Решение № 22535 от 12.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22535 гр. София, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. Д. при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело № 20241110157050 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. М. Д. и В. М. Д., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване разделната дължимост /по ½ част от всеки/ на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.

№ 42967/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК с определение № 43164/23.10.2024г. (л. 39 от заповедното дело), а именно: 905,49лв. цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020г.-30.04.2021г. и 01.05.2022г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от 15.07.2024г. до окончателното плащане; 124,50лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода 15.09.2021г.27.06.2024г.; 27,60лв. - цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2022г.30.04.2023г., ведно със законната лихва от 15.07.2024г. до окончателното плащане; и 5,20лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода 16.07.2022г.-27.06.2024г.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в *********************************************, аб. № *********, топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответниците дължат и заплащане на цената за извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху главните вземания.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Ответниците са подали отговори на исковата молба в законоустановения срок.

Отричат да са потребители на топлинна енергия за имота и да се намират в облигационна връзка с ищеца. Оспорват да дължат лихва за забава, като считат, че не са изпаднали в забава за плащане. Поддържа, че не дължат и сумите за дялово разпределение, тъй като услугата се извършва от друго лице. Правят възражение за изтекла погасителна давност.

1

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Термокомплект“ ООД не изразява становище.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

По делото е представен нотариален акт за собственост на жилище по чл. 55 ЗПИНМ от 03.02.1969г., съгласно който М. С. Н. и Б. Н. Н. са признати за собственици на процесния имот. С нотариален акт от 06.12.2012г. М. Н. дарява на сина си М. П. собствените си ¾ идеални части от имота, като си запазва пожизнено правото на ползване върху тях. С нотариален акт от 14.08.2019г. М. П. дарява на всяко едно от своите деца М. М. П. и В. М. П. по ¼ идеална част (или общо 2/4 идеални части) от своите ¾ идеални части, придобити по дарение от процесния имот. С нотариален акт от 23.07.2020г. М. М. Й. – собственик на ¼ идеална част, и В. М. П. – собственик на ¼ идеална част, продават на съсобствениците си В. М. Д. и Б. М. Д. при равни дялове собствените си общо 2/4 идеални части (или на всеки от купувачите по 1/3 идеална част) от процесния имот. На 22.07.2020г. между тези лица е сключено споразумение /л.

25/, съгласно което всички разходи във връзка с използване на апартамента – електричество, студена вода, сметки към топлофикационното дружество, такса за входа са за сметка на В. и Б. Д.и, считано от 28.10.2019г. От представените удостоверения за наследници се установява, че Б. Н. е починал на 04.08.1989г., като е оставил за свои законни наследници М. Н. – съпруга и М. Н. – дъщеря. М. Н. е починала на 22.11.2014г., като е оставила за свои законни наследници М. С. П. – син и В. Д. и Б. Д. (внуци, заместили по право майка им М. Н., починала на 29.06.1998г.). На 24.04.2019г. В. и Б. Д.и са предявили иск срещу М. С. П., с който са поискали частична отмяна на дарението от 2012г., намаление на дарението и възстановяване на запазена част на ищците в общо 1/3 запазена част от ¾ идеални части от процесния имот. С 2 решение от 28.05.2020г., постановено по гр. д. № 23525/2019г. по описа на СРС, 170-ти състав, влязло в сила на същата дата, е намалено дарението, извършено от наследодателя М. С. Н., обективирано в нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 166, том II, рег. № 7640, дело № 330/16.12.2012 г. в полза на М. П. на 3/4 ид. ч. от апартамент № 30, находящ се в гр. София, Столична община, район „Красно село“, /населено място/, с 1/4 ид. ч., като е възстановена запазената част на В.

М. Д., и Б. М. Д. от наследството на М. С. Н. в размер общо на 1/4 ид. ч.

От изложеното се налага изводът, че М. Н. – майка на ответниците, е наследила ¼ идеална част от имота от баща си Б. Н.. Тази идеална част е преминала в патримониума на нейните наследници – двамата ответници при смъртта й на 29.06.1998г., които са наследили по равни дялове – всеки по 1/8 идеална част.

Останалите ¾ идеални части от имота са били собственост на М. Н. (2/4 идеални части съгласно нот. акт от 1969г. и ¼ идеална част придобита по наследство от починалия й съпруг). М. Н. е дарила своите общо ¾ идеални части на М. П., но с решението на СРС дарението е намалено с ¼ идеална част и тази част е възстановена на ответниците, тоест същите са придобили още общо ¼ идеална част или всеки по 1/8 идеална част и така са станали към този момент собственици на по 2/8 идеални части (всеки на ¼ идеална част или общо на 2/4 идеални части). С нотариалния акт от 23.07.2020г. на ответнциите са прехвърлени и останалите общо 2/4 идеални части от имота или на всеки от тях по ¼ (2/8 идеални части). Следователно, същите са станали собственици на целия имот при равни дялове от по ½ идеална част.

От изслушаното експертно заключение и приетите писмени доказателства се установява, че сградата, в която се намира имотът, е присъединена към топлопреносната мрежа, а имотът топлоснабден.

С оглед горните факти и при съобразяване цитираното ТР, съдът приема, че между страните през процесния период е съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по което ищецът е доставчик, а ответниците потребители на такава и дължат заплащане на нейната стойност, съответстваща на дела им в собствеността.

За изясняване на обстоятелствата относно количеството и стойността на доставената топлинна енергия, по делото е допусната, изслушана и приета съдебнотехническа експертиза, която съдът кредитира. От същата се установява, че през процесния период в имота е имало 3 бр. отоплителни тела с поставени ИРРО и 1бр. водомер за топла вода. През процесния период начисленията за извършвани въз основа на реално извършени отчети на измервателните уреди, което се установява и от представените от третото лице – помагач документи /л. 99/. Според заключението, стойността на доставената топлинна енергия за процесните периоди (01.05.2020г.30.04.2021г. и 01.05.2022г.-30.04.2023г.) възлиза общо на 1562,43лв., от които 299,90лв. за сградна инсталация, 360,34лв. за отопление и 902,19лв. за БГВ. Монтираният в етажната собственост топломер е съответствал на одобрения тип, поради което следва да се приеме, че вярно е отразявал потреблението. Предвид тези обстоятелства, съдът приема за доказано, че ищецът е доставил топлинна енергия на тази стойност, като ответниците отговарят за нея съобразно квотата си в собствеността или по ½ част. В настоящото производство се претендира по-ниска стойност и с оглед действащият принцип на диспозитивното начало, съдът е ограничен от посоченото от ищеца.

Ответниците своевременно са направили възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един 3 правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът съгласно чл.

422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 15.07.2024г. Следователно, всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 15.07.2021г., биха били погасени по давност.

През процесния период в отношенията между страните са действали общите условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане цената на топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД.

Следователно, погасени по давност се явяват вземанията за периода 01.05.2020г.30.04.2021г., тъй като тяхната изискуемост е настъпила преди 15.07.2021г. Предвид че след извършване на годишното отчитане и издаването на изравнителна сметка има сума за възстановяване, а не за доплащане, то падежът на вземанията не се измества.

Ето защо, тези вземания се явяват обхванати от погасителната давност и техният размер възлиза на 696,42лв. съгласно експертното заключение.

По изложените съображения, предявеният иск за главното вземане за топлинна енергия следва да бъде уважен до размер на сумата от 209,07лв., представляваща разликата между претендираната сума от 905,49лв. и погасените по давност вземания от 696,42лв. За остатъка до пълния предявен размер подлежи на отхвърляне, както и за периода 01.05.2020г.-30.04.2021г.

По акцесорния иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия:

Разпечатката съдържа 33 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/64f8b1d7-c895-4808-869f-d59467b53780