Определение № 2547 от 24.06.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1141/2024
- Вид
- Определение № 2547
- Подписан
- 24.06.2024
- В сила
- 24.06.2024
- Състав
- Светлана Тодорова, Мая Недкова, Цветелина Георгиева Хекимова
Цитирани разпоредби
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 86 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2547 гр. Варна, 24.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светлана Тодорова
Членове:
Мая Недкова
Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20243100501141 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по:
1.Въззивна жалба № 18007 от 05.03.2024г. от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049,гр.София,чрез процесуален представител против Решение № 306 от 29.01.2024г., постановено по гр.д. № 433/2023г. на РС-гр.Варна, В ЧАСТТА, с която въззивника е ОСЪДЕН да заплати на
Р.
А.
С.,
ЕГН
**********, с адрес:
************************************** сумата от 1700,00 лв., представляващ частичен иск от целия в размер 30000,00 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания вследствие на ПТП настъпило в ************************************** на 31.10.2022 г., виновно причинено от водача на л.а. ***** с ДК № *********, застрахован по „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главница от 3500,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 16.01.2023 г. до 07.03.2023 г. и върху главница от 1700,00 лв. считано от 08.03.2023 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.
86 от КЗ.
Обжалваното решение се оспорва като постановено по недопустими искове, поради неспазване на абсолютната процесуална предпоставка, а именно отправяне от увреденото лице към застрахователя на писмена претенция по реда на чл.380 от КЗ и изтичане на предвидения в чл. 498 ал.3 от КЗ тримесечен срок. Излага, че в случая писмената застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ е отправена на 03.11.2022г. , исковата молба е подадена на 16.01.2023г. , без да е налице отказ от изплащане на обезщетение от страна на застрахователя и преди да е изтекъл тримесечния срок за отговор на застрахователя. Поради изложеното претендира прекратяване на производството поради недопустимост на предявените искове.
Решението се обжалва и като неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства.
Твърди се , че при установеност на фактическата обстановка, съда е направил необосновани изводи относно характера и интензитета на понесените от Р. С. в резултата 1 на процесното ПТП физически и психически травми и в противоречие с принципа на справедливост е определил дължимото и обезщетение, респективно допуснато е неправилно приложение на разпоредбите на чл.52 от ЗЗД и чл. 51 ал.2 от ЗЗД. Излага , че заплатеното на ищцата обезщетение в размер на 1800 лева представлява справедлива обезвреда на понесените от ищцата и доказани в хода на производството неимуществени вреди.
Твърди, че и преди ПТП ищцата е страдала от праноидна шизофрения и съгласно заключението на вещото лице по СПЕ не може да се установи причинна връзка между психичното й състояние и процесното ПТП. Претендира отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение в обжалваната част, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените по делото разноски- адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от ЗА.
2. Насрещна въззивна жалба вх.№ 33907 от 24.04.2024г. от Р. А. С., ЕГН ********** против Решение № 306 от 29.01.2024г., постановено по гр.д. № 433/2023г. на РС-гр.Варна, В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника против „ Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, гр.София , иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за горницата над 3500,00 лв. до размер от 5000,00 лв. представляваща част от претендирания размер от 15000 лева - частичен иск от целия в размер 30000,00 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вредиболки и страдания вследствие на
ПТП настъпило в
************************************** на 31.10.2022 г., виновно причинено от водача на л.а. ***** с ДК № *********, застрахован по „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.01.2023г. до окончателното изплащане.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен до размер от 5000 лева. Твърди се, че съда не е взел предвид и обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, относно интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултата на процесното ПТП, периода на възстановяване, както и обосновавайки приетия от него за справедлив размер на обезщетение не е отчел икономическата конюктура в страната. Претендира присъждане на разноски за оказана безплатна правна помощ.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение в обжалваната част, което намира за правилно и законосъобразно. Поддържа се , че дори определения допълнителен размер на обезщетение от 1700 лева над вече заплатеното от ответника такова от 1800 лева е прекомерен с оглед установените по делото неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултата на претърпяното ПТП.Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените поделото разноски.
Постъпилите въззивна и насрещна въззивна жалби са редовни и отговорят на изискванията на чл.260 от ГПК – подадени са от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържат останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Настоящия съдебен състав приема, че при насрочване на производството в първа инстанция и изготвяне на доклада по делото не са допуснати процесуални нарушения, поради което и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на доказателствената тежест.
2
В жалбите и отговорите към тях страните не са направили доказателствени искания.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ:1. Въззивна жалба № 18007 от 05.03.2024г. от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049,гр.София,чрез процесуален представител и 2. Насрещна въззивна жалба вх.№ 33907 от 24.04.2024г. от Р. А. С., ЕГН ********** против Решение № 306 от 29.01.2024г., и двете против постановено по гр.д. № 433/2023г. на РСгр.Варна.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 09.10.2024г. от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3