Решение № 224 от 09.05.2023, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Търговище, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина Ив. Сярова при участието на секретаря Стела Й. Йорданова като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело № 20223530101205 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД гр.София, ЕИК:131134023 против Д. В. С. от гр.Търговище, с правно основание чл.422 от ГПК за съществуване и дължимост н а сумата от 5004.25лв., представляваща сбор от неизплатени задължения по договор за потребителски кредит № **********/13.04.2019г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2022г. до изплащане на задълженията, за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 407/06.07.2022г. по ч.гр.д.№ 847 по описа за 2022г. на РСТ.

Вземането на ищеца се основава на сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 13.04.2019г., с ответницата Д. В. С.. Кредитодателят, съгласно сключеният Договор, е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 7 от Закона за потребителския кредит, посочвайки общия размер на кредита и условията за усвояването му. Видно от чл. 7 от Договора (общ размер на кредита и условията за усвояването му), във връзка с т. 1 от същата разпоредба, е определен общ размер на потребителския кредит от 3300.00 лв. Съгласно чл.

7, т.2.1 от процесния договор, Кредиторът превежда средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от Потребителя, за заплащане на продажната й цена.

Кредиторът е превел конкретната част от средствата по кредита, в размер на 3300.00 лв. на Продавача на стоката на фактура № 0100002887/15.04.2019г. Към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в размер на 396.00 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането - декларация. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 4285.98 лв., която сума е разсрочена, съгласно погасителния план описан в чл. 11.2 от Договора, на 36 погасителни месечни вноски - 35 по 119.06 лв., ведно с 1 последна, изравнителна в размер на 118.88 лв. Така предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателя има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща главница и договорна лихва. Уговореното между страните възнаграждение се състои от договорна лихва (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора) в размер на 9.88 % от остатъчния размер на главницата по кредита. Видно от приложената Декларация на стр. 7 от Договора, потребителят декларира, че е получил стоката описана в чл. 8 от Договора за потребителски кредит, от продавача на стоката. Въпросната декларация не се попълва, ако стоката не е предадена физически на потребителя в момента на сключване на договора. Предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателя има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.

Договор № ********** е изцяло падежирал към момента на входиране на заявлението по чл. 417 от ГПК, като задължението на Д. В. С. ЕГН ********** към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, по Договора, е било в размер на 5004.25 лв. (3518.03 лв.- главница и 529.83 лв. договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 11.05.2022 г. е било в размер на 956.39 лв.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено,че лицето Д. В.

С., в качеството си на Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит № ********** от 13.04.2019 г., дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, за сума в общ размер 5004.25 лв., от които: 3518.03 лв. главница, договорина лихва в размер на 529.83 лв.за периода 15.07.2019 г. до 14.04.2022 г., както и 956.39 лв.- обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 15.07.2019 г. до 11.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (27.5.2022 г.) до окончателното изплащане на задължението.Претендират разноски в настоящото и заповедното производства. В съдебно заседание поддържат исковете.

В срока за отговор е постъпил такъв от назначения особен представител на ответницата. Счита иска за неоснователен и прави възражение, че сумата не се дължи поради това, че при извършване на волеизявлението за сключване на договора на дата 13.04.2019 г., макар да е била дееспособна (непоставена под запрещение), не е могла да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи. Към посочената дата, същата е страдала от заболяване, препятстващо формирането на правно валидна воля: шизофрения-параноидна форма, халюцинаторно-параноиден епизод, възбудно— агресивен синдром (посочено в приложена Епикриза ИЗ № 453/2019 г. на „МБАЛ Търговище” АД - Приложение № 1). Само десет дена след сключване на договора, ответницата е постъпила в психиатрично отделение с посочената в епикризата диагноза, пролежала е в него 64 дни и е изписана на 26.06.2019 г. Моли съда да отхвърли исковете. В съдебно заседание поддържа отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: Видно от приложеното ч.гр.д.№ 847/2022г. по описа на 2

Районен съд гр.Търговище, в полза на ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е издадена Заповед №407/06.07.2022 по реда на чл.417 от ГПК, съгласно която ответницата Д. В. С., ЕГН ********** , с настоящ адрес: ***************************** е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на кредитора - “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК 131134023, гр. София- 1421, ул. “Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С. - изпълнителни директори, чрез пълномощник - юрк. Й.Т.Т., сумите, както следва: 3518.03 лв. (три хиляди петстотин и осемнадесет лева и 03 ст.) - главница.; ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 27.05.2022г. до окончателното изплащане на задължение; 529.83 лв. (петстотин двадесет и девет лева и 83 ст.) - договорна възнаградителна лихва от 15.07.2019г. до 15.04.2022г. ;

956.39 лв. (деветстотин петдесет и шест лева и 39 ст.) - обезщетение за забава от 15.07.2019г. до 11.05.2022г. , както и сумата от 100.09 лв. (сто лева и 09 ст.), представляваща разноски по делото за държавна такса и 50 лв. (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК.

В срока за възражение е постъпило такова от ответницатака на 18.08.2022г., което породило правен интерес от завеждане на настоящото гражданско дело, за установяване съществуване на вземане.

С исковата молба е представен договора за потребителски кредит за закупуване на стоки сключен между страните на 13.04.2019г., по силата на който ищецът е предоставил в заем на ответницата сумата от 3300лв. за срок от до 15.04.2022г. Кредиторът е превел средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от Потребителя, за заплащане на продажната й цена. Кредиторът е превел конкретната част от средствата по кредита, в размер на 3300.00 лв. на Продавача на стоката на фактура № 0100002887/15.04.2019г. Към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в размер на 396.00 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането - декларация. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 4285.98 лв., която сума е разсрочена, съгласно погасителния план описан в чл. 11.2 от Договора, на 36 погасителни месечни вноски - 35 по 119.06 лв., ведно с последна, изравнителна в размер на 118.88 лв.

Така предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателя има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща главница и договорна лихва.

Уговореното между страните възнаграждение се състои от договорна лихва (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора) в размер на 9.88 % от остатъчния размер на главницата по кредита.

Представена е Декларация към договора с която, потребителят декларира, че е получил стоката описана в чл. 8 от Договора за потребителски кредит, от продавача на стоката.

Ответната страна признава, че е получила стоките и не оспорва размерът на кредита.

Прави възражение, че същият е унищожаем, във връзка с което по делото са ангажирани и гласни доказателства.

3

Св. Теменужка Генчева заяви в показанията си, че признаците че Д. не е добре започнали преди 3-4 години в края на 2018 година. Първото действие по което разбрали това било, че тръгнала да иска пари от близки, защото трябвало да си купи телевизор, което било много необичайно за нея. Започнала да става много емоционална и за всяко нещо започнала да реагира много бурно с прояви, които подсказвали, че нещо не е наред. Много вещи купувала. Купувала е й преди да се случи това голямото и да влезе в психиатрията. Купавала дрехи, саксии със цветя - около 30 саксии, обувки по 5-6 чифта от един вид, и тъй като нямат пари свидетелката започнала да се чуди откъде взима пари. Разбрала от брат си, че тя взима пари назаем. От познати, непознати всеки се подлъгва и давали по 30-40 лв. В един момент започнала да говори, че тя е бог, че тя командва света, че всички я слушат и щяло да става това, което тя каже. Такива неща говорела непрекъснато. Помни датата 13.04., защото съпругът й имал рожден ден тогава и решили да почерпят. Тогава Д. се похвалила, че са и дали прахосмукачка. Понеже била изчистила цялото помещение на някакво събитие където ходила и дали прахосмукачка. Тогава разбрали за кредита. Дъщеря й успала по някакъв начин да я убеди за няколко дена да се лекува. До този момент Д. казвала, че нищо и няма.

Имала онкологично болна и работела по разни програми - като охрана в една Детска градина, като там също започнала да прави големи бели. Семейството едва свързва двата края, като тя и децата й им помагали финансово. Заплата Д. получавала по банков път Минимална заплата.

Св.Емил С. – съпруг на ответницата, обясни, че един ден след работа бидял домът им два кашона - прахосмукачка и стол. Когато се прибрала Д. обяснила, че са и давали тези два продукта като награда, тъй като е помагала там. Твърди, че тя не е разбрала въобще какво е подписала. Породили се съмнения тогава, защото нямали никакви пари. На другия ден прочел документите и установил, че това не е подарък, а някакъв кредит. Твърди, ч ев този момент съпругата му не била в добро психическо състояние. В края на 2018 година започнала д проявява симптоми на това състояние. Имала раково заболяване и получавала пенсия, като всичките пари си ги харчела за дрехи, цветя, обувки т.е. ненужни работи. Заеми е взимала от хората, но по 20-30-50 лева. Правила се на Бог, твърдяла, че тя е избраницата и ще оправи всичко. На 15-ти или 16-ти, тъй като дъщеря им - също психично болна, я е завела на лекар, тъй като Д. се е съгласила. Останала в болницата два месеца. Сега ходи периодично на прегледи. През 2019 година Д. работела като портиер в Детска градина и получавала заплата си по банков път. Двамата теглили пари от банкомат. Тя получава пенсия по болест и заплата, но тя си теглела парите от банкомата. Това с кредита и прахосмукачката бил най-големият случай и така разбрали, че има сериозни психически проблеми.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно психиатрична експертиза се установява, че ответницата се води в регистрите на ОП към МБАЛ Търговище. Страда от сериозно и тежко протичащо психично заболяване, а именно Параноидна шизофрения с непрекъснат ход на протичане. За периода непосредствено преди, по време и след сключване на договора дата 13.04.2019г., е с остър психотичен епизод, който и нарушава 4 психичната годност. Не разбира свойството и значението на извършеното. Не може да ръководи действията и постъпките си. Д. е с формирна шизофренна промяна, която довежда до грубо нарушение на социоадаптивните възможности. Към състоянието и поведението си не е имала критично отношение и тези болестни симптоми изцяло са определяли поведението и. Това състояние изцяло покрива критериите за “продължително разстройство на съзнанието” и не и позволява да разбира и ръководи постъпките си.