Акт от 04.06.2021, Районен съд - Радомир

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Р., 04.06.2021 г.

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

Р.ският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ при секретаря М. М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 862 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на следните недвижими имоти:

УПИ ., в кв. ., образуван от имот ., по плана на с. Д.л., общ. Р., обл. П., одобрен със заповед № .г., целият с площ от 717 кв. м, при съседи: УПИ V от кв. ., УПИ.от кв. ., УПИ .I от кв. ., отреден за жилищно строителство, собственост на Р.К.И., съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот № ., том ., дело № .г., PC – Р. и УПИ V, в кв. ., образуван от имот

374, по плана на с. Д.л., общ. Р., обл. П., одобрен със заповед № .г., целият с площ от 1,650 дка, при съседи: улица, УПИ . от кв. . и УПИ.от кв. ., отреден за жилищно строителство, собственост на Ц.К.К., съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том ., peг. №., дело № .г. на нотариус М. Д. и нотариален акт за собственост на недвижим имот № ., том ., дело № .г., PC - Р..

Към настоящия момент, въпреки че по

ПУП на с. Д.л. било предвидено изграждане на още улици, единственият реално съществуващ достъп до притежаваните от ищците недвижими имоти бил по улица с ОК . по приложените два броя скици, съответно с изх. № .5/22.02.2019 г. и изх. № 77/07.02.2019 г., и двете издадени от о.Р.

В началото на м. септември 2018 г. ответникът заградил неправомерно част от горепосочената улица, с мотива, че там не можело да има улица, защото не била проведена отчуждителна процедура и улицата попадала в неговия двор и представлявала част от притежавания от него поземлен имот. Вследствие действията на ответника ищците няколко пъти разговаряли с него да премахне оградата, тъй като по този начин ограничавал достъпа до собствените им имоти, защото това била единствената улица, водеща до имотите и ищците нямали друг достъп до тях. Въпреки това, ответникът отказал да премахне поставената от него ограда.

На 17.09.2018 г. ищцата Ц.К. депозирала молба с вх. № АБ-94-00-1717 до кмета на о.Р. с искане да бъдат предприети съответни действия, с цел осигуряване на достъп до притежавания от нея недвижим имот.

На 17.01.2019 г. ищцата Р.И. депозира втора молба с вх. № АБ-94-00-71/17.01.2019 г. до кмета на о.Р. с искане да се предприемат съответните действия в горната насока.

При така депозираните молби и съгласно разпореждане на кмета на о.Р. служители на общината на място установили, че ответникът К.К., собственик на УПИ .., кв. .по плана на с. Д.л., неправомерно е заградил улица с ОК ., като с това е възпрепятствал достъпа до имоти, собственост на Р.И., Г.Й., Ц.К., Н. Д.а и З.С.. С оглед направената констатация, ответникът бил задължен в 20-дневен срок от получаване на писмо с изх. № АБ-92-00-13/29.03.2019 г. да премахне незаконното заграждение, като едновременно с това бил предупреден, че ако не премахне незаконното заграждение, ще му бъде наложена глоба по чл. 232, ал. 5, т. 1 ЗУТ в размер от .00 до 5000 лева.

Предвид дадените му предписания, ответникът към края на м. март 2019 г. доброволно премахнал заграждението на улицата, като по този начин преустановил действията си, с които пречел на ищците да упражняват правото си на ползване на притежаваните от тях имоти.

От началото на м. септември до датата на премахване на незаконното заграждение в края на м. март изминали близо шест месеца, през които ищците не могли да упражнят правото си на ползване на собствените си имоти. Същите не могли да живеят в тях, нито да ги поддържат, поради което претърпели вреда, изразяваща се в средномесечния пазарен наем за имоти със същото местоположение, вид и функционална характеристика.

Ищците твърдят, че в действителност ответникът не е ползвал лично или чрез друго лице собствените им имоти, като в случая не е имал достъп до имотите, тъй като не притежава ключове от тях.

С оглед изложеното, молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника К.К. да заплати на всяка от ищците сумата от по 650,00 лева за всяка от тях, представляваща обезщетение за причинените им имуществени вреди от невъзможността да ползват притежаваните от тях имоти, представляващи УПИ ., в кв. ., образуван от имот ., по плана на с. Д.л., общ. Р., обл. П., одобрен със заповед № 26 от ..01.19.г., целият с площ от 717 кв. м, при съседи: УПИ V от кв. ., УПИ.от кв. .

УПИ .I от кв. ., отреден за жилищно строителство, собственост на Р.К.И. и УПИ V, в кв. ., образуван от имот 374, по плана на с. Д.л., общ. Р., обл. П., одобрен със заповед № 26 от ..01.19.г., целият с площ от 1,650 дка кв. м, при съседи: улица, УПИ . от кв. . и УПИ.от кв. ., отреден за жилищно строителство, собственост на Ц.К.К., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 20,17 лева за периода от 06.09.2018 г. до 20.03.2019 г., както и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27...2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск, с твърдения, че доводите, изложени в исковата молба за това, че единствената реално съществуваща възможност за достъп до имотите на ищците е по улица с ОК ., са несъстоятелни и единствено влошените отношения между страните по делото са основание за отправените обвинения към ответника.

На следващо място, не ставало ясно и дали улица с ОК . е открита, т. е. дали е започната административна процедура по отчуждаване и обезщетяване на собствениците на отчуждените имоти и дали същата е приключила.

Наред с това, в административната преписка в о.Р. не се съдържала заповед за учредяване право на преминаване през имота на ответника, като последният не дължал обезщетение на ищците, тъй като същите не били лишени по негова вина от възможността да ползват имотите си съобразно тяхното предназначение.

Поради изложеното, моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

В съдебно заседание ищците, редовно призовани, чрез упълномощен представител, поддържат предявените искове.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез упълномощен представител оспорва исковете и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото нотариален акт № ., том ., дело № .г. на нотариус М. Д., с район на действие – района на РС – Р., нотариален акт № 167, том ., дело № .г. на нотариус М. Д., с район на действие – района на РС – Р. и нотариален акт № ., том ., рег. №., дело №

.г. на нотариус М. Д., с район на действие – района на РС – Р., се установява, че ищцата Ц.К.К. е собственик на УПИ V, в кв. ., образуван от имот 374, по плана на с. Д.л., общ. Р., обл. П., одобрен със заповед № .г., целият с площ от 1,650 дка, при съседи: улица, УПИ . от кв. . и УПИ.от кв. ., отреден за жилищно строителство, а ищцата Р.И. е собственик на УПИ ., в кв. ., образуван от имот ., по плана на с. Д.л., общ. Р., обл. П., одобрен със заповед № .г., целият с площ от 717 кв. м, при съседи: УПИ V от кв. ., УПИ.от кв. ., УПИ .I от кв. ., отреден за жилищно строителство.

Не се спори между страните, а се установява и от представения по делото нотариален акт № ., том I, дело № .г. на нотариус М. Д., с район на действие – района на РС – Р., че ответникът К.К. е собственик на УПИ .I, в кв. ., образуван от имот 379, по плана на с. Д.л., общ. Р., обл. П., одобрен със заповед № .г., целият с площ от 9. кв. м, при съседи: УПИ .II-378, УПИ .-378 и улица.

По делото е представено и заверено копие от административна преписка, образувана в о.Р. по повод подадени жалби от Р.К.И. и Ц.К.К., с искане за предприемане на действия от страна на общината за премахване на поставена от К.Г.К. врата, с която е преградена улица с ОК . и по този начин жалбоподателките са лишени от достъп до притежаваните от тях недвижими имоти, находящи се в с. Д.л.. Видно от писмо с изх. № АО-66-00-173 (1)/19.12.2019 г., подписано от кмета на о.Р. е, че по повод постъпилите жалби и след като е констатирано, че заградената улица е общинска собственост, от страна на общината е изпратено писмо до К.К. за премахване на оградата. Тъй като изпратеното писмо не е било получено, служители на общината извършили проверка на място и премахнали неправомерно поставената порта, с цел достъп до съседните имоти.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Н.А.-В., Т.Н., Н. Н. и Г.Й..

От показанията на свидетелката Н.А.-В. се установява, че същата заедно с ищцата Ц.К. посещават с. Д.л. почти всяко лято, както и през съботите и неделите. Сочи, че през месец септември 2018 г. при едно от посещенията си не успели да стигнат до имота на Ц., тъй като един от съседите на име Г. бил поставил желязна ограда на улицата, която възпрепятствала достъпа до имота на ищцата. Във връзка с подадена жалба до о.Р. служители на общината премахнали оградата, но впоследствие на нейно място били поставени шипове. Сочи зетят на ищцата Р.И. имал овощна градина в с. Д.л., но той също бил възпрепятстван да достигне имота поради поставената ограда.

Свидетелката Т.Н. твърди, че притежава имот в с. Д.л., който е в съседство с имотите на ищците и ответника.

Сочи, че ответникът К.К. преди известно време преградил улицата, по която се стигало до процесните имоти и отказал достъп на ищците. Впоследствие поставената ограда била премахната, но ответникът отново преградил улицата, като този път оградата била с бетонна основа. Според свидетелката в периода от време, в който улицата е била преградена, ищците се е налагало да преминават през имота на свидетелката, за да успеят да достигнат до техните имоти, тъй като нямало друга улица, по която да се премине.

От показанията на свидетеля Н. Н. се установява, че процесната улица е обособена от съседите като такава, за да могат да преминават по нея, въпреки че тази улица минавала през имота на ответника.

Според свидетеля ответникът е разрешил устно на ищците да преминават по улицата, макар че до техните имоти имало и друг подход и той съществувал от години.

Свидетелката Г.Й., която е племенница на ответника, сочи, че чичо ù поставил въпросната ограда, тъй като по стара скица мястото било част от неговия двор. Според свидетелката ответникът разрешил на Ц.К. да преминава през въпросната улица, макар зад нейния имот също да имало огромна площ, по която минавали улици като процесната, а наред с това до имота на ищците се стигало и през ливади, с които те граничели.

От заключението по допуснатата съдебно - оценителна експертиза, се установява, че средният пазарен месечен наем за УПИ .-., кв. ., с площ от 717 кв. м. по плана на с. Д.л., за периода от 06.09.2018 г. до 20.03.2019 г. е в общ размер на 752,27 лева, а средният пазарен месечен наем за УПИ V-374, кв. ., с площ от 1650 кв. м. по плана на с. Д.л., за същия период от време е в общ размер на 1.7,33 лева.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени доказателства и ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал, като показанията на свидетелката Г.Й. прецени и по реда на чл. 172 ГПК. Съдът кредитира и заключението по приетата съдебно - оценителна експертиза, като компетентно изготвено от вещо лице, в чиято безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Непозволеното увреждане е сложен фактически състав, чиито елементи са: деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, вина и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.