Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 263044 от 29.09.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2269/2021
Вид
Решение № 263044
Подписан
29.09.2022
В сила
29.09.2022
Състав
ЙОАНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА, РЕНИ ХРИСТОВА КОДЖАБАШЕВА, МИРОСЛАВ ВАЛЕНТИНОВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.48, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
  • чл.49, ал.1 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 1 · Закон за наследството
  • чл. 48 · Закон за наследството
  • чл. 60 · Закон за наследството
  • чл. 60, ал. 1 · Закон за наследството

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………………../……...09.2022г., гр.София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ

КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА мл.съдия МИРОСЛАВ

СТОЯНОВ при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №2269 по описа за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 и сл. от ГПК.

С решение

№20264175/30.11.2020г., постановено по гр.д. №54517/2018г. по описа на СРС, 167 състав, е осъдена Н.С.Р. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.49, ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД следните суми: 193 лева – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.08.2015г. – м.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******; 33,22 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016г. до 21.05.2018г., 8,31 лева, представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.08.2015г. – м.04.2016г., както и 2,41 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2015г. до 21.05.2018г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците до датата на депозиране на исковата молба – 15.08.2018г. до окончателното изплащане на сумите, като са отхвърлени предявените искове, както следва: иска за главница за топлинна енергия за сумата над 193 лева до пълния предявен размер от 229,65 лева и за периода от 01.05.2014г. до 31.07.2015г., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия – за разликата над сумата от 33,22 лева до пълния предявен размер от 42,55 лева, иска за главница за услугата дялово разпределение за разликата над сумата от 8,31 лева до пълния предявен размер от 10,16 лева и за периода от м.05.2015г. до м.07.2015г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение – за разликата над сумата от 2,41 лева до пълния предявен размер от 2,66 лева.

Осъден е Р.М.Р. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.49, ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД следните суми: 193 лева – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.08.2015г. – м.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******; 33,22 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016г. до 21.05.2018г., 8,31 лева, представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.08.2015г. – м.04.2016г., както и 2,41 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2015г. до 21.05.2018г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците до датата на депозиране на исковата молба – 15.08.2018г. до окончателното изплащане на сумите, като са отхвърлени предявените искове, както следва: иска за главница за сумата над 193 лева до пълния предявен размер от 229,65 лева и за периода от 01.05.2014г. до 31.07.2015г., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия – за разликата над сумата от 33,22 лева до пълния предявен размер от 42,55 лева, иска за главница за услугата дялово разпределение за разликата над сумата от 8,31 лева до пълния предявен размер от 10,16 лева и за периода от м.05.2015г. до м.07.2015г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение – за разликата над сумата от 2,41 лева до пълния предявен размер от 2,66 лева.

Осъден е Г.М.Р. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.49, ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД следните суми: 193 лева – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.08.2015г. – м.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******; 33,22 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016г. до 21.05.2018г., 8,31 лева, представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.08.2015г. – м.04.2016г., както и 2,41 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2015г. до 21.05.2018г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците до датата на депозиране на исковата молба – 15.08.2018г. до окончателното изплащане на сумите, като са отхвърлени предявените искове, както следва: иска за главница за сумата над 193 лева до пълния предявен размер от 229,65 лева и за периода от 01.05.2014г. до 31.07.2015г., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия – за разликата над сумата от 33,22 лева до пълния предявен размер от 42,55 лева, иска за главница за услугата дялово разпределение за разликата над сумата от 8,31 лева до пълния предявен размер от 10,16 лева и за периода от м.05.2015г. до м.07.2015г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение – за разликата над сумата от 2,41 лева до пълния предявен размер от 2,66 лева.

Осъден е А.М.М. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.49, ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД следните суми: 193 лева – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.08.2015г. – м.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******; 33,22 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016г. до 21.05.2018г., 8,31 лева, представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.08.2015г. – м.04.2016г., както и 2,41 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2015г. до 21.05.2018г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците до датата на депозиране на исковата молба – 15.08.2018г. до окончателното изплащане на сумите, като са отхвърлени предявените искове, както следва: иска за главница за сумата над 193 лева до пълния предявен размер от 229,65 лева и за периода от 01.05.2014г. до 31.07.2015г., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия – за разликата над сумата от 33,22 лева до пълния предявен размер от 42,55 лева, иска за главница за услугата дялово разпределение за разликата над сумата от 8,31 лева до пълния предявен размер от 10,16 лева и за периода от м.05.2015г. до м.07.2015г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение – за разликата над сумата от 2,41 лева до пълния предявен размер от 2,66 лева.

Осъден е А.М. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.49, ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД следните суми: 193 лева – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.08.2015г. – м.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******; 33,22 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016г. до 21.05.2018г., 8,31 лева, представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.08.2015г. – м.04.2016г., както и 2,41 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2015г. до 21.05.2018г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците до датата на депозиране на исковата молба – 15.08.2018г. до окончателното изплащане на сумите, като са отхвърлени предявените искове, както следва: иска за главница за сумата над 193 лева до пълния предявен размер от 229,65 лева и за периода от 01.05.2014г. до 31.07.2015г., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия – за разликата над сумата от 33,22 лева до пълния предявен размер от 42,55 лева, иска за главница за услугата дялово разпределение за разликата над сумата от 8,31 лева до пълния предявен размер от 10,16 лева и за периода от м.05.2015г. до м.07.2015г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение – за разликата над сумата от 2,41 лева до пълния предявен размер от 2,66 лева.

Осъден е А.А. И.Р. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.49, ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД следните суми: 193 лева – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.08.2015г. – м.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******; 33,22 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016г. до 21.05.2018г., 8,31 лева, представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.08.2015г. – м.04.2016г., както и 2,41 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2015г. до 21.05.2018г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците до датата на депозиране на исковата молба – 15.08.2018г. до окончателното изплащане на сумите, като са отхвърлени предявените искове, както следва: иска за главница за сумата над 193 лева до пълния предявен размер от 229,65 лева и за периода от 01.05.2014г. до 31.07.2015г., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия – за разликата над сумата от 33,22 лева до пълния предявен размер от 42,55 лева, иска за главница за услугата дялово разпределение за разликата над сумата от 8,31 лева до пълния предявен размер от 10,16 лева и за периода от м.05.2015г. до м.07.2015г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение – за разликата над сумата от 2,41 лева до пълния предявен размер от 2,66 лева.

Осъдени са Н.С.Р.,

А.М., А.М.М., Г.М.Р. и А.А.

И.Р. да заплатят на „Т.С.“ ЕАД сумата от 626,29 лева, представляваща разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ответниците Г.М.Р. и Р.М.Р., чрез адв. С.П., назначена за особен представител по реда на чл.48, ал.2 от ГПК, срещу решението в осъдителната му част по отношение на тези ответници. Излагат се доводи, че по делото не са налице доказателства ответниците да са приели наследството, оставено от наследодателя им И.М.Р., поради което считат, че не следва да отговарят за задълженията за ползвана топлинна енергия.

Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените искове по отношение на посочените ответници да бъдат отхвърлени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са постъпили писмени отговори на жалбата от насрещната страна „Т.С.“ ЕАД и от третото лице – помагач „Т.“ ООД.

С молба от 02.06.2021г. въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Албена Костадинова, е изразила становище за неоснователност на жалбата.

Въззиваемите страни Н.С.Р., А.М.М., А.М. и А.А.Р., чрез адв. Р.Т., назначен за особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.

269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Н.С.Р., А.А. И.Р., А.М.М., А.М., Р.М.Р. и Г.М.Р. осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на вземания за ползвана топлинна енергия, такса за услуга „дялово разпределение“ и мораторна лихва по аб. №326539.