Определение № 1625 от 24.11.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1625 гр. Шумен, 24.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500684 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279, вр. чл. 274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 19879/12.11.2025 г. /депозирана чрез ССЕВ на 11.11.2025 г./ при ШРС, депозирана от Дирекция „Социално подпомагане“ общ. Велинград, представлявана от Д.И.К. против разпореждане № 4636/05.11.2025 г. по ч.гр.д. № 3248/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника Г. И. Г. за плащане на сумите 14,95 лв., 6,63 лв. и 11,31 лв., представляващи лихви върху подлежаща на връщане еднократна помощ за ученици, дължима по ЗСПД.

Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно. Излага, че описаните суми се съдържат в документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение – заповед № Д-РА-ВГ-ВС-34/14.07.2025 г., изд. от ДСП – Велинград и по-точно в частта му „мотиви“.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени разпореждането като неправилно, като съдът уважи депозираното заявление в тази му част.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Шумен по ч.гр.д. № 3248/2025 г. е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, подадено от Дирекция „Социално подпомагане“ общ. Велинград, представлявана от Д.И.К. действаща чрез пълномощника си К. К. срещу Г. И. Г. с ЕГН **********. Претендирало се плащане на следните вземания: за 1 сума в размер на 300,00 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението – 05.11.2025 г. до изплащане на задължението; за сума в размер на 14,95 лв., представляваща законна лихва за периода от 14.10.2024 г. до 14.07.2025 г.; за сума в размер на 6,63 лв., представляваща законна лихва за периода от 13.03.2025 г. до 14.07.2025 г.; за сума в размер на 11,31 лв., представляваща законна лихва за периода от 15.07.2025 г. до 05.11.2025 г.

Посочено е, че вземанията произтичат от заповед № Д-РА-ВГ-ВС-34/14.07.2025 г., изд. от директора на ДСП – Велинград за възстановяване на недобросъвестно получена семейна помощ за деца.

Към заявлението са приложени цитираната заповед и покана за доброволно изпълнение. Установява се, че в диспозитивната част на административния акт Г. се задължава да възстанови единствено сума в размер на 300,00 лева.

С разпореждане № 4636/05.11.2025 г., ШРС разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу посочения длъжник за сумата, представляваща главница. С това разпореждане, заповедният съд отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите, представляващи законни лихви, искани със заявлението. ШРС приел, че представеният документ не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, тъй като в процесната заповед не се съдържа задължение за длъжника за възстановяването им.

Предвид горното, съдът намира от правна страна следното:

Установява се по делото, че заявителят поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на документ – заповед на директора на ДСП-Велинград, издадена по реда на чл. 14, ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца. Същата удостоверява вземане срещу Г. Г. за сума, представляваща еднократна месечна помощ за дете, подлежаща на връщане поради допуснати отсъствия от училище без уважителна причина. В тази му част, заповедният съд е уважил заявлението.

Със същото се иска и издаване на заповед за суми, представляващи лихви върху главницата за различни периоди. Съдът проверява редовността на документа по чл. 417 от ГПК като изпълнително основание и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В рамките на заповедното производство, съдът извършва преценка единствено относно формалната доказателствена сила на изпълнителното основание и не може да се основава на данни, намиращи се извън документа. Присъждането на акцесорни вземания може да се извърши в рамките на производството по чл. 418 от ГПК само ако те се съдържат в документа. В случая, претендираните лихви не са описани в заповедта, като извода на съда остава непроменен от обстоятелството, че са описани в мотивировъчната част на същата.

Предвид изложеното, атакуваното разпореждане, с което заявлението е отхвърлено, в обжалваната му част, се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частна жалба вх. № 19879/12.11.2025 г. при ШРС, депозирана от Дирекция „Социално подпомагане“ общ. Велинград, представлявана от Д.И.К. срещу разпореждане № 4636/05.11.2025 г. по ч.гр.д.№ 3248/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частта му, с която заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу длъжника Г. И. Г. с ЕГН ********** е отхвърлено за: сума в размер на 14,95 лв., представляваща законна лихва за периода от 14.10.2024 г. до 14.07.2025 г.; сума в размер на 6,63 лв., представляваща законна лихва за периода от 13.03.2025 г. до 14.07.2025 г.; сума в размер на 11,31 лв., представляваща законна лихва за периода от 15.07.2025 г. до 05.11.2025 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1625 гр. Шумен, 24.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500684 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279, вр. чл. 274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 19879/12.11.2025 г. /депозирана чрез ССЕВ на 11.11.2025 г./ при ШРС, депозирана от Дирекция „Социално подпомагане“ общ. Велинград, представлявана от Д.И.К. против разпореждане № 4636/05.11.2025 г. по ч.гр.д. № 3248/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника Г. И. Г. за плащане на сумите 14,95 лв., 6,63 лв. и 11,31 лв., представляващи лихви върху подлежаща на връщане еднократна помощ за ученици, дължима по ЗСПД.

Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно. Излага, че описаните суми се съдържат в документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение – заповед № Д-РА-ВГ-ВС-34/14.07.2025 г., изд. от ДСП – Велинград и по-точно в частта му „мотиви“.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени разпореждането като неправилно, като съдът уважи депозираното заявление в тази му част.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Шумен по ч.гр.д. № 3248/2025 г. е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, подадено от Дирекция „Социално подпомагане“ общ. Велинград, представлявана от Д.И.К. действаща чрез пълномощника си К. К. срещу Г. И. Г. с ЕГН **********. Претендирало се плащане на следните вземания: за 1 сума в размер на 300,00 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението – 05.11.2025 г. до изплащане на задължението; за сума в размер на 14,95 лв., представляваща законна лихва за периода от 14.10.2024 г. до 14.07.2025 г.; за сума в размер на 6,63 лв., представляваща законна лихва за периода от 13.03.2025 г. до 14.07.2025 г.; за сума в размер на 11,31 лв., представляваща законна лихва за периода от 15.07.2025 г. до 05.11.2025 г.

Посочено е, че вземанията произтичат от заповед № Д-РА-ВГ-ВС-34/14.07.2025 г., изд. от директора на ДСП – Велинград за възстановяване на недобросъвестно получена семейна помощ за деца.

Към заявлението са приложени цитираната заповед и покана за доброволно изпълнение. Установява се, че в диспозитивната част на административния акт Г. се задължава да възстанови единствено сума в размер на 300,00 лева.

С разпореждане № 4636/05.11.2025 г., ШРС разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу посочения длъжник за сумата, представляваща главница. С това разпореждане, заповедният съд отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите, представляващи законни лихви, искани със заявлението. ШРС приел, че представеният документ не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, тъй като в процесната заповед не се съдържа задължение за длъжника за възстановяването им.

Предвид горното, съдът намира от правна страна следното:

Установява се по делото, че заявителят поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на документ – заповед на директора на ДСП-Велинград, издадена по реда на чл. 14, ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца. Същата удостоверява вземане срещу Г. Г. за сума, представляваща еднократна месечна помощ за дете, подлежаща на връщане поради допуснати отсъствия от училище без уважителна причина. В тази му част, заповедният съд е уважил заявлението.

Със същото се иска и издаване на заповед за суми, представляващи лихви върху главницата за различни периоди. Съдът проверява редовността на документа по чл. 417 от ГПК като изпълнително основание и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В рамките на заповедното производство, съдът извършва преценка единствено относно формалната доказателствена сила на изпълнителното основание и не може да се основава на данни, намиращи се извън документа. Присъждането на акцесорни вземания може да се извърши в рамките на производството по чл. 418 от ГПК само ако те се съдържат в документа. В случая, претендираните лихви не са описани в заповедта, като извода на съда остава непроменен от обстоятелството, че са описани в мотивировъчната част на същата.

Предвид изложеното, атакуваното разпореждане, с което заявлението е отхвърлено, в обжалваната му част, се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частна жалба вх. № 19879/12.11.2025 г. при ШРС, депозирана от Дирекция „Социално подпомагане“ общ. Велинград, представлявана от Д.И.К. срещу разпореждане № 4636/05.11.2025 г. по ч.гр.д.№ 3248/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частта му, с която заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу длъжника Г. И. Г. с ЕГН ********** е отхвърлено за: сума в размер на 14,95 лв., представляваща законна лихва за периода от 14.10.2024 г. до 14.07.2025 г.; сума в размер на 6,63 лв., представляваща законна лихва за периода от 13.03.2025 г. до 14.07.2025 г.; сума в размер на 11,31 лв., представляваща законна лихва за периода от 15.07.2025 г. до 05.11.2025 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________