Решение № 261724 от 15.03.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. София, 11.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка

Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Мл. съдия Димитринка

Костадинова-Младенова при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия Костадинова-Младенова в.гр.дело №

4653 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №

19502 от 21.01.2020г., постановено по гр. д. № 41345/2017г. по описа на СРС, 169 състав, е признато за установено по предявения „С.на с.в България“, ЕИК *******срещу В.Б.Т., иск с правно основание чл. 124 ГПК, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор

***, с площ по документи 963 кв. м., находящ се в гр. София, м. Сливница по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-54/30.08.2010г., идентичен с имот бивш пл. номер 2339, нанесен в кадастрален лист 171 по неодобрения кадастрален план на гр. София, находящ се в землището на квартал „Обеля 2“, ул. „Модерно предградие“, м. „Чегавереч“, бwл.

„Баба Парашкева“ при съседи по скица: Поземлен имот с идентификатор ***; Поземлен имот с идентификатор ***; Поземлен имот с идентификатор *** въз основа на регулация. С посоченото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 2484.75 лв. сторени деловодни разноски.

В законоустановения срок ответникът В.Б.Т. е подал въззивна жалба. В нея твърди, че ищецът няма правен интерес, поради което постановеното решение е недопустимо. Друго основание за недопустимост на което се позовава въззивникът е, че освен него собственик на процесния имот е и сестра му Р.М.. Оспорва и наличието на активна процесуална легитимация и правен интерес от водене на предявения иск Твърди се, че не е безспорно установена идентичност между притежавания от въззивника имот и процесния имот, за който ищецът твърди, че е негова собственост. Освен това въззивникът обжалва първоинстанционното решение в цялост като неправилно, като сочи, че въззиваемата страна-ищец не е установил при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху процесния имот. Твърди, че по делото не е установено ищецът да е владял имота. Твърди, че след включването му в поземления фонд на ТКЗС „Антоний Запотоцки“ със заповед на Министъра на отбраната е предоставено за ползване на две военни поделения – КЕЧ и Гранично „ТИЛ“. Докато бил владян от тях били изградени военни съоръжения, вишки и масивна ограда. Въззивникът твърди, че след влизане в сила на ЗСПЗЗ и собствеността върху него била възстановена с решение на поземлената комисия на наследодателя на въззивника. Сочи за необходимост от извършване на косвен съдебен контрол по отношение на решението на поземлената комисия на основание чл. 17, ал.2 от ЗСПЗЗ В жалбата се твърди, че липсват доказателства за плащане на обезщетение на предходните собственици при влизане в сила на регулацията, за да е валидно възникнало правото на собственост на ищеца. Твърди, се че в периода до възстановяване на собствеността на имота ищцовото дружество не е реализирало обществените мероприятия, за които му е предоставен, паради което имотът е подлежал на реституция. В съдебно заседание заявява, че след предяваване на иска е получил предложение от ищцовото дружество за изкупуване на имота. С оглед на изложеното се моли постановеното решение да бъде обезсилено, а ако въззивният съд прецени, че същото е допустимо, да го отмени изцяло като неправилно, като моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – ищец предявения „С.на с.в

България“, ЕИК *******чрез процесуалния им представител – адв.

А.Д.от САК, с който се моли да се остави без уважение подадената въззивна жалба и обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло. Поддържа се, че от представените по делото доказателства е доказано безспорно, че процесния имот е придобит от ищцовото дружество по регулация на възмездно основание. Поради това твърди, че съгласно практиката на ВКС в тези случаи, когато по силата на дворищната регулация имоти, собственост на ТКЗС са били отчуждени по регулация или придадени към съседни парцели, собственост на трети лица, ако са били заети, то те са станали част от парцела и съответно собственост на неговия титуляр.

Поради изложеното правилно първоинстанционния съд е приел, че ищцовото дружество се легитимира като собственик на процесния имот на основание регулация и давностно владение, тъй като регулационните планове по ЗПИНМ, действа в периода 1956-1973 е имал отчуждително действие. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, претендират се разноски за настоящата инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То следва да бъде потвърдено като правилно, като във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното. От събраните доказателства се установява следното:

Предмет на спора е недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. София, одобрена със Заповед № РД-18-54/30.08.2010г. с адрес гр. София, район Люлин, с площ 963 кв.м., с предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди. Установено е, че имотът е идентичен с бивш имот пл. № 2339, нанесен на кадастрален лист 171 по неодобрения Кадастрален план на гр. София, находящ се в землището на кв. Обела

2, „Модерно предградие“, м. Чегаревец“, бул. „Баба

Парашкева“.

По делото е представена извадка от кадастрален план от 1959г. Представена е и извадка от регулационен план на квартал „Модерно предградие“, изработен през 1973г. кадастрален лист 151, 152, 171, 172 за имот с пл. № 160. От тях и заключенията на съдебно-техническите експертизи се установява, че процесният имот е внесен в ТКЗС през 1962г. и до тогава е бил със статут на земеделска земя. Установено е още, че през 1962г. е изработен квартален регулационен план, с който е отреден парцел II /две римско/ с площ 29 декара за нуждите на Съюза на с.в България, а през 1965г. е изработен проект за промяна на регулационния план, като за нуждите на ССБ е отреден парцел II

/две римско/ с площ от 153 дка за производствено жилищен комплекс в границите, на който се включва и процесния имот, заснет в кадастрален план от 1962г.

Представено е Обявление № 10014/1961г.

/л. 15/ до собствениците на имоти, намиращи се на около 120м. западно от ДИП „Малчика“ на шосето София – Драгоман, м.

„Модерно предградие“, при граници: от изток частни имоти, запад и север блок на ТКЗС и юг шосе София-Драгоман. С него те са уведомени за изготвяне на проекто-регулационния план за отреждане на терена за нужди на Съюза на с.в България –производствени и жилищни нужди и им е дадена възможност да се запознаят с документацията и ако имат възражения да ги направят писмено в срок от 14 дни.

По делото представена Заповед №

70/19.02.1962г. на Председателя на ИК на СГНС /л. 14/ за отреждане на парцел II /две римско/, заедно с ДИП „Малчика“ в м. „Модерно предградие“, „Обеля“ в дясно на шосето за Драгоман / „Баба Парашкева“ , понастоящем „Бул. Европа“/ на нуждите на „Съюза на слепите“ . Същата е издадена въз основа на чл. 55а от Закона за планово изграждане на населените места /обн. в ДВ от 01.10.1949г., отм. ДВ бр. 29 от 10.04.1973г /процесният поземлен имот, тогава със статут на земеделска земя е бил отчужден по силата на регулационен план въз основа на Заповед № 329 от 30.11.1964г. на Главния архитект на София в полза на Съюза на с.в България като обществена организация с отстъпване право на строеж върху него.

Посочената заповед е представена по делото, от която се установява, че с нея се одобрява и сливането на част от парцел II/две римско/, отреден за нуждите на Съюза на с.с част от терена извън регулация, западно от ДИП „Малчика“, северно от бул. „Баба

Парашкева“ /сега „Европа“/, източно от Околовръстен път, м. Модерно предградие в един общ парцел II /римско/ нов, отреден за нуждите на ССБ – производствено –жилищен комплекс.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация №

83, том VII, дело № 1005 от 1964г., издаден от

Софийски нотариус при СРС /л. 12/, издадена на основание чл. 108 ППИНП, ищецът е придобил правото на собственост въз основа на отчуждение по регулация право на собственост върху място с пространство 38 000 кв. м. съставляващо парцел II

/две римско/ по плана на гр. София, местност „Модерно предградие“ - западно от ДИП „Малчика“, от имота на ТКЗС „Антонин Запотоцки“ кв. Обеля, гр. София. Според представения документ стойността на имота в размера на

5 076.80 лв. е внесена с платежно нареждане № 210/06.01.1964г. на БНБ 1/104 гр. София.

Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 46, том XI, дело № 1956 от 1966г. /л.13/ , издаден от Софийски нотариус при СРС, издадена на основание чл. 108 ППИНП, ищецът е придобил правото на собственост въз основа на отчуждение по регулация право на собственост върху място с пространство 101 920 кв. м. , съставляващо парцел II /две римско/по плана на гр. София, местност „Модерно предградие“ - западно от ДИП „Малчика“, от имота на ТКЗС „Антонин Запотоцки“ кв. Обеля, гр. София. Според представения документ стойността на имота в размера на

5 076.80 лв. е внесена в ДСК

–Димитровски район гр. София с платежно нареждане № 177/37 от 19.01.1966г.

По делото е установено, че с Решение от 14.01.1965г. комисия по реда на §5 от

ППЗПИНМ при Димитровградски районен народен съвет при СГНС се е произнесла за отчуждаването на имота и неговата оценка, съгласно разпоредбата на чл. 55а, пр. трето от ЗПИНМ. Собственикът на имота към момента на отчуждаването – ТКЗС „Антонин Запотоцки“ е бил обезщетен и стойността на имота е била внесена с платежни нареждания по сметка на ТКЗС в БНБ-1/104 и ДСК-Димитровски район.

Представен по делото е протокол №

42/26.11.1965г. на Съвета за планово изграждане на населени места при СГНС /л. 17/, в който в т. 5, стр. 7 е прието решение без поправка сливането на част от парцел II /римско/, отреден за нуждите на ССБ с част от терен извън регулация западно от ДИП „Малчика“, северно от бул. „Баба Парашкева“ /сега „Европа“/, източно от Околовръстен път, м. Модерно предградие в един общ парцел II /римско/ нов, отреден за нуждите на ССБ- производствено –битов комплекс Представен по делото е разписен лист на собственици на имоти в м. Модерно предградие, полигон 3, получили съобщение, че е изготвен проект за регулационен план на нова регулация с подписи, че са били уведомени за изготвения план в периода октомври – ноември 1965г. В него е включен и ТКЗС „Антонин Запотоцки“, в чието владение се е намирал в това време процесния имот.

Представен е позволителен билет №

162/17.03.1973г. /л. 23/ с който се дава право на ПП Успех за изгради контролно – пропускателен пункт и ограда на ул.

„Баба Парашкева“ в кв. Модерно предградие. Въз основа на него е издаден представения строителен протокол за изграждане на ограда от месец март 1973г.

Представен е протокол на приемателна комисия за приемане и въвеждане в експлоатация на подобекта“ Ограда първи етап“ и „КПП“. В същия Съюзът на с.в България е посочен като собственик и инвеститор.

От него е установява, че строителството е започнало на 09.06.1966г и е завършило на 27.12.1973г. Строежът обжваща „*******“, „Ограда първи етап“, Телефонни линии, мрежа за НН и КПП.

От представените по делото документи се установява, че през 1986г. за местността, в която се намира процесния имот, е изработен нов кадастрален регулационен план, одобрен със Заповед № РД-5О-СИ-591/08.10.1986г. За основа на плана е използван кадастрален план, изработен през 1972г. Със заповед № РД-50-09-591/08.10.1986 г. е одобрен застроителен регулационен кадастрален план на бул.