Решение № 3147 от 07.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3147 гр. Пловдив, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330103082 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Иск на К. Т. Г., ЕГН **********, от ************, против „Стик Кредит “ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление в *********, съединени субективно и с правно основание в чл.19 ал. 5 от Закона за потребителския кредит, чл. 21 от същия закон , чл. 146 от Закона за защита на потребителите и чл. 26 ал. 1 предл. трето от ЗЗД.

Според съдържанието на исковата молба, на 13.10.2021 год. между страните бил сключен договор за паричен заем № *****, по силата на който ищецът получил в заем сума в размер на 1200 лв., усвоена изцяло. От своя страна, Г. се задължил да върне заемната сума ведно със възнаграждение на кредитора ; кредитора приел разсрочено на вноски плащане, при 36 % годишен процент на кредиторовото възнаграждение и годишен процент на разходите от 42.58 процента.

Договорено било ( чл. 17) между страните и задължение на ответника да представи определено обезпечение - да учреди банкова гаранция в пълния размер на вземането на кредитора, или да доведе поръчител, който да отговаря на определени условия. При неизпълнение на това задължение, за ищеца възниквало задължението по чл. 27 от договора да плати на кредитора неустойка в определен размер – 0.9 % върху усвоената сума за всеки ден, в който обезпечение не е представено.

Изложени са обаче доводи, че договорената неустойка излизала извън присъщите й функции, затова нормата, с която такава била предвидена, била нищожна поради накърняване на добрите нрави; тъй като неустойката и разходите при неизпълнение не били включени в годишния процент на разходите по кредита, то посочената в договора стойност не отговаряла на действителна такава , а това от своя страна съставлявало заблуждаваща търговска практика.

1

Затова се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи по отношение на „Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление в *********, че е нищожна клаузата на чл. 27 ал. 1 от раздел VІІІ от договор между страните за паричен заем № *****- на основанието по чл. 21 от Закона за потребителския кредит, чл. 146 от ЗЗП и чл. 26 ал. 1 предл. трето от ЗЗД. Иска се и присъждане на разноските по спора.

Ответното дружество оспорва исковете като неоснователни, отрича пороци на договора или отделните им клаузи. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да му се присъдят разноските по делото .

Исковете са допустими, при наличие на интерес от исканото установяване.

Съдът съобрази следното:

Сключването на договора не е спорно, представено е по делото и копие.

І. Тъй като договорът за кредит попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите. С оглед датата на сключването му , приложима е редакцията на ЗПК , обн.

ДВ , изм., бр. изм. и доп., бр. 104 от 8.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г.( договора е сключен на дата 13.10.2021г.)

Договорът е писмен , страните са снабдени с екземпляри от него, общия размер на кредита и условията за усвояването му. Има посочване на лихвения процент по кредита, който е фиксиран; затова не е приложимо между страните изискването на за посочване на условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, нито методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. Има посочване на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Вярно е , че не са посочени в договора допусканията, при които годишния процент на разходите е изчислен, но това обстоятелство не води само по себе си до недействителност на договора, доколкото при липсата на нарочно посочване, важат допусканията на т. 3 от Приложение № 1 към ЗПК.

Има информация условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Има ( чл.

20 ) информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Има и информация за дължимия лихвения процент на ден в случай отказ от договора съгласно чл. 29 ЗПК. Посочена е общата дължима от потребителя сума за връщане при точно изпълнение: 1297.31 лева.

С тези посочвания формално са изпълнени изискванията на чл. 11 от ЗПК и нищожност на договора за кредит в цялост, на основанието по чл. 22 от ЗПК , не може да бъде установена.

На следващо място , при множество релевирани на различно основание искове за нищожност на една и съща клауза от договор, съединяването на исковете е винаги евентуално. това означава , че съдът следва да процедира в поредност от специален към общ закон, като най- напред се 2 произнесе по исковете по Закона за потребителския кредит.

Няма законова забрана да се договаря между кредитор и длъжник задължение на последния да представи обезпечение на вземанията на кредитора си. Всички предвидими разходи по договора обаче следва да бъдат включени в годишния процент на разходите. Това се отнася и за неустойката за непредоставено обезпечение, когато срока за изпълнение на задължението за представяне на обезпечение изтича след подписването на договора – разходът е предвидим и вероятен с оглед тежестта на условието. Тази неустойка обаче не е включена в годишния процент на разходите по кредита, а с оглед размера , ако бъде включена, то ГПР ще надвиши законоустановената си горна граница. Затова и нормата на чл. 27 от договора заобикаля чл. 19 ал.

4 от ЗПК и на основанието по чл. 19 ал. 5 от същия закон следва да бъде прогласена за нищожна.

Искът е основателен.

За пълнота , недействителна е всяка клауза от договор , която предвижда неустойка при непредставяне на обезпечение на вземанията на кредитора по договора, тъй като противоречи на добрите нрави; липсата на представени обезпечения е безспорен факт. С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че тази неустойка не разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение. Пак по същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен, почти един процент на ден. Изводът на съда е, че плащането на сумата по тази неустойка е самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави.

Тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите – тя води до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори, следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.

Разноските по исковете се присъждат в тежест на ответника, в минимален размер съобразно цената на иска .

Дължи се хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се определя да е минималния такъв, изчислен по реда на чл. 7 от Тарифата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, за един иск – претенциите са евентуално съединени .

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по иска на К. Т. Г., ЕГН **********, от ************, против „Стик Кредит “ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление в *********, че в отношенията между страните , е нищожна клаузата на чл. 27 от договор между страните № *****, сключен на дата 13.10.2021г., на основание чл. 19 ал. 5 от ЗПК.

Осъжда „Стик Кредит “ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление в *********, 3 да заплати на К. Т. Г., ЕГН **********, от ************, сумата от 50 лева разноски по делото – държавна такса.

Осъжда „Стик Кредит “ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление в *********, да заплати на адвокат С. К. Н., АК Пловдив , ЕГН **********, сумата от 400 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4