Решение № 4282 от 08.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4282 гр. Пловдив, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330113195 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от А. А. А. срещу „Пловдив Стейдж Парк“ ООД. Твърди се, че на 01.11.2024 г. между него и ответното дружество възникнало трудово правоотношение на длъжност ***, като ищецът изпълнявал възложената работа, но ответникът не му изплатил брутното трудово възнаграждение за месеците ноември и декември 2024 г., януари 2025 г. и четири работни дни през февруари 2025 г. – от 03.02.2025 г. до 06.02.2025 г . Общият размер на дължимите трудови възнаграждения възлизал на 3177,34 лв. Трудовото правоотношение било прекратено със заповед от 07.02.2025 г., въз основа на което възникнало задължение на работодателя да изплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Твърди, че е придобил право на 5 работни дни отпуск, за които му се дължало обезщетение в размер на 257,95 лв., което също не било изплатено. Твърди, че с писмо на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив било установено както липсата на сключен писмен трудов договор, така и неизплащането на трудовите възнаграждения. Счита, че му се дължи и лихва за забава. Твърди също така, че изпълнявал трудовите си задължения на същата длъжност в дружеството „Бранч.БГ“ ЕООД съгласно трудов договор от 03.02.2023 г. със същото място на работа. След това бил преназначен в дружеството ответник без промяна в мястото и характера на работа, като двете дружества били свързани лица. Сочи, че падежът за плащане на трудовото възнаграждение по първия договор с „Бранч.БГ“ било 25-то число на следващия месец, с който свързва и началната дата на забавата. Въз основа на изложеното претендира 182,70 лв. обезщетение за забава върху трудовите възнаграждения, за 1 период от 26.12.2024 г. до 1 1.08.2025 г., вкл. Претендира се и обезщетение за забава върху обезщетението за отпуск в размер на 16,45 лв. от 08.02.2025 г.

– деня, следващ прекратяването на трудовото правоотношение, до 11.08.2025 г., вкл.

Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът предявява инцидентен установителен иск да бъде признато за установено, че трудовият договор, сключен между страните, е недействителен поради липса на спазена писмена форма. Въз основа на изложеното ответникът счита, че не е налице трудово правоотношение, тъй като липсва писмена форма и трудовият договор не е подписан от двете страни. Ето защо счита, че между страните не са възникнали облигационни отношения, счита иска за недопустим, а при евентуалност – за неоснователен, като сочи, че всички трудови възнаграждения са плащани на ръка, включително претендираните, като работникът отказвал да полага подписи във ведомостите за заплати. Сочи, че работникът бил недобросъвестен, заплашвал с Дирекция „Инспекция по труда“, за да му бъде изплатено възнаграждение втори път. Моли за отхвърляне на иска.

Подаден е отговор на инцидентния установителен иск. Ищецът счита същия за неоснователен, цитира нормата на чл. 32, ал. 2 от Кодекса на труда, че трудовото правоотношение се смята възникнало от деня, в който работникът е постъпил на работа. Твърди, че Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив е установила съществуването на трудово правоотношение, като е анализирала всички писмени доказателства, налични при работодателя. Били констатирани множество нарушения. Правоотношението било признато по силата на неговото прекратяване. Сочи, че дори и ищецът да е отказвал разписване на ведомостите, работодателят е можел да преведе сумите по банка или чрез пощенски запис. Подписаният трудов договор от работодателя, находящ се към проверката на Дирекция „Инспекция по труда“, счита за писмено признание за възникване на правоотношението и размера на трудовото възнаграждение. В съвкупност трудовата книжка, трудовият договор и заповедта за прекратяване съставлявали доказателства, които установяват трудовото правоотношение. Твърди, че липсата на подписан трудов договор се дължи на преназначаването на работника между две свързани лица работодатели.

В хода на съдебното заседание размерът на исковете за трудово възнаграждение и обезщетение за забава върху него са увеличени, както следва: размерът на иска за трудово възнаграждение от 3177,34 лв.със сумата 1829,94 лв., а именно на сумата от 5007,28 лв., равняващи се на 2560,18 евро.; размерът на лихвата за забава върху трудовото възнаграждение от 182,70 лв. със сумата 128,86 лв., а именно на сумата 311,56 лв., равняващи се на 159,30 евро.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна:

2

Предявени са от ищеца искове с правно основание чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда , както и искове с правно основание чл.86 ЗЗД и чл. 228, ал.3, изр. последно КТ, вр. с чл.86 ЗЗД.

Ответникът е предявил инцидентен установителен иск с правно основание чл.74, ал.1, вр. с чл.62, ал.1 от КТ.

За основателността на инцидентния установителен иск следва да е настъпил следният юридически факт - липсата на спазена писмена форма на трудовия договор.

За основателността на главните искове, следва да се установи наличието на трудово правоотношение между страбните на посочената в исковата молба длъжност за ищеца – „***“, размера на брутното трудово възнаграждение, престирането на работна сила от ищеца в процесния период, възникнало право да ползва платен годишен отпуск в размер от 5 дни, който да не е бил ползван, настъпването на падежа за плащане на възнаграждението за труд и обезщетението за неползван отпуск, добросъвестност на работника в правоотношението по повод доводите за недействителност на трудовия договор.

Съдът намира, че главните искове са обусловени от инцидентния иск, поради което, на първо място следва да се разгледа инцидентният установителен иск за недействителност на трудовия договор.

Страните не спорят, че между тях няма подписан писмен трудов договор. Това се установява също от трудовото досие и документите, приложени от Дирекжия „Инспекция по труда“ (ДИТ), където се намира неподписана бланка на договор от 31.10.2024г. В нарушение нормата на чл.72, ал. 1, вр. с чл.62, ал.1 трудовият договор не е сключен в писмена форма. Макар работодателят да е изпратил уведомления до НАП за сключването и прекратяването на договора и правоотношението да е вписано в трудовата книжка, което се установява от писмените доказателства, нарушаването на изискването за писмена форма води до недействителност на договора. Искът е основателен и следва да се уважи.

Въпреки това, отношенията между страните до обявяване тази недействителност, следва да се уредят като при действително правоотношение на основание чл. 75, ал.1 от КТ и работникът да получи полагащите му се възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовия договор. Причината е, че същият доказа своята добросъвестност.

Установява се от приложения от ищеца с уточняваща молба от 26.08.205г. трудов договор, че такъв бил сключен между него и дружеството “Бранч БГ” ЕООД с управител С.Г. още на 03.02.2023г. за длъжността ***.

Към 1.11.2024г. било прекратено това правоотношение без на ищеца да бъде връчена заповед за прекратяване , като това прекратяване било отбелязано в трудовата книжка и съобщено на НАП. Едновременно на НАП било съобщено и в трудовата книжка било вписано ново трудово правоотношение, считано от 1.11.2024г., със свързаното дружество-ответник, чийто управител А.Г. била дъщеря на управителя на “Бранч БГ” ЕООД С.Г.. Изложеното се установява от справка родственици, извършена от съда, трудовата книжка на ищеца и 3 приложените от ДИТ уведомления до НАП. Новото правоотношение било за същите длъжност и място на работа.

От показанията на разпитания по делото св. Л., работещ понастоящем при ответника, се установява следното. Същият сочи, че откакто работи като ***, работи при ответника, като шеф бил С.Г.. В началото, преди 5-6 години, сключил трудов договор с ответника, като не е напускал и продължава да работи и сега на все същото място, което посочва като адрес. А.Г. познава само като дъщеря на шефа си и работник в предприятието. За името на работидателя се ориентира от надписа, поставен над мястото, където работи.

За ищеца потвърждава, че също е работил като *** при ответника без прекъсване. Описва също, че дейността на работодателя му е организация на събития. От справка за трудовите договори на свидетеля се установява, че същият от м.март, 2021г. е работил като *** не при ответника, както счита, а при свързаното дружество “Бранч БГ” ЕООД, чийто управител е именно С.Г..

От края на м. октомври и началото на м. ноември, 2024г. свидетелят също е прекратил работа при предишния работодател и започнал работа при ответника – „Пловдив Стейдж Парк“. Показанията на свидетеля са вътрешно непротиворечиви и последователни, свидетелят добросъвестно пресъздаде впечатленията си, поради което му се дава вяра. От показанията му личи, че той отъждествява двете дружества и не прави разлика, че първо е работил като *** към “Бранч БГ” ЕООД, а след това при ответника - „Пловдив Стейдж Парк“ ООД. За името на ответника знае не защото помни с кого е сключил трудов договор през 2021г., а по надписа, който последно е видял. Не е наясно, че правоотношението му е започнало при друг работодател с друг управител А.Г., за което също не е подписвал трудов договор. При съвкупната преценка на справката за трудови договори на свидетеля и показанията му личи, че той е подписал трудов договор само с “Бранч БГ” ЕООД на длъжност ***. Към 1.11.2024г., без негово знание, правоотношението било прехвърлено към ответнито дружество, без свидетелят да знае или да е подписал документи за прекратяване на старот о правоотношение и започване на новото, без да е наясно кой е новият управител. Според показанията му, обаче, от самото начало дейността на работодателя, мястото на работа и длъжността му останали непроменени. Свидетелят заемал същата длъжност като ищеца, който според свидетеля също работил от започването си до окончателното прекратяване на отношенията с работодателя без прекъсвания и преназначавания.

От изложеното се установява, че е налице хипотезата на чл. 123 , ал.1, т.7 КТ - промяна на работодателя, чрез преминаване дейността му върху друго дружество, за което, видно от показанията на свидетеля , служителите не били нито уведомени, нито подписали съответни документи. Установените факти водят до извод, че ищецът е добросъвестен по отношение недействителността на трудовия договор с „Пловдив Стейдж Парк“ ООД, тъй като изобщо не е знаел, че правоотношението му се прекратява с „Бранч БГ“ ЕООД и започва с ново дружество. Поради това не е имал възможност да предприеме активни действия по подписване на трудов договор, за който не е знаел, че се сключва.

Ето защо на работника се дължат възнаграждения за труд и съответни 4 обезщетения, все едно договорът е бил действителен на основание чл.75, ал.1 от КТ. Освен това, поради промяната на работодателя , по реда на чл.123, ал.2 от КТ, са преминали всички права и задължения на работника, възникнали с трудовия договор при „Бранч БГ“ ЕООД. Съгласно този договор трудовото възнаграждение се дължи до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи.

Установява се от свидетелските показания, че ищецът полагал труд при ответника. От съвкупната преценка на изготвената по делото съдебносчетоводна експертиза, ведомостите за заплати и графиците за работа, се установява, че ищецът престирал работна сила при ответника от 1.11.2024г. до 31.01.2025г. Не се доказа категорично ищецът да е работил и 4 дни от м. февруари, 2025г., тъй като във ведомостите за заплати е посочено, че тези 4 дни е ползван от ищеца неплатен отпуск. Макар ведомостите да са частен документ, изготвен от ответника, който не се ползва с голяма доказателствена стойност за изгодните за работодателя факти, с оглед тежестта на доказване, която е за работника относно полагания труд, отбелязването за неплатен отпуск е достатъчно да разколебае тезата на ищеца. За работа и през февруари не е събрано нито едно друго доказателство. В тази връзка не е попитан и св.