Решение № 147 от 25.07.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Варна, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Мария Кр. Маринова

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20233000500284 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на С. А. К. от гр. Силистра чрез адв. В. В. от АК-Силистра, срещу решение № 125/17.05.2023г., постановено по в. гр. д. № 161/23г. по описа на Окръжен съд-Силистра, с което е оставена без уважение жалбата му, насочена срещу разпределение от 15.03.23г., извършено от ЧСИ Г.Г., рег. № 767 на КЧСИ, район на действие – ОССилистра, по негово изп.д. № 20217670401546. Счита се, че е неправилен извода за приложимост на нормата на чл. 500, ал. 1 от ГПК, тъй като в случая е продаден не само съсобствен, но и ипотекиран имот, поради което е приложима нормата на чл. 501 от ГПК, която препраща към нормите на чл.

494 и чл. 495 от ГПК. Ипотеката следва цялото вземане, независимо в чия собственост се намира имотът след вписване на ипотеката – чл. 173 от ЗЗД.

Позовавайки се на нормата на чл. 136, , ал. 1, т. 3 от ЗЗД, жалбоподателят счита, че следва да бъдат погасени първо вземанията по делото, по което са постъпили сумите, т.е. по изп.д. № 1546/21г. на ЧСИ Г., и едва след това – да бъде разпределян остатъка. От нормата на чл. 460 от ГПК пък се извежда становището, че редът за удовлетворяване на вземанията при недостатъчност на събраната сума е: вземания, с право на предпочтително удовлетворение и след това остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.

И в случая разпределението е следвало да се извърши по съразмерност, а не съобразно участието на длъжниците в съсобствеността. Поради това се претендира отмяна на решението и уважаване на подадената срещу 1 разпределението жалба пред окръжния съд с възприемане на направените в нея изчисления – по изп.д. № 1546/21г. да се разпредели сумата от 25 222.23лв., а по изп.д. № 1214/22г. – 23 977.77 лв..

В указания срок е депозиран отговор на жалбата от взискателя „БАНКА ДСК“ АД, гр. София, чрез юр.к. Д., с който същата е оспорена като неоснователна. Излага се, че за обезпечаване на дълга по отпуснат от банката кредит на А.К.., същият, ведно със съпругата си Г.К., са учредили договорна ипотека върху притежавания от тях в СИО апартамент в гр. Силистра.

Кредитополучателят е починал и поради необслужване на кредита, банката е осъдила преживялата съпруга и С. К. (син), да й заплатят посочени суми (искът срещу дъщерята на кредитополучателя – М.К. бил отхвърлен поради липсата на данни за приемане на наследството, а впоследствие и извършен отказ от наследството от баща й). За събиране на паричните си вземания банката е образувала изп.д. № 36/18г. срещу Г.К. и изп.д. № 37/18г. срещу С.

К., и двете по описа на ЧСИ Е.Ю.. Двете дела били прехвърлени при ЧСИ Г.Г. и първото получило № 1214/22г., а второто № 1546/21г. Банката насочила изпълнението срещу ипотекирания имот и същият е бил продаден по изп.д. № 1546/21г. чрез възлагането му на банката срещу предложената цена от 49 100 лв. При разпределението на тази сума ЧСИ е съобразил, че за удовлетворяване вземането на банката от предложената цена следва да се удържа такава част за всеки от двамата длъжница, която съответства на техния дял в съсобствеността на ипотекирания съсобствен имот – ¾ ид.ч. от сумата за Г.К. и ¼ ид.ч. за С. К.. Поради това определената за К. част от 12 275 лв. съответства на квотата му в съсобствеността и на нормата на чл.

500, ал. 1 от ГПК – че се продава само идеалната част на длъжника. Тъй като и двете вземания на банката срещу Г. и С. К.и са обезпечени с ипотека, то е спазена и нормата на чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, като липсва правило, че погасяването следва да е първо по отношение на вземането по делото, по което са постъпили сумите. Претендира се за потвърждаване на обжалваното решение.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, при наличието на интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Страните не спорят по фактите, а и същите се установяват от материалите по представените копия на изп.д. № 1546/21г. (предходно изпълнително дело, образувано на 09.03.18г. под № 37/18г. по описа на ЧСИ Е. Ю. –Силистра и изпратено по молба на взискателя на ЧСИ Г.Г. ) и изп.д.

№ 1214/22г. (предходно изпълнително дело, образувано на 09.03.18г. под № 36/18г. по описа на ЧСИ Е. Ю. –Силистра, изпратено чрез целия служебен архив на ЧСИ Е. Ю. на ЧСИ М. М., при която е било под № 1309/22г., а покъсно изпратено по молба на взискателя на ЧСИ Г.Г. ), и двете по описа на ЧСИ Г.Г. – Силистра . Първото дело има за предмет принудителното събиране на паричните вземания на „БАНКА ДСК“ АД, гр. София от длъжника С. А. К., инкорпорирани в изпълнителен лист № 5/25.01.18г., 2 издаден по т.д. № 135/16г. на ОС-Силистра и представляващи суми по договор за ипотечен кредит от 22.08.07г., като част от наследството на неговия баща и кредитополучател А.К... Второто дело има за предмет принудителното събиране на паричните вземания на „БАНКА ДСК“ АД, гр.

София от длъжника Г. К.К., инкорпорирани в изпълнителен лист № 4/25.01.18г., издаден по т.д. № 135/16г. по описа на ОС-Силистра и представляващи суми по договор за ипотечен кредит от 22.08.07г., като част от наследството на нейния съпруг и кредитополучател А.К...

Изпълнителните листи са били издадени въз основа на решение № 94/30.10.17г. по т.д. № 135/16г. на ОС-Силистра (приложено към изпълнителните дела), от което се установява, че А.П. К. е починал на 17.12.12г. и е оставил законни наследници в лицето на преживялата съпруга Г. и двете им деца – С. и М.К..и. Искът на банката за осъждане на М.К. да заплати припадащата й се съобразно наследствения дял част от дълга на нейния наследодател към банката, е бил отхвърлен.

Изпълнението по изп.д. № 37/18г. на ЧСИ Ю. е било насочено срещу ипотекирания в полза на банката от кредитополучателя А.К.. и съпругата му Г.К. недвижим имот, притежаван към момента на сделката в режим на СИО.

След няколко нестанали публични продани, за купувач на имота е бил определен взискателят „БАНКА ДСК“ АД, гр. София, предложила цена от 49 100 лв., която е предмет на обжалваното предварително разпределение, инкорпорирано в Разпределителен протокол от 15.03.23г. по изп.д. № 1546/21г. на ЧСИ Г.Г.. В същия е посочено, че към 15.03.23г. вземането на банката против С. К. възлиза на общо 39 581.77лв., а против Г.К. – на общо 37 799.63 лв. (вероятно съобразени предходно извършени частични плащания). Съобразявайки квотите в съсобствеността на продадения ипотекиран в полза на банката имот – ¼ ид.ч. за С. К. и ¾ ид.ч. за Г.К., ЧСИ е посочил, че с предложената от банката цена следва да се погаси задължението на длъжника К. за сумата от 12 275 лв. (1/4 от 49 100 лв.) по изп.д. № 1546/21г. и задължението на длъжника Г. К.а за сумата от 36 825 лв. (3/4 от 49 100 лв.) по изп.д. № 1214/22г.

Горното предварително разпределение е законосъобразно, тъй като съответства на изискването всеки носител на паричния дълг да погасява съответната част от него единствено с получената равностойност на притежавания от него дял в продадения съсобствен имот – изводимо от нормата на чл. 500, ал. 1 от ГПК. Не е допустимо, извън предвидените от закона случаи (при обезпечения на чужд дълг със собствен имот) с продажбата на чужда вещ или на част от такава, да се погасява собствен дълг.

В случая точно е приложена и нормата на чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, тъй като е съобразена привилегията на ипотекарния кредитор пред хирографарния такъв в лицето на държавата. Действително „ипотеката следва собствеността“ и ипотекарният кредитор има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято и собственост да се намира той (чл.

173, ал. 1 от ЗЗД), но длъжникът отговаря с обема на своите права, респ.

3 погасява дълга си в рамките на притежаваната собственост.

По горните съображения и при липсата на други оплаквания, обжалваното разпределение следва да бъде потвърдено.

Насрещната страна не е отправила искане за присъждане на разноски в настоящото производство, поради което и такива с настоящия съдебен акт не се присъждат.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 125/17.05.2023г., постановено по в. гр. д.

№ 161/23г. по описа на Окръжен съд-Силистра.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4