Определение № 215 от 24.04.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 215 гр. Ямбол, 24.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Яна В. Ангелова

Светла Р. Димитрова като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20252300500095 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от М. А. Г., чрез нейния пълномощник адв. С. А. Г. от АК-Ямбол против Определение № 255/07.02.2025г. постановено по гр.д. № 20242330103557 по описа за 2024г. на Районен съд – Ямбол, с което съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд Перник.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на определението, поради нарушение на процесуалния закон.

Жалбоподателят изтъква доводи за неправилност на изводите на съда, който е уважил възражение за местна подсъдност на трудов спор, извършено от страна на ответното дружество въз основа на твърдението, че жалбоподателката е изпълнявала длъжността „търговски представител на източна България“ за стоките на работодателя, които е получавала в гр.Перник и там е отчитала реализираните продажби, поради което работното й място било в този град. Сочи, че ответната страна въпреки тежестта, която носи, не е представила никакви доказателства, обосноваващо това твърдение. Твърди, че през целия период на действие на трудовия й договор тя е получавала стоките от работодателя си чрез лицензиран куриерски оператор в населеното място, в което същата имала задължение да ги продава. Чрез заявки от нейна страна , стоките били изпращани от града по седалището на работодателя – гр.Перник, 1 до офис на „Еконт Експрес“ АД в гр.Ямбол, ул.“Жорж Папазов“ №11 и след реализирането им в стриктно и изначално определен район е отчитала паричния оборот в полза на ответното дружество по банков път, чрез извършване на превод на каса в банков клон на банка „ОББ“ АД в гр.Ямбол.

На следващо място счита, че не е налице изискване, ищцата да извършва изрични волеизявления и обосновки в исковата молба, касаещи валидно упражнено право на изборна подсъдност по чл.114 от ГПК. Тя е заявила изрично, ясно и точно мястото, където обичайно полага своя труд, посочвайки гр.Ямбол и гр.Сливен, с оглед на което е сезирала Районен съд – Ямбол – съдът по постоянния и настоящия й адрес. Сочи, че предвид длъжността й „търговски представител“ търговецът е районирал пазара, като районите са съобразени с местоживеенето на съответния търговски представител, който следва да развие пазара на стоките в изначално определено място, и тази връзка по правило служителите, изпълняващи длъжността „търговски представител“ нямат право да осъществяват трудовите си задължения в чужд район. Сочи, че в трудовия й договор, уговореното място , на което тя ще полата своя труд е ИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ, на територията на която е разположен гр.Ямбол. Записаното: „населено място Бургас“, касаело териториалното поделение на приходния орган – ТД на НАП.гр.Бургас, съобразено с нейната адресна регистрация, като над него е записан кодът по националната класификация на професиите и длъжностите /НКПД/. С оглед на това счита, че съдът е извършил погрешна преценка, считайки гр.Бургас за уговорена месторабота на жалбоподателката.

С частната жалба са представени месечни отчети за пробег на служебен автомобил, който отразява маршрут на движение. Моли да се отмени обжалваното определение и да се върне делото на Районен съд Ямбол за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответната страна.

Ямболският окръжен съд като съобрази оплакванията в частната жалба, доказателствата по делото и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, подадена е в законоустановения срок по чл.275, ал.1 от ГПК и от легитимирано лице, 2 поради което е допустима.

От фактическа се установи, че съдебното производство пред Районен съд – Ямбол е образувано по молба М. А. Г. от гр.Ямбол против „Айс Вайп Дистрибюшън“ООД – гр.Перник, с която е предявила искове по чл.344, ал.1, т.1 и 3 от КТ за отмяна на заповед за уволнение и за присъждане на обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който същия е направил възражение за местна неподсъдност на предявените исковете, с твърдения, че като търговски представител за Източна България , стоките на работодателя се предоставяли на ищцата на адреса на управление на дейността на ответното дружество в гр.Перник, където се отчитали от ищцата и реализираните продажби на стоки на работодателя. С оглед на това е посочил, че работното място на ищцата е адреса на управление на дейността на ответното дружество в гр.Перник.

ЯРС като е счел, че възражението е допустимо, като своевременно направено и в срока по чл.119, ал.4 от ГПК го е уважил, приемайки за приложима общата разпоредба на чл.105 от ГПК във вр. с чл.108, ал.1 от ГПК, и определяйки за местно компетентен съда по седалището на ответното дружество – гр.Перник. ЯРС в мотивите си е посочил, че ищцата не се е позовала на изборната подсъдност в исковата молба на осн.чл.114 от КТ.

Освен това в приложения трудов договор е посочено „месторабота-източна България, населено място: гр.Бургас“, като липсвали каквито и да е доказателства, че уговореното място на работа включва и населени места в обхвата на съдебния район на ЯРС. Въз основа на доказателствата съдът е приел, че не са налице хипотези уреждащи изключения от общото правило и е приел наличието на основание за прилагане на общата подсъдност, като е постановил определение № 255/07.02.2025г. , с което е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на РС-гр.Перник.

Разгледана по същество съдът намира частна жалба е основателна, по следните съображения:

Съгласно общото правило на чл.105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постояннният адрес или седалището на ответника.

Изключение от тази норма е предвиденото в чл.114 от КТ, съгласно която работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където 3 той обичайно полага своя труд. С тази разпоредба законодателят е предоставил възможност на ищеца да избере пред кой местно компетентен съд да предяви исковете си, този по седалището на ответника или където обичайно полага своя труд. Този избор следва да се основава на установени по делото факти още към момента на предявяване на иска. В представения към исковата молба трудов договор №22/22.02.2022г. сключен с ищцата от ответното дружество, като длъжност е посочено: търговски представител, а като месторабота: ИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ, населено място: гр.Бургас ЕКТТЕ 07079 .В приложената заповед за прекратяване на трудов договор №34/17.09.2024г. за месторабота отново е посочена Източна България .

Безспорно установено е, че седалището на ответното дружество „АЙС ВАЙП ДИСТРИБЮШЪН“ ООД е в гр.Перник.

Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.3 от КТ „За място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудов договор, доколкото друго не е уговорено или не се следва от характера на работата“.

Характера на работата се определя от съдържанието на трудовия договор и основните задължения на работника и служителя, които се описват в длъжностната характеристика. Характерно за длъжността търговски представител е, че служителят извършва сделки от името на търговеца – работодател; обичайно поддържа контакт по определена схема, според установената организация във фирмата, с търговски обекти и/или директно с купувачи, да посредничи и осъществява директни продажби и пр., каквито са и посочените в представената длъжностна характеристика на ищцата. При тези доказателства съдът приема, че характера на работата е била свързана с осъществяването на продажби на стоки на работодателя, които ищцата е следвало да извършва в района на Източна България, в който попада и гр.Ямбол, където ищцата е регистрирана по постоянен адрес. Косвено доказателство за това са и представените месечни отчети за пробег на служебен автомобил, в които като маршрути за движение са отбелязани Ямбол, Ямбол-Сливен, Ямбол-Лесово, Ямбол-Елхово, които не бяха оспорени от ответното дружество. При тези данни съдът прави извода, че мястото, където жалбоподателката обичайно е полагала своя труд е бил в гр.Ямбол, като това е било свързано с характера на работата й като търговски посредник.

Това е и мястото, посочено като месторабота в трудовия договор – Източна България. Посоченото в трудовия договор населено място гр.Бургас не е за 4 месторабота , а за регистрацията на трудовия договор, който е по постоянния адрес на работника – ТД на НАП-Бургас. В обстоятелствената част на исковата си молба, ищцата е коментирала за взето решение от работодателя да съкратят позицията за района, в който тя обичайно полага труд, а именно – Източна България, в това число гр.Ямбол и гр.Сливен, което подкрепя твърдението й, че обичайното й място на работа е било в гр.Ямбол, поради което е предявила исковете си в РС-Ямбол.

Ответника, правейки своето възражение за местна неподсъдност не е представил никакви доказателства за твърденията си, че работното място на ищцата е бил в гр.Перник. Съдебната практика на ВКС в определение № 336/7.07.2016г. по ч.гр.д. № 2794/2016г. ,IV г.о. е, че при направен отвод за местна подсъдност, в тежест на ответника е да докаже или обори относителната процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск. В случая ответника не се позовава на уговореното в трудовия договор излагайки твърдения, за които не е посочил доказателства, поради което и направеното възражение за местна неподсъдност на исковете е било неоснователно.

Специалната местна подсъдност по чл.114 от ГПК дава възможност на работника, освен по правилата на общата местна подсъдност, да предяви иск срещу работодателя и по мястото, където обичайно полага своя труд, когато не съвпада със седалището му, което е направила жалбоподателката. Изрично волеизявление за това не е направено, но и законодателят не е въвел такова изискване за упражняването на това право.

Гореизложеното налага извода, че обжалваното определение следва да бъде отменено изцяло, а делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от изложеното, Ямболски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 255/07.02.2025г. постановено по гр.д. № 20242330103557 по описа за 2024г. на Районен съд – Ямбол, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС-гр.Перник.

5

ВРЪЩА делото на Районен съд - Ямбол за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6