Решение № 313 от 11.12.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Кюстендил, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова при участието на секретаря Галина Г. К.ова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Гражданско дело № 20231500100313 по описа за 2023 година

В. Д. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Таваличево, *. ***, в качеството й на наследник на С. И. Г. с ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. С. К. от САК, с адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 9, вх. А, ет. 4, ап. 9, е предявила срещу Р. Р. П. с ЕГН **********, с адрес: с. Таваличево, ул. ***, иск по чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 535 от ТЗ за признаване за установено по отношение на ответницата, в качеството й на законен наследник на Б.Р.П. с ЕГН **********, съществуването на вземане на С. И. Г. спрямо нея, за което е издадена Заповед № 731 от 19.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 1474/2022 г. по описа на РС – Кюстендил, за сумата от 32 000 лева, дължима на основание запис на заповед, издаден от Б.Р.П. на 09.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 08.08.2022 г., до окончателното изплащане. Претендира се присъждане на сторените разноски.

В исковата молба се твърди, че:

Сумата е дължима въз основа на издаден Запис на заповед (без протест и без разноски) от 09.03.2021г., с която починалият издател Б.Р.П. се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на поемателя С. И. Г., горепосочената сума с дата на предявяване 09.03.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда (08.08.2022г.) до окончателното изплащане на вземането.

На 02.12.2021г. Б.Р.П. починал като за свои наследници по закон е оставил ответницата Р. П. и ищцата В. Г..

1

С. Г. подала на 08.08.2022г. заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК до Районен съд- Кюстендил с цел да удовлетвори вземането си от наследниците на Б.П., като е образуваното ч.гр.д. № 1474/2022г. по описа на КнРС и е издадена процесната заповед № 731 от 19.08.2022г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на С. Г. срещу длъжниците при условията на разделност, както следва: в тежест на Р. П.- за сумата от 32 000 лв. и в тежест на В. Г. - за сумата от 16 000 лв. съобразно идеалните им части, ведно със законна лихва, считано от дата на подаване на заявлението в съда /08.08.2022г./ до окончателното изплащане на вземането, като съдът не е присъдил извършените разноски от С. Г..

Сочи се, че Записът на заповед от 09.03.2021г. съдържа всички императивни реквизити на съдържанието, описани в чл.535 ТЗ, същият е редовен от външна страна и представлява годно изпълнително основание, респ. налице са основания за ангажиране отговорността на издателя, които в настоящия случай са неговите наследници Р. П. и В. Г., отговарящи за задълженията му.

На 23.08.2022г. и въз основа на издадения изпълнителен титул, от името на С. Г. е образувано изпълнително производство срещу длъжниците Р. П. и В. Г. при ЧСИ Галин Костов, per. № 924, КЧСИ, район на действие – СГС. По делото са били изпратени покани за доброволно изпълнение, като в срока на доброволното изпълнение В. Г. е погасила изцяло дълга, а на другия длъжник Р. П. е наложен запор върху банкова сметка и вземането е било принудително събрано и погасено, вкл. с дължимите такси и разноски. В тази връзка съдебният изпълнител е разпределил постъпилите суми и вземането е било удовлетворено, като е превел дължимите суми към С. Г.. Последната е починала на 05.11.2022г.и е оставила за свой законен наследник ищцата В. Г. – нейна майка.

На 23.09.2022г. против заповедта е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от страна на длъжника Р. П. за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение, за което се твърди, че е просрочено и неоснователно- ищцата твърди, че ответницата много по-рано е знаела за възникналото задължение от починалия Б.П., както и от момента на налагане на запора на 24.08.2022г., тъй като е била уведомена от банката, че сумата е запорирана и същата е била преведена към съдебния изпълнител.

На 30.05.2023г. ищцата е получила съобщение по ч.гр.д. № 1474/2022г. по описа на КнРС, с което й е предоставена възможност да предяви иск относно вземането й по Заповед за изпълнение № 731/19.08.2022г. и изпълнителен лист от 19.08.2022г., издадени от PCКюстендил- по отношение на Р. Р. П. в размер на 32 000 лв., представляващи 2/3 ид.ч. от 48000лв.

Ответницата чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. В. П. е подала отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявените искови претенции.

В отговора ответната страна въвежда следните възражения по иска:

Твърди, че не дължи изпълнение на вземането по издадената Заповед за изпълнение № 731/19.08.2022г.

2

Сочи, че макар и по принцип абстрактна сделка, в случая записът на заповед е издаден заради конкретни отношения между издателя Б.П. и лицето С. Г., в чиято полза е поето задължението за плащане на сумата от 48 000 лева.

Твърди, че записът на заповед е недействителен, тъй като същият е издаден, за да обезпечи друго каузално отношение между страните - договор за заем, което обаче каузално отношение така и не е произвело действие, тъй като заемодателят реално не е предал заемната сума на заемателя.

Уточнява, че страните по настоящото дело са страни и по друго такова - гр.д. № 20211110164636 по описа на Районен съд – София, което е образувано въз основа на искова молба на трето лице - Л.К.Т. срещу страните по гр.д. № 313/2023 г. по описа на КОС, с която са предявени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие с добрите нрави на Договор от 09.07.2020 г. за покупко-продажба на 3/4 ид.ч. от апартамент в гр.София, а в условията на евентуалност - искове с пр.осн. чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД, вр. с чл.17, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора като привиден /прикриващ договор за дарение/, както и иск с пр.осн. чл.30, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1 ЗН след като се констатира действителността на прикритата с привидния договор сделка договор за дарение да се възстанови запазената част на ищцата, като се намали дарственото разпореждане. С посочения по- горе договор за покупко-продажба на недвижим имот бащата на Л.Т. продал на доведения си син – наследодателя Б.П. притежаваните от него 3/4 ид.части от посочения апартамент за сумата от 24 769.65 лева. Ищцата Л.Т. навеждала твърдения за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави и с принципа за еквивалентност на престациите, тъй като е сключен на занижена цена, както и поради факта, че на практика липсва насрещна престация, тъй като една и съща сума пари е „превъртяна” няколко пъти през банковата сметка на продавача и в крайна сметка последният получил само сумата от 3269.65 лева.

По посоченото дело в писмения отговор по чл. 131 от ГПК, подписан лично от В. Г., същата била направила признание за наличие на такова друго каузално отношение /договор за паричен заем/ между издателя и поемателя на записа на заповед, като е заявила, че през началото на 2021 г. заради Ковид кризата Б. имал затруднения с работата си и за да се разплати с приятелите си, които му помогнали за изплащането на дела на К., както и за разходите за лечение и издръжка, които направил по К., взел от леля си С. Г. в заем сума в размер на 48 000 лева, за което й е подписал и запис на заповед от 09.03.2021 г.

Твърди се, че каузалното отношение така и не е произвело действие, тъй като заемодателят реално не е предал заемната сума на заемателя.

Подчертава, че съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна или надвишаваща 10 000.00 лева.

Твърди, че сума в размер на 48 000 лева не е превеждана по банков път от сметка на С. Г. по сметка на Б.П..

3

Счита, че наследодателят Б.П., в качеството му на издател на записа на заповед, се е задължил без основание, тъй като обезпеченото със записа на заповед каузално отношение не е произвело действие, респ. наследодателят не дължи изпълнение по същото, както и по записа на заповед.

Навежда се твърдение за нищожност на записа на заповед, тъй като същият не е подписан от наследодателя Б.П..

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Въз основа на издаден Запис на заповед с дата на издаване 09.03.2021г., издателят Б.Р.П., ЕГН ********** се е задължил безусловно и неотменимо да заплати без протест и разноски на поемателя С. И. Г., ЕГН **********, сумата от 48 000лв., при предявяване на записа на заповед.Освен датата на издаване са посочени място на издаване и място на плащане.Издателят Б.Р.П. е удостоверил чрез подпис, че на същата дата – 09.03.2021г.му е бил предявен за плащане същият запис на заповед, който текст се съдържа в записа – видно от оригинала на посочения запис – л.35 от ч.гр.дело №1474/22гна КнРС.

От изготвеното от в.л.В. С. заключение №3143/09.07.2024г. по назначената в настоящото производство съдебно-графологична експертиза се установява, че подписът, положен за издател в процесния запис на заповед, е на Б.Р.П., ЕГН **********.Последният е починал на 02.12.2021г. и е оставил за свои законни наследници – страните по делото – ищцата В. Г. – негова баба по майчина линия и ответницата – негова сестра ( еднокръвна) – срвн.у-ние за наследници, изд.на 30.05.2022г.от община Столична,София,р-н Слатина.

По предявено от С. Г. заявление по чл.417 ГПК срещу наследниците по закон на издателя на посочения запис на заповед е било образувано посоченото ч.гр.дело №1474/22г. по описа на КнРС , по което е постановено разпореждане №3020/19.08.2022г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на С. Г. срещу наследниците на починалия издател Б.П. – при условията на разделност , съответно в тежест на ответницата в настоящото производство – за сумата 32 000лв., респ.в тежест на ищцата В. Г. – за сумата 12 000лв.

Разпределението на задължението е било съобразено с разпоредбата на чл.8,ал.2 от ЗН, доколкото става въпрос за отговорност за задълженията на починалото лице – общ наследодател Б.П..

Въз основа на молба, депозирана на 23.08.2022г. изходяща от заявителя С. Г. е образувано изп.дело №1164/22г.на ЧСИ Галин Костов, №924, с район на действие СГС, данните по което сочат, че покана за доброволно изпълнение ведно с копия от заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са връчени на ответницата Р. П. на 07.09.2022г., а от същата е постъпило възражение по чл.414 ГПК на 23.09.2022г.( л.84 от ч.гр.дело №1474/2022г.на КнРС).

Заявителят С. Г. е починала на 05.11.2022г.- срвн.удостоверение за наследници от 16.11.2022г., изд.от Община Столична, София, р-н Слатина, видно от което единствен наследник по закон на същата е ищцата В. Д. Г. – нейна майка.Указания за предявяване на 4 иск по реда на чл.422 ГПК са дадени с определение №552/03.05.2023г.по ч.гр.д.

№1474/2022г.на КнРС, връчено на наследника на заявителя – т.е.на настоящата ищца В. Г. на 30.05.2023г., съответно искът е предявен от същата на 28.06.2023г.

В хода на настоящото производство са събрани и гласни доказателства, като от показанията на свид.Г. Д. се установява, че същият е бил близък със С. Г. и Б.П. , като е присъствал на предоставяне на парична сума от порядъка на 40 000лв.-50 000лв.от страна на С. Г. на племенника й Б. , а последните подписали документ, който свидетелят не знае за какво е бил, нито е разбрал за какво са тези пари.Свидетелят уточнява, че С. и Б. са живеели в едно жилище в гр.София, в кв.“Слатина“, а Б. е починал през декември на същата година, за която свидетелят говори , като заболяването му се е развило много бързо, за няколко месеца , опитали да го лекуват и С. също помагала. До смъртта на Б. свид.Д. въобще не е чувал за негова сестра, разбрал чак на погребението му, защото приживе не е говорил със свидетеля за нея.Не му е известно чия собственост е бил апартаментът, в който двамата – С. и Б.- живеели, не му е правело впечатление Б. да разполага с много пари.