Решение № 973 от 26.11.2019, Софийски градски съд

Р E Ш Е

Н И Е гр. С. , 26.11.2019г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД , Наказателно отделение ,

ІХ - ти Въззивен състав , в открито заседание на двайсет и шести ноември през двехиляди и деветнадесета година в състав:

Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА

2. СИМОНА

УГЛЯРОВА при участието на секретаря

Пандурска и в присъствието на прокурора Попколев , като разгледа докладваното от съдия Йорданова

В . Н. О. Х. Д

. № 4522 по описа за 2019 година , и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 от НПК.

С присъда от 09.05.18г. по

Н .О .Х .Д . № 3950 /17г , СРС, НО ,110 с - в е признал подсъдимия А.Ф.К. за невиновен за извършено престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 пр.1 и пр.2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр.. чл.18 ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение .

Срещу присъдата е постъпил протест от СРП , с който се иска да се отмени присъдата на СРС и подсъдимия да бъде осъден по внесеното обвинение спрямо него .

В съдебно заседание представителят на СГП подържа подадения протест и пледира да се отмени присъдата на първоинстанционния съд като подсъдимия бъде осъден по внесеното обвинение спрямо него .

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия А.Ф.К.

- адв. К. пледира да се потвърди присъдата на СРС като правилна и законосъобразна , а протеста да се остави без уважение .

В съдебно заседание подсъдимият А.Ф.К. подържа изложеното от своя защитник и пледира пред съда , да бъде потвърдена присъдата на СРС .

Съдът като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено следното :

Протестът е неоснователен .

Първоинстанционният съд в рамките на наказателното производство е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната истина по делото, при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .

Въз основа на събрания от него доказателствен материал е приел за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият А.Ф.К., ЕГН **********, е роден на ***. в гр. Саратов, Руска Федерация, българин, с българско гражданство, неосъждан, средно образование, работи, неженен, с постоянен адрес в гр. С.,*** и настоящ адрес в гр. С.,***.

Около

02.00 часа на 29.10.2016 г. подсъдимият К. се придвижил с лек автомобил_марка „БМВ” модел „3181” с регистрационен номер *****до блок 27 в гр. С.,***Христо Вакарелски”. Подсъдимият спрял в близост до паркиран от свидетеля К.Г.лек автомобил марка „Ауди” модел „АЗ“ с per. номер *****, собственост на свидетелката Щ.Я.Т., тъй като забелязал Ц.П.Ц., с когото имал среща в заведение наблизо. Малко преди това Ц.с помощта на неустановено по делото техническо средство отключил предната лява врата на лекия автомобил собственост на свидетелката Тикова и взел отвътре нейни вещи на обща стойност 56,53 лв., а именно: 1 брой панел за авторадио CD марка „PIONEER MVH-08UB” на стойност 38,03 лв., 1 брой парфюм марка „Little black dress” на стойност 12,50 лв. и 1 брой дамско яке „Kros Perous” на стойност 6,00 лв. Непосредствено след това Ц.натоварил описаните вещи в лекия автомобил „БМВ” управляван от подсъдимия К. и предприел действия да свали акумулатора на автомобила „Ауди“. В този момент свидетелите Д.П.С.и И.Р.Т., полицейски служители при 07 РУ-СДВР, осъществявали служебните си задължения по опазване на обществения ред и извършвали обход на района. Те забелязали отворения капак на автомобила на свидетелката Тикова и Ц., който влязъл в автомобила на подсъдимия К.. Двамата били задържани от полицейските служители и след установяване на самоличността им били отведени в 07 РУ-СДВР за изясняване на случая

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства : гласни - обясненията на подсъдимия К., показанията на свидетелите: Щ.Я.Т., К.Т.Г., Б.Х.Р., И.Р.Т., включително тези от досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281 НПК /л.40 от д.п./, Д.П.С., Н.В.Н.от досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281 НПК /л.37 от д.п./, С.З.от досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281 НПК /л.39 от д.п./, показанията на подсъдимия Ц.Ц., за когото наказателното производство е приключило със споразумение, разпитан като свидетел на основание чл. 118, ал. 1, т. 1 НПК, писмени - протокол за претърсване и изземване /л. 19-20 от д.п./, протоколи за оглед на местопроизшествие /л.21- 24 от д.п./, протокол за оглед на веществени доказателства /л.64 от д.п./, справка за съдимост, свидетелства за регистрация /л.67-68 от д.п./, фактура /л.69 от д.п./, справка /л.70 от д.п./ веществени ,заключение на съдебноикономическа експертиза /л. 52-53 от д.пр/.

Така установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал. Съдът е изследвал и установил всички обстоятелства ,свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия , които имат значение за неангажиране на наказателната му отговорност

.

Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .

При така изяснената фактическа обстановка първоинстанциония съд е направил следните правни изводи , които се споделят и от настоящата въззивна инстанция :

Подсъдимият

А.Ф.К. с деянието си не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК, а именно това, че около 02.00 часа на 29.10.2016 г. в гр. С.,***Христо Вакарелски” до блок 27 да е направил опит да отнеме от лек автомобил марка „Ауди” модел „А 3“ с рег.номер *****, в съучастие като извършител с Ц.П.Ц., ЕГН ********** /съизвършител/ чрез използване на неустановено техническо средство и чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ” модел „3181” с регистрационен номер *****чужди движими вещи - 1 брой панел за авторадио CD марка „PIONEER

MVH-08UB” на стойност 38,03 лв., 1 брой парфюм марка „Little black dress” на стойност 12,50 лв. и 1 брой дамско яке „Kros Perous” на стойност 6,00 лв. всичко на обща стойност 56,53лв. от владението на К.Г.и собственост на Щ.Я.Т., като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини - бил задържан от полицейски служители при 07 РУ-СДВР - Д.П.С.и И.Р.Т.

Въззивният съд намира ,че от събраните по делото гласни , писмени и веществени доказателства , не се установява от обективна страна по безсъмнен начин подсъдимия да е направил опит да отнеме инкриминираните вещи

, при което правилно е преценено от първата инстанция , че по делото липсват доказателства установяващи осъществяването на изпълнителното деяние в лицето на подсъдимия по делото и следователно същия следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. В тази насока по делото липсват преки доказателства , установяващи извършването на деянието от страна на подсъдимия по делото . Изложеният довод в протеста ,че обвинението се доказва от обстоятелството ,че подсъдимия се е намирал в лекия автомобил , където е задържан , който лек автомобил е средство на престъплението и в него са установени инкриминираните вещи , не се споделя от настоящата съдебна инстанция , тъй като по делото от фактическа страна от разпита на свидетеля Ц., а също и от обясненията на подсъдимия , се установява ,че отнемането на инкриминираните вещи е било извършено едиствено от свидетеля Ц., като подсъдимия не е взел никакво участие в отнемането на вещите , нито е бил уведомен и е знаел , че свидетеля Ц.ще отнеме , и е отнел инкриминираните чужди движими вещи ,при което по делото не е установено, соченото в протеста фактическо обстоятелство ,че лекия автомобил, управляван от подсъдимия , който се е и намирал в него , към момента на пристигането на двамата полицейки служители , е бил средство на престъплението .В тази насока следва да се посочи ,че както показанията на свидетеля Ц., така и обясненията на подсъдимия , не са опровергани от останалия доказателствен материал по делото ,при което както първата съдебна инстанция ,така и настоящия съд ,не намира основание да не ги кредитира. В тази връзка следва да се посочи, че от разпита на нито един от разпитаните свидетели по делото ,както и от приложените по делото писмени доказателства , не може да се установи по безсъмнен начин, че именно подсъдимия е направил опит да отнеме инкриминираните вещи . Това е така , тъй като нито един от разпитаните по делото свидетели не сочи ,че е видял подсъдимия да отнема инкриминираните вещи .В този смисъл по делото липсват свидетели очевидци , които да сочат , че именно подсъдимия в съучастие с другото лице , а именно свидетеля Ц., за когото е налице , одобрено споразумение от съда , с което Ц.се е признал за виновен в извършване на деянието , е отнел инкриминираните вещи . От друга страна по делото не са налице и доказателства сочещи ,че в него са се намирали инкриминираните вещи , доколкото от същия не са иззети инкриминирани вещи, нито е налице по делото свидетел ,който да сочи , че във владение на подсъдимия е имало инкриминирани вещи . Обстоятелството ,че такива вещи са иззети от автомобила , който същия е управлявал ,също не го сочи , като съучастник на деянието , извършено от Ц., доколкото последния , сочи , че сам е отнел вещите , и сам ги е поставил в колата на подсъдимия , без да го уведомява ,че същите са предмет на кражба . От друга страна в обясненията си , подсъдимия сочи,че преди да дойдат полицейските служители , е бил отишъл до тоалетната , което се потвърждава и от показанията на свидетеля Ц., при което същия не е присъствал и не е видял какво точно е правил свидетеля Ц.със инкриминираните вещи . На мястото на деянието не са открити оставени следи от подсъдимия , при което по делото липсват преки или косвени доказателства , които да го уличават като съизвършител с другото лице . В този смисъл по делото не са налице нито преки , нито косвени доказателства ,които да сочат ,че подсъдимия е извършил действия по отнемане на инкриминираните вещи , при което подсъдимия следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение на осн. чл. 304 от НПК .

При извършената служебна проверка , въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния съд да са допуснати съществени процесуални нарушения , които да налагат отмяната на първоинстанционната присъда.

Поради изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК настоящата инстанция намира , че обжалваната присъда на СРС е законосъобразна и същата следва да бъде потвърдена

, а протестът да се остави без уважение .

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

П О Т В Ъ Р Ж Д

А В А присъда от 09.05.18г. по

Н .О .Х .Д . № 3950 /17г , СРС, НО ,110 с – в

.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

Членове : 1.

2.