на кръвта на подсъдимия не е станало според предвидения в наредбата ред и условия.

ВКС, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите залегнали в жалбата, материалите по делото, в пределите на предоставените си правомощия и поискания касационен контрол, намери следното :

Касационната жалба на адв. Н. е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С присъда № 8 от 9.04.2024 г. Районен съд- Сливница признал подс. Н.

Д. И. за невиновен в това, че на 27.08.2020 г. в района на километър 1.000 първи по общински път в землището на /община/, при управление на МПС л. а. /марка/, /рег. номер/ нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 от ЗДнП и чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на А. Е. М. средна телесна повреда, като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 3, б. А, вр. ал. 1, б. Б от НК.

Недоволен от постановената присъда останал прокурор от РП – Сливница, който депозирал протест. По него в ОС- София е образувано внохд № 36/25 г., по което на основание чл. 336, ал. 1 т. 2 вр. чл. 334, т. 2 от НПК въззивният съд отменил присъдата и постановил нова, с която признал подс.

Н. Д. И. за виновен по предявеното му обвинение по чл. 343, ал. 3, б. А, вр. чл.

342, ал. 1 от НК и на основание чл. 54 от НК му наложил наказание една година „лишаване от свобода“, като на основание чл. 66 от НК отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години.

На основание чл. 343 Г от НК лишил подс. И. от право да управлява МПС за срок от една година и три месеца.

2

Съдът се произнесъл по веществените доказателства и по направените по делото разноски, като осъдил подс. И. да ги заплати.

В началото ВКС следва да направи няколко уточнения, които ще очертаят параметрите на касационна проверка. На първо място следва да се има предвид, че в основната жалба цифрово е заявено касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, касаещо материалната незаконосъобразност на съдебния акт, поради неправилно осъждане на подс. И.. Съдържанието й обаче оставя впечатление, че в действителност касаторът оспорва оценъчната дейност на въззивния съд, довела до осъждането на подс. И. и след това направения извод, че обвинението е доказателствено обезпечено и без да бъде направено повторно изследване на кръвната проба на подс. И., като по този начин е нарушена разпоредбата чл. 15, ал. 2 и ал 4 от Наредба № 1. В допълнението към жалбата, адв. Н. е акцентирал на нарушения в правото на защитата на подс. И., поради неназначаването на повторна ФХЕ в съответствие с чл. 107, ал. 3 от НПК.

Изхождайки от съдържанието на коментираните процесуални документи, а не от декларативно поддържаното в тях наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС прие, че следва да обсъди възраженията, които се отнасят до допуснати съществени процесуални нарушения, след което оплакването за неправилно осъждане на подс. И., което е обосновано като последица от неправилната оценка на доказателствените материали и като несъгласие с приетите от въззивния съд фактически положения. Последните касаят наличието на наркотично вещество в кръвта на подс. И., датата, на която е изтекъл срока за унищожаване на кръвната проба и датата от уведомителното писмо от ВМА. На последното място, отговор няма да получат възраженията срещу обосноваността на съдебния акт, тъй като тя не е предвидена като касационно основание.

По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК Въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения нито е нарушил правото на защита на подс. И., поради което не са налице основания за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при съда. Изводите по фактите са направени от Окръжния съд след цялостен и задълбочен прочит на събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и в изпълнение на задълженията си произтичащи от разпоредбата на чл. 313 от НПК. ОС е провел въззивно съдебно следствие и е събрал допълнителни доказателства за установяване на връзката на подс. И. с изследваната кръвна проба, установяваща наличието на наркотици в кръвта му. Изискани са протокол за унищожаване на биологични проби от 28.11.2021 г., справка рег.

№ /номер/дата/ от ВМА, справка от ВМА за това дали са били съхранявани контролните проби от кръвта на подс. И.. Допуснат е повторен разпит на свидетелите А. М. и А. М., на когото е предявен талон № /номер/, холограмен стикер № /номер/ залепен към АУАН, както и са били приобщил показанията им от ДП по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. /т. 1 л. 48, и л. 37-38/.

Извършената от въззивния съд аналитична дейност на

3 доказателствените материали, индикира на професионален и прецизен подход и на вярна и обективна интерпретация на доказателствените източници.

Внимателният преглед на събраните по делото материали и направената въззивна оценка за тяхната относимост и достоверност не позволява да бъдат споделени оплакванията на адв. Н. за липсата на анализ на доказателствата касаещи съставомерния признак от състава на престъплението по чл. 343, ал. 3 от НК –„след употреба на наркотични вещества“. Процесуалните усилия на въззивния съдебен състав са били насочени преимуществено към установяването му чрез изисканите множество справки от ВМА и чрез повторните разпити на св. М. и св. М., които са били подложени на внимателна преценка. Съдът е изследвал подробно обстоятелствата касаещи начина на установяване на наркотик в кръвта на подс. И. още от момента, в който св. М. е издал талона за изследване с № /номер/ / л. 35, т. 1 / със сериен номер /номер/. Установил е, че талона е предаден на дежурния лекар от СМП за да го остави в болницата, в която е транспортиран подсъдимия; след което в 02,20 ч. от него е взета кръвна проба в /болница/. Пробата е разпределена в две епруветки / с общо тегло 7-8 мл/, след което те са запечатани със стикери с номера № /номер/ и /номер/.

Съдът е направил коректна констатация относно разминаването в номера на стикера с документа за взета проба, с добавянето на една нула повече, като е приел, че това несъответствие е „техническа грешка“, която не представлява порок, който може да компрометира предвидената в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. процедура и този извод не търпи критика от касационната инстанция. Защото въззивният съд е направил съпоставка с копие от книгата за взети проби за алкохол и наркотици в /болница/ /т. 1, л. 95/, като се е натъкнал на информация, която не е оспорена от страните, че на взетата кръвна проба от подс. И. е залепен съответния холограмен стикер с номер /номер/, / пети по поредност от общо осемте холограмни стикера/ и номерът му съвпада, с талона за изследване, издаден от св. М., веднага след пътно транспортното произшествие. Именно тези кръвни проби са били предадени по служебен път за извършване на ФХЕ във ВМА- София. При проведеното изследване е отразено, че кръвта е разпределена в две епруветки, с общо тегло 7 – 8 мл., които са запечатени със стикери серия /номер/, с номера /номер/ и /номер/ , като номерацията им съвпада с кръвта, взета от подс. И..

От допълнителната справка, изискана от въззивния съд от ВМА съдът е приел, че цялата кръвна проба, която е била 7-8 мл. е била изразходвана за проведеното изследване във ВМА, като в този случай съгласно Наредбата, контейнерите от пробите остават и се съхраняват при същите условия, при необходимост за извършване на допълнително изследване. От съдържанието на приложения в хода на съдебното следствие протокол от ВМА е установено последващо унищожаване на биологичните проби и на епруветките, тъй като съгласно изискванията на наредбата те подлежат на съхранение до 12 месеца.

Именно през това време заинтересованите лица могат да направят искане да бъде извършено повторно изследване. С оглед постъпилата информация от ВМА, че цялото количество кръв, взето от подс. И. / 7,8 мл./ е било използвано за изследването не е било възможно да бъда назначена повторна ФХЕ, което 4 не може да се счете за драстично нарушаване на правото на защита на подс. И. и не може да компрометира възможността да се удостовери произхода на пробата и достоверността на резултата. Липсата на допълнително количество кръв не може да се третира като съществено нарушение на наредбата, защото провеждането на второ изследване на пробата е само една възможност, а не задължителен елемент за валидността на заключението. Недостатъчно количество кръвна проба не е основание да бъде поставена под съмнение обективността на ФХЕ, нито може да дискредитира процеса на доказване, след като са спазени изискванията на наредбата и след като е възможно да бъде установено, че взетата от подсъдимия кръвна проба непосредствено след деянието в сградата на Институт „Пирогов“ е тази, която е изследвана с ФХЕ във ВМА.