Определение № 19323 от 16.09.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19323 гр. София, 16.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Михаела П. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506912 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба, подадена от ищците в основното производство – М. Я. и В. Я. чрез адв. М.В., срещу решение № 2940 от 16.02.2026 г. по гр. д. № 64679/2021 г. на СРС в частта му, с която първоинстанционното производство е прекратено по субектвино кумулативно съединения установителен иск за собственост, предявен срещу Столична община, в която част атакуваното решение има характер на определение по чл.

130 ГПК, обективиращо волята на съда за недопустимост на предявения иск.

Жалбоподателят излага доводи, че прекратяването на първоинстанционното производство по отношение на Столична община като ответник е неправилно, тъй като счита, че по делото са налице данни за наличие на правен спор между жалбоподателя и Столична община относно правото на собственост върху процесната реална част от поземлен имот.

Твърди, че насочването на исковата молба срещу Столична община като ответник е обусловено от административното отбелязване на целия недвижим имот, реална част от който е предмет на делото, като частна общинска собственост в кадастралната карта, с което обосновава правния си интерес.

Навеждат се оплаквания, че първоинстанционният съд, без да проведе необходимото изследване на твърденията и фактите, необосновано е постановил прекратяване на делото спрямо Столична община, с което била преградена възможността на страната да защити правото си на собственост.

Намира, че Столична община е процесуално легитимиран ответник, поради което моли атакуваното решение в частта, в която производството срещу нея е 1 било прекратено, да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по така предявения иск срещу Столична община. Претендира разноски.

В законоустановения седмичен срок по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците Б.И.Д. и С.С.Б., по отношение на които първоинстанционното исково производство е приключило с решение по същество и предявените срещу тях установителни искове за собственост са отхвърлени. Оспорват изложените от жалбоподателя доводи, че имотът, част от който е процесната спорна реална част, е нанесен в кадастралните карти като частна общинска собственост. Изтъква, че в рамките на исковото производство ответникът Столична община е застъпвал становище, че от наличните документи не се установяват негови вещни права върху имота, поради което не заявява претенции да е носител на такива и поради което намира предявеният срещу него иск за недопустим. Твърди, че ищците не са ангажирали доказателства относно твърдението си, че спорната част от имота е вписана като общинска собственост. Ответниците по частната жалба намират прекратяването на делото спрямо Столична община за правилно, поради което молят обжалваното решение в тази му част, имаща характер на определение, да бъде потвърдено.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Столична община, по отношение на която с първоинстанционното решение в обжалваната му част производството е прекратено. В отговора се навеждат доводи, че съдът не е допуснал твърдените с частната жалба нарушения на материалния и процесуалния закон. Намира изводите на първоинстанционния съд за липса на материалноправна, респективно и на процесуална легитимация на Столична община като ответник, за правилни. Счита, че от доказателствата по делото не се установяват данни поземленият имот с посочения идентификатор да е бил на Столична община. Доколкото последната не е вписана нито като собственик, нито като носител на други вещни права върху този имот, намира, че прекратяването на производството по отношение на този ответник е правилно и моли атакуваното решение в обжалваната му част с характер на определение, да бъде потвърдено.

Въззивният съд, като се запозна наведените от страните доводи, въз основа на материалите по делото и закона, намира следното:

Частната жалба е редовна от формална страна, доколкото отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Същата е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл. 275 ГПК едноседмичен срок от съобщаване на определението и е насочена срещу акт, който подлежи на въззивно обжалване съгласно чл. 130, изр. второ ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

2

Производството пред Софийски районен съд е образувано по предявени от ищците М. Д. Я. и В. Д. Я. /настоящи жалбоподатели/ субективно кумулативно съединени установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците Б.И.Д., С.С.Б. и Т.Г.С., че ищците М. Д. Я. и В. Д. Я. са собственици на целия поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Лозен, район Панчарево, на основание договор за дарение, както и за установяване по отношение на ответника Столична община, че ищците са собственици на реална част с площ от 127 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Лозен, район Панчарево, при съседи на реалната част: улица, поземлен имот с идентификатор ***, останалата част от поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, на основание договор за дарение.

Във връзка с така предявените установителни искове за собственост срещу Столична община като ответник в исковата молба са изложени твърдения, че е налице спор относно правото на собственост върху идеалната част от процесния имот, тъй като в кадастралната карта и кадастралните регистри същата е отразена като част от поземлен имот с друг идентификатор, по отношение на който в регистрите фигурира отбелязване, че е частна общинска собственост. На следващо място, ищците са изложили, че в хода на административните процедури по нанасяне на процесния имот чрез изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър е постъпило постъпило възражение от Столична община, с което последната е заявила претенция за собственост.

С първоинстанционното решение в обжалваната му част с характер на определение, съдът е е прекратил производството по делото в частта му относно предявените искове за собственост против Столична община.

Районният съд е приел, че от представените по делото доказателства се установява, че процеснияи имот с идентификатор ***, на който ищците твърдят, че са собственици, е имал стар идентификатор ***, който няма как да е идентификатор на поземлен имот на друго лице, в случая на Столична община, освен ако не е била извършена разпоредителна сделка между страните, каквито твърдения не са наведени в исковата молба. По тази причина съдът е приел, че ответникът Столична община не притежава пасивна материалноправна легитимация, а оттам и пасивна процесуалноправна легитимация, както и, че за ищците не съществува правен интерес от провеждане на предявения установителен иск, поради което производството по делото в посочената му част следва да бъде прекратено.

Въззивният съд намира така приетите от първата инстанция изводи за неправилни, поради следните съображения.

Процесуалната легитимация на страните е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на процеса. За наличието на 3 процесуална легитимация на страните съдът следи служебно, като при констатирана липса на такава, производството по делото следва да бъде прекратено. Действително между процесуалната и материалноправната легитимация е налице функционална връзка, тъй като в общия случай страните по материалното правоотношение се явяват страни в исковия процес, но въпреки това между двата вида легитимация не следва да се поставя знак на равенство и същите следва да се разграничават.

Наличието на материална легитимация, т. е. установяване на действителното правно положение, съществуването на спорните права и задължения и пр., е въпрос по същество на делото и следва да намери своето отражение в диспозитива на съдебното решение. Процесуалната легитимация от своя страна е въпрос, който подлежи на преценка на по-ранен етап от този на разрешаване на делото по същество, като съдът следва да прецени дали чрез насочване на исковата молба срещу посочения ответник, ищецът би могъл да получи търсената от него защита. Като принципно положение в гражданското процесуално право е прието, че наличието на процесуална легитимация се преценява въз основа на изложените в исковата молба твърдения.

Правният интерес от предявяване на исковете, така както и пасивната процесуална легитимация /тази на посочения в исковата молба ответник/, също е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на производството по предявените искове. За наличието на правен интерес се преценява отново въз основа на изложените от ищеца твърдения.

Положителният извод за съществуване на правен интерес е предпоставен от преценката дали чрез така предявените искове би могла да се постигне защитата на претендираното от ищеца субективно право. Правният интерес винаги предполага твърдения за съществуване на такова право, като изборът на начина на защита на същото и обемът на търсената защита са предоставени на волята на ищеца. Достатъчно е посредством избрания от ищеца начин да е възможно да се постигне защита на нарушеното право, респективно да се преустанови противоправното му нарушаване.

В случая в първоинстанционното производство са предявени положителни установителни искове за собственост, с които ищците целят да установят спрямо посочените от тях ответници съгласно изложените в исковата молба твърдения, че притежават право на собственост върху процесния поземлен имот, който частично се разпростира върху два отделни поземлени имота, които са нанесени към настоящия момент в кадастралните карти като такива, притежавани от посочените ответници физически лица по отношение на единия от имотите, и от Столична община – по отношение на другия нанесен имот.

При предявен установителен иск за собственост защитата, която ищецът търси, е установяването на претендираното от него право на собственост със 4 сила на пресъдено нещо по безспорен начин между него и насрещната страна по делото. От това следва, че за наличието на правен интерес от търсената защита следва да се държи сметка за това налице ли са твърдения за нарушено право в смисъл на неговото оспорване от ответната страна, т. е. следва да е налице правен спор между страните.

Действително, за наличието на правен спор, респективно за това дали е налице надлежна процесуална легитимация на ищеца и ответника като страни по делото, в конкретни хипотези преценката не би могла да се основава единствено въз основа на изложените от тях твърдения и би могло да се приеме, че същата зависи в известна степен от приложените по делото доказателства, тъй като от тях следва да се установи дали спорът между страните е свързан с един и същи конкретен имот, а не произтича от погрешно отражение на отделните имоти в кадастралните карти, които отделни претендирани права на собственост от ищеца и от ответника се отнасят до отделни недвижими имоти, които на практика не се припокриват, от което следва, че претенциите и на двете страни по делото са основателни и между тях няма правен спор, който да бъде разрешен.

Не такъв, обаче, е случаят по настоящото дело. По делото е приложена скица на процесния поземлен имот с идентификатор *** /л. 23/, чието нанасяне съгласно последните изменения със заповед № 1810133/19.12.2016 г. на Началника на Служба геодезия, картография и кадастър – София, е било отменено с решение №15941/25.11.2019 г. на Върховния административен съд, с което посочената заповед е отменена /л. 130 и сл./. От приложената скица на процесния имот се установява, че неговите предходни идентификатори /валидни и понастоящем, доколкото нанасянето му е отменено/ са с номера *** и ***. Видно от приложените по делото комбинирани скици на актуалната и предходно действалите кадастрални карти /л. 281 и л. 296/, представени от вещото лице по изготвените съдебно-технически експертизи, процесният имот с идентификатор *** попада частично върху имоти с идентификатори *** и ***.